След 2 дни, улица "Диагон-Али";

Анеля скочи от леглото веднага, щом алармата зазвъня. По принцип се моткаше до последно, понякога просто я изключваше и заспиваше пак, но днес имаше работа за вършене. Първо трябваше да мине през магазина на Мадам Молкин, после през "Всичко за куидича", а след това можеше да се почерпи със сладолед, стига да си свършеше работата добре.

Бързо се изми, среса косата си и облече любимите си летни дрехи- къси дънкови панталонки, черен потник и карирана риза с навити ръкави. Така можеше да обиколи и мъгълските райони, ако искаше, защото по нищо не се различаваше на пръв поглед от всяка мъгълка. После обаче се появяваше магическата пръчка, която носеше винаги, галеоните, които й трябваха за покупките и всички останали особености, които имат магьосниците. А и като прибавим раната, продължаваща от врата към рамото, която получи, когато се бореше с Том и се преби съвсем по мъгълски в гората, като се спъна в един корен, то или трябваше да я обясни с това, че е участвала в някакво състезание по борба, или просто да си увие зимен шал около врата. Като знаеше, че ще ходи на едно от тяхните места, не се притесняваше толкова. Просто разпусна косата си, която донякъде я скриваше, взе магическата си пръчка и парите и излезе.

След около час вече вървеше по Диагон-Али с торби в ръцете. Беше си купила две нови мантии, гордо избродирани с герба на Рейвънклоу. Трябваха й, защото само преди два дни бе участвала в доста опасно приключение и мантията й бе сериозно пострадала, изобщо не ставаше за носене. Е, хубавото бе, че това най-накрая я накара да си вземе нови, защото досега не бе намирала време. От "Всичко за куидича" си взе грамадна книга за спорта и си хареса метла. Тя вече бе много запозната с този спорт, но все пак смяташе, че колкото повече научи, толкова по-добре. Теорията си я закупи, сега оставяше само да се поупражнява още малко на практика и до началото на другата учебна година да е готова. За това причината не бе никаква битка, а истинско силно желание. Искаше в последния си курс да вкуси още от вълнението и страстта, с които Хогуортс разполагаше. Щеше да кандидатства за отбора на дома си по куидич и се надяваше да я приемат. Не че бе самонадеяна, но смяташе, че вече се справя доста добре и има шанс да стане част от него. Наистина щеше да се радва.

Тъкмо завиваше към "Сладоледената къща на Флориан Фортескю", когато покрай нея мина едно високо момче с къса тъмна коса и пришита на преметната му през рамо раница емблема на Грифиндор. Той не я забеляза, защото имаше доста хора, но тя за късмет го видя и веднага се провикна:

-Иън! Хей, Иън!

При повтарянето на името му момчето се обърна и я видя. Анеля се усмихна щастливо. Това не бе някакъв непознат, който просто е решила да стресне на улицата, спокойно. Това бе един от най-близките й приятели, Иън, който бе колкото нея и от Грифиндор. Познаваха се още от три годишни, когато родителите на Анеля се запознаха с неговите в един ресторант. После се оказа, че живеят наблизо и често ги събираха да си играят. Станаха добри приятелчета, а докато растяха не изгубиха връзка помежду си. Той още бе един от най-близките й приятели.

Момичето освободи едната си ръка от чантите и прегърна момчето.

-Какво става, Иън? Как си? Радвам се да те видя. - усмихна му се и посочи с ръка сладоледената къща, която вече се виждаше на края на завоя. - Ще дойдеш ли с мен за сладолед?

Надяваше се да се съгласи, за да може да се видят спокойно и да си поговорят. В Хогуортс също се виждаха, но през последния месец бяха доста заети и имаха да наваксват.

