Някога в миналото, а подробностите не ви засягат.

Пет и половина.
Силует в дълга черна мантия закриваща както ръцете така и главата на тази загадъчна персона стоеше пред дървена врата в е дна от не най-приятните за убиване на времето улички. Не и за нормалните хора, познати в тези места като "мъгъли". След като бе бутната вратата се открехна без особенни усилия а и с характерно за подобен вид врати скърцане.
Това май му ставаше навик. Не всеки ден но всеки път щом намери свободно време или му стане скучно (а той доста често скучаеше) се появяваше тук. Навик ли? Не, това по-скоро се превърна в рефлекс вече. Всеки път точно в пет и половина и нито минута повече нито по малко, как му се получаваше по дяволите? Създаваше се впечатлението, че този обича да е точен и вобще всичко да е подредено. Но разбира се не беше така. Все пак този силует в черна мантия не е никой друг а самият - Хротгар Лестранж, познат повече като Саваж. Та кога в живота на този смъртожаден е имало нещо подредено? Правилно, харесвам схватливи хора. Та още от самото раждане всичко тръгна неправилно не не се изразих правилно...още от самото му зачеване. Да, така би било по добре. Но ето, че като някаква аномалия в пет и тридесет и една магьосника крачеше на сред нищо не подозиращи хора, магьосници? Идиоти. Не изгаряше от идеята всяка муха в това заведение да е наясно, че се е появявал тук. Не случайно така стриктно подбираше събеседниците си, най-вече седеше в сянка и да не забравяме мантията му. Без нея сигурно щеше много да се набива на очи. Искаш не искаш ще го забележиш. Внушаващо но не винаги полезно.
Устните на смъртожадния се разтеглиха в усмивка, ако може да се нарече така това по скоро безразлично от колкото щастливо изражение на лицето му. И все пак за тази промяна имаше причина. И тази причина бе жена. Естественно, кой друг. Тези прекрасни създания заради които се водиха а и още вероятно се водят войни.
- Здравей, красавице. - Промълви мъжа след като опря лактите си на барплота. Ръката му се плъзна по талията и и Сав се надвеси над момичето. - Елодия... - протегна той правейки знак на притежателя на заведението да му донесе нещо за пиене.

Къса кожена пола, почти изцяло разкопчана ризка, разкриваща голата плът на младото девойче, което вървеше наперено из тъмните улички на Лондон. Беше късна нощ, добрите мъже вече спяха, а лошите..ами те, те обиаляха кръчмите и се дървеха когато видеха момичета като Елди. Даа Елди, дори името и подсказваше що за наркотик е, опияняваш и пробуждайки странни желания, но това не и пукаше, тази вечер имаше точно определена цел и беше сигурна че ще пожъне успех. Дългите и крака крачеха бавно и грациозно през улиците запътили се към една определена кръчма, тяхното свърталище.

Вратата изскърца при нейното влизане и всички погледи се приковаха в нея, някой я поздравиха, други се върнаха към старите си разговори. Момичето отиде на бара, бармана и се усмихна приятелски.

-Пак ли ти Елди..баща ти ще ме разстреля ако разбере колко често наливам дъщеря му с алкохол..

-Наливай бърбъна и не се обяснявай - Мъжът зад бара изцъка неодобрително, но все пак наля поръчката и я плъзна по бара. След две секунди чашата беше пресушена и отново напълнена. Елди взе чашата си и отиде към центъра на заведението. -Увеличи тъпата музика, да не сме напогребение- разкрещя се тя към бармана, а след като молбатаи беше изпълнена започна датанцува. Бавно поклащайки тялото си в ритъма на музиката,ръцете и опипваха тялото ипровокативно приковавайки в погледите на 90% от мъжете в заведението. Чаша след чаша, тя продължаваше да танцува и да убива време чакайки.. него. Тъкмо когато отиваше да вземе поредното питие, тя чугласа му

-Здравей, красавице- усети го как се разлива по цялото и тяло. Най- накрая се беше появил.- Елодия..- Момичето се обърна към мъжът и го дари със страсна целувка

-Сав, любов моя точно на време идваш, цепиш секундата- устните и отново намериха неговите за поредната им целувка. Преди около седмица Елди го беше забелязала за първи път тук. Рано сутринта когато повечето хора се бяха разотивали, той се беше появил. Беше привлякъл вниманието и защото бе един от малкото, които не и обърнаха внимание и това я побърка. Видя го и на другия ден, а после и на следващия, когато не издържа и го заговори от тогава те щогоде се разбираха някакси. Тя го искаше, той я искаше, но все още нищо не беше станало, освен някой целувки които тя си крадеше- Как си в този прекрасен ден, любов?

