Къщата на Харви

Гост

First topic message reminder :

Гост

Харви напрегна слуха си за да бъде сигурен, че ще чуе бейбифона ако се наложеше. След малко обаче цялото му внимание бе поето от момичето срещу него. Ловките 'и движения го възбуждаха и го караха да иска да бъде с нея на мига. И все пак той не я доведе в душ кабината за да я обладава, доведе я за да могат двамата да получат това, което желаеха най - много - малко смяна на обстановката и то точно такава смяна на обстановката беше добре дошла.
Магьосникът и момичето постояха още малко в душ кабината, напълно обърнали внимание един на друг, а след малко Харви спря водата и излезе от душ кабината. Взе една бяла неописуемо мека кърпа и я уви около кръста си, а след това направи място на Амилия да се приближи и уви кърпата и около нея.
Не говореха. Харв не смееше да говори. Не смееше да каже нито думичка, защото това би развалило перфектният безупречен момент. Не искаше да говори и нямаше да говори. Единствено звукът от сладките им малки целувки кънтеше в така голямата баня.
Мъжът направи една крачка към вратата на банята, но тогава се подхлъзна и двамата се приземиха на земята, като както винаги Харви беше този, който беше отдолу. Двамата се погледаха за няколко достатъчно дълги секунди, при което мъжа избухна в смях.
- Каквото и да правим винаги стигаме до това положение. - каза през смях, а след това се понамести и погали момичето по косата.

Падането ми подейства по-освежаващо от самият леден душ. Може би след приземяването нещо в мозъка ми се намести на правилното положение.
- Е, какво, да не би да се оплакваш?! - саркастично повдигнах едната си вежда и останах все така отгоре му, усещайки пръстите в косата си. Измърках доволно като котка и наклоних глава на една страна.
- Пак ли ще ми кажеш, че си удобен, но трябва да стана? - попитах, спомняйки си падането от онова огромно дърво с неизвестните плодове.
За първи път от много време не се чувствах самотна и неразбрана. За първи път не се налагаше да се крия или да отбягвам странните погледи на хората. Нямаше нужда да бъда друг човек освен себе си. Наведох се и целунах единия край на устните на Харви. Подпрях се на гърдите му и станах, затягайки хавлията около тялото си. Беше нежна и мека, напомняше ми на усещането от преди малко. Тишината която настъпи за минута в банята ме накара да се замисля за всичко. Дали това беше просто една бурна ... бурен следобед или повече? Исках ли да се впускам в нещо, което не разбирах напълно? Той искаше ли? Изведнъж тялото ми потрепери сякаш от студ, но в същото време гореща вълна обля съществото ми. Усетих как нямам отговор на тези въпроси и сърцето ми заби лудо. Не исках да мисля, мразех да го правя, защото се впусках в излишни спорове със себе си и чувствата си. Нямах идея какво да направя, какво трябваше да сторя? Впуснах се към Харви и протегнах ръце, обвивайки кръста му със своите.
- Знам,че сигурно трябва да поговорим. - въздъхнах, стоейки с глава върху рамото му. - Не знам дали искам... дали имам отговори на въпросите, които сама си задавам. Казвам ти го, защото искам да съм искрена. Всъщност дори не знам за какво и защо го говоря. - засмях се нервно и понечих да целуна устните му.

