Преди четири години

First topic message reminder :

Кулата, в която се провеждат часовете по астрономия

Бяха минали няколко месеца от началото на годината или по-скоро бе изминала половината. Всичко вървеше много добре, най-вече в часовете по астрономия, а и по време на вечеря. Тони бе предупредил директора, че една от ученичките му изоставяше и така поне учителите спряха да задават нелепи въпроси. А какво правеха те ли? Ами всяка вечер прекарваха в кулата, тъпчейки се с различни храни, докато гледаха звездите. Старк говореше и говореше, а малката го слушаше и попиваше всичко, но ако някой ги погледнеше отстрани, никога нямаше да си помисли, че учат.
Последната седмица преди изпитите беше много важна за всички ученици, затова никой не си позволяваше да отсъства. Каролина бе спряла да бяга от часовете на Старк, но ето че отново я нямаше. Беше изключително объркан в началото, след това малко обиден, накрая стана и доста притеснен, докато най-накрая му казаха, че дребосъчката била болна, затова останала в стаята си. Сякаш гърдите го свиха, когато чу момичето, което редовно седеше до нея, но какво толкова можеше да направи.
Очевидно имаше какво, защото още щом свърши часа, Тони изгони всички и започна да рови из бюрото си. Веднага намери редовната кутия с грозде, но и потърси още една празна. Напълни я с каквито лакомства изнамери /много обичаше сладко/, а след това я затвори и се отправи към спалните в една от кулите. Като учител не му бе никак трудно да влезе, а след като го направи, започна да оглежда стаите, докато най-накрая не отвори тази, която търсеше. Малката се стресна, тъй като може би не го бе очаквала, а той се усмихна искрено, след като я огледа.
- Сладка пижамка – отбеляза с онази момчешка усмивка, като се облегна на вратата и зачака покана.

Зимата бе дошла с много студ и сняг.Тук там и някое болно дете...сред които и Каролина.Скоро предстояха изпити,а тя дори не можеше да се надигне от леглото...благодарение на мадам Помфри обаче се почувства малко по-добре след като изпи една гадна отвара.Бе и обаче заръчано да не става от леглото.
Вратата се отвори и Карол подскочи и се надигна.Там стоеше преподавателя по Астрономия.Онзи с когото наблюдаваше звездите от няколко месеца насам,похапваше си какво ли не и рисуваше от време на време.Той държеше две кутии и се усмихваше облегнал се на касата на вратата.Каролина се усмихна леко и кихна.
- Какво търсите тук? - попита тихо тъй като и гърлото леко я болеше. - Най-много да се разболеете и вие...
Всъщност наистина КАКВО търсеше той тук.И КАК бе влязъл..е да чукалото пускаше всеки отговорил му да някакъв въпрос.Явно за професора не бе никак трудно да влезе тук.Каролина леко се мръдна като направи място на леглото.
- Там ли ще стоите?Макар,че така е по-безопасно...последното което му трябва на училището е и болни учители.

Без да чака втора покана, Старк се запъти към леглото, като остави двете кутии на нощното шкафче, събу обувките си и легна в леглото, като дори се зави до кръста. Спусна се малко надолу, колкото да се отпусне на леглото, а после взе кутията с гроздето, махна капака й и започна да си похапва. Обвиваше зрънцата с устни, като ги засмукваше навътре, а накрая дразнеше малките им дупчици с език, докато не се разтвореха, позволявайки му да се наслади на сладкия им сок.
- Реших да ти донеса малко храна – каза съвсем спокойно, като я подкани да си вземе грозде – Има и малко шоколадови глупости.
Пропусна да спомене, че просто искаше да я види, тъй като не се бяха виждали от снощи и вече му бе станало мъчно. Да, май щеше да е най-добре да си замълчи, затова затвори очите си и продължи да се храни, преди да е изцепил някоя глупост, гледайки в хипнотизиращите й очи. Чак сега осъзна колко много му се спеше, а може би бяха виновни няколкото чашки уиски, което вече беше изпил. Започваха да го отпускат прекалено много, а и не бях достатъчни, за да го напият толкова, че да прелива от енергия и глупави идеи.

