First topic message reminder :

Деня бе слънчев а може би защото бе празник Скарлет наблюдаваше дъщеря си как тича в двора след едно от кученцата . Всичко ѝ се струваше толкова странно . Преди четири години на тази дата тя бе в болница сама без подкрепа от никой . Бореща се за живота си и този на Ема . В този ден тя беше най-щастливата жена в света но същевременно и най-тъжната . В този ден , точно в този ден тя стана майка за първи път и то от мъж не заслужаващ това . Чувстваше се толкова щастлива въпреки , че това малко момиченце бе плод на грешка и фалшив презерватив . Скарлет за първи път взе малкото и крехко създание в ръцете си гледащо толкова мило и невинно . То бе толкова чисто и безгрешно а получаваше обречена съдба да живее с лъжа или без баща . В онзи ден Скарлет се чувстваше повече от щастлива но плачеше от нещастие . Никога не би предположила , че ще гледа детето си сама и то от такъв кретен като този . Тя го мразеше заради това , че я нарани не физически а психически може би той никога до преди не е бил отрязван от момиче но за всичко си има първи път и неговия първи път бе точно тя русото момиче на има Скарлет . Тя бе използвана за секс играчка и може би , би била наричана курва или кучка или каквото и да било но нея това не я интересуваше . Чувстваше се горда с това , че заряза онзи подлец без да ѝ мигне окото . В този момент се чувстваше толкова ядосана , че ако онзи беше тук най-вероятно би го гръмнала с усмивка а след това щеше да представи нещата така , че да изглежда като при самозащита . Но не колкото и да ѝ се искаше не би го направила тогава щеше да ѝ тежи на съвестта , че е убила бащата на дъщеря си . А това не би си го простила не защото не е редно а защото тогава Ема не би могла да види що за несериозен баща има . Опасяваше се , че това ще нарани дъщеря ѝ но самата тя знаеше , че не би позволила и косъм да падне от главата ѝ .
- Ема миличка , ела тук . – повика я Скарлет с усмивка и потропа на мястото до себе си върху тревата . Момиченцето с бързи подскоци и смях дотича и седна до нея . Скарлет трябваше да говори с нея и то сега . Питаше се защо се налага , защо трябва да го прави , защо е нужно и какво ще се промени но отговор не намираше просто знаеше , че трябва .
- Чуй ме добре какво ще ти кажа сега . Спомняш ли си какъв ден е днес ? – попита тя с усмивка и прегърна малкото русокосо момиченце със светло сини очи . Ема не се зачуди и поклати положително глава а това улесняваше Скарлет . Тя говореше с нея лесно защото детето беше много по-умно от колкото я смяташе . Тя разбираше всичко , което Скарлет и кажеше за това сега трябваше да говори с нея докато е време и докато е малка а не след това . Тя смяташе , че ще приеме нещата по-лесно докато е на ранна детска възраст .
- Днес е рождения ти ден . Довечера тук в нашата къща ще има тържество изцяло в твоя чест а аз трябва да говоря с един доста специален гост . Вероятно се сещаш за кой говоря . Днес трябва да потърся твоя баща този , който не се сеща за нас изобщо но ние трябва да го поканим защото той ти е баща . Колкото и добре да живеем без него и какъвто и да е той , той винаги остава твой баща и има правото да те вижда когато пожелае . Но ако ти не искаш да го виждаш няма да те карам на сила . – тя изказа всичко с голяма мъка опитваше се да спести много подробности на Ема за баща ѝ точно за това я прегърна силно и погали косата ѝ . Малкото момиче винаги се надяваше , че на някой рожден ден на прословутата врата ще си появи баща ѝ с един голям подарък и усмивка на лице . Но това до ден днешен не е ставало . Колкото и да не искаше Скарлет да се занимава с него и колкото и да се опитваше да ограничи контакта им трябваше веднъж за винаги да му обясни , че има дъщеря която трябва да вижда колкото и да не иска . Ако се налагаше бе способна на сила да го накара но нямаше да позволи дъщеря ѝ да страда . Малкото момиченце вдигна глава и погледна майка си в очите а след това заговори с тънкото си гласче :
- Няма значение дали той ни иска важното е , че ние не го искаме . Ще ми се поне веднъж да го бях виждала но щом той ме мрази и не иска да ме вижда и аз не го искам ! – момиченцето зарови глава в обятията на майка си и изпадна в сълзи . А това стигаше на Скарлет за да го намрази още повече от колкото го мразеше . Тъгата се бе събрала в гърлото ѝ и тя усещаше една голяма топка точно там . Но не можеше да гледа дъщеря си как плаче заради един нещастник . Постави пръст на брадичката ѝ и накара Ема да я погледне . Сълзите стичащи се от очите ѝ се забиваха като ножове в сърцето ѝ .
- Спри да плачеш Ема . Ти си едно малко слънчице , което няма как да не го искат и обичат . Аз съм късметлийка , че те имам . Той губи миличка не ние . Просто не плачи за такива неща живота е много суров не се предавай и знай едно аз винаги ще бъда с теб и ще те пазя но не искам сълзи в очичките ти иначе ще плача и аз . – тя се опита да накара малкото момиченце да се успокои а в този момент едно от кучетата се появи и започна да се търкаля в тревата до тях . Малката Ема обичаше животни точно както майка си и отново започна да си играе с него като изтри сълзите си и на тяхно място се появи една лъчезарна усмивка . Скарлет стана и я целуна по челото като и се усмихна доволно и поклати глава към кучето за да ѝ подскаже , че то ревнива .


Колата спря а Скарлет грабна чантата си и нервно закрачи към входа . Може би ако някой я гледаше от страни щеше да си каже „Тази жена ще става убиец !“ но не нямаше да стига до там . Пристъпи на пред и позвъня на звънеца . Знаеше , че той си е вкъщи и знаеше , че ако се наложи ще направи всичко за да влезе . Не след дълго се отвори вратата и това беше той . Да по една кърпа перфектно според нея най-вероятно е изчукал поредната и сега не знае къде се намира и си е взел един душ за да се съвземе . Ужас Скарлет наистина бе отчаяна и изнервена на макс . Просто постави ръка на гърдите му и го побутна леко на зад като затвори вратата а след това я заключи след себе си и взе ключовете . Нямаше намерение да говорят на вратата а той очевидно не би я поканил да влезе точно за това тя смяташе , че трябва да се самопокани . Остави го без да казва нищо и се настани на един от диваните в хола като скръсти крака и го стрелна с поглед .
- Не ми се прави , че не знаеш защо съм тук Лукас ! – каза тя с отяждаш тон и се усмихна доволно . Може би той все още смяташе , че тя му е в кърпа вързана но не това всъщност бе поредната му грешка спрямо нея .
- Няма ли да седнеш или ще стоиш все още ужасен от това , че ме виждаш на вратата ти а вече и в дома ти ? Нима смяташе , че няма да те открия дори с друга самоличност ? – попита тя и остави чантата в която имаше само ключове , пистолет и гримове . Но определено нямаше да използва пистолета . Не беше дошла за това и нямаше да прави глупости на рождения ден на дъщеря ѝ . Знаеше всички негови лъжи и днес трябваше да изяснят нещата .

Скарлет си отдъхна и се усмихна когато чу отговора на дъщеря си . Ако не беше тя най-вероятно щеше да изпрати Лукас но пак нямаше да отиде тя . Просто нямаше намерения да вижда тъжни физиономии а пък така се чувстваше много по-добре в прегръдките на любимия си . Можеше да остане до него вечно но сега повече от всичко искаше да се махне от тук . Думите му я накараха да се усмихне . Наистина вече имаше нужда от малко спокойствие и почивка . Този ден беше изпълнен с толкова много емоции , че на Скарлет ѝ идваха в повече . Отвърна на кратката но сладка целувка на любимия си а когато тя приключи лека усмивка мина по лицето на блондинката .
