Къщата на Харви

Гост

Бяха изминали няколко дни откакто Харви бе напуснал Хогуортс завинаги. Беше направил една огромна крачка към свободата и бе обменил повечето си галеони за да си купи къщата, в която сега живееше. Не бяха минали няколко дни и Харви разбра, че е баща на малко момченце на име Тоби и живота му сякаш се бе преобърнал наопаки за няколко дни, но бе успял да се справи. След като се подсигури, че детето е негово Харви започна да прекарва време с него и да се грижи за него. Радваше се, че има смисъл в живота и затова започна работа. Не беше нищо особено, но се надяваше с времето да припечелва достатъчно за да издържа себе си и детето си.
Бяха почивните дни, когато майката на Тоби разреши Харви да поеме грижите над детето за уикенда. Това зарадва неописуемо мъжа, защото това показваше, че жената бе започнала да му има доверие. Магьосникът имаше твърде много работа около мъника, че напълно бе забравил училището и така му харесваше.
Беше събота сутринта, когато мъжа реши да излезе със сина си за сладолед. Наскоро Харви бе купил два еднакви потника за двамата и реши, че днешния ден щеше да е перфектен за да ги използват най - накрая. Мъжа облече себе си, а след това и детето. и двамата заедно излязоха. Насочиха се към сладоледите и след малко Харви вече бе поръчал за сладоледи и за двамата. Мъжа с бързина изяде своя, но Тоби сякаш не се радваше на избора на баща си, защото хвърли сладоледа и изцапа късите панталонки на баща си.
Харви се засмя, а след това поиска от продавача една салфетка, за да се избърше. Мъжа внимателно придържаше детето, докато се бършеше, но така само направи петното още по - голямо. Харв изруга на ум, а след това се изправи и тогава я видя. Не можеше да повярва, че я вижда. Беше толкова нереално.
- Амилия. - изрече изненадано, а след това тръгна да я прегръща, но се отказа, когато се сети за Тоби. - Ъм, това е сина ми, Тоби. - представи го, а след това се усмихна. - Кой да повярва, че имам син? - допълни, а след това огледа. - Лудо нещо. Точно щяхме да се прибираме. Искаш ли да дойдеш с нас? - попита я внезапно и зачака реакцията 'и.

Поредният слънчев ден. Реших,че няма смисъл да го пропилявам между четирите стени на стаята или дори замъка, затова половин час умолявах Алекс да дойде с мен извън училището...поне за малко...поне го Хогсмийд, но твърдата му кратуна отказа под предтекст,че искал да спи. Фраснах го злобно и реших,че трябва да направя нещо ако не исках да откача. Щях да се измъкна от тук, от Хогуортс и от магическия свят поне за малко... и без това нямаше на кого да липсвам или кой да ме потърси. Със злобни крачки излязох навън и ругаех през целия път.

Единственото спасение бе сладоледа. Пристрастеността ми към него граничеше с тотална лудост, но поне беше някакъв вид спасение. Отидох при познатата будка и избрах пет топки поръсени с глазура, ягодов топинг и пръчици. Възнамерявах да се наям до припадък и да заспя на някоя пейка в парка, защото наистина не намирах никакъв смисъл да се прибирам. Точно когато поемах сладоледа и направих две крачки напред видях някакво малко бебе, което едва се крепеше на хълбока на мъж, наведен да избърше панталона си.. и тогава чух името си.
- Какво?! - отядох се на непознатия или поне мислех,че е непознат, докато не видях лицето му. Примигнах насреща и ръката ми леко се отпусна, позволявайки на най-горната топка сладолед да падне върху обувката на Харви. Той вече ми бе представил детето, което се оказа,че е негово, но аз не спирах да зяпам ту него, ту момченцето.
-Ка-какво? Аз.. - забих като компютър и очите ми след малко щяха да изскочат от орбитите. Той имаше дете?!
- Ти.. той.. това.. аз.. - зациклих, но преди да се усетя вече вървях след него и сина му към къщата.
- Чакай,чакай! - извиках и хванах свободната му ръка. Сина му толкова приличаше на него, че за момент сърцето ми изтупка толкова силно,че се опасявах,че той може да го чуе. - Не разбирам. Минаха се само няколко седмици, как по дяволите се сдоби с две годишно дете?! - не знаех на колко е мъника, но просто това изскочи от устата ми. Очевидно бяхме пристигнали пред къщата му, защото усетих,че започна да бърка в джоба за ключа си. Малкото момченце се залюля около баща си. Реших,че нямам нужда от сладоледа, затова го метнах в кофата пред къщата. Беше ми станало толкова горещо от последните новини,че и триста сладоледа нямаше да ме оправят.
- Нека да ти помогна. - протегнах ръце към детето и го взех, за да може Харви да отключи. - Надявам се съпругата ти да няма против,че ме каниш? -изсъсках по-скоро осъдително заради факта,че не ми бе казал нищо. Някак ми почувствах голямо разочарование, сякаш не го познавах до сега. Осъзнах,че бузите ми са пламнали от яд или нещо подобно, защото, когато влязохме, се погледнах в огледалото и едва не извиках от ужас. Приличах на домат, държащ бебе.

Гост

Харви постави ключовете в малката паничка до вратата, а след това грабна Тоби от ръцете на Амилия и влезе в хола за да го постави в малката му кошарка. Харви се усмихна и се обърна към момичето. Попита я дали иска нещо, а след това изчезна до кухнята и грабна две коли от хладилника и напука пуканки. Не знаеше дали тя ще иска да пие кола, но в хладилника му почти нямаше никаква храна за възрастни. Буквално всичко бяха детски пюрета, вино и пакети с пуканки за пукане. Извади пуканките от микровълновата, а след това ги изсипа в голяма синя купа. Мъжа се върна обратно в хола, където завари момичето седнало на дивана. Метна 'и колата, а след това сложи купата на масата пред тях и се зае да си отваря колата.
- Извинявай, но мога да ти предложа само това като за посред бял ден. Единственото, което имам са вино и пуканки и тези две коли. А предполагам, не искаш да пиеш вино посред бял ден.
Мъжа се засмя толкова силно, че целият хол прокънтя. Харви се обърна към Тоби, който също се усмихваше. Детето обожаваше когато баща му се смееше. Или поне така си мислеше Харви. Магьосникът се понамести на дивана и отпи от колата си.
- Няма майка. Искам да кажа, Тоби си има майка, но не живея с нея. В деня, в който напуснах работата си в Хогуортс получих сова от нея. Тя ми каза, че детето е мое затова побързах да направя тест за бащинство и се оказва, че мъника е мой. Това е първото му преспиване тук без майка му, така че сме доста развълнувани да имаме компания.
Мъжа се усмихна и грабна купата с пуканки и взе една шепа. Изсипа пуканките в устата си и звука от дъвчене изпълни стаята, което сепна Харви.
- Кажи ми с теб какво става? Как вървят нещата в училище? - попита я любопитно, а след това отпи още от колата си и постави купата и кенчето на стъклената повърхност. Тоби започна да маха с ръце към Харви, при което мъжа избърса ръцете си и вдигна мъника на ръце, а след това седна на дивана до Амилия и започна да го гушка и да си играе с него.