Любов ли каза? Чуството любов в този мъж трябваше да навяваше страх. А думата...тази дума просто му бе смешна. Но смешна по негов си - особен начин. Не онзи весел смях който всички сме свикнали да чуваме, нито пък зловещият смях предвещаващ ужасяващи последствия - смеха на злодеите. Не смеха на този мъж не беше като на други, като на други хора. Той се смееше но сякаш не изказваше нищо с него. Празен...този празен и кух от вътре, смях. Просто оболочка без грам вложени чуства в него. Сравним може-би само със смях предизвикан от безразличие.
- Не мислиш ли, че "любов" не е най-подходящата дума за някого, когото дори не познаваш?
Сав се подсмихна и поднесе чашата с уискито към устните си. Естественно при това му движение дясната му длан се показа из-под мантията. Нищо повече от една длан тотуирана на кости с един надпис. Колко ли хора мъгъли били те или не си татуираха ръцете... След уискито сдъвка и парче лимон. Кисело. Магьосника облиза долната си устна където до преди малко се притискаха плътните устни на момичето, която все още държеше за талията.
- Как си в този прекрасен ден, любов?
Как е? Прекрасен? Ден? Любов? Ама, че странен въпрос.
Смъртожадния само повдигна рамене.
- Както обикновенно. - Какво друго можеше да и отговори. Та то си е така. Абсолютно всеки един ден усещаше, както и предишния или пък по-предишния. Не се различаваха с нищо особенно там вътре някъде в душата или в сърцето на този мъж. Ако разбира се притежаваше такива. Но ежедневието му бе доста разнообразно. Ако искаш бъди принц - наслаждавай се на замъка, богатствата на майка си и проклятието си. Ако искаш смъртожаден - винаги ще ти намерят подходяща работа. Все пак досадни хора от които някой иска да се избави е имало винаги и ще има винаги. Доста изгодна работа, няма шанс да фалираш.
И сега сигурно трябваше да попита за същото. Поне от вежливост. Да бе, чакайте вежливост от този тип. Никога не се е интересувал от това, как е или по скоро какво чуства някой друг. Егоизъм? Може-би. Или просто се дължи на неговото изкривено възприятие на света. Саваж никога не се е чуствал "прекрасно" или пък "възхитително". Дори и да му отговорят с една от тези думички - описващи хубавото настроение. Той не би ги разбрал. Тогава какъв е смисълът да задава този въпрос вобще? Нямаше риск някой да му сподели някоя от познатите за него чуства, хората често лъжеха. Точно на този въпрос. И с това той смело може да се постави на първо място сред най-безмисленните въпроси.
Още една глътка от алкохола. Чашата е пресушена. Още едно парче лимон.
Пъстрите очи обхождаха тялото на момичето докато той не протегна ръка към нея и не обърна лицето и към себе си.
Свали качулката на мантията си. Много от мъгълите и магьосниците си татуираха ръцете. Но дали много от тях го причиняваха и на лицето си? Ами на целият си череп? Защото този мъж беше точно от тези.
Сав придърпа тялото на момичето по близо към себе си и прокара език между устните и.
Дали пък не е време да си разменят ролите малко?
- А ти както се оказва си била много смела. - Прошепна смъртожадния, когато устните му се отделиха от тези на Елодия. Та това сигурно е първият път в който и показва, че тези и действия му харесват. До сега някак не реагираше, а и не придаваше голямо значение на целувките и. Не, че имаше и против.
Върна поглед върху празната си чаша и отново направи знак на бармана да не се бави с напълването и.

Първата нощ когато го беше забелязала и се стори странно, че е татуирал лицето си, но не му обърна чак такова внимание, все пак тялото си беше негово да прави каквото иска.., но тази вечер когато свали качулката си и тя с изненада откри че всъщност цялота му глава беше татуирана беше леко шокирана, що за човек...но пък от друга страна му седеше някак секси, определено се открояваше от другите, а дали се беше татуирал и там долу, хмм това определено трябваше да се провери.

-Че защо ми е нужна смелост, за да си играя с теб?- попита тя повдигайки въпросително вежди. Боже мъжете явно се смятаха за много велики напоследък. Великите черни магьосници, с който се забъркваше..всички бяха еднакви, заплашваха я че щяла да се опари, а пък още се скиташе наляво надясно невредима. Сякаш момичетата не можеха само да се забавляват. Може би се притесняваха че ще наранят нежното и момичешко сърчице, горката тя колко ли щеше да страда когато разбереше, че е била просто използвана за бърз секс..пфф. Слидеринката измъкна кутия с цигари от джоба си и запали една. Още с първата дръпка осети как слатата отрова се разля по цялото и тяло. Барманът се опита да и направи забележка, че в заведението не се пушело, но нямаше успех. - И какво правиш тук отново, ако все пак смея да попитам? Явно тая долнопробна дупка доста ти е на сърцето.- Всъщност наистина и беше интересно защо той идваше тук толкова често. Не и се вярваше, че идва тук само за да пие..и в тях можеше да си пие, или пък за нейната компания..хах. Вярно беше свърталище на магьосници, но си беше дупка.

