▷ Том е най-обикновенно дете с най обикновенно семейство. Двама обичащи се родители и по-голяма сестра. Но при него от ранна възраст нещо тръгва не както трябва. Не както при останалите деца и с всяка година това се показваше все повече и повече. Започвало просто като увлечение за прекарване на незапълнени с някаква занимавка часове. Майсторенето, макар и не много сръчно, започваше да става неговият начин на живот. Ваканциите можеше да прекарва цял ден седейки до маса цялата в стърготини. Първо на дневна светлина а след това и на нощна лампа. Дали вали сняг, дъжд или на вън пеят птички и грее слънце. Малко по малко личността му се формираше като на един самотник. А приятелите, които някога е имал го заклеймиха като "странен".  Преди да навърши осем сестра му - Рейчъл отива на училище. Но не обикновенно. Това бе училище взето сякаш от фантастична книга. Училище за магии и вълшебства! Каква бе реакцията на двама обикновени родители, в последствие както се разбра наричани Мъгъли, щом разбраха че дъщеря им е ... Каква? Магьосничка? Но това не бе всичко, защото точно след три години пристигна писомото и за Том. Семейството им от едно обикновенно се превърна в наистина необикновенно. И странно.
▷ Момчето обезпокоено подръпваше мантията си. Навел глава и забил поглед в новите си обувки. В съзнанието му с всяка секунда изникваха все повече и повече въпроси. Толкова много, че той дори не успяваше да си даде отговор на тях. Толкова много и всичките толкова странни и необикновенни. Толкова необикновенни, колкото за най-обикновенното дете оказало се в този вълшебен свят. Макар и сестра му от три години вече да учи тук. За Томас всичко това изглеждаше като книга, една фантастична книга. Всяка история или вещ дошла от този магичен свят изглеждаше някак приказна. А ето, че той бе точно тук. В този свят. Първият му ден в Хогуротс. Училище за магии и...«Томас Блакбърд!» разнесе се за втори път из огромната зала. Сините очи на момчето се вдигнаха. Пред него стоеше висока възрастна жена със стара на места окъсана шапка в ръката. Тя оглеждаше тълпата, докато Том не излезна от нея. Бе оставил намира крайченцата на мантията си, ръцете му спокойно се спускаха по край тялото му. Но сърцето му биеше лудо, въпреки всичко. Две крачки и ето, че той се оказваше в центъра на вниманието. Към него бяха насочени очите на две тълпи. Едната претърпяла това което усещаше сега той седейки на този стол. И другата, на която този ритуал само предстоеше. Момчето си пое въздух и заедно с това на главата му се спусна нещо тежко. Шапката бе достатъчно голяма, че да скрие челото на момчето, сега той не виждаше поне половината зала. Но него го виждаха всички. «Ако можехте да направите отвара каква би била?» това бяха думите, които свестиха десет годишното дете. С достатъчно настойчивият и все пак приятен тон на говор макар и толкова силен, шапката успя да го изкара от онова притеснено състояние в което се намираше и да го вкара в едно друго - замислено. «Мъдрост» След едно мигновенно замисляне бе даден отговор. Тук нямаше какво да се размишлява, от представените четири само едното можеше да го заинтересова. Следващият въпрос не чакаше дълго. «Какво искаш да знаеш за историята?» Само  втори въпрос а Томас вече се заколеба. За него историята на човечеството, било то с магия или не трябваше да се знае цялата. Не и на части. Това и попречи на момчето да отговори. «Всичките? ... всичките заслужават да бъдат изучени.» Неопределен и все пак верен за тази личност отговор. «Какво най-много искате да учите в Хогуортс» Този път щеше да е по лесно имаше точно подходящ вариант. «Всичко в сферата на магията.» Този път отговора последва веднага и без капка колебание. «Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете?» Всички те така както си ги представяше Блакбърд изглеждаха странни. Но една от напитките му бе най-привлекателна : «Гъста лилава напитка излъчваща приятна миризма на шоколад и сливи. .» «За кое същество най-много бихте искали да учите?»«Духове...или Таласъми. Не съм сигурен много.»«Каква дарба бихте искали да имате?»«Да съм невидим!» Момчето се сви на стола и затвори очи. «В кой дом бихте желали да бъдете?» В съзнанието му се изрисуваха силуетите на различни ученици. Момчета и момичета. В мантии като неговата но с цветовете на домовете си. Червен, Зелен, Син и Жълт. За тези домове той знаеше малко, само това което е чул сестра му да споменава. Всичките те бяха толкова непознати и необикновенни за него, както и дрехите в които бе облечен, както и нещата които бяха купували за училище, както и този замък, както и всичко заобикалящо го тук. «Не знам..не знам» Изписаха устните му беззвучно.