Ally.Грифиндор
Брой мнения : 72 Точки : 80 Reputation : 0 Join date : 15.01.2014 | Заглавие: Погледни звездите. Същите звезди от миналата седмица. От миналата година. От когато бяхме деца. От когато не са били родени. След сто години, никой няма да знае кои сме били ние... Те ще знаят, същите тези звезди. Вто Яну 21, 2014 6:41 pm | |
| С нетърпение се качих във влака.Треперех от вълнение за момента в който щях да прекрача прага на дома и да видя семейството си.И по-точно моята голяма сестра.Същество което обичах наистина много,като моя Ерагончо. С още няколко грифиндорци се бяхме събрали в едно купе,но мисълта за дома и за Савана просто не ме държеше тук и в разговорите им.Аз вече бях - макар и духом -у дома,при моята сестра и моето семейство.Опитах се да се включа в разговора,но определено не ми бе момент.Излязох от купето и започнах да се разхождам из влака оглеждайки природата навън.По петите ми бе кучето ми.Навсякъде си бяхме заедно с него.В крайна сметка намерих общ език с няколко момичета от Рейвънклоу които също стояха навън пред купетата със своите любимци,които бяха какви ли не.От кучета до онези малки розови топчици козина които имаше в изобилие в Магическата менажерия.Слязохме на гара Кинг Крос,бяхме леко подранили,а и нямаше кой да ме чака тук.Затова реших леко да се помотая по Диагон-али с още няколко човека,пък и да купя някои неща.На майка ми купих една страхотна шапка от магазинчето на мадам Молкин.Майка обичаше нейните дизайни,дрехи и особено шапки.Баща ми щеше да получи поредните съставки за поредните си отвари,а на сестра ми дълго се чудех какво да взема.Все пак тя можеше да си отскочи до Диагон-али когато си поиска и да си вземе всичко което и бе необходимо.Но накрая взех няколко шоколадови жаби,всякакво вкусови бонбончета,две книги от Флориш и Блотс и взех от един от най-вкусните сладоледи - за вкъщи разбира се - от сладоледената къща.
Не след дълго - е само няколко часа - вече бях у дома.Отключих вратата и пуснах кучето си на земята.То щастливо се разлая и забегна на някъде,а аз огледах помещението.Това място никак не се бе променило за една година. Оставих ключовете си на близкото шкафче и куфарите до врата,след което се провикнах. - Прибрах се! Най-вероятно вече всички бяха разбрали това зареди Ерагон,нямаше по-немирно куче от него,но го обичах с цялото си сърце,както и всички в тази къща. - И нося подаръци! - и се надявах ,че поне след тези думи щяха да дойдат при мен.Все пак кой не обича подаръци?Макар,че аз не им ли стигах?!Пп:Извинявай за късия пост..:( |
|