Часът минаваше 23 30, а Колинс още не беше успял да се вмъкне в общата стая на Рейвънклоу където щеше да бъде организирано партито.Тъкмо беше готов да се откаже когато забеляза в далечината задаващото се момиче с кестенява коса. Можеше да бъде всяко едно момиче но по походката и по походката и по множеството книги в ръцете й той се досети, че това беше братовчедка му Ирис. Слидеринеца се запъти към нея, и взе учебниците от ръцете й.

- Привет братовчедке не е ли малко късно за да се прибираш от Библиотеката?

 Без да чака за отговора й, тъмнокоското хвана внимателно ръката й и я поведе към входа на общата стаята на Рейвънклоу. Докато чакаше момичето да каже паролата се оглеждаше за хора от другите домове. Мярна няколко момчета от Грифиндир и йм кимна леко. Щом влязоха в общата стая и върна учебниците и се изгуби измежду танцуващата и пиещата тълпа.
 Половин час по късно, полу пиян след почти две шише огнено уиски, Алекс държеше две чаши в ръцете си едната беше с тиквен сок и няколко огромни глътки уиски а другата беше изцяло уиски. Издирваше момичето от по рано. Накрая я забеляза да стои в ъгъла на стаята и да чете книга. Превъртя очи с досада и си помисли "В името на Мерлин това момиче някога спира ли да чете". Взе книгата от ръцете й и й подаде чашата с разредения сок.

- Моля те братовчедке обясни ми защо четеш през цялото време? Тук е пълно  хора забавлявай се малко живни. Напий се, танцувай, флиртувай с някой и после го отрежи. Прави нещо.

Около половин час преди полунощ Ирис се реши най-накрая да излезе от библиотеката. Така де, ако това библиотекарката да те изрита с думите, че е късно и няма как да си "вреш носа в нейните скъпоценности като мижка в сирене" цяла вечер, можеше да се нарече "решение". С радост би останала и до сутринта, но уви- нямаше как. Видя се, че в крайна сметка ще трябва да се довлече на онова парти. Момичето остави книгите си, взе още няколко тона нови и се запъти към Общата стая на Рейвънклоу. Тъкмо стигна до последния коридор, когато видя един силует да се задава към нея. "Алекс." досети се Куин. 
- Привет братовчедке не е ли малко късно за да се прибираш от Библиотеката?  - каза слидеринецът като взе учебниците от ръцете ѝ. Рейвънклоуката имаше време само колкото да отвори уста, преди чернокоското да я хване за ръката и да я доведе до вратата на Общата стая. 
- Какъв е цветът на небето? - попита бронзовият орел. "Лесно."
- Небето няма конкретен цвят. То е една смес от най-различни багри и нюанси, а с всяка секунда се променя. - отвърна тя и двамата влезнаха. Ирис огледа стаята. Докъто се обърне братовчед ѝ беше изчезнал някъде из тълпата. Рейвънклоуката въздъхна. Не ѝ се киснеше тук. Ама никак. Шумна и не особено в нейн стил музика, пияни и смърдящи на алкохол ученици, които ако не бяха в това положение то тогава се натискаха някъде, без особено много да се нуждаят от усамотение...Някак не звучеше като място, на което тя би се забавлявала. Чисто фактически можеше да се прибере в спалнята на петокурсничките и да си легне, но се досещаше какво можеше да стане в спалните. Затова просто взе една книга от рафта наблизо и се настани в един ъгъл. 
Няколко минути или пък час по-късно, не можа да прецени, една ръка взе книгата ѝ и момичето вдигна поглед. Алекс държеше две чаши, едната от която ѝ бе подадена. 
- Моля те братовчедке обясни ми защо четеш през цялото време? Тук е пълно с хора забавлявай се малко живни. Напий се, танцувай, флиртувай с някой и после го отрежи. Прави нещо.
По някаква странна причина тя прие питието, без дори да си помисли, че вътре може да има алкохол. А когато отпи от нея дори не разбра, че стоплящото я чувство е реакция от огненото уиски. 
- Познаваш ме добре, не е в мой стил. - тя пое още една глътка и главата ѝ леко се замая. - Макар че, мооооже и да потанцувам само за малко. 
После пак отпи и с леко клатушкане Куин стана и завървя към тълпата.