Томас Ройс седеше в любимото си лондонско кафене и отпиваше с бавни глътки от чашата, стояща пред него на масата. В ръцете си държеше местния вестник и се смееше, когато прочетеше някое смешно заглавие. Обичаше да чете за това какво обичат мъгълите- как си живуркат спокойно, без да знаят, че в съвсем скоро време ще настъпи апокалипсисът, предвождан от най-младия от рода Ройс. Никой не го знаеше, освен самият той. Но скоро щеше да се разчуе  по цял свят и всички щяха да опитат вкуса на болката. 
Черният магьосник конкретно в момента се наслаждаваше на пищните задни части на младата келнерка, която му беше донесла кафето. Тя беше изпуснала нещо на земята, но заради прекалено дългите си нокти не можеше да го вдигне. Е, тази гледка беше повече от впечатляваше за Томас.
В това мъгълско кафене правеха най-вкусното кафе, което Ройс беше опитвал. Е, разбира се, той беше традиционалист не стъпваше другаде, но кафето наистина си го биваше.
Беше ранна утрин и навън се проливаше дъжд, който в скоро време вероятно щеше да се разрасне в буря и тогава тежко им горко на случайните минувачи, забравили си чадъра у тях, защото "били гледали прогнозата и са били сигурни, че времето ще бъде предимно слънчево".
Ройс не очакваше да му се случи нещо особено в този скучен на пръв поглед ден. Дори не беше очаквал така да му се отвори парашута с келнерката.
Тази сутрин обаче кафето имаше странен вкус. Наистина странен, необичаен. 
Дори гаден и противен. Том не очакваше това точно в това кафене, но ето че беше факт. Любимото му място го беше предало. От гняв магьосникът хвърли вестникът силно на земята, което предизвика вниманието на повечето клиенти. 
Ройс бързо дигна пресата изтупа я уж че нещо й имаше и отново я постави пред себе си на масата.
И тъкмо когато се канеше да си тръгне се случи онова нещо. Онова, което всеки очаква от днешния ден, онова което той знае, че не може да се случи утре и не се е случило вчера. 
Необичайното нещо. Точно като кафето.
Горчиво, необичайно, но и примамливо. Ставаше дума за човекът, който случайно или не точно в този ден, в този час, в тази минута отвори вратата на кафенето и се чу глухото "дзън" при отварянето...

Томас беше ококорил едни такива очи като катерица посред зима.
"Коя беше тая, бе?" чудеше се той наум. Нямаше никаква представа с кого говори, но още с влизането на мацката, знаеше, че я познава или поне би трябвало все от някъде да я познава. И тогава тя заговори с този мек глас, с този въздействащ тон и веднага се сети за кого става дума.
Афродита Найт... "Местната Убавица", както я наричаше тайно Ройс, когато беше с приятелите си. Безспорно едно същество, което и Бог се е чудил как го е създал.
За нея Том беше разказвал невероятни измишльотини в училище и тя така и не разбра, че именно той им е авторът. Е, ако беше разбрала, вероятно и той нямаше да е тук сега.Под клюки имам предвид всякакви- в тоалетната, на терена за куидич и т.н. Но не всички бяха от такова естество разбира се. Въобще злият мозък на Ройс беше измислил всякакви разнообразни истории.
-Афродита!- викна Том малко по-силно от желаното, но безспорно беше изненадан. Не очакваше да види "Убавицата" точно тук точно в този момент.
Въпреки всичко Том обичаше момичето. Не като любов, разбира се, но винаги младежът я беше уважавал и компанията и му харесваше. Измишльотините бяха просто нещо като забавление за магьосникът.
Ройс се усмихна.
-Кво става, момиче? Отдавна не сме се виждали, да. Но не съм се затривал, просто живота ме прикова на едно две места, стана сложно и.... - момчето изслуша докрай думите на Найт и възкликна:
-Моля?- младежът се учуди- да я свалям? Нима си забравила? Не ми е нужно да свалям някоя дама, те сами идват при мене.
Младежът се усмихна леко и отново отпи от чашата кафе. Усещаше нежния поглед на Афродита по цялото си тяло и леко се притесни. Винаги се случваше така и в училище, когато дамата го погледнеше. Така и не можа да превъзмогне този ефект тогава, е, той му влияеше и сега.
Ройс отново отпи и погледна към покупките на Найт и започна да си мисли за това, що за странни същества са жените...