- Аз пък мисля , че е по-добре да вървим да вземем дрехите ти защото в следващия един час няма как да стане тук . - вметна тя с усмивка и онзи закачлив неин поглед като наистина се надяваше да се измъкне от дома им . Знаеше , че Еми и жените от персонала ще се справят и без нея . Добре де може да им бъде малко трудно но тя имаше нужда от почивка а пък и наистина Лекас трябваше да си вземе дрехите а това беше точното оправдание за да ес измъкне от изпращане на гости . В този ден тя премина през толкова много препятствия и наруши толкова много от самосъздадените ѝ закони , че си нямате и на идея но нея това не я засягаше . Просто искаше поне веднъж да има нормален живот . И щеше да го получи не зависимо колко трябваше да жертва . Повдигна поглед и срещна този на Лукас . Знаеше , че на него все още всичко му се струва повече от объркано . Но пък трябваше да забравят миналото и да живеят в настоящето . Защото миналото не може да се промени но бъдещето си го правим самите ние . Знаеше колко много се обвинява но за пореден път не го показваше . Тя знаеше много добре това но се правеше , че не вижда и не усеща промяната в него . Тази промяна която той днес направи заради тях беше наистина много трудна за него но тя не го накара да се съвземе за да се удави в самаобвиненията си . Тя също беше направила много грешки но какво толкова няма човек без грешка дори най-добрия магьосник няма как да е без нито една грешка . Просто трябваше да се учат от тях и да не ги повтарят защото една грешка повтори ли се втори път то тогава не е грешка а въпрос на избор . Самата Скарлет беше направила една много тежка и болезнена грешка . Беше оставила баща си когато той имаше най-голяма нужда от нея но точно тогава тя се опитваше да оправи живота си . Никой не приемаше ранната бременност на блондинката и баща ѝ по всевъзможен начин се опитваше да я принуди да махне детето но тя беше голям инат и не го направи . Не си мислете , че задържа Ема само на пук на баща си . Не е така тя искаше това дете и просто не позволи на никой да ѝ казва какво да прави с него защото точно тогава то беше само и единствено нейно . Баща ѝ наистина имаше нужда от нея но тя се обърна и си тръгна както той направи когато тя имаше нужда от него . Нямаше подкрепата на родителите си в най0тежките моменти и точно за това ги беше оставила за винаги . Сега дори не знаеше дали бабата и дядото на Ема са живи . Но честно казано се правеше , че не я интересува . Беше им прекалено обидена за да ги търси и да им помага . Питате се с какво би могло да помогне едно двадесет годишно момиче на родителите си нали ? Ами нека ви напомня , че тя имаше малко приятели но истински . Можеше да разчита на братовчедка си и още повече , че работеше в Министерството на магията . Когато погледна към двете си дъщери тя се усмихна широко . Радваше се да ги вижда заедно и въпреки , че повечето хора не разбираха как в нашето семейство и трите деца се обичат като истински брат и сестри Скарлет просто така беше подготвила децата си и искаше така да продължат и за на пред . Ема обичаше кака си а Емили беше всеотдайна и винаги ѝ угаждаше . Просто те бяха както Скарлет и братовчедка ѝ преди време с малката разлика в годините . Тя се усмихна на Еми след като благодари на Лукас . Дъщеря ѝ си беше такава и дори на моменти да имаше странно настроение както всеки от нас тя беше добро и възпитано дете . За разлика от сина на Скарлет с , който определено нямаше да е лесно . Той беше повече от упорит и инатлив дори на моменти груб с хора , които не познава и не е свикнал с тях . Просто щеше да има дълги и продължителни разговори с него . Погледна любимия си с усмивка като впи устните си в неговите за кратко . Тази игра която играеше само затрудняваше и двама им но трябваше да се съобразява с гостите им защото определено Ема и Еми бяха техните деца и трябваше да свикват с тази картинка . Блондинката видя как останалите деца пак тичаха а Ема както почти винаги си стоеше спокойно в кака си . Просто се чудеше как може дъщеря им да е толкова … кротка и различна от другите . И дали изобщо заслугата беше на Емили и Скарлет или на лелките в градината . Но определено лелките се оплакваха от нея така , че явно не са успели да я предразположат за да ги слуша . Дори не се опитваше да им повярва , че дъщеря ѝ не слуша защото това просто беше нетипично за нея . Тя беше едно ангелче , което слуша дори бавачката си която на скоро я назначиха а да не говорим за онези лелки в детската познаващи я от година . Имаше два варианта или те не се дъжеха с нея добре или просто тя не ги харесваше . Измъкна се от прегръдката на любимия си колкото и да не искаше но трябваше да отиде да си налее нещо за пиене . Постави още една лека , нежна и кратка целувка на Лукас и без да казва каквото и да било взе котката на стълбите в ръце и я отнесе в стаята им . Затвори вратата и се отправи към кухнята или по-точно хладилника . Видя , че безалкохолно все още имаше и си сипа една чаша като я изпи доста бързо . Върна се при любимия ѝ с усмивка и вече доста по-доволна . Като зачака да види разсъждението му върху предложението ѝ от преди малко . Погледна Еми и ѝ смигна . Тя трябваше да отиде и да хапне торта тъй като беше пропуснала духането на свещичките . Но Скарлет знаеше , че малката принцеса няма как да пропусне да почерпи кака си с едно огромно парче торта .

Гледах как Скарлет и Лукас се гушкаха. Не бяха се виждали от дълго време и бях сто процента сигурна че искат да останат насаме. Усмихнах се докато Ема още си играеше с косата ми, погледнах ги и казах:
- Вие ако искате излезте някъде сигурна съм че имате за какво да си говорите а аз ще се погрижа за децата и всичко останало.
 Наистина го мислех, те трябваше да останат за малко насаме, знаех че и двамата искат това а за мен не беше проблем да изпратя децата когато родителите им се появяваха от нищото за тях и после да подредя нещата. А пък после Ема щеше да си разтваря подаръците а аз щях да стоя покрай нея и да си взема малко торта. Винаги се стараех да съм добро дете и да помагам на другите. Погледнах към двамата и зачаках отговора им, като между временно се пресегнах и си взех чаша портокалов сок и отпих малко. Облегнах се на дивана и се замислих за брат ни, дали и то щеше да приема ЛУкас толкова бързо и толкова добре колкото мене и Ема. Повдигнах главата си за гледам родителите си и Ема.
- Е какво решихте?

Скарлет погледна за миг ръчния си часовник а той показваше почти седем и половина . В този момент осъзна , че на вън беше почнало да се смрачава доста рано . Тя очакваше да е поне десет часа а то се оказа повече от рано . Но такова беше гадното време подкрепено с кучешки студ . Погледна учудено Лукас защото се сети отговора на въпроса ѝ и леко се смръщи . Значи за пореден път щеше да се пробва да я ядоса така ли да го разбираме ? Ами добре . Погледна го недоволно но въпреки това поклати глава . Знаеше много добре , че той желае да останат най-сетне на саме точно колкото нея но се правеше на приятно разсеян . За момент се замисли ами ако Еми имаше други планове за вечерта ? Това малко момиченце беше толкова отговорна и сериозна , че Скарлет можеше да ѝ има пълно доверие . Тя не беше длъжна да пази децата още повече да ги изпраща . Знаеше , че дъщеря ѝ ще се срправи тя имаше подход към децата и ги обичаше точно колкото Скарлет . А това правеше нещата много по-лесни но не се притесняваше за Еми или Ема а за онази групичка щури хлапета правещи винаги това , което не трябва . Смяташе , че точно те могат да обърнат къщата с краката на горе за половин час ако Скарлет я няма да им се кара на всяка пета минута . Но тя също така знаеше , че бавачката ще помага на Еми и ако нещата излязат от контрол нямаше как да не я потърсят . Все пак бавачката звънеше за всяко нещо не зависимо колко сериозно е то . Блондинката знаеше как любимия ѝ съвсем случайно е забравил за нещата си и ако тя не го беше подсетила може би чак утре след обяд щеше да се сети . Но в момента само това и се стори като вариант за да остане с него на саме и да се измъкне от неприятното изпращане . Усмихна се дори и в този момент да не знаеше защо го прави . Може би просто защото знаеше , че сега всичко беше нормално и въпросите , които имаше да му зададе бяха просто игнорирани . Нямаше намерения да го натоварва още повече с тези неща пък и пред тях имаха толкова много време просто нямаше смисъл всичко да се струпва в един ден . И то точно вечерта . Предложението на Еми определено не изненада блондинката познаваше много добре дъщеря си и дори се чудеше как все още не ги беше изгонила съвсем тактично . Погледна Лукас и го остави той да отговаря . Всъщност дори и да откажеха предложението ѝ това май нямаше да е края . Усмихна се и погледна към нея . Изчака Лукас да отговори а след това реши и тя да даде едно правило . Просто нямаше да позволи тя да събира нещата на малките деца а персонала да си подпират брадите .