Изпих половината кола на един дъх, за да успокоя дишането си, поне така имаше шанс да се задавя и да сложа край на цирка. Не се надявах да срещна Харви тук, защото започнах да свиквам с отсъствието му. Първите дни беше кошмарно, после ми стана безразлично, но сега, след като го видях отново изпитах онова отвратително чувство, което си проправяше път към стомаха ми.
- Всичко е наред. Във ваканция сме. - отговорих тихо, гледайки как мъжа, който бе ръчкал кошер държи дете...собственото си дете. Наистина ми дойде като гръм от ясно небе. Примигнах два пъти, което взе да ми става като досаден навик и допих колата на екс.
- Исках да изляза за малко и...се натъкнах на теб. - положих неимоверно усилие да се усмихна, но след като детето си изкиска звучно, заради гъделичкащите пръсти на баща си, нямаше как да се сдържа и разтегнах крайчетата на устните си.
- Не знам дали е редно да оставам предвид обстоятелствата. Имам предвид, че това е първата ви вечер заедно, би трябвало да се отдадеш изцяло на детето си, не искам да се натрапвам. Той е голям сладур.- завърших, леко пощипвайки една от меките, бебешки бузки, които бяха вечно пухкави и свити в усмивка.
Къщата му беше прекрасна, приличаше доста на нашата, когато бяхме малки, което ми върна доста носталгични спомени. Разтрих схванатата си ръка, която реши да си прави номера точно сега и продължих да наблюдавам веселата двойка до мен. Наистина не исках да им развалям момента, никога не бях имала такъв с родителите си, все пак те бяха вечно заети и единствената обич, която получавах бяха скъпите подаръци. Гледайки Харви, осъзнах колко малко всъщност трябва на едно дете за да бъде щастливо.
- Ако знаех,че ще се срещнем и че имаш такова съкровище щях да му взема нещо. - подметнах някак студено, разбирайки че съм се превърнала в родителите си. Не исках да си купувам любовта. - Или просто мога да му покажа какво да НЕ прави като порасте. - подсмихнах се и станах от удобния диван. - Имаш ли нещо против да ползвам банята ти? Трябва да се освежа. - след като получих упътване къде точно се намира, реших да изплискам лицето си няколко пъти и да седна на ръба на ваната, защото изведнъж ме заля такава вълна емоции, че не бих могла да позволя на Харви да ги види. Все пак дори аз не знаех какво ми става. Радвах се за него, а в същото време исках да се пръсна от съжаление.

Гост

На Харви му трябваха няколко секунди за да се окопити от това, което бе казала тя. Не искаше тя да си тръгва. Това би било нещо, което няма да му хареса, защо искаше да я види. Може би в момента вниманието му бе обзето изцяло от детето, но определено нямаше намерение да я игнорира, напротив. Искаше да прекара колкото може повече време с нея. Харви остави Тоби обратно в детската му кошарка и отново придърпа колата и пуканките. През голямата част от времето ядеше навън, но днес мислеше да напазарува и да сготви нещо за Амилия и Тоби. Мъжа се изправи и тогава видя момичето да се приближава.
- Не искам да си тръгваш. Знам, че това, че всичко това, е нещо ново и изненадващо за теб. За мен също беше. Не можеш да повярваш колко зле се отнесох с майката на Тоби, когато се видяхме, защото си мислех, че иска да ме прикара да пращам издръжка за дете, което не е мое. Но след теста, детето се оказа мое и не можех просто да го оставя. Тя не ми вярва особено, а и има причина да не ми вярва и сега ми позволи да взема детето със себе си за два дни. Не искам да си тръгваш защото напоследък съм самотен. Когато не съм около Тоби постоянно се сещам за теб и...Не исках да те притеснявам със сови, но се радвам, че се намерихме и ще можем да прекараме малко време.
Харви сякаш не намираше правилните думи, които да каже, защото у него бушуваше неспиращ вулкан от емоции. Не можеше да го изрази по начина, по който искаше затова щеше да се наложи да говори. Макар, че вече не беше учител в Хогуортс, той не биваше да си позволява да има каквато и да е интимност с нея, не и пред детето.
- След малко можем да излезем някъде да обядваме, после ще ходим до някоя градинка, после Тоби сигурно ще заспи и ще се върнем. Ще имаме време да говорим и когато заспи довечера. Ще се радвам ако искаш да прекараш един ден с нас, но далеч не искам да те карам насила да оставаш. Ще те разбера ако не искаш да останеш. Наистина. Просто ми кажи.
Магьосникът се усмихна, а след това се обърна към Тоби и му намигна. Мъжът чак сега се сети за нацапаните си обувки и къси панталони и реши набързо да се преобуе. Но не искаше да оставя Тоби и Амилия сами. Мъжа с бързина влезе в стаята си, събу обувките и късите панталони, обу нови и с бързина се върна.
- Е, какво реши? - попита я с грейнала усмивка на лицето.

Искаше ми се да остана. Наистина го желаех. Изпитвах нужда да поговоря с приятел, пък макар и просто да гледаме в една точка, но не знаех дали ще бъде редно. Чувствах се странно. Хубавото беше, че ме остави да помисля, а през това време синчето му бе вперило поглед в отнесената ми физиономия и гукаше нещо на неразбираем бебешки. Премислих вариантите. Или щях да се отида, да пропусна хубавата вечер, която предполагаемо ме очакваше, или да остана и да се забавлявам с приятел, който все още привикваше с новите си задължения. Въздъхнах когато Харви дойде и ме попита какво съм решила.
- Ти как смяташ? - отвърнах саркастично. - Мислиш ли,че ще те оставя сам да се забавляваш с това малко съкровище- подсмихнах се и погледнах към вратата. - Да вървим преди да съм умряла от глад. - мразех да лъжа, но предпочитах да отбегна темата. Пък и бях сигурна,че след като видя някое меню в ресторант ще почувствам неописуем прилив на глад, имайки предвид,че не бях слагала залък от вчера на обяд.
Лондонските улици бяха препълнени с хора, автомобили, велосипеди и всякакви други превозни средства. Ако не бях отраснала тук, щях да се загубя със сигурност. Не знаех къде отиваме, но нямах против Харви да води. Забелязах,че детето не бе издало никакъв звук от както се появих. Бях чувала,че бебетата плачат постоянно и от тях ме побиваха тръпки, но това беше различно. Трябваше да питам Харви за тайната рецепта. Сигурно имаше някакъв талант с невръстните. Прииска ми се да го похваля за отговорността и всичко останало, защото повечето хора, които познавах нямаше да се наемат да отглеждат дете, макар и тяхно. Може би дружах с грешните особи.
- Е, къде отиваме, Татенце? - попитах, приближавайки се към него за да може да ме чуе из тълпата, която заливаше тротоарите. От далеч се чуха сирени на полицейски автомобил, който профуча покрай нас и детето ококори хубавите си очи, следейки колата и имитирайки звука.
- И това ако не е прекрасно. - засмях се и продължих да вървя редом с малкото, щастливо семейство, което тъй учтиво ме бе приело за ден.

