(искам само да поясня, че тези работи относно аристокрацията са споменати по такъв начин, все едно времето когато се развива форума е в бъдещето. Тоест, не сега, а след  доста години. Но тъй като времето на форума е неизвестно, а и всичко това е за забавление, се надявам мешавицата ми да не е проблем. Ако има някакъв проблем с това, само кажете и ще поправя каквото трябва.)


Име: Джейн Ан Луи-Уолф (кръстена на принцеса Джейн и принцеса Ан ) 
Години: 16, прави 17 на 1 август
Кръв: има синя кръв, но по магьосническите стандарти е мъгълокръвна
Семейство: дъщеря на кралица Кейт и крал Уилиам, по-малката сестра на Джордж Александър Луи и кака на деветгодишния Фредерик.
Лик : Victoria Justice



Характер: Своенравна. Когато била малка било много трудно да я накарат да направи нещо против волята ѝ. Това предимно било да я вкарат в рокля (особено с тези адски неща наречени корсет. ) или да говори с пресата. Самостоятелна. Въпреки произхода ѝ Джейн винаги е успявала да се справи сама и никога не е харесвала това, че се отнасят с нея като с порцеланова кукла. Интелигента. Това е нещото което винаги ѝ е давало предимство. Всички в семейството ѝ са умни, да, но младата принцеса може да победи дори и баща си на шах, без да се затрудни. Чела е книги за възрастни (не, че са ѝ любимите) на доста крехка възраст, надхитрявала е всеки който си е набелязала. Любопитна. Твърде любопитна. Това ѝ е носело доста мъмрене. Влизала е в забранени стаи( които били заключени и никой не знаел как е успяла да влезне) и е разбирала неща които не трябва. Недоверчива. Като дете на аристократи, доверието е много крехка тема за нея. Не се доверява на никого, само и единствено на себе си. Има приятели, но винаги е имала едно на ум за всичко и всички. Мъжкарана. На външен вид е нежна, но от вътре тя е боец, не би се оставила някой да я мачка и да я нарани.
 
История: Историята на Джейн е доста...сложно нещо. Още от малка всичко ѝ било предоставено на поднос. Но за разлика от повечето хора, това я подлудявало. Естествено, като малка се радвала, че можела да има която си играчка поиска. Ала след време това станало скучно. Дразнещо. Което и изречение да почнело с "Може ли..." отговора мигновено бил "Естествено!" без дори да чакат да довърши. Даже понякога си правила тестове да види до къде ще стигне прислугата, като искала направо безумни неща. Като например легло от чорапи, макарони и дърво. И тя го получила. "Това е пълна лудост." 
В същото време обаче, да си със синя кръв било страшно тежко. Приятелите които имала трябвало винаги да са примерни деца. Дума да не става да говори с бунтарите на класа, които според нея не били никак лоши. Даже си умирала да се запознаят. И това станало и тя разбрала, че те не са "идиоти без капка възпитание", а просто тийнейджъри които обичат да се забавляват. Заради изискванията на родителите ѝ, ходила да свири на цигулка, да танцува балет и какво ли още не. Тайно тя си купила китара и се научила да свири и пеела песни, които ѝ харесват. 
Когато Джейн получила писмото си, обстановката била много конфузна. Много неща се били изяснили. И всеки имал различно мнение за нещата. Родителите ѝ- горди от дъщеря си. Прислугата- притеснена, да не би "малката и нежна лейди" да се нарани, да бъде самотна, объркана във новия непознат свят. Братята ѝ- развълнувани, но и таящи съвсем малка завист. А самата магьосница- радостна и нетърпелива. Макар, че всичко това криело много големи рискове- ако някой разбере и разкрие истината, би настанало хаос. 


Допълнително: Джейн има бяла и синеока котка на име Аура. (от латински "аурус" - злато) и сива сова- Мист. Истинската ѝ фамилия е "Луи", но понеже не искала никой от училището ѝ да знае за нейния произхода (освен учителите и останалите мъгълокръвни, но с малко късмет може би щяла да го запази в тайна) поискала да добави едно "Уолф" като официална фамилия. 
 
РП:

Джейн беше развълнувана, но го прикриваше брилянтно. Все пак актьорската игра беше основното в живота ѝ. Ако беше твърде притеснена, щеше да покаже слабост. Ако беше твърде развълнувана- би привлякла погледи, а точно в момента искаше малко спокойствие. Ала в крайна сметка видя, че всички правят каквото си поискат и не можа да се стърпи и започна да чекне пръсти и да се чуди какво ли трябва да очаква. Никой не ѝ бе казал какво става. В писмото пишеше, че е магьосница, малко за Хогуортс и магическия свят, кога, как и в колко да стигне до перона и списъка с нещата които ѝ трябват. След като слязоха от влака, всички ахнаха, когато видяха величествената сграда. ("Каква архитектура! Нашите могат само да си мечтаят за такова нещо!") После ги викна един огромен мъж с брада и те бавно-бавно завървяха към езерото, а после всичко мина като в сън. Качиха се в карети, водени от нищото, влязоха в училището и тя онемя. Ако гледката отвън я бе накарало да си мисли, че това е най-невероятната сграда, която някога ще види, то сега не го мислеше, а го знаеше. Джейн се огледа- някои от децата се подсмихваха на притеснените си бъдещи съученици, а други подскачаха като че ли са прекалили със захарта. Една преподавателка отиде отпред, сложи малко столче, върху което имаше видно стара и прашна шапка. Но не това бе странното. Изведнъж шапката почна да пее. ДА ПЕЕ. ШАПКАТА. 
"Обичайни, мила, обичайни. Сега, ако обичаш, се опиши."
- Своенравна, самостоятелна, недоверчива, мъжкарана...също така и борбена и свободолюбива. 
" И последно...къде искаш да отидеш, Джейн?"
- Аз...-това бе мислила от доста време. Наистина къде? - ...Някъде, където ще имам свобода, където принадлежа, където всички се забавляват и са необуздани.