- Добре миличка оставям дребосъците на твоя отговорност и съм сигурна , че ще се справиш но без да чистиш и подреждаш след тях ! Има кой да върши тази работа . - поклати положително глава в знак за потвърждение на думите си и се усмихна широко . Погледна към Лукас с лека почти недоловима усмивка като смяташе да си изкаже мнението от преди малко отговора на въпроса ѝ .
- Ако толкова държиш върви сам аз ще отида до близкия бар . - иронията в гласа ѝ си личеше но знаеше , че това нямаше да допадне на любимия ѝ ами то честно казано и на нея не ѝ допадаше . Придпочиташе да стои в двора на студа но не и да отиде в бар или заведение докато някакви деца подлудяват дъщеря ѝ . В някакви деца не влизаше Ема защото тя просто беше едно слънчице и слушаше кака си и Скарлет знаше , че и сега ще е така . Така или иначе сега се налагаше дя излезе отново на вън а това някак си не ѝ допадаше но в колата поне беше топло . Взе якето си от ръцете на любимия си с усмивка и го облече като закопча ципа до горе . Определено тази рокля не беше най-добрия избор за излизане по това време но какво да се прави нямаше време да я смени заради всички случки а дори и да я сменеше пак щеше да облече нещо подобно но с малката разлика , че щеше да е с дълъг ръкав . Видя , че Лукас също се беше облякъл а това и допадна нямаше намерения да го пуска на този студ за пореден път без яке . Думите , които последваха от устните му някак не ѝ допаднаха но тя се усмихна доволно защото имаше друг план . Все пак трябваше да вземат и неговата кола а за да станеше това шофьора ѝ трябваше да ги откара до дома му .
- М не мисля така миличък … ще ни закара шофьора ми . - можеше да отидат с нейната кола и да се върнат по отделно той с неговата а тя с нейната но това не ѝ се стори като добър вариант . Нямаше спор , че тя мразеше някой да я вози още повече шофьор но имаше нужда от такъв в някой моменти като този . А пък и нали не трябваше да скланя глава сега беше с доволна усмивка без да оспорва на любимия си а просто по пътя на логиката стигна до вариант в , който да не кара нито един от двамата . А това дори според мен беше най-правилния избор . Хвана ръката му и преплете пръстите им . Като напусна прага на дома им с усмивка . На входа на къщата имаше трима мъже двама от преди и третия разбира се беше шофьора на , който щеше да повери колата си която толкова много обичаше . Добре де не повече от мотора колкото и странно да звучи . Погледна мъжа с усмивка и му направи знак с който показваше , че се нуждаят от услугите му . А той не се забави и за миг и се качи в колата и изчака да се настаним и ние а след това любимия ѝ да дадеше точния адрес тъй като тя не го помнеше . Всъщност имаше го някъде там записан в телефона ѝ но сега не ѝ се ровеше в чантата за да го търси като той можеше да си го каже много по-лесно . Погледна го с усмивка като за миг пусна ръката му за да се качи по-лесно .

- И се забавлявайте. - казах след тях и им помахах за сбогом след отпътуващата кола. Затворих вратата и се върнах при децата които все още тичаха из къщата. Засмях се леко и тръгнах след тях за да се уверя че, няма да потрошат нищо или да се наранят. Скоро след това родителите им започнаха да идват и да си ги взимат. Малките деца почваха да плачат, мислейки си че повече няма да се видят с Ема, и ми се налагаше да повтарям на всяко едно от тях, че ще се върнат утре и ще си играят отново. След  час час и нещо накрая и последното дете се беше прибрало а аз се свлякох на дивана от умора. Бавачката ме погледна и ме попита какво ми е
- Ти тръгни да тичаш след 40 деца и ще разбереш какво ми е.
 Отговорих й и въздъхнах. Огледах се и видях Ема която стоеше до купчината с подаръци която беше получила. Станах от дивана и отидох при нея. Седнах до нея и я прегърнах леко.
- Сега да видим какви подаръци си получила принцесо. А за да си и утре в празнично настроение, щом се събудим ще отидем до сладкарницата където съм ти подготвила  една изненада.
 Стоях зад нея и се усмихвах докато двете с нея разтваряхме подаръците й които варираха от играчки, до книжки и какви ли още неща. Толкова се бях отнесла с малката си сестричка, че не разбрах кога бавачката е подредила и оправила всичко и си е тръгнала. така че двете с Ема си стояхме вкъщи и си играехме

Скарлет видя недоволния поглед на любимия си но въпреки това се усмихна мило и доволно . Просто тя си беше такава и обичаше тази игра дори да знаеше , че точно с него тя е прекалено трудна като се има в предвид колко време беше далече от Лукас и каква нужда и желание имаше да бъде с него не зависимо каква игра играе . Скарлет обичаше игрите по между им и знаеше , че те правеха връзката им още по-силна . Може да се караха често за най-глупави неща но сдобряванията им бяха повече от пламенни . А това липсваше на блондинката и то много . Но в момента едно не разбираше как може да е дал тялото си в ръцете на хиляди други . Тази мисъл я ровичкаше някъде там на дълбоко в нея . Но няма да е тя ако издържи с Лукас прилично да се държи . Помаха на Еми с усмивка и погледна хитро към любимия си . Не каза нищо след като чу думите му просто защото знаеше за какво говори и знаеше какво ще я последва а тя точно това целеше . Отпусна леко глава на зад и преплете пръстите си в косата му . Чувството да усеща отново парещите му устни по кожата си беше повече от перфектно . Това чувство караше блондинката да настръхне а тя затвори за миг очи като се наслаждаваше изцяло . Беше повече от съвършен и Скарлет осъзнаваше колко много щеше да загуби ако не си го беше върнала обратно . Просто в нейните очи няма друг , който да може да разпали всяка една частица в нея за толкова кратко време . Нямаше друг на , който да се отдаде по всяко време и то изцяло . Без да ѝ пука кой какво ще каже . Сигурна беше , че и сега щяха да тръгнат слухове но нея това ама изобщо не я вълнуваше . Никой нямаше право да я съди след като се чувства цяла с него и го обича дори повече от живота си . Когато той се отдели от нея тя отвори мигновено очи дори и погледна къде се намираха . В нейните очи точно сега се виждаше онзи премрежен поглед между желание и натиск .
- Обичам те ! Твоето тяло и всяко едно твое докосване ми липсваха повече и от въздуха без който не мога . - каза тя с онзи неин искрен глас като бе обвила лицето му с ръце и подкрепа на онази усмивка която рядко се появяваше на лицето ѝ без неговото присъствие . Тази усмивка която показваше всяка една нейна мисъл , желание и чувство . Постави ръката си върху неговата и след по-малко от половин час тя видя отново онази улица . Неговата улица ! Лукас отвори вратата и заедно с блондинката напуснаха колата ѝ . Думите му отпратени към шофьора ѝ не я учудиха даже ѝ спестиха тя да ги казва . Така или иначе щеше да го отпрати . Не ѝ пречеше той да кара на връщане и просто вдигна невинно рамене без да оспорва . Пък и не всеки обичаше да дава колата ти друг да му я кара и определено любимия ѝ не беше като нея . Тя даваше колата си на всички не зависимо за какво им е просто защото вече не я харесваше и искаше нещо по-различно но нямаше време да избира и кола . Скарлет вървеше както винаги с онази нейна грация и стил така , че да може да събере всички погледи около себе си но в момента само един поглед беше важен и точно този поглед трябваше да задържи за винаги . Погледа на мъжа до себе си , този без който просто полудява . Знаеше как се влудява как мъжете да подлудява . Изчака да отключи вратата и прекрачи прага уверено с вдигната глава . Вече веднъж беше идвала без покана така , че сега не беше нещо ново за нея . И се чувстваше доста по-спокойно . А пък и вече го познаваше от части така , че проблеми никакви нямаше . След думите му тя се усмихна доволно и поклати положително глава . Само не разбра , кое точно беше смешното в момента . Погледна го учудено и го последва към хола в който седеше и викаше по-рано . Но игнорира тези мисли тъй като не ѝ бяха никак приятни . И определено нямаше да са в топ десет спомени от живота ѝ . Скарлет огледа мястото за втори път през този ден и си избра пак нейното си място от по-рано . Когато любимия ѝ си свали якето и кутията със смотаните цигари изпаднаха тя просто изпуфтя без да казва нищо . А миг по късно извъртя недоволно очи . Знаеше , че все още не е отказал да приема тези отрови . Скапрет мразеше цигарения дим и ѝ ставаше лошо от него . Само се молеше да не запали цигара защото нямаше да е никак приятно да припада и да се озовава в болница . Но молбите ѝ не бяха чути и тя видя как той пали цигарата или както се наричаше онзи боклук .
