Анди затвори очи. Лекият бриз започна да пробягва из косите й,а аромата на разцъфващите дървета изпълваше горичката,която тази нощ бе пълна с хора. Всички бяха магьосници,всички се фукаха с нови умение ,всички бяха завършили по едно време,въпреки че можеше да се намерят новаци от Хогуортс,които искаха да видят как се забавляват предишните випуски на своите събирания. Нощта бе ясна - Мечката* и Ловеца* сияеха над главите им като далечни диаманти,които изгряваха всяка нощ  за да се радват на нощния пейзаж,само за да умрат на сутринта.  Реката по чието дъно почиваха толкова много покойници тази нощ също бе необичайно спокойна и се чуваше само обичайното крякане на малките зелени създания ,а пък луната гордо оглеждаше сребърното си отражение в огледалните й води.Когато бяха ученици в Хогуортс една нощ тук се удави един от най-добрите сред тях.. и от там нататък те правеха сбирките си там , в тази гора,така че да може и той,техния Жан да бъде заедно с тях. Той бе наистина изключителен магьосник,а за Анди бе много повече от това - те бяха свързани още от малки. Семействата им ги бяха сгодили и по онова време Анди беше сигурна,че живота й е подреден,че няма какво да се обърка.. но уви.
След известно време Анди се надигна от тревата и се присъдени към тълпата. Някои от тях танцуваха,други пиеха,а трети гледаха любопитно. По-късно както винаги щяха да започнат и магическите състезания,които си правеха на които Анди почти винаги беше съдия. Взе си една чаша с греяна медовина и се загледа в новаците,тези които сега посещаваха Хогуортс. Очите й попаднаха върху едно момче с кестенява коса,което също гледаше към нея. Когато той тръгна към дансинга Анди тръгна едновременно. Срещнаха се някъде почти по средата и започнаха да танцуват заедно,като от начало не си казваха и думичка. Анди усещаше как ръката му потрепва и накрая не сдържа смехът си.
- Не се страхувай.. не хапя извън леглото.. - гласът й бе звънлив и много весел,нещо което беше напълно необичайно. После побърза да добави - Шегувам се ,сладур. Как се казваш? - след което съвсем леко погали бузата му,като отмести част от косата му и му смигна. Тя си беше такава - мъжко момиче още от ранна възраст. Винаги тя правеше първите стъпки.