Гост

Харви също на свой ред се изправи и издави кърпа и за себе си.
- Това е...предполагам, че си в пълното си право да не знаеш. Аз също съм объркан за някои неща, повярвай ми. - мъжа излезе от стаята, а след това се насочи към гардероба си. Обу си боксерки и къси панталонки. - Можеш да правиш каквото си поискаш. Това, което стана днес, преди малко...не е от особено значение, освен ако ти не искаш да е от значение.
Мъжа затърси в гардероба си риза и най - накрая откри подходяща в сини оттенъци. Облече я, но не я закопча.
- Радвам се, че те познавам и ти означаваш невероятно много за мен, но ако не желаеш да бъдеш с мен по този начин ще те разбера. Ако искаш да ти кажа да останеш, ще ти кажа. Ако искаш да те пусна - ще те пусна. Ще направя каквото кажеш, но трябва да решиш какво искаш, защото не мога да продължавам така. Не и след това, което се случи преди малко.
Мъжа се зае да закопчава ризата си, а след това оправи и ръкавите си, миг по-късно излезе от стаята, насочвайки се към стаята на Тоби. Тоби от своя страна все още спеше и мъжа си позволи да се подпре на прага на вратата и да го гледа.
Завиждаше на блаженството му. Завиждаше на невинността и неопетнеността му. Понякога искаше и той самият да е бебе и да няма никакви грижи в света, но трябваше да си напомня, че е възрастен и че трябва да се грижи и за още едно живо същество.
Лека усмивка се появи на лицето на Харви, защото знаеше, че не е сам на света. Беше преминал през зверски много работи и продължаваше да преминава. Бе открил, че има дете и бе открил това невероятно момиче и нещо вътре в него го накара да е щастлив, щастлив, че независимо какво се случеше той щеше да го посрещне с гордо вдигната глава и щеше да приеме последствията, каквито и да са те.

Добре, оплесках нещата... както винаги.
"Браво Еймс, сега трябва да се извиняваш, какъв приятен начин да завършиш невероятния маратон" помислих си и плеснах челото си с длан, зарових лице в ръцете си и седнах на ръба на ваната, която се намираше срещу душа. Защо винаги оплесквах нещата. Сигурно защото не общувах с много хора и не знаех как да си изразявам. Останах в банята. Не исках да го последвам, нямах думи, с които да оправя положението.
- Глупачка! - изсъсках сама на себе си и ударих плочките, залепени на стената срещу мен. Не обичах да си изкарвам гнева върху предмети и бях наистина пряма с хората, но може би само с тези, към които нямах чувства. Гърлото ми се стегна в горчива хватка и кръстосах крак върху крак. Исках да го извикам, но не го направих. Влязох в стаята му, където дрехите ми все още стояха до дивана. Вдигнах дънките си и затърсих бельото. Най-добре щеше да бъде да се махна от тук. Не исках да говоря сега. Колкото и мило да прозвучаха думите му,че би ме пуснал ако искам или би ме задържал, някак си можах да се успокоя. Мразех да решавам. Ненавиждах отговорността.Не исках товара да пада върху моите рамене. Облякох се набързо и за миг опрях гръб в стената, на която преди минути бях залепена под горещото му тяло.
Преминах с пръсти през косата си и поех въздух, тръгнах без да имам намерение да спирам. Щях да изляза от тази къща и да.... и... по дяволите! Исках да остана, на легна в леглото с него и да заспя под ритъма на сърцето му. Преди да усетя се намирах в коридора,където Харви наблюдаваше сина си.... Сина му. Имаше син. Какво по дяволите си мислех?! Имаше жена, която в даден момент от живота си бе обичал, може би дори още я обичаше,а аз като най-голямата и кръгла глупачка реших да дойда и да съсипя живота му. Очите ми загоряха от притеснение и докато минавах покрай него, съзрях погледа му изпълнен с обич.
- Имаш наистина прекрасно същество, за което трябва да се грижиш. -постарах се усмивката да не кара брадичката ми да трепери. - Той заслужава цялото ти внимание, не искам да те откъсвам от него. - прошепнах и направих няколко крачки към изхода.
- Не искам това, което стана да е преживяне за една нощ. И преди да кажеш каквото и да било искам да знаеш,че не съжалявам за нищо, за нито един проклет момент, нито една проклета целувка, защото...защото... Когато те видя сърцето ми прескача и бие като лудо, не знам какво е това, никога не съм го изпитвала, някой му викат любов.- повдигнах рамене и се обърнах за да срещна погледа му. - Извинявай ако съм те карала да се чувстваш неловко, ако това което казах в банята си го възприел по различен начин, но нито една част от мен не иска да те пусне... обаче - погледнах към стаята на сина му. - обаче както ти каза - имаш право да избираш. Не всичко зависи от мен. Ти си човека който трябва да реши.