- Моля те загаси я . - прошепна тя достатъчно силно за да я чуе . Искаше да е насаме с него а не да ѝ става лошо от някакъв си дим . Видя самодоволната му усмивка и се чудеше какво му беше толкова кеф да я дразни точно с тези неща , които мразеше и организма не ѝ ги приемаше . Тя усети устните им слети в едно и просто отвърна на целувката му . Но когато той се отдръпна и приближи отново онзи боклук до устните си тя просто отмести поглед . Думите му я накараха да се усмихне дори да знаеше , че около нея скоро ще има повече от необходимото дим . Не направи нищо а просто отпусна леко глава ти в ръката му и се усмихна .
- От сега на татък ще бъдем колкото време си пожелаем само аз и ти . - усмихна се и прилепи жадно устните си с неговите за една кратка целувка . Цигарения дим навлизаше в тялото ѝ но тя се правеше , че нищо ѝ няма и просто го игнорираше . Всяка част от нея се чувстваше като между два камъка но нямаше намерения да си разваля мига заради дима . Щом щеше да се трови той нека тровеше и нея и готово само дето в нейното тяло никотина действаше много по-зле от колкото в неговото .

Скарлет неуморно отвръщаше на всеки един допир , всяка една целувка . Тази тръпка  която я имаше когато беше до него просто нямаше как да бъде описана . Тялото ѝ усещаше всяко едно негово потрепване . А това и доставяше удоволствие , удоволствие което никой друг не можеше да й достави . Само той я познаваше така както никой друг и знаеше всяка една част от тялото й . Тази негова липса през тези четири години я беше убила . Нямаше смисъл от живота й докато той беше някъде там далече . Знаеше , че с други дълго го делеше но едва сега разбираше , че нито една от тях не е успяла да заличи спомена за Скарлет . Те бяха толкова силно свързани , че дори и да искаха не можеха да развалят тази връзка . Когато блондинката усети , че любимия ѝ се отдръпва дори недоволна не направи нещо но следващото му действие я учуди . Но въпреки всичко тя се чувстваше повече от радостна и доволна . Можеше да остане в ръцете му вечно а тези устни толкова много ѝ липсваха , че сега трудно би им се наситила . За момент тя се замисли каква всъщност беше и дали изобщо го заслужаваше ? Може би не трябваше да се внедрява в живота му тъй като тя не беше с никак лесен характер .
Скарлет не беше от тези жени , който някакви страхливци биха могли да я задоволят . С нея можеше да има успех само мъж , който твърдо знае какво иска а това беше Лукас . Както вече знаете тя е много емоционална, нежна и взискателна . Интересуваше я не лекият флирт или партньор за една нощ а дългия и спокоен семеен живот . Тя си падаше притежателка . Мъжете, които не смятаха за необходимо да се обвързват , по-добре да си нямаха работа с нея а дори и да смятаха да създадат семейство тя нямаше да им позволи само и единствено защото обичаше един единствен мъж в този живот . Тя беше страна по договор със строги условия и много допълнения, в които е изброено какво не можеше да се прави . Скарлет беше от жените , които биваха задушени от ревност . Причината за това беше , че тя е възхитителна , очарователна и неотразима . Възбуждаше в спалнята и развличаше в хола . Около нея витаеше аура от загадъчност . Можеше да доведе мъжа на границата на отчаянието и с една дума да му върнеше щастието . Тази взривоопасна жена не познаваше междинни състояния . С други жени можехте да постигнете компромис за вашите права, но с нея това беше изключено. Трябваше да се подчините и да извлечете максимално удоволствие от вашата сделка . В противен случай ще ви се наложеше да живеете върху действащ вулкан . Любовта е изключително важна за Скарлет - тя има обаяние , достатъчно за да привлечеше всеки мъж но най-вече любимия си . Ако той не нещо особено, тя би била способна да стане агресор . Стига силната й интуиция да й подскажеше , че тя ще бъде щастлива с Лукас , и тогава оборотите й се привеждаха в действие . Рядко грешеше . Надарена беше със способност да прониква в тайните на мъжката натура или по-точно само в тази на Лукас . Скарлет беше много възприемчива към чувствата на другите . Най-силно желаеше здрава и близка връзка . Не търпеше студенина или небрежност в отношенията й с любимия й , определено нямаше да се примири с усещането , че я изместват настрана . В любовта тя се оказваше най-уязвима , партньорът ѝ може да я обиди , без дори да е разбрал . Друга жена би била способна да прости и забрави , но обидената Скарлет би нанесла ответен удар . При необходимост тя би била готова да погуби своя любим дори ѝ да страда на равно с него . Независимо , че сте наясно със своенравната , страстна натура на тази жена , тя би била верен другар за своя избраник . Скарлет знаеше и умееше да бъде безкрайно вярна . Лукас нямаше как да намери по-яростен съюзник от нея . Тя го обичаше , и би било готова да го защитава до последния си дъх . Изискваше постоянство и предлага в замяна верността си . Тя би можеше да напише книга за това как трябва да се движиш , да разговаряш и да изглеждаш , когато очароваш един мъж .  Скарлете беше много сексуална . Само съвсем безразличен към секса мъж нямаше да реагира на страстта в очите и гласа й . Дори и да не беше първата красавица , големите й хипнотични очи биха успели да задушат всяка съпротива . Той щеше да разбере как се чувства нещастното зайче , хипнотизирано от кобрата . Нейната енергия стигаше за няколко жени . Тя обичаше да работи добре и да се развлича добре . С каквото и да се занимаваше , тя беше склонна към излишества. Това можеше да очарова , но и да уморява . С нея Лукас никога нямаше да скучае . Тя беше и все още е взискателна в спалнята и малко мъже са способни да задоволят потребностите й даже ако трябва да сме честни никой друг освен Лукас . Скарлет беше нетърпима към тези , които не й подхождаха . От друга страна, тя беше много добра с тези , които страдат от предразсъдъци и можеше да извърши чудеса с мъжките комплекси , които са на психологическа основа . Тя беше  надарена с остър ум и забележителна интуиция . Прекалено критична , тя подлагаше потенциалните си приятели на продължително проучване , преди да ги допусне в своя живот . Дълбоко се вглеждаше в другите хора , докато самата тя да оставаше непроницаема за чуждите погледи . Нейният сложен характер трудно можеше да бъде разбран и той завинаги можеше да си остане тайна за околните .Тя обичаше да настоява на своето . Да определено Скарлет имаше търпение и скромност за постигане на целите си . Колкото и трудно да ви е да го повярвате . Всичките й действия внимателно се планираха за осъществяването на замисленото . Имаше мощна воля и истинска решимост , знаеше какво иска и ще се стремеше към него с неотслабваща настойчивост . Нямаше да се отклони от своя път . А в момента нейния път е към живота и сързето на Лукас . Крайно емоционалната й натура в случай на разочарование можеше да стане отмъстителна и разрушителна . Ако се почувства предадена , тя би се превърнала в най-опасния ви враг . Разярената Скарлет е по-страшна от дявола . Тя никога не би се спре пред нищо, за да отмъсти на този , който е предал доверието й . Стремеше се не само да накаже виновника , но и да го унижи и срине . Ревността беше основният й недостатък. Тя смяташе , че нейният любим трябва да й отдаде цялото си възхищение , търсеше несъществуващи конкурентки и интриги там , където те дори не биха могли да съществуват . Ако на някое парти партньорът и за няколко минути се заговореше със симпатична жена , на нея й се струваше , че те си уреждат тайна среща , и действаше съответстващо . Не беше от тези , които биха си стояли тихичко в ъгъла и биха се крили зад мебелите . Тя щеше да ви стовари цялата си ярост . Презираше слабостта във всеки, който се огъва под натиск . Такива хора да не чакаха съчувствието й . Ако в защитата ви имаше слабо място, тя щеше да го намери. Ако Лукас искаше да останес нея , трябва да я приеме такава , каквато е . А той го правеше . В добро разположение на духа тя се отнасяше кралски с партньора си . Но ако настроението й се променеше (а то щеше да се промени със сигурност) , тя би оглозгала всичките му кости . Споровете с нея почти винаги бяха на висок тон . Ако не бяхте завършили някой конфликт до раздялата ви предната вечер, не трябва да й звъните на следващия ден , каквото и да става . В противен случаи щеше да ви се стори , че с вас разговаря непознат човек . В едно можеха всички да бъдат сигурни тя беше дълбоко емоционална , много чувствителна и страстно предана на този, когото обича . Готова беше на огромни жертви за онзи , към когото истински е привързана . Ако й се отвърнеше със същото , тя би остане с тях завинаги . Брак? Както вече сте се досетили , той можеше да бъде и рай , и ад . Нямаше среден вариант .