Гост

Двамата се насочиха към едно любимо заведение на Харви, където двамата можеха да прекарат малко време. Харви си беше сложил от онези кенгурута за бебета и бе сложил Тоби в него, защото не искаше да го изпуска от очи и за една секунда. Взе и количката му за всеки случай, че му омръзнеше да стои на кенгуруто. Тоби постоянно си менеше мненията и бащата вече имаше готов вариант за всичко, което си решеше мъника. Тримата пристигнаха в малкото приятно заведение и Харви седна на една маса отвън, а след това зачака сервитьорката да дойде. Бе идвал тук няколко пъти и вече бе запомнил смените им. След като тя дойде Харв си поръча спагети, а след това направи коментар пред Амилия за това колко много харесва спагетите тук. И наистина те бяха едни от най - добрите в града. След малко мъжа извади пюрето на Тоби и започна да му куса, като от време се обръщаше към Амилия за да `и се усмихне или пък да `и намигне. Времето беше невероятно топло, затова се налагаше да си поръчва вода няколко пъти и да настоява за повече лед.
Миг по - късно го нахрани, а след това се зае да яде спагетите си, които току - що му бяха сервирани. Мъжа се наслаждаваше на всяка хапка и му оставаха няколко вилици, когато Тоби блъсна ръката на Харви и спагетите се озоваха на новият му потник. Харви се засмя,а след това се зае да се бърше.- Това се случва много по - често от колкото си мислиш.Мъжа сложи бебето в количката и съблече потника си, като се ядоса, че не си е взел допълнително дрехи. Вече щеше да се налага да взима и дрехи за себе си, когато излиза с бебето.
- Е, ще се наложи да ме погледаш малко гол, докато се приберем. - усмихна се на Амилия, а след това се изчерви леко. Скоро Харви плати сметката и тримата се насочиха към близката градинка, където щяха да прекарат още малко време.
Харви беше сложил едно одеяло, памперси, детски дрешки, детска храна и вода под количката, но бе забравил да си вземе допълнителни дрехи, което отново му напомни колко глупав може да бъде. Сложи одеялото на земята, а след това легна на него, като извади Тоби от кенгуруто и започна да го вдига към небето и да издава различни звуци.
Мина още малко време и Тоби се унесе, затова Харви се изправи и го сложи в количката, а след това се огледа наоколо. Забеляза деца, които се пръскаха с водни пистолети, затова се приближи към тях и учтиво ги помоли да му ги дадат, но когато те отказаха Харви извади една двайсетачка и те с удоволствие му ги дадоха. Харви се засмя, а след това се приближи към Амилия в гръб. Пръсна я, а след това се засмя достатъчно тихо, за да може да не събуди Тоби.
- Не мисля, че е честно аз да съм гол, а ти да не си. - засмя се отново, а след това свали кенгуруто, за да не му пречи и `и подаде другия пистолет.

Гледката пред очите ми описваше прекрасният летен ден, през който всички бяха навън и се забавляваха. Толкова много пропусках, седейки в замъка през ваканцията, но нямаше къде да отида, а и да имаше не бих се подложила на изпитанието да ме следват горилите, наети от министерството. Предпочитах да скучая, пред това. Мислите ми бързо бяха прекъснати от струя ледена вода, която накара сърцето ми да спре да бие, а устата ми се отвори в беззвучен писък. Нагорещеното тяло от слънцето контрастира със студената вълна и кожата ми моментално настръхна. Всяко косъмче и мъхче се наелектризира и едва се сдържах да не изругая жестоко и вулгарно, но на време се сетих за детето, което спеше на метър от мен. Скочих веднага, с целта да натупам хубаво малчугана, който се осмели да ме окъпе, но когато скочих и от ризата ми капеше вода, видях Харви, който се превиваше от смях и ми мяташе воден пистолет.
- Господи, така ще те набия,че няма да можеш да си седнеш на задника с години. - изсъсках близо до него и сложих пистолетчето между краката си за да мога да сваля дрехата, която вече лепеше по гърба ми и ме караше да се чувствам некомфортно. Може би не осъзнавах колко неприлично изглеждах така пред всичките тези деца, но слез като видях, няколко човека, излегнали се полу-голи за да се пекат, реших,че няма нищо нередно.
- Сега ми падна. - взех водното оръжие и го насочих право към панталоните му, като ги измокрих целите - Да те видим сега, смелчага. Никога не се подигравай с мен. - отново окъпах цялото му тяло от глава да пети и видях как капчиците непокорно се пързаляха по стегнатото му тяло. Повдигнах вежди и прехапах устна, докато се обръщах с гръб за да оправя ризата си. Стана ми малко странно да се събличам пред него. Не знаех защо, при положение,че градинката бе превърната в нещо като плаж без басейн, но някак си не ми пукаше от останалите. Разкопчах синята връхна дреха, и се обърнах отново към Харви, който пак беше насочил пистолетчето към тялото ми.
- Не! Недей, защото няма какво повече да събличам, не искам да се превръщам в нудистка все още. По-късно. - изсмях се, неосъзнавайки колко грешно прозвуча последното изречение. Нямах намерение да се извинявам, надявах се да не ме е чул. Възползвайки се от момента на слабост в мъжа отсреща, вдигнах пластмасовото чудо и изстрелях няколко струйки в задните му части. Приличахме на необуздани деца, което до една степен ме устройваше.

Гост

Харви се затича към нея и продължи да я пръска, като не обръщаше особено внимание на намокрените си панталони. Бе твърде зает за да се забавлява и да не се интересува от нищо. Двамата се бяха отдръпнали от Тоби, за да не го събудят с виковете си, но мъжа не отделяше очи от миника, защото знаеше, че сега трябва да се грижи и за него и да внимава да не го загуби или да не му стане нещо. Харви издебна Амилия, а след това мина зад нея и я хвана през кръста и я придърпа към себе си като я вдигна във въздуха.
- Аз печеля!
Мъжа я пусна на земята, а след това я обърна към себе си и за момент нищо друго не съществуваше. Двамата се взираха един в други и за момент времето беше спряло. Звучи невероятно клиширано и глупаво, но точно това изпитваше Харви. Съзерцаваното продължи още малко, защото някакъв човек се бе приближил до тях и ги изкара извън транса, или поне Харви. Непознатият им каза, че трябва да се махат, защото не създавали добро впечатление на децата и че това бил семеен парк. Харви се ядоса, но реши да запази добрия тон и затова си прибра нещата и кимна на Азалия да си вървят. И без това трябваше да се преоблича.
Мигове по - късно двамата се прибраха и Харви се зае да си търси дрехи, като остави Тоби да спи в стаята му. Малкото детенце не бе усетило какво се беше случило и сега спокойно навестяваше страната на сънищата.
- Аз, ъм ще вляза да се изкъпя. Мисля,че вече опозна малко къщата и ще можеш да се справиш ако стане нещо с Тоби. Тогава ще се наложи да ме извикаш.
Мъжа се съблече, а след това влезе в банята, където възнамеряваше да си вземе един дълъг и успокояващ душ. Странното беше, че не спираше да си мисли за Амилия. Докато се сапунисваше си представи как влиза при него и това го накара да се смути. Не биваше да има такива мисли за едно момиче, което беше толкова по - младо от него. Но явно не мислеше напълно трезво. Мъжа не отделяше мислите си от нея. Спомни си как я бе напръскал и как тя се бе съблякла, а това го накара да се усмихне леко. След миг спря водата и се съсредоточи да гледа в една точка. Трябваше да изкара Амилия от мислите си. Трябваше да престане да мисли за нея и просто да си живее живота, да си гледа детето и да си върши работата. Беше толкова простичко. Но желанието, което имаше към нея беше по - силно от всичко и може би това беше най - големия проблем. Харви отново пусна водата и този път напълно решен да приключи с душа и да внимава да не мисли за нея.

