Магическия свят преди няколко дена

Съвсем скоро щеше да започне новата учебна година затова и Озера бе отишъл в Лондон за да купи някои неща.Идваше за втори път - първо бе със Си Ел когато купи и ботуши на Афродита,но сега бе сам - искаше да посети и Боргин и Бъркс за да погледне някои неща и може би да купи макар,че той по принцип не се занимаваше с такива черни неща.
Мина по малката уличка водеща към Мракон-али и продължи надолу.Улицата бе леко пуста в началото,а после почна да дава "признак на живот" - няколко магьосници които си шепнеха.
Той подмина онова пропаднало заведение което май наричаха Свинската глава или нещо такова,но малко преди да стигне въпросния Боргин и Бъркс се сблъска с някого.Въобще не му се искаше да се забърква с някой черен магьосник.Той си бе свита душичка...е или не много.
Надигна глава и остана потресен от човека пред него - младо и красиво момиче с дълги черни коси.Познаваше я.Очите му щяха да изскочат всеки миг.
- Клаудиа?! - изрече учудено.Това просто не бе възможно.Не бе виждам Клаудиа ла Фей от години насам...от какво бе изчезнала...бе я търсил,но от нея нямаше ни вест ни кост. - Къде се загуби?!
Той не знаеше дали това всъщност бе правилния въпрос.Клаудиа бе изчезнала,буквално.Един ден я имаше,а на другия не.Навремето с Крис бяха добри приятели,но сега...сега надали щеше да е така.Все пак не бяха говорили от колко...век,два?Е по-скоро пет-шест години,но тогава малката често го бе спасявала от някои глупости в които той се бе забърквал.Той далеч не бе типичния Рейвънклоувец,но тя определено бе смела Грифиндорка.
- Нямаш си и на идея колко ми липсваше!Нямаш си и на идея как се притесних!Как ВСИЧКИ се притеснихме!
Той се огледа.Намръщи се.Какво всъщност търсеше момиче като нея тук,на Мракон-Али.Това никак не му хареса.Не вярваше и тя да има някаква работа.Нормалните магьосници които имаха и малко мозък в главата не идваха тук,а на Крис мозъка липсваше затова най-спокойно идваше да напазарува...
- И какво правиш на място като това?То далеч не е за момиче като теб!Тук са най-големите отрепки...нека отидем на Диагон-али.

Не е ли това съдба, помисли си чернокосата в мига, в който погледна към човека, блъснал се в нея. Кристиан Озера. Разговорлив, както винаги. Познаваха се двамата от доста години насам. Бяха преживяли доста неща заедно, докато все още учеха в Хогуортс. И той, както всички останали, я бе изоставил тогава, когато тя се нуждаеше най-много от него. Когато имаше нужда някой да спаси нея, той просто бе продължил живота си без да си направи труда да я потърси. След всичко, преживяно от тях двамата. Той просто я бе изоставил. Ала ето, че съдбата за първи път е така добра да ги събере отново на едно и също място по едно и също време. Ла Фей очакваше този момент още откакто се освободи от робството си. Това, което я изненада най-много е факта, че той нямаше и на представа какво се бе случило с Клаудиа, в какво се бе превърнала тя. Колко удобно.
Девойката не каза нищо. Остави го да изкаже всичко, което имаше да казва. Скръсти ръце пред гърди и го удостои с поглед. Пъстри ѝ очи, толкова празни, отдавна загубили блясъка, който имаха преди, сякаш разкъса душата му. Клаудиа се попита как може Кристиан да бъде толкова заблуден. Как може отговора да бъде пред него, но да не го вижда. Защо ли може тя да е на Мракон-Али? Мозъкът ѝ не е никак малък, това той го знае добре. Остава само един единствен отговор на този въпрос и тя не мисли да пести от времето си, докато на Кристиан му текне, че тя всъщност е черен магьосник.
- Аз ли къде се загубих? - погледна го тя с надсмешка. - Мога да те попитам същия въпрос.
Гласът ѝ е различен. Не причина по нищо на предишния ѝ глас, изпълнен с жизненост, радващ ухото. Този е... по-мрачен, по-плътен, по-студен. Самата Клаудиа вече е студена, самото ѝ присъствие не е същото, каквото беше преди и Кристиан започна да го усеща. Вижда се в погледа му. Съвсем скоро щеше да разбере именно защо тя е тук, а не на Диагон-Али. Защо е пълната противоположност на това, което беше преди.
- Къде беше ти, когато избиха до крак семейството ми, а аз изчезнах от лицето на земята? - повдигна вежда. - Или просто задника ти беше прекалено зает да прави компания на нечие легло? Вероятно бързо си намерил някоя друга, която да ти оправя кашите, че защо иначе да не ме потърсиш за колко години вече? Две, три? Четири? Кой да ги брои.
Клаудиа проследи реакциите му, действията му. Нищо не отбягва от погледа ѝ. Както преди, така ѝ сега. Радваше се, че има неща, които не се променят. Неща, които ѝ служат много добре и до ден днешен.
- Не искам да те отегчавам със стари новини, вероятно ти е най-малко до тях - продължи, бивайки иронична и студена, както винаги. - Да станеш директор на Хогуортс е голяма отговорност. Как се справяш? Кажи ми, защото толкова ме интересува вече.