Но стига толкова мисли и глупости за нея самата да се върнем на приятната ситуация в която се намираше блондинката . Всяка част от тялото ѝ реагираше на допира му . Тялото ѝ се чувстваше желано и истинско точно както преди . Сякъш нищо в меналото не се беше случило и Скарлет беше малкото влюбено момиченце отдаваща тялото и мислите си безгранично на Лукас . Сега не се нуждаеше дори от глъдка въздух а отвръщаше все така на всяко едно негово докосване и всяка една жадна целувка . Тя беше игнорирала цигарения дим и просто в съзнанието ѝ беше той и само той никой и нищо друго . Тя преплете пръстите си в косата му и задълбочи онази така сладка и безкрайна целувка . В очите ѝ си личеше колко много го обича а пък и тя никога не го беше крила просто сега виждаше неговите чувства неговата любов която така дълбоко и упорито криеше до този момент . Скарлет не можеше да си обясни как успяваше да ѝ въздейства толкова силно . Но явно чувствата ѝ закриваха разума и в момента тя не можеше да мисли за нищо друго освен него . Тя ясно чу думите му измежду целувките им . Не разбираше само защо продължаваше да се самообвинява след като тя вече беше забравила миналото . Нямаше да му позволи да живее в него и да страда за грешките , които беше направил . Просто нямаше да му го позволи . За миг прекъсна една от целувките ум и го погледна сериозно до колкото беше възможно въпреки , че в момента в онези така сини очи не можеше да се види нещо друго освен искриците на любовта .
- Замълчи … и спри да се самообвиняваш аз забравих миналото … направи същото и ти . - усмихна се доволно за да затвърди думите си . Просто тя нямаше как да не се усмихне защото в негово присъствие , толкова близо и толкова истинско се чувстваше повече от перфектно . Не се съпротивляваше на нито едно негово действие а и дори и да искаше нямаше как тъй като прекалено добре се чувстваше и прекалено много го обичаше . Кръвта във вените ѝ бушуваше а тялото ѝ настръхваше при всяко едно негово докосване . Пулсът ѝ се беше зачестил а тя дори не му обърна внимание . Продължаваше да отвръща и задълбочава всяка една тяхна целувка дори след като се намести в скута му и притисна тялото си до неговото . Те бяха едно зяло а това я навеждаше до мисълта , че не знаеше как ще издържи времето в , които се налагаше да са разделени дори и за час или два . Думите му ѝ се струваха толкова приятни , че можеше да ги чува вечно . Но реши просто да замълчи отговора си тъй като той беше ясен . Лукас много добре знаеше колко много го обича тя . Също така можеше да го види и в очите ѝ . Скарлет преплете пръстите си с неговите и за миг се отдели съвсем леко така , че да може да си поеме глътка въздух .
- И аз те обичам ! -  промълви съвсем тихо с усмивка като отърка нослето си в неговото и огледа тялото му доста добре с онзи неин опасен поглед като на лавица дебнеща жертвата си .

Скарлет чак сега разбираше колко много значеше той за нея и колко силни чувства таеше тя в тялото си . Осъзнаваше , че точно тези чувства я държаха жива и силна . Осъзнаваше колко много го обичаше . Осъзнаваше на какво беше готова за да бъде с него . Знаеше , че всяко едно лошо качество можеше да преглътне и всяка една казана дума можеше да забрави освен едно нещо не можеше да позволи да е поредната но беше твърдо решена да елиминира всички останали . Само защото знаеше как могат да живеят и какво могат да постигнат заедно . Знаеше за чувствата си и тези на Лукас . Този копнеж и това желание , което беше изпитвала през тези години сега я караха да забрави всичко дори и това , че Емили най-вероятно ще бъде съсипана от малките диването в къщата им . Забравяше чашите от алкохол , червилото по тях дори и цигарения дим . Беше се откъснала от обстановката и вниманието и бе насочено само и единствено към него , към човека който знаеше как да развълнува тялото й и мислите й . Точно този човек , който можеше да проникне в дълбините на сърцето и мислите й без дори тя да знае . Точно той караше тялото й да настръхва при всеки един допир и всяка една целувка . Само Лукас можеше да я контролира толкова лесно колкото дори самата тя не можеше . Скарлет не остана никак доволна когато усети как Лукас отлепи устните си от нейните и тя моменталически го стрелна с поглед без да казва нито дума . Но да може би имаше право . Колкото и приятно да й беше можеха да продължат започнатото след като се върнеха у дома и децата си легнеха . Поклати глава за да потвърди думите му въпреки , че в момента изобщо не й се занимаваше да прави каквото и да било . Така се чувстваше добре но наистина трябваше да съберат багажа му и веднъж за винаги да се махнеха от тук .
- А аз мисля , че трябва да свикнеш с мисълта , че онази къща вече не е само моя а наша . - наблегна на последната дума и усмивка . Много добре знаеше , че няма да свикне лесно дома им но се налагаше . За миг се замисли какво ли щеше да стане когато Джейдън се прибереше но тези мисли не й действаха добре за това просто ги изтри от съзнанието си и се усмихна дори и да не беше много доволна .Знаеше , че трябваше да говорят за много неща . Като например сина им и миналото на Лукас . Тя не знаеше какво им предстои , не знаеше кой са по петите му и в какво се е забъркал а така не можеше да бъде на щрек и подготвена . Но момента може би не беше този защото позвъняване на звънеца върна блондинката в настоящето . Като тя го погледна любопитно .
- Гости ли чакаме ? - попита някак си недоволно защото изобщо си нямаше на идея кой бе решил да дойде в дома му и още повече какво искаше от него . Тя за последен път го целуна и се изправи като тръгна към вратата да види кой е натрапника . Но явно не трябваше да го прави или поне не тя да отваря . Миг след като отвори вратата тя съжали , че го е направила а в нея се разбушува онази омраза и ненавист която можеше да я изкара извън нерви и последствията нямаше да са никак дори . Очите й се разшириха а тя извъртя глава и го погледна не доволно дори прекалено ядосано . Изобщо не знаеше коя и тази чернокоса но нямаше намерения и да разбира в момента се чувстваше повече от гневна и ако онази кажеше дори една грешна дума беше до там . Просто нямаше да й се размине дори и да не казваше грешни думи . Просто той беше на Скарлет и само неин от днес на татък и тази трябваше да се чувства излишна само като види друга жена на вратата му . Но явно беше прекалено тъпа за да стои нагло и да чака покана . Вероятно наистина се мислеше за много нещо и важна част от живота му .
- Предполагам търсиш … Лукас ? - попита тя като се опита да не показва нервите си в тона на гласа й . А след това направи крачка на страни и с ръката си й направи жест да влезе . Дори не изчака да чуе отговора на онази а просто й заяви . - В хола е ! - тръгна след нея като скръсти ръце под гърдите си . Е сега определено не знаеше какво следва но знаеше , че нямаше да се представи като “жената на Лукас” защото явно неговите планове за вечерта са били планирани по друг начин . Скарлет застана зад нея и просто наблюдаваше Лукас с онзи поглед вещаещ всичко друго но не и добро като беше готова всеки един момент да си тръгне и то не защото не може да смачка онази а просто защото смяташе , че не е нужно и брионетката не беше на нивото й за да се бори с нея по какъвто и да е начин . Не знаеше коя е и защо е тук но определено по вида й не беше някоя от просто приятелките или роднини . В ушите чуваше пулса си а очите й бяха изпълнени с омраза . Само не можеше да си обясни как позволяваше някоя от поредните да се връща в дома му когато си иска . Или може би не . Вероятно точно тази беше единствената нанесла се в дома му а Скарлет … поредната носна кърпичка повярвала на думите му . Явно всичко е било заблуда и за нея и за дъщерите й . Може би играеше прекалено добре ролята на влюбен и загрижен а всъщност просто се е забавлявал . Всъщност това не беше истина блондинката се чувстваше повече от бясна за да мисли нормално и разумно . Но важното беше , че мислите й нямаше да излязат на яве защото тя не каза нищо просто гледаше злобно и стоеше зад онази . Скарлет смяташе да разбере каква е и какво иска от нейния мъж и чак тогава щеше да действа и ако се наложи да си тръгне . Просто не смяташе да прави прибързани действия .