Кимнах утвърдително. Щях да почакам малко сама в чужда къща, какво пък толкова. Нямаше да се забави повече от двадесет минути, не вярвах да се търка с часове, затова седнах удобно на дивана и извадих телефона си, за да се занимавам с нещо. При други обстоятелства щях да пусна телевизора, но се боях да не е прекалено силно и да събудя детето. Знам,че беше в друга стая но все пак нещо ме притесняваше, може би самият факт,че баща му го нямаше.Ами ако започнеше да плаче?! Видях до себе си бебефона и изтръпнах при мисълта. Никога не бях оставала насаме с дете под шест години и сега фобията ми се задейства. Продължих да проверявам телефона, докато нервно хвърлях по някой и друг поглед към малкото устройство, очаквайки всеки момент то да писне. След като спрях да барникам из мобилния и го заврях в джоба си, прегледах няколко списания, повечето от които бяха за автомобили и мъжки неща, какво ли очаквах? Въздъхнах, проверявайки часовника си. Бе минал половин час а ми се струваха векове. Свих краката си по турски и точно отпусках глава назад, когато малкото устройство на нощното шкафче от лявата ми страна изгука. Подскочих уплашено и изгледах подозрително, да не би да ми се е причуло, но гукането се повтори и сърцето ми падна в петите. Тръгнах към втория етаж на къщата, проследявайки звука. Трябваше ли да влизам? Не беше редно, но детето май бе започнало да се събужда а колкото и да не ме биваше с малките знаех,че се плашат да остават сами.
- Добре, не върша престъпление, само да видя как е. - успокоих се на глас и натисках бравата. Приближих се до креватчето и очите на детето се врязаха в моите. Усмихнах се инстинктивно, но не знаех какво да правя. Мъничето протегна ръце и го хванах с едната ръка, за да видя дали ще спре. Е, спря, но явно не ме познаваше и започна да свива малката си устичка.
- Не, недей. Моля те, само не плачи - явно гласа ми още повече го разстрои защото то присви очи и изстена. - Татко ти ще дойде след малко, нали? - погледнах към вратата на банята, а сърцето ми биеше лудо.
- Нека да проверя дали е добре. - отидох при вратата и почуках няколко пъти, извиках името му, но никой не ми отговори. Не чух течаща вода и това малко ме уплаши. Ами ако му бе станало нещо? - Харви?! - провикнах се по-силно, но не чух отговор. Похлопах отново, но след като никой не излезе реших аз да вляза. Сложих ръка пред очите си и отворих вратата.
- Хей, добре ли си? Няма те от час,а сина ти се събу... - без да искам махнах ръка и видях вцепенения поглед на мъжа отсреща. Очаквах да е във ваната или под душа, който да има завеса, но явно бях улучила момента, когато той излизаше. Червенината покри бузите ми и затворих очи,макар гледката да се бе запечатала в съзнанието ми.
- Боже, извинявай! Аз исках да проверя дали си добре, защото не отговаряше, а малкия се събуди и .. не знаех.. - въздъхнах дълбоко и отворих очи, опитвайки се да гледам право в очите му, макар инстинкта да ми подсказваше друго. - Е, големи хора сме, не трябва да се смущаваме от...това. - опитвах се да се държа зряло, но не ми се получаваше особено заради руменината покрила тялото ми.

Гост

Харви погледна към нея, а след това грабна една кърпа с бързина и се затича към стаята на Тоби като попътя успя да увие кърпата около кръста си. Беше твърде притеснен да се тревожи за Тоби за да мисли дали тя го беше видяла чисто гол. Всъщност, може би трябваше да се замисли над това и да се изчерви, но сега беше притеснен за детето си.
- Тоби! - каза тихо, а след това го вдигна на ръце. Усети, че бебето има нужда от смяна на памперса. Мъжа грижовно се зае с работата, като след малко бебето вече имаше чисто нов памперс. Мъжа се усмихна, а след това постави обратно бебето в малкото легълце и се усмихна. - Гладен ли си? - попита го тихо, а след това му се усмихна приятелски. След като Харви провери дали млякото е с правилната температора вдигна момчето си и започна да го храни.
Забеляа Амилия, която седеше на прага на стаята.
- Всичко е наред, просто имаше нужда от нов памперс, а и явно е гладен. Макар, че вече е малко голям за памперси, но не смея да правя нещо, защото майка му ще ме убие. Нека тя прецени кога е правилното време да го откажем от памперсите. - обясни Харви, а след това се сети за преди малко. - Извинявай...за това, на което стана свидетел. Аз, ъм, не се срамувам от тялото си, но наистина се получи малко неловко. Надявам се да не съм те белязал за живот. - засмя се тихо, а след това остави Тоби обратно в легълцето и седна на един диван в близост, като потупа мястото до себе си. След като Амилия седна до него той се приближи леко до нея и се усмихна. - След като ме видя гол мисля, че ще е честно и аз да те видя теб гола. - засмя се, като усети невероятно неуместния коментар, който бе направил на непълнолетна. - Всъщност, това излезе малко грешно.
Мъжа се изправи и се насочи към вратата. Искаше да забрави неловката ситуация. Мъжа се изчерви и беше напът да излезе когато се сепна.
- Знаеш ли какво... - започна леко несигурно като се обърна към нея. - Аз съм само с пет години по - голям от теб. Коментара щеше да е грешен ако бях на 40 или 50, но аз не съм. Както и ти не си на 12. Мисля, че е крайно време да спра да мисля, че аз съм на 50, а ти на 12 и просто да казвам каквото искам да казвам. И двамата мислим по един начин за някои неща. Не виждам какъв е проблема и защо постоянно трябва да се тревожа, че правя нещо грешно. Ако на теб ти прави проблем обаче искам да ми кажеш и ще спра.

