Голяма тъпотия си беше да изпълняваш поръчки на някакъв си изкуфял учител, а още повече, когато включват и да носиш покрити с един трилион слоя прах отгоре буркани, съдържащи магически вещества. Най-малкото, че ако случайно изтървеш на земята няколко от съдовете, можеш, представяте ли си, да вдигнеш училището във въздуха с едно мощно " Бум,тряс.Бум .." . Звучи примамливо, но не ако и ти си в близост на експлозията.
Арчър беше тръгнал да се подмазва на учителя по отвари, че да не го скъса за срока, че само това му липсваше. Вече и бе това беше на ръба на изгонването, но това са подробности. Та така свърши накрая носейки разни негови поръчки до хранилището му. Нищо кой знае колко интересно, но това плюс още няколко мазни усмивки, комплименти и подмазване и дори можеше да има висока оценка накрая. 
Но пък това пречеше на Арчър в момента да се разхожда из другите части на старата къща и да заглежда мацки или да се забавлява с приятелчетата си. Нямаше си друга работа, та трябваше буркани да носи. Все пак не трябваше ли това да правят зубарите от Хафълпаф. Нали те уж бяха трудолюбивите. Или просто скучаеха до няма и на къде и се чудеха какво да направят. Е, нашия герой не се оплакваше от такъв проблем и имаше предостатъчно интересни занимания за правене, но сега се налагаше да се потруди по училищни дейности. Скука!
Той нахълта в хранилището като отвори вратата с един рутник, че дори се удари в стената и издрънча,а Арчър само й измърмори нещо. Влезе вътре и стовари товара си на бюрото, защото сега трябваше да ги подреди. Прекалено много изискваше тази задача.
Арчър реши, че може малко да почака работата, бръкна в джоба си и извади кутията си с цигари. Запали една и вдиша дълбоко. След това тръгна да разглежда мястото. Отвори няколко шкафчета и се разрови из съдържанието им докато си пушеше из помещението.

Арчър най-спокойно си тършуваше из кабинета, когато някакъв звук наруши действията му. Нямаше шанс да е онзи задник - учителя по отвари, така че нашия герой нито угаси цигара си, нито нещо се стресна особено. Просто завъртя очи с досада и се обърна. Очакваше някой ученик, който се е загубил или пък идва да вземе нещо и точно на това се и натъкна. Но за негова приятна изненада момичето беше от Рейвънклоу. Арчър се усмихна сто каратово и я погледна с насмешка, а тя изглеждаше сепната и замислена.
- Я да видим кой е решил да ме посети тук? Каква приятна изненада един Рейвънклоу да дойде да ме развесели, докато си стоя тук и скучая.- каза той и седна върху бюрото. Продължаваше да я гледа все така иронично.- О, спокойно на никой няма да кажа каква малко крадла си. 
Той се засмя стана и тръгна към нея. Пространството беше малко, нашия герой искаше да си поиграе с нея. Все пак наистина умираше от скука и поне да се забавляваше докато си висеше тук,а какъв по-добър начин от това с това момиче. Тоест сещам се за няколко по-добри начини,с които и доста енергия щеше да изгори, но в момента само беше единствената му възможност. Тя изглеждаше така малка и плаха, че почти тъжно да ти стане. Почти. На нашия герой това чувство не му беше много познато.
-Експелиармус - изрече думите той и веднага пръчката й излетя от ръцете, а тя се понесе към стената. - Мисля, че тези тук за момента няма да ти трябват.
Нортфилд отново й се усмихна мазно и надменно и грабна пръчката и рога й. Обърна се и отново седна на бюрото. Извади нова цигара и запали.
-Надявам се нямаш против. Та така, какво да те правя сега? Не ми се е отдавала възможност скоро да се срещна с някой от твоя дом, така че .. това те прави доста интересна в момента. Мисля си за няколко магии, но коя от тях е по-гадна?