- А ти си ? - попита доста заядливо тя чак след като видя , че онази няма намерения да говори а пък Лукас още по-малко . Само дано не се направеше , че не я е чула защото това щеше да и най-голямата й грешка и тогава дори той нямаше да я спаси . Можеше да се представи като чистачка с думите “Свърших работата си и сега си тръгвал . Лека вечер . ” или пък като такава каквато всъщност беше “По-правилния въпрос е какво искаш от мъжа ми ? ” но това нямаше да стане просто нямаше намерения да разиграва любовни сцени без да знае онази коя е . Тя търсеше Лукас и той трябваше да се оправи с нея и да обясни на блондинката каква е и защо се появява на вратата му .

Скарлет стоеше все така мълчаливо и не можеше да си обясни какво става тук . Онази не обелваше нито дума а Лукас … той изглеждаше изненадан от появата ѝ . Но явно не трябваше да е така все пак това беше неговия дом и хората , които го посещаваха бяха негови гости . В дома на Скарлет определено не идваха не поканени хора . А дори и да направеха това щяха да чакат докато тя се прибере и ако ги познава и разреши да влязат щеше да стане ако ли пък не щяха просто да си тръгнат без да им обърне каквото и да е внимание . Въпреки положението в , което се беше озовала без да иска Скарлет стоеше с вдигната глава и събрани вежди . Не можеше ад стои усмихната като приветства някаква си с “Добре дошла . ” . Просто нито я познаваше нито пък ѝ изглеждаше нормална за да я приеме както подобава . Въпреки , че блондинката в момента не можеше да мисли каквото и да е тя просто се чудеше как да сдържи гнева си и да не я смачка . Може би така беше по-добре тя да си мълчи и да чака да види до къде ще стигне наглостта на онази . Но въпроса беше защо Лукас не правеше нищо а просто стоеше и се опитваше да сдържи нервите си . Но те за какво точно бяха ? За това , че онази е в дома му или за това , че се беше издал и всичко излизаше на яве . Не разбираше нищо и опраделено щеше да ѝ е трудно да го разбере . Това , че той сменяше момичетата беше ясно но пък да ги кани повторно или може би повече от два пъти ? Е това вече не го разбираше . И нямаше и да го разбере . А ако смяташе да ѝ се налага да търпи отново нещо такова просто нямаше да се разберат . Блондинката проката пръсти през косата си за да разкара падналите кичури пред лицето ѝ но въпреки това не отместваше поглед от Лукас като чакаше да чуе отговора на натрапницата . Но когато чу контра въпроса ѝ Скарлет просто не можеше да търпи такова нахалство . Само ако беше в нейния дом онази щеше да е безследно изчезнала . Но не нямаше право да прави каквото и да било в този дом защото той не беше неин и нямаше никакви права над него . Само се питаше настина ли иска онази да знае коя е ? Ако толкова изгаряше от желание много лесно щеше да ѝ обясни . И тогава унижената щеше да е чернокоската която дори не каза името си . Блондинката си пое дълбоко дъх готова да отговори на бързо на въпроса отправен към нея и мигновенно след това да я изхвърли но точно преди да заговори Лукас взе думата а тя най-много мразеше да говорят сто човека едновремено . За това пак замълча в очакване на поредното нагло държание с проба за унижение над Скарлет . Блондинката просто игнорира думите му като интересно ѝ беше какво иска онази за да дойде отново в дома му . Но явно само те двамата знаеха кой какво иска . Думите му просто минаваха през съзнанието на блондинката но тя не реагираше просто стоеше все така гледаща злобно със скръстени ръце под гърдите ѝ . Не намираше смисъл да прави каквото и да било просто ако правеше нещо то определено нямаше да е никак добро . Скарлет погледна още веднъж онази така , че да запомни достатъчно добре лицето ѝ защото определено знаеше , че този разговор ако може така да се нарече не свършваше тук . Тя нямаше да остави нещата така идва обижда я и си отива . Само колко яко но не и по правилата и вижданията на блондинката . И ако онази си мислеше , че няма да я открие жестоко се лъжеше . Може да се носеха какви ли не слухове за блондинките но Скарлет не беше типична блондинка и определено може да направи всичко , които пожелаеше . Проследи с поглед как Лукас изхвърли чернокосата и определено не беше съгласна с това . Все пак тя си беше направила труда да дойде до дома му . Но както и да е може той да я беше изгонил но Скарлет щеше да си отмъсти и до отговори на зададения въпрос много по широко . Защото тя определено не се смяташе само като съпругата му . Колко ли смешни изглеждаха в очите ѝ ? Вчера бил с вея а днес ѝ заявява , че някаква си е негова съпруга . А отгоре на това Скарлет нито се изненадваше нито пък нападаше онази . Наистина държанието ѝ беше повече от сдържано и дори самата тя не знаеше как сдържа тази ярост в тялото си . Не я интересуваше нищо просто искаше да си отиде и да забрави всичко . Видя виновния поглед в очите му но не можеше да промени своя и просто да му каже “Няма значение вече забравих .” , това не беше възможно . Тя не забравяше и определено това няма да го забрави . Не и докато не си изясни нещата с онази чернокоска . Усети ръцете му как държат нейните но не каза нищо и не направи нищо . Стоеше все така без да помръдва и без да казва каквото и да било . Определено не знаеше какво очаква от нея Лукас . Изслуша думите му и разклати глава като се опита да се успокои но нещо не се получаваше .
- Мисля , че беше тръгнал ... да си събираш багажа . - заяви с доста студен тон тя като пусна ръцете му и седна на дивана . Не можеше да понася тази къща и всички останали минали през нея просто не можеше . Прокара ръка през лицето си като се надяваше да се съвземе докато се прибереше . Нямаше намерения да разстройва децата . Наистина държанието на блондинката беше прекалено студено но тя просто се чувстваше повече от ужасно . Не понасяше себе си защо не направи нещо но просто нямаше сили дори да мисли нормално .