Беше ми наистина странно да нахълтам така в банята му. Не се ужасих, не, напротив, не казвам че бях свикнала с голи мъжки тела около себе си, но не ми се стори толкова неприятно. Въпреки червенината избила по страните ми, седнах до него, но не проговорих, само се засмях на белязването, защото наистина не беше така. Господи, щях да съм белязана ако видех дядо си гол или нещо от сорта, той имаше хубаво тяло, прекрасно лице и ... защо мислех за тялото му?! Отърсих се едва когато Харви стана от мекия и удобен диван, тръгвайки към вратата.
- Наистина не знам. - прошепнах тихо на себе си. Нямах представа защо той мислеше нещо което изпитва за нередно. Станах, следвайки примера му и захлупих с шепи лицето си, докато измисля какво да кажа.
- Ето какво. Нямам абсолютно никакъв проблем с теб и начина по който се държиш докато си наоколо. Повярвай ми ако имах, щеше да ми гледаш гърба отдавна. Не съм от тези, които се лепят като комари през лятото, но те уверявам,че щом съм тук, в стаята ти, в къщата ти и приех да остана, значи означаваш нещо. - Приближих се да сравнително близо до мъжа и докато го гледах право в очите осъзнах, че наистина това което казвам не е лъжа.
- Всичко, което ще направя сега може да ти се стори странно, предвид факта,че се познаваме от скоро и ако мислиш,че не трябва да го правя, само ми кажи и ще спра. Но не забравяй,че ти го поиска преди две минути. - Погледнах назад, за да се уверя,че сина му е заспал, защото честно казано не исках да му омърсявам погледа. Захапах леко долната си устна и отново вперих очи в Харви. Прокарах пръсти надолу към края на потничето си и бавно го издърпах нагоре. Захвърлих дрехата към леглото му и продължих с полата. Докато стоях така, по бельо пред него не изпитах никакво чувство за срам, както мислех,че може би ще стане, което от една страна ме окуражи. Оправих косата, която бе леко разрошена от свалянето на потника и я спуснах напред.
- Е, мога да спра, ако искаш? - погледнах към огледалото отсреща, оглеждайки двама ни. Бяхме толкова странно и същевременно прекрасна гледка, че не се сдържах и се разсмях тихо. Приличахме на някакви деца, които се опитват да се докажат,че не ги е срам или нещо от сорта. Седейки така по хавлия и бельо наистина бяхме само за снимка.
- Извинявай, не се смея на теб. - обърнах се към Харви и въпросителната му физиономия. - Просто това е доста..различно. Принципно бих направила.... всъщност, защо не?. - попитах сама себе си и пристъпих една крачка напред. Сърцето ми биеше силно и сигурно ако не бяха преминаващите коли отвън, щеше да се чува в цялата стая. Не се бях чувствала толкова развълнувана от много време насам, затова просто се поддадох на адреналина. Сега или никога. Сега бях събрала куража и се стараех да грабя с пълни шепи.Сложих дясната си длан върху гърдите на Харви за опора а с другата внимателно го придърпах за врата към лицето си. Трябваше да се повдигна леко на пръсти заради височината му, а бях с равни обувки. Усетих дъха му върху устните си и преди да се разубедя вече моите галеха неговите. Нежността, която струеше от този на вид мускулест мачо ме учуди. Толкова внимателно и прецизно обхващаше вече изнежнените ми устни,че не се сдържах и леко изстенах притискайки се към него. Чувствените движения ме завладяха и направих целувката малко по-груба от необходимото към края. Главата ми се замая от удоволствие, а дъха ми буквално спря, когато се отделих. Оставих дишането да се нормализира за минута, като бях свела поглед надолу.
- Ще разбера ако ме изриташ от къщата си. Само момент да се облека. - усмихнах се, виждайки прекрасните му очи, които сякаш попиваха в моите.

Гост

Докато траеше целувката Харви усети невероятно чувство на срам, което обхващаше цялото му тяло. Не беше правилно да прави нещо подобно и да целува непълнолетна. Това му се струваше грешно и навярно беше грешно. Да се възбуждаше от целувките на непозната и да ти харесват, а след това да желаеш още...Но вече беше решил да спре да я възприема като непълнолетна, защото много скоро тя нямаше да бъде непълнолетна. Може би тогава всичко това щеше да му се вижда по - нормално и правилно, но определено не и сега. Сега гузната му съвест нахално го човъркаше и нямаше намерение да си отиде докато той не пропъди момичето и не го намери когато е пълнолетно.
- Това, което направи току - що беше нелегално. Ако ме хванат, че се целувам с теб, пред детето си бих си навлякъл невероятно много неприятности. И навярно ще си ги заслужавам. Това не бива да продължава и да се случва повече. Не трябва да се случва втори път. Ще трябва да спрем, ако искаме да запазим приятелството си. А приятелството ти е невероятно скъпо за мен, трябва да разбереш това. Приятелството ми с теб е чисто и истинско, а такива неща биха го почернили.
И докато говореше той не отделяше погледа си от устните `и. Тези невероятно приканващи устни, които сякаш го следеха където и да отидеше и го преследваха докато не ги получи. Той светкавично се приближи напред към нея и я подхвана за кръста, като я вдигна и придърпа към себе си, а след това излезе от стаята и я допря до близката стена, като я вдигна нависоко и с рязко движение се отърва от останалите дрехи по тялото `и. Вече не чувстваше всичко това толкова грешно, напротив, чувстваше го някак си правилно. С едната си ръка хвана нейната ръка и я вдигна във въздуха, като силно я допря до стената, но не достатъчно силно за да не я нарани. Прокара езика си по корема `и, а след това продължи нетърпеливо надолу.
Целуваше врата `и, корема `и, устните `и. Целуваше всяка една част от тялото `и и това му харесваше. Усещаше, че не може да се сдържа когато беше около нея. И толкова много дни, часове, минути и секунди в сдържане най - накрая излизаха наяве. Най - накрая се освобождаваше от това напрежение, което сякаш го изяждаше отвътре.
Двамата се намериха в стаята на мъжа, като той се погрижи бейбифона да е около него ,в случай, че Тоби има нужда от него. Харви бе застанал над Амилия и сякаш доминираше над нея, но всъщност тя беше тази ,която доминираше над него. Тя напълно го контролираше с цялото си същество и той коленичеше пред величието `и. Капчици пот бяха избили по челото и тялото на мъжа. Можеше да ги усети как се плъзгат по тялото му. Избърза челото си, а след това се наведе над нея, като усети как медальона му, който пазеше от векове, спокойно падаше върху врата `и.
- Не искам да го правим! Не искам да изглежда сякаш те карам да го правиш. Кажи ми да спра. Не искам първия ти път да е с мен. Не бива да го правим. - заяви задъхано, а след това усети, че наистина бе на път да направи нещо неправилно и се отдръпна като седна на края на леглото с гръб към нея.

Някаква странна горчилка се загнезди в гърлото ми, когато разбрах,че всъщност съм направила нещо нередно. Но нима той не го искаше?! Или аз бяха сляпа или нищо не беше наред. Свих вежди и точно когато понечих да се обърна, за да събера дрехите си и да се махна от къщата му, усетих ръка през кръста си. Притаих дъх, готова да се отдръпна. Нямаше да правя нещо, което той не желаеше, не се падах по насилието. Точно когато понечих да го попитам какво иска, се озовах залепена за стената в коридора. Не можах да го осмисля, какво по дяволите стана?! Целувките му станаха прекалено горещи и необуздани за да се противя. Не намирах смисъл да го правя, все пак аз му налетях първа и нямаше за какво да съжалявам. Стомаха ми потръпна, исках да заровя пръсти в косите му, но едната ми ръка бе във въздуха а с другата се подпирах на рамото на Харви. Впих нокти по-дълбоко и несъзнателно изстенах, усещайки топлия допир на устните му. Притворих очи и раздвижих тялото си неспокойно в конвулс. Исках го, цялата му същност, дори на стената да имаше хиляди ножове, които да правят дупки в гърба ми, щях да остана тук, срещу него. Очите ми намериха тези на Харви едва, когато се преместихме на леглото му. Губеха ми се моменти, съзнанието ми бе замъглено и дори не бях усетила, кога твърдата повърхност бе заменена с удобен матрак.
- Не се обиждай, но не мисля,че ти решаваш с кого да го направя за първи път. - подсмихнах се, макар съществото ми да бе стегнато на топка от нерви. Защо го правеше? Искаше ме, след което не, после пак и отново, противоречеше си. Видях,че седна на края на леглото, затова надигнах тялото си на лакти и осъзнах,че лежа чисто гола. За миг се изправих и сложих крака под тялото си, заемайки поза на котка.
- Ако не го искаше, нямаше да го направиш. - прошепнах в ухото му и впих очи в неговите. - Може би това ще ти помогне да преосмислиш цялата тази ситуация - плъзнах ръка по тялото му, стигайки до бедрото. Усетих стегнатия мускул, който се съкрати. - Не се притеснявай, няма да те подведа под съд. Нищо не е незаконно, ако и двамата сме съгласни. - продължих с гальовните движения, а с другата ръка обърнах лицето му към своето. Целунах го леко и внимателно, в контраст с движенията на другата длан. - Ако искаш, ще си вървя, но след това не очаквай да дойда пак. - прозвуча по-скоро като предупреждение. Нямах това предвид, но определено и нямаше да го оставя да си променя мненията през минута. Исках го отчаяно, но ако той не желаеше, нямаше да го насилвам, не бях от този тип. Оставих му право на избор, докато все така настоятелно раздвижвах тялото му.