И изведнъж всичко започна да си идва на мястото.Докато леден вятър разроши косата на Кристиан,то истината му дойде като гръм от ясно небе.Очите му се изцъклиха още повече,а по тялото му пробягаха ледени тръпки.И въпреки всичко това,въпреки че истината бе пред очите му той отказваше да я приеме.Не вярваше,че това може да бъде възможно.
- Не може да бъде ... - бе единственото което успя да изрече.Но нямаше какво да го отрича.Клаудиа стоеше пред него по-красива и по-студена от всякога.Точно като Ледената Кралица.Може би това щеше да е новия и прякор.
Устните му се свиха в една права линия,а той се облегна на близката стена и се взря в нея.Хем приличаше на момичето което той бе познавал,хем бе нейна пълна противоположност.И изведнъж в него се надигна гняв.Може би породен от думите и.Поклати глава,а усмивката му стана иронична - точно като гласът му.
- Оу,така ли?Аз не съм те потърсил? - той се изсмя. - Изоставил съм те?Така ли?
Той се отблъсна от стената с крак,приближи се към нея и я приклещи към другата стена като дясната му ръка бе от едната страна на главата и,а лявата му отстрани при кръста и.Е все още бе по-ниска от него...,но на жените в това им бе чара - че са малки,сладки и крехки,но нещо говореше на Крис,че тази тук би го тръшнала на мръсния паваж с едно движение.
- Жестоко се лъжеш,мила моя! - гласът му бе леден.Яростта която бе в него замъгляваше разсъдъка му. - Не съм бил в ничие легло!От както ти изчезна нещо в мен се промени,ако щеш вярвай.Търсих се!Къде ли не,но от теб нямаше ни вест,ни кост!Напуснах училище за да те търся.Теб те нямаше никъде.Върнах се и бях принуден да наваксам всичко,но не мина и ден без който да мисля къде си!Не си мисли,че толкова лесно забравям приятелите си,Клаудиа!
Наведе се към шията и,вдиша аромата и.Намръщи се.Как не бе го забелязал преди малко - тя далеч не бе онова сладко,малко и силно момиче което той толкова много харесваше.На което той разчиташе.Онази Клаудиа която го спасяваше редовно от какво ли не,защото Крис бе тотален трън в ...петата.
- А и да не мислиш,че съм искал да бъда директор?О да...умирам си да преподавам на лица ,които са пет години по-млади от мен!Моята мечта! - е обичаше училището,не случайно се бе върнал там за да бъде преподавател,но не бе очаквал,че дядо му ще реши да направи него директор.Все пак всеки знаеше какъв е Крис - безотговорен идиот.
Изръмжа,дръпна се отново на противоположната страна.Мракон-али бе толкова тясна...,че чак вече се задушаваше.
- Тях...как можа да избереш тях?Да минеш на ТЯХНАТА страна?Ти сама каза,че са избили семейството ти!КАК МОЖА?! - последното го изкрещя едва ли не в лицето и.Бе бесен,ужасно,много бесен и май нямаше как всичко това да завърши добре.