Скарлет стоеше все така раздразнена без да казва нито дума . Просто в момента думите бяха излишни и дори и да знаеше , че той се беше извинил тя имаше толкова много въпроси на , които не можеше да намери отговор . Просто искаше да забрави случилото се . Но това нямаше как да стане защото дори за миг да затвори очите си в съзнанието ѝ се появяваше лицето на онази . Може би ако не си беше отваряла устата да пита коя е Скарлет в момента нещата щяха да са много по-лесни и нямаше да се налага да е изгонена . А пък и блондинката щеше да получи отговор на въпросите си но не … не ставаше така както трябваше и Скарлет се чувстваше повече от ужасно . Не можеше да приеме факта , че трябва да го дели с още няколко и нямаше да го приеме този факт . Просто тя не беше като онази и никога нямаше да бъде . Нямаше да позволи да е поредната и той много добре го знаеше но въпреки това в дома му се появява някаква точно когато Скарлет е там . Що за голяма случайност ? Може би наистина беше случайност но тя не го разбираше в момента обвиняваше себе си , че дойде с него тук и Лукас , че въобще е позволил на някоя да обитава дома му . Това , че я изхвърли не означаваше нищо . Много по-добре щеше да е ако тя беше останала . Просто Скарлет се чувстваше за пореден път предадена и то с призмата поредна . Явно никога нямаше да е само тя в живота му но ако трябваше щеше да се примири и с това само заради Ема . Ако зависеше от нея нямаше да се примири . Но тя си беше такава преди години го пусна защото знаеше , че е поредната . Сега пак се държеше студено заради същата причина и дори да знаеше , че това го наранява не можеше да направи нищо просто не можеше . Днес беше нарушила много от принципите си но да преглътне това нямаше как . Определено знаеше колко зле се чувстват и двамата и колко жертви направи Лукас за да се промени и то за няколко часа но тя не можеше да се примири . Всичко друго можеше да направи но не и да се примири . Не би могла да търпи парфюма на други по дрехите му . Нито пък да чува каквито и да е неща за други … но явно се налагаше да го направи . Мълчанието не беше неин приятел но в момента правеше само това въпреки , че имаше толкова много въпроси и теми за обсъждане . Като се започне от онази , работата му , всички останали и докато си стигне до нейното семейство в , което беше готова да го приеме винаги дори и да я нараняваше . Просто тя не можеше да го изостави . Можеше да крещи и да го отблъсква но не и да го изостави за винаги . Беше се опитала но това нямаше как да стане дори и сто години да минеха нейните чувства ставаха все по-силни а притеснението ѝ нарастваше с всяка изминала минута . В момента искаше да настигне онази и да си изясни нещата с нея но защо да го правеше като чели чернокосата щеше да я разбере . Щом си позволяваше ад я унижава в чужд дом какво ли щеше да стане на улицата ? Но да те щяха да се срещнат рано или късно и тогава Лукас нямаше да е с тях и една от двете щеше да страда много . Коя щеше да е не се знае дали Скарлет или тя щеше да се разбере в деня в , който се срещнеха уж случайно . Не знаеше какво се върти в главата му но и не можеше да му държи сметка като го разпитва за каквото и да било . Просто искаше да се махне от тази къща . Може би нямаше огромното желание да се прибере в дома си но определено там можеше да замаже положението , че и е лошо и да си остане в стаята насаме с мислите ѝ . Може би и той имаше нужда да остане насаме . Скарлет се опитваше да премахне случилото се от съзнанието ѝ но просто не се получаваше и тя не можеше да се успокои дори и да искаше . Не след дълго видя Лукас с един огромен куфар . Чу думите му и просто повдигна рамене и поклати глава в знак на съгласие . Стана от дивана и тръгна към вратата като с нетърпение чакаше да напусне този дом . Може би се чудите как може да се държеше толкова студено и да не казваше нито дума ? Но това беше нейното наказание в такива моменти не говореше и просто се държеше все едно я няма . Всички , които я познаваха достатъчно добре знаеха , че по добре да вика и чупи от колкото да мълчи но сега нямаше сила дори и за това . Чувстваше се празна . Само като се сетя как до преди двадесет минути усмивката не напускаше лицето ѝ а сега онзи празен поглед с който не показваше нищо . Просто отвори вратата и напусна дома му . Като почака да отключи колата му . Просто нямаше намерение да говори каквото и да било защото сега като се върнеше на рождения ден най-вероятно Ема и Еми щяха да разопаковат подаръци а тя не можеше просто да ги подмине и да вземе любимата ѝ котка и да се настани в стаята си . В момента се беше сетила , че трябваше да му даде записите но определено тази вечер нямаше да ги гледат заедно . На вън все още беше студено и това нямаше да се промени скоро но тя не усещаше студа стоеше все така по рокля като държеше чантата и палтото си в ръка . Не я интересуваше студа нито каквото и да било . Просто знаеше едно , че за пореден път тя беше предадена . Стрелна го с поглед а след това разтвори чантата си и извади телефона ѝ от там . Провери дали някой я беше търсил и да братовчедка ѝ беше звъняла но по-късно щеше да ѝ звънне . Сега нямаше намерения да разстрои и нея . Прибра телефона на мястото му и се качи в колата му като скръсти крака и се вгледа в пътя на пред . Очите ѝ бяха пълни със сълзи от нерви но това не се забелязваше в тъмното а пък и нея малко я вълнуваше дали някой ще я види в момент на слабост .

Скарлет се надяваше веднъж за винаги тези проблеми да свършеха но те крой нямаха . Следваха семейството им по петите без да се отделят и за секунда дори . Искаше всичко да им се струпа на веднъж и след това да могат да са щастливи . Но явно любовта е решила да им дава още и още препятствия за да ги пробва колко са силни и дали ще се справят . Но тя нямаше да се предаде не и след като беше страдала толкова години и сега заради някаква си да се откаже и да погуби всичко , което беше постигнала . Нямаше да позволи това да се случи . Но нямаше и да се примири , че още … незнайно колко са минали през леглото му . За миг се замисли какво ли можеше да стане ако преглътнеше гордостта си ? Дали всичко щеше да е по-лесно ? А дали тя си падаше по лесните неща ? Ами ако трябва да сме честни тя не си падаше по лесните неща . И може би точно за това сега мълчеше . Само защото не искаше да каже прекалено болезни думи и за двама им . Не искаше той да страда най-малко пък заради нея . Дори за която и да било не искаше той да страда . Гледаше пътя и се чудеше защо се държа толкова обикновено с онази като можеше да е онази безчувствена кучка правеща всички равни с земята . Но не дори и да беше такава тя не искаше да изпуска нервите си на рождения ден на дъщеря им . Надяваше се онези малките паяци да са си тръгнали . Тъй като в момента ни най-малко не им беше до тях . Още повече да им се кара . Но не понасяше себе си защото много добре знаеше , че така наранява не само себе си а и единствения човек за , който е правила толкова много компромиси и отново би ги направила . Не осъзнаваше колко изнервена беше , че дори и да не каже нито дума . Ако някой я видеше щеше да каже , че е луда връщащи я от лудницата . Та тя изглеждаше повече от зле . Очевадно беше , че не само тя имаше нужда да се прибере . Не обърна внимание на скоростта с която караше Лукас а просто чакаше да види вратите на дома им . И не след дълго наистина ги видя . Потърка очи като се опита да прикрие настроението си и погледна Лукас .
- Не ти се сърдя просто мразя себе си защото ѝ позволих да се държи като … собственица на дома ти дори да бях сигурна , че не е такава . Мразя и факта , че трябва да те деля с такива като нея , че трябва да съм онази която не искам да бъда , че може всеки един момент да се появи някоя и да ти сервира как ще ставаш баща … точно както стана при мен . Искам просто децата да са добре не зависимо с какво трябва да се примиря и какво трябва да преглътна дори ако наистина имаш някакви чувства към нея просто искам да знам ... но както и да е сега трябва да се правя , че нищо не се е случило и да се надяваме , че Еми няма да забележи . - определено думите ѝ бяха не от най-добрите . Все още беше изнервена и знаеше , че не трябва да говори но не можеше просто да слезе от колата без да му каже каквото и да било . Отгоре на това да се прави , че не знае как се чувства . Много добре знаеше как се чувства но той не беше виновен , че онази се появи в дома му не поканена и направи каквото се очакваше дори това да не беше най-правилното решение според блондинката . Можеше да я остави още малко за да си изкара нервите върху нея Скарлет а не сега да се налага да лъже , че е добре а в същото време да иска за пореден път да плаче като малко дете .
- Но знай , че с онази нещата не приключиха когато я изгони . - каза с една фалшива усмивка като знаеше , че това няма да му допадне . Но по-добре да знаеше от колкото после да си помислеше , че тя крие от него и го лъже . Просто тя си беше такава казваше всичко независимо дали на останалите им харесва или не и да имаше изключения и точно тези изключения бяха Лукас и децата на тя по някога им спестяваше всичко , което мислеше . Знаеше , че сега ще е много по-трудно да скрие всичко но щом трябваше щеше да играе театри и да се прави , че нищо ѝ няма . Искаше просто да се сгуши в Лукас и да забрави за онази но нещо я спираше и дори самата тя не знаеше какво е . Но въпреки всичко беше крайно време да престане да се държи с него все едно само той е виновен . Защото вина имаше и в двама им . Никога нямаше само един виновен а те правеха грешките заедно . Просто ако той наистина обичаше друга искаше да знае , да ѝ каже Скарлет щеше да се постарае да замаже нещата пред Ема дори и да иска да умре . Чудеше се какво се очаква от нея и какво се върти в главата на любимия ѝ но не можеше да разбере . Не разбираше нищо и то само защото виждаше в лицето на онази заплаха която нямаше защо да я има .
- Не искам да страдаш и не го прави точно заради мен … просто не си заслужава . - явно сега ролите им бяха сменени опитваше се да прикрива чувствата си и да се прави все едно нищо не е имало между тях . Искаше той да е добре а с нея не беше тя го нараняваше постоянно а това я караше да се мрази още повече . Просто трябваше да намери среден вариант за да не страда нито той нито децата а тя можеше да си страда колкото е нужно .

Скарлет слушаше всяка една негова дума и се опитваше да повярва на тях но не можеше просто не можеше в съзнанието ѝ минаваше всичко случило се и не можеше да преглътне нещата както направи преди часове . За момент се замисли . Какво ли щеше да стане ако тя си лягаше всяка вечер в чужди легла а на сутринта не знаеше къде се намира , ако беше оставила дъщеря си при него и той трябваше да се справя с трудния характер на Ема . Но знаеше само едно , че ако тя спеше всяка вечер в различни легла всички щяха да я наричат с прякор “курва” а когато той ги сменя няма нито един неприятен псевдоним дори нямаше да се учуди ако му лепнеха титлата “царя на нощта”. Това не беше редно . Дори тя да знаеше , че никога не би изоставила дъщеря си нито пък него просто и беше интересно как очаква той от нея да приеме всичките му думи като истина . Та тя беше чула и видяла толкова много , че ако той се поставеше на нейно място щеш да разбере колко ѝ е трудно да преглътне всичко . Дори да беше силна психически днес просто ѝ идваше в повече и не можеше да мисли разумно от както онази се появи .