Гост

Амилия беше права. Беше време Харви да поиска това, което искаше. А той искаше нея. От толкова много време изпитваше някакви чувства към нея, че сега просто му се виждаше невероятно, че може да бъде с нея и да изрази тези чувства. Мъжа се обърна бавно и предпазливо, като я бутна леко на леглото и застана над нея.
- Искам теб! Може би съм по - голям от теб с няколко години, но никога до сега не съм искал нещо толкова силно, колкото искам теб в момента.
Харви се наведе над нея и съсредоточи погледа си върху нейния. Очите му излъчваха топлина и загриженост. Мъжа въздъхна леко, а след това се наведе още малко и допря устните си до нейните. Целувката издаде приятен и невероятно възбуждащ звук, който го накара да потръпне, но и да я задълбочи и да продължи да целува момичето под себе си.
Магьосникът прокара ръката си по бедрото на момичето, а след това я придърпа по - плътно до себе си. Издаде тих стон, а след малко започна да целува врата на слидеринката. Оставяше топли и мокри следи, като бавно слизаше надолу по деколтето и корема 'и. Спираше за момент, колкото да се заслуша в бейбифона и да се увери, че Тоби е наред, а след това продължаваше с ласките.
Двамата се завъртяха и сега Харви беше отдолу. Невероятно внимателно мъжа прокара ръцете си по тялото 'и, изследвайки го напълно. Тялото 'и беше приятно на допир, а кожата 'и беше мека и топла.
Харв изстена, а след това се изправи и я вдигна на ръце, като стана от леглото и я допря отново до стената. Така му беше по - приятно. Целуна я отново, а след това отново се върнаха на леглото.
Мъжа прокарваше пръстите си по косата 'и, като от време на време се заглеждаше в очите 'и. Осъзнаваше, че е напълно щастлив и се радва, че тя е тук с него. Не се бе чувствал така от ужасно много време.

Устните му бяха горещи и приятни, а допира им с вече изострените сетива и опънатите мускули на тялото ми, действаше като наркотик, който искаш все повече и повече, независимо колко вредно може да бъде ползването му. Желаех да усещам дъха му, слят със своя, да докосвам оформеното му тяло и да целувам всеки сантиметър от него. Галех леко наболата му брада и усещах дращенето, докато цялото ми същество тръпнеше в очакване. Прехапах долната си устна и прилепих гръб към стената, оставяйки го да вземе пълен контрол над мен. Обичах да доминирам, да поемам нещата в свои ръце, но с него всичко беше различно. Чувствах се отпусната в блажената прегръдка на насладата от телесната топлина, която излъчвахме. Не исках това да свършва, но защо ли въобще си го мислех в момента? Притворих очи, когато се озовахме върху меките завивки на леглото. Косата ми започваше да полепва по тялото, а неговите очи се впиваха в моите. Надигнах внимателно глава, от което мускулите на стомаха ми се свиха и отпуснаха с вибриращо усещане. Прокарах устни по шията на Харви и оставих влажна следа, обхващайки раменете му с ръце. Чувствах как горя от желание, а клепачите ми непокорно падаха надолу от сладост и удоволствие. Притиснах се към мъжа и с един доста яростен тласък се озовах над него. Да, мислех си,че не искам да командвам, но явно тялото ми имаше друга идея.
- Няма ли най-после да махнеш тази хавлия? - прокарах пръсти през косата му и усмивката скочи върху лицето ми, докато лявата ми длан се плъзна по стомаха му. Закачих пръст на плата и го дръпнах настрани. Наведох лице и го зарових между главата и рамото му. Погъделичках съвсем леко и нокти ребрата и намерих устните му. Отърках се като котка, която маркира територията си и тихо изстенах, забелязвайки как целия се стегна. Спуснах целувките по гърдите и корема,държейки дланите му притиснати до леглото. Повдигнах глава, срещайки погледа на Харви и крайчето на устните ми трепна в опит за усмивка. Не знаех какво да го правя, исках ли да си играя или не, затова реших да оставя на него отговорността. Обходих бедрата му с ръце, хванах врата му и се обърнах отново по гръб на леглото,повличайки мъжа със себе си. Прокарах показалец по дължината на устните му и навлажних своите. Целувката прати топли вълни чак до петите ми и когато се отделих от Харви, осъзнах,че краката ми се бяха сплели с неговите.

Гост

Двамата се въртяха в леглото, а Харви се молеше това никога да не свърши. Може би до голяма степен той не бе показал чувствата си към нея, понеже се страхуваше да не бъде отблъснат. Какво говори това за него? Страхува се да не бъде отблъснат от 16 годишна. Определено не е нещо, което би тръгнал да разказва на хората около себе си.
Но кои бяха всъщност хората около Харви? Сина му и майката на сина му, с която се виждаха за кратко и винаги обсъждаха само Тоби, нищо друго. Харви имаше нужда от човек като Амилия. Имаше нужда от някой, с когото да разговаря и с когото да прекарва времето си. Който да го разбира, да не го съди и да го приема такъв, какъвто е.
И точно заради това той се страхуваше, че един ден тя ще го остави. Че един ден тя ще "порасне" и ще осъзнае, че не бива да се мотае с него, а с хора на нейната възраст. Това плашеше Харв до мозъка на костите му и го караше да мисли по - дълбоко над нещата в живота си и може би след като приключеха сега щеше да се наложи да я попита някои неща.
Харви застана над нея и внимателно и нежно проникна вътре в нея. Чувството беше приятно и неописуемо. Мъжа се наведе над момичето и започна да целува врата 'и като бавно слезе надолу и се заигра с гърдите 'и като ги смучеше. Мъжа не говореше, единствения звук, който се чуваше в цялата стая бяха нейните стенания и звукът, който устните на Харви издаваха, когато се отдръпнеха от нежната 'и плът.
Мъжът продължи да прониква в нея, като забавяше темпото, като по този начин успяваше да доставя максимално удоволствие и на двама им. След което забързваше и намаляваше отново. Имаше усещането, че може да продължи да го прави завинаги.
Магьосникът отдели устни от прекрасните 'и и изящни гърди и впи пръсти в косите 'и като я дръпна леко, а след това се изправи в седнало положение, като усети как краката 'и се заключват зад гърба му.

