Аш надникна през вратата и след малко най-нахално влезна в кабинета на директора. Всъщност не чу да му е било разрешено, но беше сигурен, че почука на вратата. Все още някакви обноски е запазил, да не повярваш.В ръцете си държеше бутилка Chivas Rеgal, която остави на бюрото. Дизайна на тъмната упаковка доста смешно се съчетаваше с книгите натрупани на масата. Директора го нямаше. Идеята да изчака от вън Ашер естественно веднага я отхвърли. Да, бе. Да седи там на вънка, на стълбите? Пф, това го предложете на някой друг.
- Мило - изрече момчето оглеждайки кабинета люлеейки се на коженият директорски стол зад бюрото. Прокара ръка през косата си намести се настола и си придаде важно изражение на лицето.
- Люк Селвин, уведомявам ви, че е прието решението да бъдете изгонени от Дурмщранг.. - Аш започна да прави гримаси имитирайки директора от училището от където бе изгонен. - Абе я си гледай..
Струваше ли си вобще да опитва? Учебният процес вече започна. А щом го изгониха от едно училище едва ли би бил добра придобивка за друго.
Входната врата се приотвори и Аш веднага скочи от стола придавайки си възможно най-невинният вид. Ако изобщо това момче е способно на такъв.

Пристъпвайки от крак на крак момчето изпуфтя. Каквото и да си говорим да седиш на онзи стол, който зае директора, бе пъти по удобно от колкото да стоиш прав. И директора сякаш прочел мислите му се облегна на стола и се усмихна. О да определено този е в по добро положение в момента.
- Аш, просто Аш. - Защо не си заврат тази официалност някъде по далеч.. Ей, човече! Остава ти една година...само една! И то при положение, че те приемат. Смятай, че вече си се отмъчил. А щом завършиш...а ти ще заввършиш! Да има поне с нещо родителите да се гордеят от сина си. Не, хич не е момента за размишляване над роднинските проблеми в момента. Момчето тръсна с глава за да разкара безмисленните размишления и кимна в отговор на Директора. Ти да не повярваш..изгонили са го. Не! Че как ще изгонят...най-добрият им ученик, той просто реши да се премести...от едно мъчилище в друго. Просто на по топло място. Всъщност оглеждаше местата на хаваите ама в крайна сметка се спря на Хогуортс. Или защото на хаваите просто нямаше места, или защото никой не се е сетил да направи училище за магьосници и там някъде. Но така или иначе вече беше тук.
- Защото съм чувал, че тук директора не е цербер, а режима е пъти по спокоен. - Аш наклони глава на страни оглеждайки учителя пред него. Имаше ли шанс или не? Мда в сравнението с Дурмщранг това ще са си направо хаваите. Върху теб не тегне тежестта да пазиш училището по сред зимата, а зимата там е цяла година. Не ставаш по никое време за да сготвиш храна.. Но да подминем деветте кръга на ада и да се преместим в...Хогуортс.
- За ваше улеснение Професоре, знам с какво можем да започнем. Имате ли чаши?