- На теб? - Устните на Сав се извиха в игрива усмивка. - О не, не и на теб. - Та това момиче с няколко свои думи и действия можеше да накара един мъж да прави всичко което тя би пожелала. Интересен въпрос беше, тя ли си играеше с него, или Сав си играеше с едно невероятно огънче. Той прокара ръка по бузата и. Гладка кожа, невероятни меки устни ммм. Изкушение за което Сав бе готов да даде душата си. И последните остатъци от нея.
- Отново. Да. Почивам си. - Ако може така да се каже. По скоро се криеше от погледите на... на много хора. От погледите на смъртожадните, от майка си. Нали го знаете този момент, в който искаш да захвърлиш всичко по дяволите и да се преместиш на друга планета, просто за да си починеш. Колкото и добре да живееше този магьосник, все пак се местеше. И точно това място за сега се оказа неговата "друга планета". Събираше се с мислите си, почиваше от всичко. Да, нещо подобно.
Мъжа се облегна на стола на който се беше наместил. Отпи глътка от наново напълнената чаша и затвори очи. Шум на надвикващи се гласове. Въздуха е някаква странна смес на алкохол и кислород. Едва ли беше една от най романтичните обстановки на този свят. Сав прокара ръка по голата си глава и се наклони към Елодия. Дали не знаеше какво да и каже? Да определено. Едва ли има думи които не е чувала, думи с които не са я описвали и не са и описвали желанието си към нея. Едва ли имаше такива. И все пак Сав се надяваше, че имаше поне някакъв дори и мизерен шанс.

Слидеринката определено можеше да усети животинския поглет, с който я изпиваше мъжът до нея и не можеше да отрече, че не и харесваше. Напротив, обожаваше да усеща мъжкото внимание по себе си, караше я да иска все повече и повече да ги предизвиква, да си играе с тях като огънчета. Чудеше се кога щеше да се опари, всъщност май и точно заради това щъкаше от мъж на мъж и разбира се гледаше да си ги избира едни такива хубавички, на които от километри им личеше, че не са стока. Сякаш бе взела списък с имената на смъртожадните от баща си и ги караше поред.

Можеше да се обзаложи, че точно в момента Сав си я представяше без дрешки и ръцете му шареха по тялото и, което я накара да се усмихне доволно.

А, дали да му доставеше това удоволствие още сега? Не се славеше с трудността си, но дали събеседника и си беше заслужил тази привилегия веднага да я има... В крайна сметка нищо не я спираше да си играе, пък и с тези татуировки и този поглед, нямаше да съжалява каквото и да станеше между тях. И така слидеринката се набра на ръце върху плота на бара и се настани удобно, изпъна назад гърба си и си открадна една черешка от купата на бармана. Езика и се заигра с черешката палаво, червения сок от плода оцвети устните и и ги направи алено червени...

- И какво преча ли ти на почивката?

Очите и светеха игриво, а тялото и се поклащаше в ритъма на музиката. Нямаше търпение да се присламчи към него и да види що за лошо момче е, но пък искаше и той да направи първата крачка, не тя..

Магьосника здраво стисна зъби и си пое въздух. Това момиче шегуваше ли се? Не, тя направо си играеше с него. Въртеше татуирания на малкия си пръст. Та тя поиска ли и мъжа вече ще е готов да я има тук, на бара, пред всички. Щом това е самото начало, на какво бе способна още? Любопитството просто разкъсваше Сав на малки парчета.
Всъщност той съвсем от скоро, някакви месеци на сам, е започнал да се размотава по тези свърталища. Когато само се "запозна" със Смъртожадните пак се навърташе из тъмни улички и ъгли, повече по работа от колкото за да убива време, и все пак по край луксата и разкош в замъка тези места му изглеждаха прекалено скучни. Но щом Смъртожадните станаха второто му семейство всичко малко по малко започна да се променя. Разкоша му изглеждаше унил. Нищо чудно, когато майка ти е кралица и от както се помниш живееш само така. Саваж бягаше от разглезените момиченца на родители от класата. А бягаше той точно тук, в барове, кръчми, хотели, подобни на този...
Смъртожадния се изправи, постави ръце на бедрата на Елодия и дръпна момичето към тялото си. О, да. Вече искаше да усеща допира на топлото и тяло до своето.
- Ммм, дори не си представяш колко и помагаш. - Върху лицето му за миг се появи усмивка след което мъжа долепи устни до тези на момичето облизвайки аленият сок на черешката. Вкусно..Не се спря на това разбира се, продължи с целувките по врата и на долу към гърдите и. Само че дрехите ужасно пречиха. С една ръка на бедрото на момичето, с другата вече почти под поличката Сав върна устните си на горе по врата и и прошепна на ушенце: - Какво ще кажеш да сменим дестинацията?

» Някъде из онова нещо наречено Хогуортс,някога,ама кога не е важно.

Някога в миналото, а подробностите не ви засягат.

Някога в миналото, а подробностите не ви засягат.

Similar topics

Similar topics