Тялото му над моето беше толкова приятно усещане, което накара сетивата ми да се утроят. Имах чувството,че мога да чуя странни неща, като шума от движението на паяк, да видя неща непосилни за човешкото око, но всичко това бе в съзнанието ми и все пак изглеждаше прекрасно. Захапах долната му уста, докато траеше една от поредните целувки и точно тогава го усетих в себе си. Забих пръсти в гърба и стиснах клепачи, докато отмине лекото парене. Усмихнах се веднага след това и макар че главата ми бе замаяна и очите замъглени, успях да намеря устните му. Пелерината, образувала се пред зрителните органи не се разсея нито за миг. Тактичното движение на телата ме унесе в такова блажено състояние,че дори не усещах как стенех. Съзнанието ми не бе в стаята, рееше се някъде из облаците, образувани от нагорещените кожи, търкащи се една в друга. Усещането на устните му върху най-изнежнените и опънати точки на тялото ми беше някак нереално. Не знаех дали това се случва наистина, защото не говорехме, не можех - поне аз. Устните ми бяха като сковани от наслада, а единственото движение бе, когато се сливаха с тези на Харви. Почувствах как тялото ми започна да вибрира от само себе си. Искаше да изпусне контрола, а единственото, което можех да направя бе да се движа леко под тялото на мъжа. В момента, в който бях готова да прокарам пръсти по цялото му тяло, усетих някаква повдигаща сила, която накара краката ми да се обвият около него, сякаш бях коала, стараеща се да запази равновесие върху дърво.
- О,Господи. - изпъшках тихо в ухото му и ръцете намериха врата му. Сключих пръсти зад него и се оставих на порива и движението.
- Подлудяваш ме. - бях успяла да възвърна контрол над тялото си и тласнах неговото назад. Двамата внимателно се приземихме в другия край на матрака, сменяйки позиции. - Само.. само внимавай. - прошепнах и подпрях длани върху гърдите му. Косата ми се спусна надолу, когато наведох глава и крайчетата погалиха релефа му. Усещах как след малко тялото ми ще експлодира, сърцето ми биеше лудо, кожата започна да лъщи, а очите станаха по-тъмни. Съсредоточих погледа си в неговия. Прекрасните светли ириси, които ме гледаха толкова старателно, бицепсите, държащи кръста ми и подпухналите устни на Харви щяха да ме накарат да изгубя разума си.

Гост

Харви я обърна с гръб към себе си и прокара нежно ръцете си го тялото 'и, а след това започна да целува врата 'и като слизаше надолу по гърба на момичето. Изпитваше тази невероятна страст към нея, която не можеше да бъде съсредоточена в едно нещо, тя се разпръскваше из цялата стая и обхващаше телата и на двама им.
След малко двамата отново се завъртяха и тя беше отгоре му. Той продължаваше да прониква в нея, а времето за двамата сякаш беше напълно спряло и всичко, което беше от значение в този момент бяха само те. Миг по - късно Хави беше отгоре, а тялото 'и се огъваше под тежестта на тялото на мъжа. Мъжът прокара ръце по гърдите 'и и я повдигна като усещаше как тялото 'и продължава да се огъва от страстта, бушуваща между двамата.
- Моя си!
Магьосникът ловко скочи от леглото и издърпа момичето към себе си, така че тя да може да седне на ръба на леглото. За да може двамата да получат пълното удоволствие от това, което се случваше, Харви трябваше да бъде малко по - креативен и той възнамеряваше да бъде по - креативен. Мъжа задъхано каза на момичето да не мърда и затърси из гардероба си вратовръзка. След като намери една я завърза за очите 'и. Това беше възможно най - голямата глупост, на която бе способен и това несъмнено беше клише, но мъжа не разполагаше с други подръчни материали, с които да завърже очите на гостенката си.
Мъжа започна да целува устните 'и и слизаше бавно надолу до гърдите 'и, а след това започна да ги мачка с невероятна страст, на която не знаеше, че е способен. След това продължи да целува коремчето, пъпа 'и и накрая раздели събраните 'и крака и се зае да я целува там, като дясната му ръка не спираше да мачка добре оформените 'и гърди.
Около пет или десет минути по - късно, той свали вратовръзката от лицето 'и и двамата се върнаха отново на леглото му.

Бушуващите емоции бяха на ръба да се слеят с атмосферата в стаята, ръцете ми трепереха от вълнение, а вече дори се стараех да не отварям очите си, защото предполагам бяха станали празни и тъмни. Породената вълна, която удари тялото, се разби в мозъка ми и рикошира в сърцето, което вече биеше по-силно от на млад спринтьор, борещ се за златния медал. Дори не усетих кога Харви беше станал и завързваше нещо върху очите ми. Дишах дълбоко и тежко, не осъзнавах какво става, но му имах пълно доверие. Не би ми сторил нищо лошо. Усмихнах се точно на време за да бъда покорена от меките му устни, които бавно слязоха надолу. Чувствах ги като парещо перо, което гъделичка приятно цялото ти тяло. Стомаха ми се сви няколко пъти, а когато целувките му не спряха движението си, забих пръсти в чаршафите и изпънах шия назад. Главата ми се замая, а от гърлото излезе сподавен писък. Кожата ме болеше, сякаш всички нерви се опънаха и събираха на мястото,където минаваше лицето на Харви. Беше като наелектризирана пръчка, удряща те на различни места от тялото.Присвих мускулите на краката и не сдържах писъка си. В стаята беше тихо, затова сигурно се уплаших от силата на гласа си. Съзнанието ми се раздроби на хиляди парчета, които мъжа събираше едно по едно и сглобяваше пъзела. Вече не контролирах тялото си, а то мен. Бяхме отново на леглото в позата, която започнахме. Гърлото пареше от стенанията, а бузите ми пламтяха. Докато все още имах сили обвих крака около кръста на Харви, притиснах мократа си кожа до неговата и яростно разцелувах устните, врата и гърдите му. Не забелязах кога започнах да хапя меките части на тялото върху моето. Драсках със зъби всеки сантиметър от него, оставяйки влажни следи. Не го наранявах, поне до такава степен се контролирах. Исках го целия, сега, не после, а веднага. Кожата му имаше онзи мъжествен аромат, примесен с капка мускусен вкус. Ухаеше на сапун или душ гел, макар дивите движения, душа който си бе взел преди това имаше влияние.
- Не спирай..никога! - изсъсках в ухото му, захапвайки меката част.