За леко учудване на Каролина,Старк се настани в леглото й,зави се и започна да папка грозде.Момичето леко се усмихна и си взе няколко зрънца и започна да яде след него.Още от първото обаче се отказа - беше и твърде кисело.Направи физиономия от киселото и леко се подсмихна после.
- Започвам да се чудя как го ядеш... - и като се имаше предвид,че това бе от по-сладките.Но друго и направи впечатление.Бе му заговорила на "ти." - Опа...така де съжалявам.
Това "опа" започваше да го използва твърде честно,не беше на добре.И все пак и харесваше донякъде.Тя се протегна и взе кутията със сладки работи.Имаше шоколадови жаби...реши да отвори една.Падна и се бившия директор на училището.Той бе стар,облечен в роба и с дълга,дълга брада.Сегашния нямаше нищо общо с него...
- Благодаря за храната. - усмихна се Каролина и легна и се сгуши леко в него.Не би трябвало да прави това,но от тази настинка и бе студено от време на време,а дори да и метнат сто одеяла нямаше да и е добре.Така обаче - сгушена в Старк се почувства...нормално.Отново вдиша аромата му както в онзи път когато рисуваха.Почувства се сигурна...това и хареса.Усмихна се. - Радвам се,че дойдохте...сама ми беше скучно.

Не разбираше какво толкова не й харесва гроздето, но и нямаше как да я разбере. Това бе любимия му плод и можеше да го яде и неузряло дори, затова я остави тя да се тъпче с шоколад, докато той хапваше здравословно. Пиеше редовно и правеше други глупави неща, налагаше се поне едно нещо да направи като хората. Но и това понякога омръзваше, затова остави кутията на нощното шкафче и придърпа малката към себе си. Обви ръцете си около нежното й тяло, като я разтърка нежно, колкото да я сгрее, а после вдигна завивката до тила й.
- Че на кого ще досаждам, като те няма в часовете – закачи се с нея.
Докосна нежно челото й с устни, като накрая се отпусна напълно и започна бавно да спуска ръката си по косата й. Стигаше чак до крайщата, като се връщаше нагоре и започваше отначало, а това сякаш се видя много по-приятно на него, отколкото на нея. Започна да го унася и така както си беше легнал със затворени очи, доста бързо спря да мърда, заспал доста дълбоко.

Каролина се сгуши още повече в него.Вдиша аромата му отново,това и действаше успокояващо.Ръцете му върху косата й - още повече.Тя леко започваше да се унася,но настинката нямаше намерение да я остави на нещо толкова приятно.И докато тя се наслаждаваше на движенията му и се опитваше да заспи усети,че той се отпусна,а после спря да движи ръката си.Момичето леко се надигна и погледна учителя си.Той спеше...доста сладко при това.Каролина се ухили и продължи да го гледа още известно време.Той изглеждаше толкова спокоен.Изкушаваше се да го докосне...накрая не издържа и плъзна пръст по гърдите му.Прехапа устна и се замоли той да не я е усетил.
Реши да се опита и тя да поспи затова му обърна гръб леко изчервена.Не и се мислеше,ако някой ги видеше тук,така...
Затвори очи и се замисли за нещо хубаво...в главата и обаче изникваха само звезди.Звезди които тя наблюдаваше с мъжът който лежеше до нея от няколко месеца насам.Замисли се за всички онези моменти как лежеше до него,а той и обясняваше всичко и тя го попиваше в себе си с грейнали очи...точно това и помогна да се унесе и да заспи.

Изминаха се няколко часа. Старк се пробуждаше на моменти, осъзнавайки, че не се намира в собственото си легло, но това не го смущаваше. Просто се завърташе отново към нея, обвивайки нежното й тяло с ръце. Беше толкова приятно и спокойно, че нямаше никакво желание да се връща в празната си стая. Защо, като можеше да остане тук. Е … реално погледнато не можеше, тъй като по някое време щеше да се напълни с ученици, а и едва ли някой щеше да го разбере. Затова затвори очи за последен път, като си заръча да си тръгне при следващото събуждане, което очакваше да е след няколко минути.
Изведнъж чу кикот и с леко стряскане подскочи в леглото. Идваше прекалено от близо, което го накара да се паникьоса, но все пак успя да използва мозъка си или поне това, което беше останало от него. Надигна се бавно, като тръгна към вратата, но щом видя сенките осъзна, че още само секунда и двамата щяха да загазят. Е … на малката й беше добре. спеше като пън и дори не помръдваше, но това не устройваше него.
Без да влага много мисъл в начинанието си, Тони отвори прозореца и излезе навън, ходейки плахо по перваза. Поне беше излязъл без да го забележат, но не можеше да каже, че му харесваше на така височина. И тогава му светна – извади бавно пръчката си и я лекичко я размаха, а няколко секунди по-късно, пред него се появиха малките летящи железни човечета. Бяха поне двадесет, но той все още не беше много сигурен дали плана му щеше да проработи. Всяко дребосъче хвана каквото можа, я крачол, я ръкав, я ухо и всички заедно с огромни усилия вдигнаха професора, носейки го към спалнята му. Имаше и някой друг инцидент, но все пак стигна цял до там.