Томас усети как се изчервява при нежните действия на Афродита. Имаше чувството, че направо ще се разтопи, но се постара да се стегне и отвърна на целувката с лека усмивка.
Иначе от разказа на момичето Ройс чу само:
-Ами, бла-бла, бла-бла-бла.
Момчето кимаше разбиращо и си мислеше за разни геометрични фигури, докато накрая събеседницата му не зададе ВЪПРОСА. Въпроса, на когото той все се надяваше да не трябва да отговаря. Просто защото щеше да е неуместно, а и беше все пак тайна.
Но знаеше едно- нямаше да може да излъже Афродита. Тя щеше на мига да прозре, че лъже и работата щеше да стане дебела. По-добре щеше да извърти истината до някаква степен, та да не усети нищо. Или пък до такава степен да я отегчи, че тя да не се интересува повече от подобни неща. Неща, които все пак не й влизаха в работата.
-Ами, нали знаеш- започна плахо той. Отново усещаше нежния поглед на момичето върху себе си и беше доста трудно да се съсредоточи върху това, което щеше и искаше да каже- занимавам се тук-там.  Разни работи. Нищо интересно, просто собствен бизнес. Мои си такива... интересни, бляни, желания и мечти. Нищо, което би те заинтерегувало.
Ройс се надяваше, че е успял да засити глада за знания и любопитството на Афродита и тя повече да не се интересува. Просто не трябваше да разбира за истинската "професия" на Том. Тя трябваше да остане в тайна до момента, в който щеше буквално и преносно да взриви целия свят...

-Дрън-дрън-дрън!- докато изведнъж...
"МОЛЯ?! ЗСЧИ? Ти бъзикаш ли се с мене?!"

Горкият беден Томас не можеше да повярва, че от всички негови познати, които можеше да срещне, той беше срещнал точно учителя по ЗСЧИ. И ако това не бе съвпадение, то не знам как да го нарека.
"Спокойно, спокойно.. просто не се издавай."
Ройс не искаше да се кара, бие и разбира се убие съученичка си, така че щеше да се прави на невинно детенце, докато тя му бе в компанията.
-Много интересна професия, си имате вие там- каза Том и се засмя, докато изведнъж не усети гладката и нежна ръка на Афродита върху своята.

"Омъжена?!". Ройс, разбира се, не ревнуваше, но трябваше да се признае, че почувства някаква празнина у себе си при новината. А щом ръцете на двамата млади се докоснаха, младежът отново щеше да експлодира. Просто се разтапяше, това е положението. Като бяха в училище чак дотам не се бе стигало, но нещо в поведението на събеседницата му го караше да настръхва.

"Ръкавите.." По дяволите! Мръсницата не можеше ли да си затваря устата. И сега какво?
Томас трябваше да мисли бързо, но и адекватно, за да не се стигаше до евентуален бой и чупене на неща и смърт, разбира се. Е, на Афродита, но все пак Ройс се искаше милото момиче да пострада.
-Ами..- започна плахо младежът. Гледаше се с Афродита право в очите и това допълнително го изнервяше, а ръката й на неговата щеше всеки миг да го накара да прави неща, които не е очаквал на такова място- просто не гледах прогнозата за времето днес, а нямам нищо под тениската, така че, ще търпя- продължи той неуверено- а и не е толкова зле.

Ройс я погледна още по-дълбоко в очите и се усмихна леко.

-Оправдания. Явно не съм ти бил достатъчно симпатичен, че да ме поканиш на тържеството-каза Томас и се засмя звънливо.

