Обичах да стоя до късно и да гледам през прозореца и да се любувам на природата.Но ми доскуча и мислех да прочета някой интересна книга, но за да не прече на другите отидох в общата стая.Излегнах се на дивана и започнах,но нещо прекъсна четенето ми.Някой се измъкваше посреднощ бе ми интересно кой е и къде отива,затова взех пръчицата си и тръгнах след беглеца.
Щом стигнахме където явно искаше да отиде,той или тя ме усети и скочи в миг на уплаха.Показах се за да успокоя горкия човек.
-Спокойно аз съм,но явно някой е решил да бяга.

Боже мили помислих си,тази ме заля с въпроси все едно бях на изпит .Направо не знаех от къде да започна най-добре ще е началото.
-Първо да те светна че и ти нарушаваш правилника и второ видях че се измъкваш и исках да зая къде отидваш по това време.
Ама че странно момиче бяго посреднощ,а на мен ми държи сметка че бягам.
Приблиих се и седнах на брега.
-Тук е доста спокойно по това време

- Знам затова идвам тук.

 Седнаха на земята малко по далече от него и отново се свих като въздъхнах и погледнах напред към водата отражението на луната в нея. Погледнах отново към него и въздъхнах, знаех че няма как да ме нарани но все още не бях дали ще мога да му вярвам на 100%.

- Извинявай за преди малко но просто тази седмица ми се насъбраха много. Мислех че всички Грифиндорци спят, дори не те забелязах когато излизах от общата стая
  Погледнах към него, този път проследих тялото му от главата до петите, трябваше да призная че изглежда добре. Тръснах леко глава и се засмях леко