Каролина се събуди от лекия шум който се появи във стаята.Часовете явно бяха свършили,заключи тя като погледна момичетата.Всички те започнаха да я питат как е,да и разказват за уроците,какви домашни имат и прочее,но Каролина мислеше за нещо съвсем друго.Нещо или по-скоро някого...Антъни Старк.Тя се обърна към празната част на леглото.Направи тъжна физиономия.
Сънувала ли съм?!
Да определено бе.Все пак нямаше как учителя и да се вмъкне тук и да остане да спри при нея...и да я гали успокояващо по косата докато тя заспи в обятията му.Бе невъзможно.И все пак...всичко това тя помнеше добре,струваше и се толкова реално...толкова и бе приятно.Тя отново легна и се обърна към празното място.Миришеше на него.
Не е възможно...
И все пак една част в нея крещеше,че е възможно и това предизвика усмивка на лицето и.Още едно доказателство тя намери на нощното шкафче - кутия с грозде и една със всякакви сладки неща.С усмивка вдиша аромата останал по завивките и реши отново да поспи...стига да можеше.

Беше към края на годината и някои ученички бяха започнали да се борят още по-усърдно за оценките си. Старк беше добра душица и пишеше отличен на всяка красива усмивка, но някои не се спираха до там, дори и вече да бяха получили това, което искаха. А може би имаше още нещо, което така силно желаеха, че да продължават така упорито да правят намеци на учителя. Тазгодишната палавница беше момиче от Слидерин на има Беки. Дългите й черни коси бяха толкова лъскави, че Тони ги докосваше при всяка отдала му се възможност, но устните й … тях си заслужаваше да ги докоснеш.
Учителя се любуваше вече десет минути на вкуса им, когато започна да си позволява и много други неща. Ръцете му се плъзнаха надолу по кръста й, като стигнаха до сладкото й стегнато дупе, а накрая се озоваха под поличката й. Искаше му се да й разкъса бельото и да навлезе направо в нея, точно така както го беше възседнала, но в кабинета не беше най-доброто място за това, най-вече посред бял ден. Вярно, че тя щеше да завърши на края на месеца и повече да няма този шанс, но можеше да издържи още няколко часа и да прекара нощта с нея в спалнята си.
Въпреки мислите си, Тони бе започнал да я притиска още по-силно към себе си, като усещаше как ръцете й се бяха спуснали по тялото му и една от тях опипваше слабините му. Едва ли щеше да издържи още дълго, тя си го просеше. Но за техен късмет или може би не, вратата изскърца и щом професора надникна над рамото на ученичката си, видя едно познато лице.
- Каролина – каза някак изненадано, като стисна сочното дупе на Беки и я надигна леко – Ще говорим по-късно – каза малко притеснено той, но и двамата знаеха, че няма да говорят. Момичето обаче не беше глупаво. Просто кимна на професора си, мина покрай малката с една ехидна усмивка и излезе от стаята, оставяйки ги сами – С какво мога да съм ти полезен? – попита все още притеснено той, като се изправи, но бързо осъзна, че така открива друга гледка, затова седна отново, надявайки се тя да не е обърнала внимание на издутината.

Беше края на годината и някои изпити вече бяха минали,но други предстояха.За сините това бе една от най-хубавите,но и притеснителни седмици.За тях бе важно да изкарат високи оценки,да се справят добре и прочее.Каролина повече от всичко обаче искаше да види учителя си по Астрономия.Затова и се бе запътила към класната стая където бе прекарала толкова много време с него.Закова се обаче на вратата.Той бе с някакво момиче в доста..хм провокативна поза.Каролина видя,че устните му бяха върху нейните,а ръцете му се намираха под полата и...
Какво по дяволите...
Той май изглеждаше доста учуден да я види тук.Е и тя бе учудена да го завари така.Из училището вървяха слухове,да...и все пак друго бе да го види със собствените си очи.Тя прехапа устна - нещо което правеше вече за хиляден път около него.Тъкмо когато понечи да си тръгне,Старк отпрати момичето от Слидерин.
- С какво мога да съм ти полезен? - попита той,но Карол като че ли си бе глътнала езика.Тя се приближи напред,отвори уста и после я затвори.
- А..м.. - изрече несигурно с втори опит. - Просто исках да ви видя.
И най-сетне успя да каже нещо макар,че то излезе доста бързо от устата и.Че даже момичето се зачуди дали нещо и се е разбрало.
- Съжалявам,че ви прекъснах... - макар,че не и се говореше много за това което бе видяла.