И ето, че той започна да осъзнава какво е Клаудиа. Започна да осъзнава, че не е същото момиче. Нямаше как да бъде, не и след всичко станало. И ла Фей искрено се забавлява при вида на реакцията, която това ''откритие'' породи в него. Не беше очаквала нищо различно от Кристиан. Все пак го познаваше по-добре от самият него. И той я познаваше добре, познаваше - минало време. Сега нямаше и една душа на целият свят, която да я познава. Промяната у Клаудиа е коренно различна. От най-доброто тя се бе превърнала в най-злото и нищо нямаше да бъде същото като преди. А и Клаудиа не иска да бъде. Сега ѝ е много по-хубаво. Може изборът тогава да не беше неин, но сега определено не съжалява за случилото се.
Той се отдръпна от съседната стена и притисна Клаудиа до тази зад нея. Клаудиа само се подсмихна, поглеждайки го с ледено студен поглед. Не беше свикнал тя да го гледа по този начин. До сега погледа ѝ винаги е бил топъл, нежен, мил, загрижен. Добър. А сега? Нямаше нищо в него, нищо освен злото. Казваше, че я е търсил. Добре, но за колко време? За седмица? И после какво? Върнал се е в Хогуортс при любимият си дядо? Клаудиа беше заложничка в продължение на две години. Две кошмарни години! Нима той я бе търсил през цялото това време? Клаудиа се съмнява. Нима доброто, сторено от нея, не е значело нищо? Нима помощта, която е оказала на толкова много хора, е била просто забравена? Нима за седмица - две, най-много месец, и всички вече са забравили за отличаващата се с толкова много прекрасни качества Клаудиа ла Фей? За това ли беше толкова добра? За това ли гледаше да помогне на всички? За да може за месец всички да продължат живота си, казвайки си, че вече е мъртва, докато всъщност тя изживяваше ужасен кошмар? А, не. Клаудиа не се бе записала за това. Нямаше и да го търпи.
- Сякаш ме интересува - каза тя при споменаването от негова страна за поста на директор.
На миг беше да тръшне Кристиан на калната улица, махайки ръцете му от тялото ѝ, когато той сам се дръпна отново назад.
И тогава стана страшно. Тогава той си отвори устата и каза за сетен път нещо, като не си бе дал сметка да преосмисли преди това казаното. Клаудиа го изгледа на кръв, сякаш всеки миг беше готова да му скочи и да прекърши хубавото му вратче. И наистина е така. Ако нямаше и капчица самоконтрол досега наоколо да се лееше кръв. Да не говорим ако споменеше кой е той на няколко кръвожадни. Главата на директора на Хогуортс на златен поднос не звучеше никак зле.
- Държиш се така, сякаш аз съм избрала да бъда такава. Сякаш е бил мой избора - започна да говори тя бавно, ала в гласа ѝ имаше нещо зловещо, което можеше да смрази кръвта ти. - Мислиш ли, че ако имах някакъв избор щях да се превърна в нещо точно като тях? Мислиш ли, че ако можех да избера, щях да избера да бъда кръвожадна? Не бъди глупав, Кристиан! - направи една крачка и се озова точно пред него. - Нямаш право да ме съдиш. Никой от вас няма това право, защото никой от вас не беше там, където бях аз. Не знаете абсолютно нищо! Как може да съдите човек по действията му, ако не знаете мотивацията му? - повдигна вежди. - Явно някои неща не са се променили дори и за две години. Някои хора не спират да обвиняват без да знаят, без да виждат, без да мислят. Точно както когато бяхме в Хогуортс, спомняш ли си? Тогава ти беше този, който обвиняваха и единственият, който се застъпи за теб спомняш ли си кой беше? Кажи ми, спомняш ли си, Кристиан? - ръка бавно се прокрадна по образа на Кристиан, карайки го да изтръпне от студенината ѝ и в същото време от самият допир, който някак бе толкова приятен. - Аз.

