Четири дни по късно

На зеленият фон пролетя нещо бяло и пак, ето го отново. На парапета на обширната тераса седеше мъж. Пращайки едно хартиено самолетче по въздуха, ту връщайки го с магия обратно. Бе подгънал единия си крак към себе си а другия спокойно спуснат перпендикулярно на стената от време на време го клатушкаше. А чашата с уиски от която той отпиваше от време на време допълваше идеалната картина. Целият парапет на терасата бе обсипан с бежави възглавнички, на които беше доста удобно. А сервитьорките на това заведение никога не караха да чакаш, едно движение и ето, че чашата ти отново е пълна. Но естественно парапета не бе единственното място за наслаждение на напитките тук. Малко в страни зад магьосника имаше столчета и масички, чуваше се и лекото скърцане на старата врата на заведението която бе широко отворена днес. Както вътре, така и на вън имаше не прекалено много но никога и малко хора. Това място по всяко време на годината можеше да плени със своят чар. И все пак Бенджамин го предпочиташе през лятото, особенно в дните като тези. Лек ветрец, синьо небе, приятно напичащо слънце и пеенето на птици които по някакъв неизвестен начин не успяваха да бъдат заглушени от гласовете на хората. Това заведение с огромно право можеше да се нарече идеално и все пак не за всички. На пръв поглед зданието беше доста старо. Но въпреки всичките недостатъци на това заведение, Бен обичаше да се появява тук. Стандартните барове или дискотеки препълнени с хора отдавна бяха излезнали от вкуса му ето, че и сега отнесен някъде с доволна усмивка на лицето изпращаше хартиеното самолетче да лети. Всъщност това беше писмо, което бе открил случайно. Първо искаше да го изгори, но нещо не му даде. И ето че сега просто се забавляваше. Забавляваше с миналото си, със спомените си и спокойно пиеше уиски. Когато може би би трябвало да го гризе съвеста от това писмо.
И както спокойно следеше полета на хартиеното самолетче изведнъж се изправи оставяйки уискито си и бързо слезна по стълбите.
- Простете, не беше нарочно. - Произнесе той когато се доближи до една жена. Самолетчето беше минало точно пред лицето и и сега се бе забило в храста стоящ до тях.

Гост

Елизабет се разхождаше из улиците. Беше чула за едно заведение наблизо и днес имаше намерение да го посети. Днес бе облякла една черна рокля, която се спускаше свободно по извивките на тялото `и. Напоследък ежедневието `и беше изпълнено с напрежение и стрес и се надяваше сега малко да си почине. Вървеше изправена и с грациозна походка. Пристигна на точното място и се усмихна. Определено беше по - различно от местата, на които бе ходила до сега. Заведението беше доста хубаво на външен вид и за миг Лизи се зарадва, че бе направила избора да дойде точно тук. Хартиено самолетче прелетя пред лицето `и, което я накара да се усмихна на мъжа, които `и се извини.
- Няма проблем.
Лиз огледа заведението отвън, а след това влезе вътре. Усмивката отново зашари по лицето `и, когато видя хората вътре. Бяха толкова задружни и весели. Не `и се искаше да се затвори вътре по това хубаво време, затова поръча едно мартини и излезе от вън. Отново забеляза мъжа от преди малко. Лиз се приближи и седна на разстояние от него на парапета. Отвори чантата си и извади един малък скицник и молив. След малко питието `и пристигна и тя го постави до себе си на парапета. Сгъна краката под себе си и се зачуди какво да нарисува. От много време на сам не бе рисувала истински. А имаше страшната нужда да го направи. Огледа наоколо, но нищо не пленяваше погледа `и така, както мистериозния мъж с хартиеното самолетче. И с риск да заприлича на маниачка, Елизабет бавно започна да скицира лицето му, като спираше за да погледне към него, а след това отново забиваше погледа си в листа. Изучаваше всяка негова черта. Скулите му бяха убийствени и тя се опита да ги нарисува. От време на време спираше за да отпие от напитката си, а след това продължаваше с пълна сила. Имаше вдъхновение и муза и искаше да свърши рисунката преди да са избягали. След миг Бети забеляза, че мъжа я гледа, което я накара да се сепне и да прибере скицника. Не искаше той да остане с грешно впечатление за нея.
- Казвам се Елизабет. - представи се инстинктивно и се усмихна, след което сведе поглед и се молеше той да не е видял какво правеше до преди малко тя.