Гост

Още един мощен тласък от страна на Харви и мъжа усети как леглото поддава под двамата, но не се счупи. Това му напомни за деня, в който се запознаха и за онзи момент, в който паднаха от дървото. Спомни си за това колко невинни бяха чувствата им тогава и колко различни бяха те сега.
Харви и Амилия правеха див секс и бяха далеч от това да приключат. Харви гледаше перфектното 'и тяло и се опитваше да запамети всяка извивка до последния детайл, защото нещо вътре в него му подсказваше, че двамата няма да повторят това и може би беше прав. Всичко в тази връзка крещеше "забранено", всяка ласка, целувка и всяка една секунда, в която се поддаваха на това горещо и изпепеляващо желание.
Харви отново я вдигна и отново я допря до стената, този път тя беше допряна с гръб към него.
- Искам те! - започна мъжа задъхано и започна да целува врата 'и като отмести разрошената 'и коса на другата страна. - Не искам да ме оставяш. Не искам да си тръгваш! Искам да останеш тук с мен, завинаги. Да сме така винаги. Да бъдем така винаги. Да те целувам и да те имам. Обещай ми! Обещай, че си моя и че ще бъдеш моя. Обещай, че няма да си отидеш и да ме оставиш...
Мъжа погали нежно задните 'и части, а след това я обърна към себе си и прокара ръката си по врата 'и, но нямаше никакво намерение да я души или да 'и причинява каквато и да е болка. Отмести косата, паднала на лицето 'и и се наведе за да впие устни в нейните, като този път не искаше и нямаше да ги премахне. Приближи се още малко към нея, като тялото му нарочно служеше като един вид щит, който я предпазваше. Предпазваше я от това да се чувства отново самотна и от това да си отиде. Не искаше тя да си отиде. Но не го искаше като маниак, който иска да запази жертвата си за по - дълго, а я искаше, защото без нея той беше една развалина. Развалина, която не беше способна да обича нищо друго освен нея.

Горях. Единствената дума, описваща състоянието ми в момента беше пожар. Сякаш поле през есента бе подложено на постоянни слънчеви лъчи, от които в даден момент пламва и изгаря, помитайки със себе си абсолютно всичко. Нее можех да се съпротивлявам, а и не желаех. Исках единствено да го усещам върху себе си,в себе си, над себе си, навсякъде. Примигнах и дишането ми се превърна в хрипане, организма ми кипеше като вода на котлон, а от цялото ми тяло се стичаше вода. Студената стена контрастира с тялото ми, карайки кожата ми да настръхне. Мъхчетата по ръцете се наелектризираха, а целувките му върху врата ми подлудиха малкото останал здрав разум в главата.
Чух думите му,които бяха по-скоро като шепот, далечен зов. Отворих уста за да кажа нещо, но единственото, което излезе беше мъчително стенание, превърнало се в сладък вик.
- Не...- успях да изрека и отпуснах тялото си до такава стенен,че едва не се свлякох на пода. Колената ми омаляха,а непрестанните целувки на Харви бяха единствения спасителен пояс в бурното море от чувства. Хванах се за врата му за опора и отново надигнах непокорните крака, които искаха просто да ме предадат.
- Ти..ти.. си неуморен .- изстенах и опитах да се усмихна, въпреки умората, която чувствах. Никгота преди небях изпитвала подобно нещо. Толкова приятна тръпка на отмалялост, беззащитност и невинност. Сякаш сега всичко зависеше от него, можеше да прави каквото си поиска и нямаше да се противя защото нямах нито силата нито желанието да го правя.
- Твоя съм. - целунах ключицата му и отпуснах глава на рамото. Дланите ми все още стискаха гърба му, а тялото ми трепереше в приятен конвулс от страст. Дори нямах сила да извикам, когато усетих същността ми да се тресе безпомощно под него.
Беше толкова прекрасен и същевременно сладък. Имаше невероятно обаятелно излъчване, дълбоки светли очи, прекрасна усмивка, която можеше да ме отведе в небитието само за секунди, а аз бях тук. При него, в стаята му, в леглото му и го желаех. Винаги се бях чудела какво е Раят, исках да разбера същността му, е, сега май трябваше да си намеря друга цел, защото тази очевидно я достигнах. Тук беше. Сега.

Гост

Двамата сякаш се намираха в пещ. Телата им горяха. Косата на момичето бе полепнала по тялото на Харви, което от своя страна също бе изпотено. Той отвори с едната си ръка вратата към банята, а с другата придържаше главата 'и, като все още настояваше да не отделя устните си от нейните. Езиците им играеха ожесточена война. Колкото и да не му се искаше да го прави, Харви отдръпна устните си от нейните, като до последно отказваше да ги пусне, затова захапа леко долната 'и устна и я освободи.
- Какво ще кажеш за малко смяна на обстановката? - попита той и дръпна тялото 'и към себе си, като те се сляха в спираща дъха прегръдка и заплашваха да останат в това положение завинаги.
Магьосникът и гостенката му се насочиха към банята, която Харви бе използвал преди не повече от един час. Все още имаше малки капчици, които се опитаха да му напомнят за дългия душ, който си беше взел. Мъжа навлезе в душ кабината, а след това Амилия го последва. Двамата бяха застанали точно под душа, когато Харви пусна водата и двамата попаднаха под ледено студената струя.
Това донякъде събуди Харви от транса, в който бе попаднал, но не го спря по никакъв начин. Мъжа се засмя и без да отделя погледа си от нея нагласи водата за да може да бъде приятна и за двамата. Още една лека усмивчица от страна на Харви, а след това двамата продължиха с целувките.

Промяна в обстановката беше нещото, което желаех най-много от всичко. Не, не защото ми беше писнало от удобното му, голямо легло или от меките завивки, прекрасните картини по стените и уютните цветове на стените, просто щом видях да отваря вратата на банята моментално го последвах. Исках душ, студен, освежаващ душ, който да ме зареди с тъй желаната и чакана енергия, чието отсъствие започвах а чувствам все по-често. По принцип не се уморявах бързо, с брат като моя имах късмета да тренирам бягане на дълги разстояния почти всяка сутрин, за да сме в що-годе добра форма, но това тук...това тук си беше чист маратон. Ледената ръка на водата ме загърна и цялото ми същество настръхна отново, както преди малко при стената. Затворих очи, оставяйки Харви да нагласи температурата, все пак не искахме да се вкочаним напълно.... въпреки че преливаше достатъчно телесна топлина чрез устните си, които можеха да ме държат в добро състояние за месец напред.
- Пълен си с изненади, дали господине? - вече посъвзетото ми тяло се притисна към стъклото на душ-кабината, оставяйки мокри и запотени следи върху него. Свих показалец и приканих със знак Харви към себе си. Може да не бях кой знае колко умела в тези неща, но сякаш животинските инстинкти си казаха думата. Спуснах ръка по гърдите му, разсейвайки капчиците вода, преминах с длан по стегнатия корем и пръстите ми моментално се озоваха на правилното място. Вгледах се в изражението му и захапах игриво долната си устна.
- Искаш ли да ти издам една тайна? - прошепнах, докато плавните движения на дясната ми ръка ставаха все по-настоятелни. Не изчаках да ми отговори, мозъка ми бе прекалено размекнат за да осъзная,че не е изрекъл дума.
- Май започвам наистина да те харесвам...може би и нещо повече. - зарових пръстите на свободната си ръка в косата му и приближих главата до своята, сливайки устните ни с сладка целувка.

» Къщата на сем. Де Леон
» Къщата на сем. Блейк
» Къщата на Майкълсън
» Къщата на сем.Блек
» Къщата на сем.Розие

Къщата на Харви

Къщата на Харви

Similar topics

Similar topics