Гост

Харви за момент почувства как някой идва до него и сграбчва сърцето му, а след това го изважда от гърдите му и го прави на прах пред очите му. Амилия си тръгваше, а Харви не можеше да направи нищо за да я спре. Тази безпомощност го караше да иска да изкрещи и да счупи нещо. Не искаше тя да си тръгва. Имаше толкова много планове, толкова много мечти и желания, които включваха нея. До преди малко тя беше негова и той беше неин, а сега имаше опасност той да я загуби завинаги.
- Стой! - започна той глухо, като не усети колко тихо прозвуча гласът му. Усети гласа си сякаш идва от далеч и изобщо не излиза от неговата устна кухина, което го озадачи. - Аз моят избор съм го направил още щом те поканих да ми дойдеш на гости. Моя избор го направих когато се допрях до теб при онова дърво пред училището. Направих го когато падна върху мен и когато спахме един върху друг в оная беседка. Искаш да направя своя избор? Аз вече съм го направил. Избирах теб. Избирам теб!
Хави се приближи към нея и я хвана за ръката. Не можеше да позволи на момент да си отиде. Не можеше да 'и позволи да излезе от къщата, не и след всичко случило се. Не и след като чувствата му бяха толкова досадни и натрапчиви и просто не искаха да се разкарат. Мъжа усети как очите му парят и замига светкавично, защото нямаше да си позволи да реве като някаква ученичка за ученичка. Почувства се глупаво, че си го е помислил, но сякаш това го накара да е почувства по - добре.
- Тоби е едната част от живота ми, която е там без значение дали я искам, защото той е мой син и това е неоспорим факт. Не те карам да ставаш майка на Тоби, защото той си има майка и тя е в картинката и може да се грижи за него, когато аз не съм наоколо. Не искам да се чувстваш сякаш трябва да се грижиш за него и да се притесняваш и да се чувстваш застрашена или и аз не знам какво, защото няма смисъл. Нищо от това няма смисъл, но някак си, когато си около мен всичко придобива смисъл. Не мога да обясня защо и как, но ти си липсващото парче към пъзела. - мъжът млъкна и пусна ръката 'и като избърса очите си, които все още не бяха тръгнали да се насълзяват. - Виж ме мен. Стоя тук в коридора на къщата си, която купих наскоро, и се обяснявам в любов и рева дори заради нещо, което и аз не разбирам напълно и се чувствам като идиот, защото не мога да разбера какво искаш. И ако ми кажеш, само ако ми кажеш какво искаш - то ще бъде твое. Обещавам!
Магьосникът беше наясно, че ако продължава да я притиска ще я загуби, затова реши да не казва нищо повече. Реши да остави решението в нейни ръце или изобщо да премахне решението като цяло. Защото той искаше да прекарва времето си с нея, независимо дали щяха да правят секс или не. Независимо дали щяха да са приятели или нещо повече.
- Няма да те притискам да решаваш и затова сега предлагам да останеш, а аз ще сготвя нещо и ще продължим днешния ден както трябваше да го продължим.