Бен извади самолетчето от храстите и проследи жената с поглед докато тя не се скри в заведението. И чак след това последва примера и и се качи отново на терасата. Зае предишното си място все още държейки самолетчето в ръцете си. Изпрати го във въздуха още веднъж и го върна обратно. На това място не чуваха за магия за пръв път и всичко това не произвеждаше впечатление на никого. Виждали са и по интересни магии. Та всяка вечер тук, вътре в заведението се провеждаха дуели. Понякога шефовете разнообразяваха обстановката и измисляха нещо по оригинално. Като да поканят някой известен магьосник и да раскаже и покаже това онова.
Мъжа разгъна самолетчето и очите му забягаха по редовете изписани с красив подчерк. В крайна сметка той пое бавно въздух и извади една запалка. Пламъка обгърнал хартията потрепваше при полъха на вятъра. Очите на Бенджамин излъчваха някакво странно удоволствие, сега когато гледаше как буква след буква писмото изчезва. И все пак нещо го терзаеше. Изгаси огъня, чак когато усети как огъня опърля пръстите му. Последва шумно издишване след което Бенджамин пресуши чашата с уиски. Едно движение и ето, че скоро тя отново бе пълна.
Магьосника подпря главата си с ръце и тогава забеляза с крайченца на очите си жената в която за малко да катострофира самоледчето му. Обърна бавно глава към нея, но тя като че ли не го забелязваше погълната от това което правеше. Неволно устните на мъжа се разтеглиха в усмивка.
- Ели е художничка? - Той повдигна вежди заинтересованно и отпи малка глътка от уискито където още не бяха успяли да се разтопят кубчетата лед.

Гост

Елизабет го погледна отново и се усмихна.
- Художничка е много силна дума, но определено обичам да рисувам. Дали се получава обаче е друг въпрос.
Погледа на Лизи обходи тялото му от главата до петите, а след това се спря на очите му. Имаше нещо в тях, което караше Елизабет да се съмнява във всяко едно нещо, което знае на света. Тя бяха дълбоки като бездна, но същевременно толкова изразителни и приканващи. Бети се обърна към питието си и вдигна чашата, като отпи. Наслади се на глътката, а след това погледа `и отново се върна на мъжа. Рядко срещаше толкова интересни индивиди, но явно той беше още един плюс към днешния ден.
Лиз сметна, че ще бъде неуместно от нейна страна да не покаже рисунките си, но не искаше и да изглежда сякаш се фука. Понамести се на мястото си и разтвори скицника си. Обърна го на случайна страница и попадна на една от най - любимите си рисунки.
- Това е, може би, най - добрата ми творба. Всеки я тълкува по различен начин. Как я намираш? - попита го и се усмихна, а след това подаде скицника на мъжа.
Елиза не отделяше погледа си от него. Следеше всяка негова реакция с интерес и попиваше всеки негов малък жест, който може би правеше несъзнателно. Елизабет се усмихна и погледна към небето. Почти не се забелязваха облаци. Отпи отново от питието си и се върна обратно на мъжа до себе си. Надяваше се той да е харесал видяното.

Бен пое скицника и бавно огледа рисунката прокарвайки по ръба на плътната хартия пръст.
- Дали се получава? Как вобще можеш да се смъняваш в това. - Мъжа едвам се сдържа да не прокара пръсти през картината. Стандартен човешки каприз, трябва да докоснеш всичко което ти иглежда хубаво. Вместо това той отгърна на следващата страница и на по следващата. Всяка гледаше със все по голям интерес. Не, че всъщност разбираше нещо от изкуство. Някак си дори нищо не разбираше от него просто харесваше това което харесва. Разглеждаше така докато не стигна до страницата където беше нарисуван самият той.
- Не намери по достойна личност? - Магьосника се засмя повдигайки скицника и доближавайки го към лицето си. След което и върна скицника и стана. - Стой тук. - След тези думи Бенджамин влезна в къщичката на заведението но не за дълго. Скоро се показа навън държейки една салфетка и химикал. Настани се отново на мястото си до ускито и погледна момичето.
- Усмихни се и не мърдай, Ели. - И с възможно най замисленносериозно изражение на лицето си той започна да рисува поглеждайки ту към салфетката ту към момичето. От което всъщност нямаше нужда. Рисунката му беше прекалено добра за да гледа и кого рисува. Кръгче, три точки вътре като за очи и нос. Не забрави и усмивката разбира се. Триъгълниче за рокля, и четири пръчици крака и ръце. А от долу се подписа "За Ели." - Не съм толкова добър колкото теб. - Девон и връчи салфетката с усмивка на лицето и отпи от уискито си, без да сваля очи от художничката-Елизабет.