Крис преглътна буцата в гърлото му.
По дяволите тя беше права!
Искаше му се да отстъпи назад,но нямаше на къде затова отново погледна жената в очите.Тези красиви очи в които се бе взирал години наред.Сега бяха...празни.Изобщо не принадлежаха на Клаудиа,истинската Клаудиа.Онова весело и усмихнато момиче което той познаваше...някога.
- Да,ти. - произнесе тихо след което я заобиколи,прокара ръка през косата си,а от устните му излезе сумтене.Не бе доволен,но от какво?От себе си най-вероятно...знаеше ,че не трябва да се предава.Трябваше да продължи да я търси,а не да я оставя.Тя бе преживяла такъв ужас,а той...той като един истински приятел я бе изоставил. - Клаудиа...аз..
"Аз какво?"
Нямаше си и на идея какво да каже.В момента той бе по-празен и от двама им взети заедно на душа.Неговата се рееше някъде високо над тях и ги наблюдаваше с интерес и цигара в уста.
Озера се приближи и погали черната магьосница по бузата,поне бе все още така топла на допир...,но отвътре неговото момиче бе лед.Непробиваем при това.Или поне така му се струваше.Нямаше да е никак лесно да я откаже от всичко това и да я върне към добрата страна,все пак черната страна винаги имаха...бисквитки.
- Съжалявам за ада през който си минала.Ако знаех...само ,ако знаех къде си...,но по дяволите бях изгубил надежда!Търсех те,но...
Усещаше,че се повтаря.Изруга за пореден път сигурно.Запали нова цигара и дръпна силно от нея,идеше му да се срита отзад.Той бе виновен.Ако я бе открил...АКО,АКО,АКО!Тази дума бе във всяко второ изречение в главата му и го измъчваше.
- Прости ми...и се върни в Хогуортс..върни се при мен. - сините му очи срещнаха нейните.Искаше да и се реваншира,но надали имаше начин...
Все пак вече нищо не бе такова каквото е било преди.
- Ще направя всичко Клаудиа... - мислеше ли го обаче наистина?Всичко?Ами ,ако тя искаше члена му за ония извратен мъгъслки мозей с пениси,дали щеше дали щеше да и го даде?Никога!Ами ,ако искаше поста му на преподавател по трансфигурация...трудно щеше да се раздели с него.Ами пък,ако искаше и той да стане черен магьосник?Надали щеше да го направи...,а ако искаше и живота му?АКО,АКО,АКО! - Ъм...е..добре,почти всичко.Но знаеш,че те обичам!Върни се,забрави миналото ти на....това което си,бъди онази Клаудиа която беше...знам,че ще е трудно,но опитай...до теб съм,вече съм до теб.
Ало,Озера ти имаш ли връзка с главния мозък?
Прошепна едно гласче в главата му.Да...той звучеше като някакъв психично болен преследвач,а дамата пред него бе неговата любима и той щеше да я получи на всяка цена.Е така де,ако бе наистина психопат-преследвач.Но той си бе просто Кристиан Озера,нетактичен шибан идиот който в момента управляваше училище,а не бе един от най-добрите ученици по своето време...о и да не забравим - пушеше като за десетина.Мечтата на всяка жена,просто няма как някоя да откаже на такъв мъж като него...,но поне беше красив...

» Новостите в нашия магически свят :)
» след няколко дена
» Преди няколко дена.
» Хогуортс след няколко дена
» Хогуортс преди няколко дена

Магическия свят преди няколко дена

Магическия свят преди няколко дена

Similar topics

Similar topics