Гост

Иън се намираше на улица Диагон-Али. От началото на учебната година не беше идвал тук и сега бе решил да се поразходи. Часовете в Хогуортс му бяха писнали и реши да пропусне няколко. А и като цяло не научаваше нищо ново. Преподавателите повтаряха едни и същи неща всеки ден, или поне на него така му се струваше. А и може би просто знаеше прекалено много неща за магията и сега просто неговите съученици го настигаха. Както и да е, младежа имаше нужда от малко почивка и съвсем скоро щеше да я получи. Надяваше се само да не види някой от училището. Това определено щеше да е доста неловък момент.
Галахър влезе в един магазин за сладки работи и си напълни един огромен хартиен плик с желирани бонбони. Обожаваше да ги яде. Подсигури се, че ще са му достатъчно и ги плати, а след това продължи да се разхожда из улиците. Стана му скучно почти веднага и докато си тъпчеше устата с бонбони забеляза познато лице. Когато тя го поздрави, Грифин се опита да я поздрави, но не искаше бонбоните да изпаднат от устата му, затова просто се усмихна с надути бузи и започна да ходи по нея. Не искаше да изглежда сякаш се държи грубо с нея, затова ги сдъвка набързо и я настигна.
- Ами като цяло се чудех какво да правя. - започна той и вдигна небрежно рамене. - С удоволствие ще дойда с теб. - усмихна се по онзи неговия си начин. - Искаш ли? - попита я, като разтвори плика към нея.
Грифиндореца познаваше момичето от известно време и му беше приятно да общува с нея. За съжаление последния един месец беше доста тежък и за двамата и затова не се бяха виждали. Дори и за един месец, Иън бе започнал да се чувства глупаво без нея. Тя беше едно от онези момичета, с които Иън обожаваше да се размотава и да знае, че двамата никога дори и след сто години, няма да тръгнат като гаджета. А и Иън не я виждаше по този начин. Двамата бяха добри приятели и това беше повече от чудесно. А и в последните няколко месеца Галахър предпочиташе компанията на момичета и се радваше, когато тези момичета не се опитват да флиртуват с него.
Иън бръкна в плика и грабна шепа гумени мечета. Изсипа ги всичките на един път в устата си и продължи да ходи, докато двамата не стигнаха до магазина за сладолед.

Ан много обичаше хората, които споделят с нея храната си. Не че нещо, но бе изключително мило и правеше другите още по-симпатични, особено ако беше гладна или храната беше много вкусна.

Иън се съгласи да дойде с нея, след което й предложи от пакетчето си бонбони.

-Благодаря, златен си. - отвърна Анеля с широка усмивка и загреба цяла шепа.

Хапна половината на един път и докато стигнаха до магазина за сладолед бе останало само едно. Отвори вратата, изяждайки последното гумено мече и се огледа.

-Ей, ела, да седнем там. - подръпна момичето Иън за ръката и посочи масата до прозореца в ъгъла.

Беше уединено, през прозореца се виждаше улицата и лампата на стената хвърляше мека светлина.

Двамата се настаниха на дадената маса и Анеля веднага взе менюто. Не че бе много лакома, просто бе гладна. Беше в настроение, в което искаше и имаше нужда само от добра компания и вкусна храна. Дойдоха да вземат поръчката им и Ан като по чудо този път бе готова. По принцип винаги се бавеше, просто имаше толкова много видове сладолед, ако можеше щеше да поиска от всичките. Днес просто смяташе, че трябва да отдели специално внимание на най-любимия й сладолед- шоколадовия. Така и направи, поръча си, изчака и Иън да си поръча и после, докато чакаха сладоледите си, започна разговор.

Много се радваше, че може да говори така свободно с него. Имаха истинско и здраво приятелство и можеше да му има доверие. Както сериозните и важни разговори, така и свободните случайни приказки им се отдаваха. Може би когато се сприятелиш с някого като малък го приемаш като част от теб, неотлъчна част от живота ти и така всичко е по-леко. Някак естествено.

-Е, Иън, как си? Какво става с теб?

Започна с обичайните въпроси. Така беше най-лесно, оставаше разговора сам да избере в коя посока да поеме. Бързо им донесоха поръчките и Ан веднага опита сладоледа си.

-Шоколадов рай. - обяви тя с весела усмивка.

Очертаваше се приятен спокоен ден за двамата приятели.

пп, съжалявам за скапания пост, просто не искаш да се бавя повече, а нямах много време за него..

» След месец на улица Мракон - Али
» Диагон - али, след два дни, Хана и Харви
» след няколко дни
» След ден в "Хогсмийд"
» Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

След 2 дни, улица "Диагон-Али";

След 2 дни, улица "Диагон-Али";

Similar topics

Similar topics