Гост

Елизабет се усмихна, когато той видя рисунката си. От една страна се почувства глупаво, че го е нарисувала, но от друга се радваше, че той го беше приел добре. Тя поиска да каже нещо, но реши да си остави мнението за себе си. Ели отпи от питието си и с поглед проследи мъжа. Той влезе вътре и се изгуби за няколко секунди, а след това излезе и `и каза да не мърда. Елизабет се смути, но така беше честно. До преди малко го бе рисувала тя, ще бъде справедливо ако и той направи същото. Лиз пое салфетката и се засмя. Мъжа имаше чувство за хумор, което `и харесваше. Тя сложи салфетката в чантата си и му благодари, а след това прелисти скицника си и откъсна рисунката, която бе нарисувала за него. Когато тръгна да записва името му се сети, че не го знае.
- Така и не разбрах как се казваш. - усмихна се Лизи, а след като мъжа се представи тя записа "На Бен" и му връчи рисунката. Елизабет се понамести на мястото си и забеляза, че чашата `и е празна.
Тя се изправи и се приближи към мъжа. Бяха толкова близо, че за момент тя се изчерви. Сега виждаше чертите му още по - добре и по - ясно от преди малко и определено можеше да се кажеше, че мъжа пред нея имаше невероятно тяло и лице.
- Искаш ли да правим нещо? - попита го тя внезапно и отвори чантата си, за да върне скицника и молива.
Бети забелязваше нещо у него, което някак си я привличаше. Но определено трябваше да разбере малко повече за него. Излъчването му беше толкова естествено и истинско и може би това впечатляваше Елизабет толкова силно.

- Като станеш известна, това ще мога скъпо да го продам. Ако намеря някой който ми иска портрета.. Не, като се замисля по добре е да го сложа в рамка и да си го закача на стената, м? - Бен се усмихна поглеждайки към Елизабет, която тъкмо се бе приближила към него. - Нещо? Като например да те замерям със самолетчета а ти да ме рисуваш? - За всеки своето. Оставаше още да се окаже, че Бен нито може да рисува пък и Елизабет да го уцели още от първия път. Което той не успя. Не такъв фатален провал още не е имал. Нещо. Какво нещо? Девон бавно се огледа на около, макар и всичко тук да го знаеше като своите пет пръста. В крайна сметка върна погледа си върху момичето и ето, че на лицето му отново се появи усмивка. Магьосника изпи останалото уиски, отново на една глътка. С едно движение привика сервитьорката, която не след дълго се оказа до тях. Обожаваше това заведение.
- Сметката, моля. И за нея също. - Бен посочи своята празна, чаша и тази на момичето.
След като плати и всъщност работата им бе свършена тук със все същата усмивка на лицето се обърна към Ели.
- Трябва да ти отблагодаря някак си за това произведение на изкуството. - той съвсем леко и намигна и продължи. - Какво ще кажеш да те почерпя със сладолед? Надявам се, че обичаш. Знам едно местенце имат невероятен сладолед! - Бенджамин се вгледа в момичето излъчваща някакъв особен чар. Който идеално допълваше лъчезарната и усмивка.