Е не можеше да издържи повече. Просто не можеше. Афродита започваше да го опипва вече на места, на които не й беше работа. Е, бяха само ръцете, но Ройс се чувстваше някак особено, при всяко нейно докосване. Съвсем скоро вече щеше да прелее чашата и Бог знае какво щеше да стори горкото момче.
Вероятно нещо, което не беше за споменаване, но все пак...

Поне за секунда Том забеляза промяната у поведението на Афи. Изведнъж просто тя изгуби онази топла усмивка, която като всичко друго го влудяваше. Но след това бързо се оправи, за щастие. Вероятно просто й беше станало прекалено топло или нещо ала-бала-портокала подобно.

И този път. Когато накрая дамата го хвана за ръката и му предложи да се разходят.... Ето тук изгоряха бушоните на Ройс. Просто не можеше повече. Трябваше да отиде някъде, да се съвземе. Не можеше да продължи. Ако  Афи не бе омъжена, Том щеше да реши, че тя го сваля.
-Мо-ммм-еннт!-рече Ройс, като се запъна около сто пъти по средата на думата- трябва да отида до едното място, ей сегичка се връщам.

Без да чака евентуалният отговор на Афродита, Томас стана бързо, зави покрай стената и влезе у тоалетната. Едва 2 минути по-късно, след като си бе напръскал лицето с вода, за да се свести, вече се чувстваше нормално. Възбудата му към момичето беше преминала. Сега трябваше да събере кураж да си каже една-две думи с нея и да я отпрати. Скоро не се знаеше какво ще се случи.

Ройс се гледаше в огледалото, виждайки как капките вода се стичат от лицето му и се "нахъсваше" до някаква степен. Скоро щеше да се върне при Афродита и да си тръгне възможно най-бързо. Щеше да отиде далеч, много далеч...

"Какво прави тая върху мене?"- мислеше си Томас, докато усещаше нежните ръце на Афродита, които го галеха по цялото тяло.
Допреди малко тя се държеше нормално- да пак флиртуваше, но беше по-скоро някак си... приятелски. Сега тя направо му се нахвърли и очакваше, че той ще я сграбчи и така нататък.

Не, на Ройс нещо му намирисваше. Не се знае дали от действията на Афи или от тоалетната, в която се намираше, но нещо не му харесваше особено. 
И сега какво? Да рискува и да има шанс да "притежава" една "Убавица", меко казано. Или пък чувството му за самосъхранение щеше да надделее.
Не, младежът нямаше да изпусне този шанс, който му се откриеше!

Все още чувстваше ласките на Афродита върху себе си. Умът му говореше да бяха, но тялото му имаше друга идея. Той се остави в надеждните ръце на красавицата. 
Нямаше да се бори срещу нея. Нямаше да го направи. Просто така смяташе за правилно.
Ройс обаче нямаше да издържи на тези ласки, без да се случи нещо по-интересно.
Той се дръпна като избута малко момичето, за да го остави на мира. ДРъпна се още дена крачка назад и каза шепнешком:
-Събличай се!
Сега беше Афродита на ход.

Та, Томас си остана сам, засрамен от случилото се. Беше и ядосан, но не от себе си, а от Афродита. За каква се мислеше да се държи така. Не бе правилно. 
Опитът й очевадно бе да прелъсти Ройс и той да й разкрие тайната си.
Е, младежът не се бе пречупил, следователно тя беше взела нещата в свои ръце.

С повдигнати вежди Ройс я гледаше как излиза от заведението. Може би едно от желанията на Афи бе той да се чувстваше виновен, но това не се случи. Том бе прекалено самовлюбен, та да чувстваше виновност у себе си.

Та онуй русото излизаше от заведението с думите, че няма да го предаде. Е, Ройс не бе вчерашен, та да се вържеше на жена. Жените бяха ужасни същества, които говореха едно и си вярваха, но в последствие правеха нещо друго, като смятаха, че точно в това са вярвали. 

Та Афродита излезе от заведението. Набързо Томас преброи наум до 15 и излезе навън.
Засега целта щеше да е, Ройс да проследи Найт и да види какви ще са следващите й ходове. Ако тя предприемеше нещо, Том нямаше да има друг избор, освен да й пригрезе гърленцето.