Краката ми се вледениха, а пръстите на ръцете затрепериха. Нима беше възможно да остана? Какво щеше да стане сега? Имах прекалено много неприятности, а това си беше.... поредната. Не че го възприемах като пречка, напротив, той беше най-хубавото нещо в живота ми от.... от всъщност никога не бях имала нещо толкова прекрасно. Не знаех как да реагирам, просто стоях там, в средата на коридора, гледайки как този прекалено мъжествен човек, който до преди няколко минути покоряваше тялото и душата ми, в момента ме гледа в очите и прави признания, които сам не разбираше. Какво ставаше напоследък със света? Не бях способна да повярвам,че мога да повлияя на изборите на зрял човек. Човек, който трябваше да се грижи не само за себе си.
- Знам... знам,че не ме притискаш нито да направя избора си, нито да имам специално отношение към сина ти. Не исках да прозвучи така. - поклатих яростно глава и стиснах по-силно ръката му. - Просто това е ново нищо за мен. Не съм била в положение като това и не знам какво трябва да направя. Дали е редно да остана и с теб, защото това е нещото, което желая повече от всичко на света, или пък да си вървя и да те оставя да живееш живота си спокойно. Защото повярвай ми с мен няма да ти е мед и масло. Искам да знаеш,че съм способна на какво ли не, само за да получа това, което искам, а ако нещо се обърка между нас, няма да го преживеем лесно, защото съм прекалено отмъстителна. Това е като защитен механизъм, който характера ми е изградил, не искам да съм такава, но ме кара отвътре.Казвам ти това, защото мисля,че не се познаваме особено добре и ако възнамеряваме да се впуснем в това....приключение, трябва да знаеш в какво се забъркваш. - подсмихнах се леко. - Не знам какво ще последва, но не искам след време да се осъзнаеш и да кажеш,че е било грешка. Аз също не гарантирам за чувствата си, но в момента те копнеят само за теб. - Със свободната си ръка разтрих чело. Бях свършила с лекцията, която се появи изневиделица на езика ми. Може да го бях стресирала доста, защото дори не спрях за да си поема въздух, но трябваше да го кажа. Имахме толкова много неща, които да обсъдим,ако това нещо се получеше, а в момента можех само да мисля за меките му устни върху тялото си.

Гост

- Никой не е казал, че трябва да е нещо дълго и продължително. В момента ни харесва да сме заедно и ще бъдем заедно. Може би някога в бъдещето двамата с теб ще спрем да общуваме поради една или друга причина, но това няма да означава, че нямаме да имаме хубави спомени, просто приоритетите ни няма да включват другия, нормално е. Това е животът. В момента те харесвам невероятно много за да позволя на едно притеснение да обърка връзката ни. Каквато и да е тя, каквото и да се случи, ще го посрещнем заедно.
Мъжът се чувстваше глупаво и объркан от всичко случващо се. Двамата явно бяха с такива характери, че винаги щяха да се чувстват гузно заради чувствата си и нещата, които правят. Навярно винаги щеше да е така, но можеха да си позволят да са щастливи, нали?
- Нека сега правим нещо нормално и забравим за това за момент. Ако искаш се върви, няма да те спра, но аз ще ходя да сготвя нещо и да приготвя храна за Тоби, защото не искам да съм неподготвен ако огладнее. Ти можеш да гледаш телевизия или да правиш каквото искаш. И с тези думи Харви се приближи бавно към нея и докосна бузата 'и с устни, а след това я погали по рамото и се насочи към кухнята, като взе бейбифона със себе си. Не спираше да мисли за случилото се, не спираше да мисли за всичко, което можеше да се прецака и постоянно беше нащрек. Причуваше му се, че вратата се отваря, а след като осъзнаеше, че вратата не се отваря, се чувстваше като кръгъл идиот.
Мъжът се зае с приготвянето на пица. Извади кисели краставички, царевица, доматен сос и останалите други неща, които щяха да му послужат за приготвянето. След като свърши с тестото, той се зачуди дали да прибавя месо, след като не беше сигурен дали Амелия яде месо.
- Амелия... - провикна се той и започна да се разхожда из стаите в опит да я намери. - А, ето те. Ще правя пица и се зачудих дали ядеш месо. Определено има много неща, които не знаем един за друг, затова можем да поговорим и за това. Нека се навечеряме, а после ще играем на 10 въпроса или на нещо, за да се опознаем.
Възможно беше Хави да изглежда като голям тъпчо отстрани, но се опитваше и се опитваше здраво. Искаше нещата между тях да потръгнат, или по - точно да не спрат да се движат. Не искаше връзката им да приключи, и нямаше да позволи тя да приключи, не и без битка.

» Диагон - али, след два дни, Хана и Харви
» Къщата на сем. Блейк
» Къщата музей
» Къщата на Хагрид
» Къщата на крясъците

Къщата на Харви

Къщата на Харви

Similar topics

Similar topics