Гост

Когато той предложи сладолед, очите на Елизабет грейнаха. В това хубаво време си беше точно за сладолед. Момичето се усмихна, но преди да тръгнат се наложи да влезе до вътре. Намери тоалетната и се освежи, защото от жегата бе започнала да се изморява. Плисна си няколко шепи вода на лицето, след което се подсуши и излезе.
Мъжа `и влияеше невероятно добре. Лизи имаше нужда от компанията му. Той беше свеж и невероятно забавен. Харесваше това в него. Харесваше, че е естествен и не се държи арогантно с всеки непознат. Двамата се бяха опознали малко, но беше достатъчно за Лиз, за да знае, че той не е лош човек, което само можеше да я кара да се усмихва като идиотка и да се държи глупаво.
Двамата тръгнаха по улиците, а Бет от време на време поглеждаше към него, за да се увери, че и той си прекарва хубаво. Двамата стигнаха до щанд за сладолед и Бети побърза да си поръча шоколадов с ягода. След като и мъжа си взе сладолед, двамата седнаха на пейка в близост, а Елиза предположи, че ще бъде уместно да го разпита малко.
- Е, с какво се занимаваш в свободното си време?
Не искаше да му се натрапва и да му навлиза в личното пространство, затова ако не искаше да говори тя щеше да си замълчи. Нямаше да го притиска или пък да го насилва да общува с нея. Погледите им се срещнаха, при което тя се усмихна и продължи да си ближе сладоледа. Надявайки се да разбере малко повече за него.

Това случайно го изтрих О.о но няма да го възстановявам xD

Гост

Елизабет погледна към него. Страстта, с която говореше беше заразителна и изненадващо приятна. Явно правеше онова, което обичаше и това до една степен я вдъхновяваше да опита и тя за миг да постави себе си на първо място, а след това нуждите на останалите. Време беше да го направи.
- Аз съм обикновено момиче от Грифиндор, което няма особено много свободно време. Обичам да рисувам, което може би вече си разбрал. И като цяло имам нужда от повече свободно време за да открия другите неща, в които съм добра. Между уроците в Хогуортс и личните ми проблеми не остава много време, в което мога да правя каквото и да било, но както и да е.
Лизи заби поглед в земята. Понякога говореше твърде много пред непознатите. Всъщност, почти винаги го правеше. Запознаваше се с някой и вече го натоварваше с личните си глупости. Но можете ли да я вините? Имаше повече доверие на непознат, отколкото на собствените си родители. Бети дояде сладоледа си и се огледа за кошче.
- Добре, стига толкова за мен. Прави ми се нещо различно и интересно. - каза тя и се засмя без да отделя погледа си от Бен. Имаше нещо в него, което `и вдъхваше неописуем респект. Може би беше всичко в него, което я привличаше толкова силно.
"Стегни се, момиче! Та той е на около 30 години. Лудост е да мислиш за него по този начин." каза си, а след това дари мъжа с една от най - милите си усмивки и се изправи, готова да тръгват.

Бенджамин се засмя.
- Различно и интересно? Опасявам се, че не съм най-подходящата компанийка за този случай. - При него всичко от край време, вече бе съвсем обикновенно и с нищо не забелязващо се. Целият му живот се състоеше от работа, работа, работа, сладолед с вкус на лимон, работа, зарязване на поредната жертва на министерството което всъщност се причислява към "работа" но понякога се случва да се включи и разбито сърце. И естественно малко почивка, но както споменах това се случва рядко.
Мъжа погледна към Елизабет. На лицето и грееше усмивка. Толкова чаровна и красива, че Бен не усети как и самият се усмихна. Макар и да му бе останал още малко сладолед, той все пак стана. Ходенето и яденето на сладолед през това време не беше никак ново.
- Твой ред е да показваш пътя. Моите идеи се изчерпаха. - Бен разведе с ръце и изяде остатъците от сладоледа си. Погледна рисунката, която до сега внимателно държеше. Не, определено ще си я сложи в рамка и ще я остави някъде на видимо място. За да я поглежда и да се сеща за това момиче. Елизабет с нещо напомняше самият него - Бенджамин. С цели, мечти и достатъчно светла глава за да вярва, че всичко е по силите му.

П.п. Скромничко и късичко :D

» Преди четири години
» Два месеца по-късно
» Около два часа по-късно
» Една седмица по-късно в кафенето

Четири дни по късно

Четири дни по късно

Similar topics

Similar topics