Знаеше, че малко или много щеше да се притесни и дори очакваше да избяга, а той да я гони, за да й се обяснява, въпреки че не беше длъжен. Но противно на всички негови очаквания, малката проговори и каза нещо, което той наистина не беше очаквал да чуе. За момент той се оказа на некойто място, чудейки се какво да каже или направи, за да прескочи този неловък момент. Беше му изключително приятно с нея, но не искаше да я омайва или нещо подобно, тъй като тя бе прекалено малка. Тяхната връзка бе на съвсем друго ниво и въпреки това се замисли за възможността, тя да го възприема точно така, както и той нея.
- Не се притеснявай, не беше важно – каза съвсем сериозно и напълно искрено, като се изправи, вече малко поуспокоил страстите си – Как вървят последните дни, спряваш ли се добре?
Въпросът му беше малко глупав, но се чувстваше леко притеснен от ситуацията, в която беше заварен. Затова започна да пристъпва нервно, усмихвайки се все така гузно, както когато я видя да влиза в стаята. Знаеше, че не й дължи обяснение, но все пак се чудеше дали да не пробва. Но какво ли пък я интересуваше нея какво и с кого върши професора й. Тя си имаше неин си живот.

Значи май повечето слухове са наистина верни...
Каролина се приближи още малко напред и го огледа.Всъщност не знаеше какво да каже.Последните дни бяха меко казано ад.Тя определено не бе от тези рейвънклоуци които с нетърпение чакаха изпитите.Тя се притесняваше на тях и това понякога водеше до тъпи грешки за които после я беше яд.
- Ами...ужасно. - призна и направи гримаса. - Все пак е гадно ние да стоим и да учим,като времето навън е толкова хубаво.
Не,че него го интересуваше времето,но нашето момиче искаше да избегне колкото се може повече темата за онова което бе станало преди малко.Чувстваше се неудобно,че бе станала свидетел на такава сцена и то с любимия си учител.Никой от другите не я разбираше като Старк...
- Ами при вас? - и тя усети,че този въпрос е донякъде нож с две остриета.Сред всички слухове които се носеха имаше и такива за това,че ученичките си изкарват по-високи оценки както като онази слидеринка преди малко.Тя потръпна.Честно казано леко се ядоса при мисълта,че той е с някоя.Не,че тя имаше нещо с него или някакви чувства.Дори не знаеше от къде се бе появило това чувство,но то я притесни и тя се изчерви леко.

Как вървеше при него ли … много добре. Но не можеше просто така да й го изтърси, тъй като имаше вероятност да си направи погрешни впечатления, а още по-страшно щеше да бъде, ако си направеше правилните впечатления. Вярно, че след тази гледка нещата нямаше да са както преди, но не беше нужно да изкарва всичко на показ.
- Ами как да е … става. Ученическите ми години минаха отдавна, така че сега мога само да се наслаждавам на гледката на препотяващите се от притеснение ученици.
Усмихна се малко злобничко, тъй като в определени моменти можеше да е наистина забавно, но веднага се сети, че тя също бе на мястото на тези ученици. Не, днес определено не им беше ден за разговори или каквото и да е било, тъй като определено не им се получаваше. Затова и Старк побърза да си намери оправдание да прекрати този разговор, тъй като нищо хубаво нямаше да излезе от него.
- Ако това е всичко, трябва да прегледам едни изпитни работи. Може по-късно да дойдеш и да хапнем – каза малко притеснено, като не знаеше нито какъв отговор ще получи, нито какъв отговор желаеше да получи.

Аха.
Днес май не им вървеше на тях двамата.Каролина просто стоеше и го гледаше,а той явно умуваше също както да каже.Накрая се оправда с някакви тестове и после предложи тя да дойде по-късно.Девойката поклати глава.
- Не мисля,че ще мога. - и след това тя излезе от стаята без да го погледне,да дочака отговора му или каквото и да е.Не мислеше,че иска да го вижда повече днес.Не и след това което бе видяла.
***
Дните се нижеха,тестовете бяха приключили,оставаха броени дни до края на годината,но Каролина не гореше от желание да се прибере.Тук бе много по-спокойно от дома където щеше да среща сестра си на всяка крачка и да се карат за щяло и нещяло.Поне и братята и,а и малката До щяха да са там...,но някак и се поиска да остане тук.
- Колко бързо измина годината. - заяви Джена като легна на леглото си.
- Така е... - съгласи се Карол и погледна нагоре към звездите които се виждаха от прозореца.Въздъхна шумно и се върна в леглото като дръпна синия балдахин едва ли не с цел да си направи крепост от която никой да не може да я изкара.

» Преди две години
» преди три дни
» Преди няколко дни
» Преди три години
» Хогуортс,преди 3 дни

Преди четири години

Преди четири години

Similar topics

Similar topics