- Искам да ти повярвам но не мога …. не мога да приема случващото се , само заради някаква аз развалих вечерта си . А какво щеше да направиш ти ако на времето изоставех Ема и започнех да си лягам в различни легла а на сутринта да не знам къде се намирам ? Какво щеше да направиш ако се появявах и изчезвах а на края идвам и ти казвам колко много те обичам и , че искам да си върна детето и мъжа ? Щеше ли да ме разбереш ?  Сигурна съм , че нямаше … по всевъзможен начин щеше да се опиташ да елиминираш всеки един и да ме съсипеш но аз направих ли го ? Не , не съм и дори дума не съм казала на онези минали през дома ти … а можех да ги елиминирам много лесно . Можех да втежня живота им заради мен и дъщеря ни но аз просто стоях на страна и гледах до къде ще стигнеш . Но дойде днешния ден и думите , които дъщеря ни ми каза просто ме накараха веднъж за винаги да върна своето но какво стана направихме всичко по силите си и на края някаква да ме пита коя съм … е добре аз ще ѝ обясня коя съм много скоро но ти защо я изгони ? Защо не а остави да говоря с нея ? Както сам вия аз се опитвах да сдържа гнева си и нямаше да я нападна каквото и да кажеше . Нима наистина има от какво да се притесняваш за да я гониш ? Да не би тя да е заплаха защото за мен определено не е . - замълча за мит защото просто не искаше да продължава не искаше да наранява себе си и него . Обичаше го повече от живота си а му говореше неща , които нямаше как да не го наранят . Той се опитваше по всевъзможен начин да ѝ покаже чувствата си и да ѝ каже колко много я обичаше но тя в момента не можеше да повярва . Или може би вярваше но не го признаваше дори пред себе си . Чудеше се какво да прави защо трябваше всичко това да се случва и то точно днес . Не можеше ли тази да не се появява ? Но явно не не можеше те да бъдат спокойни и щастливи дори и за ден . Не можеше да бъдат незабележими за всички останали а дори обратното всякаш всички се бъркаха в живота им . Дори да искаше да повярва , че не го дели с други нямаше как да стане та това бяха четири години и през тях той не беше сам както тя . Тя имаше право да каже , че не я дели с никой . Но той … не можеше да ѝ го каже и да очаква тя да повярва . Знаеше , че тези думи може би няма да ги чуе отново и също така знаеше колко му е трудно да ги каже но в момента и на нея не ѝ беше лесно да говори и то дори изобщо . Опитваше се да мълчи за да не се налага да слага сол в раната им още повече но  мълчанието не оправяше нещата . А пък и нали тя казваше , че проблемите трябва дасе решават с думи а не действия .
- Казваш , че никоя не е собственица на дома ти освен аз ? Ами тогава защо онази се чувстваше сякаш съм се натъкнала непоканена в нейния дом ? Още колко има като нея разполагащи се в дома ти като свой ? Помниш ли броя на тези с , които беше през годините когато аз бях в тази къща сама ? Не можеш да ми кажеш , че не те деля защото аз не съм единствената а поредната . Докато в моя живот ти беше единствения и винаги ще си останеш като такъв . Може би наистина искаш да си с мен но защо не ме потърси нима смяташе , че ще те отблъсна или няма да разбера в какво си се забъркал ? Толкова ли малко ме познаваш за да се опитваш да ми кажеш нещо , което съм видяла със собствените си очи ? - въпроси , въпроси и пак въпроси . Скарлет продължаваше да го напада без дори да се усеща . Всъщност тя нямаше за цел да го нарани а да изясни нещата случващи се между тях . Искаше веднъж за винаги да сложат картите на открито и да видят кой какво е направил . Защото това тяхното на нищо не приличаше . Нейната реакция не беше типична и тя знаеше колко слаба изглежда но в момента точно такава се чувстваше . Да може би наистина за момента беше само Ема негова дъщеря но нищо не се знаеше . Скарлет не можеше да е сигурна в нищо още повече , че онази изглеждаше силно интересуваща се от него . Но нима тя отново щеше да се предаде и да остави любимия си на някаква никаквица ? Не това просто не беше възможно . Тя не можеше да се откаже от любовта си само заради някаква и не можеше да позволи дъщеря ѝ да страда заради онази . Просто нямаше да го позволи .
- Не разбираш ли , че съм уплашена за нас и децата ? Просто не мисля разумно и не ме интересува какво ще става просто искам поне за малко всичко да е нормално . Искам си живота преди да ме изоставиш … тогава бях щастлива и знаех , че ме обичаш . А сега … сега не е така , сега се чувствам предадена и просто не мога да приема всичко на веднъж . Имам нужда да се успокоя и да помисля реално но знай едно аз няма да те изоставя и няма да позволя да страдаш ! Не искам да се променяш просто си искам онзи Лукас в , който се влюбих … моя Лукас ! И не няма да мисля за себе си докато ти не спреш да се обвиняваш за глупости . Мисля за хората , които обичам . А ти … ти просто помисли реално и осъзнай , че не трябва да страдаш за не значими неща . - той искаше тя да е себе си и да не се прави , че всичко е на ред … ето сега се държеше и казваше каквото мислеше не зависимо , че това я нараняваше . Нараняваше я страшно много като вижда онзи негов виновен и тъжен поглед просто това я убиваше . Сега определено се чувстваше много по-спокойна след като каза всичко , което мислеше и след като зададе въпросите си . Сега вече можеше да се усмихне . Защото беше себе си . Постави ръката си върху неговата и се усмихна .
- Обичам те запомни го и никога не го забравяй ! - прошепна тя и зачака да чуе отговори на всички въпроси , които беше задала . А след това да влезеше в дома им на топло .

Скарлет се чудеше дали беше възможно да продължи на пред без да търси отмъщение ? Не знаеше дали нещата бяха чак толкова бъркани или просто те си ги объркваха все повече и повече сами . Не можеше ли да забравят миналото и д сложат едно ново начало без лъжи , тайни и предателства ? Слушаше всяка една негова дума и се чудеше как може да е толкова глупава и да го наранява с тъпите си изказвания ? Защо й беше толкова трудно да забрави и да продължи ? Защо трябваше а е толкова отмъстителна , злобна и злопаметна ?
- Не може ли да забравиш всичко и аз ще се опитам да не мисля затова … и да сложим едно ново начало. Живота в миналото не е приятен и наранява и двама ни . А аз не искам това . Не искам да виждам как се обвиняваш и това ,че преди малко казах всичко насъбрало се в мен не беше за да те нараня а просто защото се чувствам объркана . Няма значение как съм се чувствала преди четири години или дори преди половин час . Въпреки всичко аз ще забравя или поне ще се опитам да го направя . И ако си мислиш ,че съм понесла лесно мисълта , че си с други … мога да те уверя , че не е така . Само аз си знам как съм се чувствала и какво съм правила . Но въпреки всичко аз те обичам и няма да позволя заради някакви да страдам . Не можем да върнем и променим миналото нито да спрем настоящето но можем да променим бъдещето . То зависи само и единствено от нас . Ние определяме какво да ни се случва и ако живеем в миналото то бъдещето няма да е с нищо по различно от миналото . - не можеше да приеме тези негови думи и това мислене . Не й беше приятно да ги чува защото знаеше , че той страда но просто не можеше така . Явно този ден беше “деня на истината” и всичко трябваше да бъде изяснено . Трябваше да го накара да не живее в миналото . Все пак то наистина не може да се промени а ако живееха в него то определено нямаше да са заедно само защото тя щеше да си мисли глупости , че винаги когато не си е вкъщи е с друга а това щеше да създава поредните скандали и просто нещата нямаше да вървят към добре . Скарлет не възнамеряваше да позволи всичко това . Щом в този ден щеше всичко да излиза на яве щеше да го приеме колкото и болезнено да беше .
- Няма значение какво се е случило между теб и нея но тя явно не осъзнаваше , че в дома ти не е желана . Въпреки , че и аз когато дойдох не бях желана . Казваш , че те преследва … добре да речем , че е така но ти защо не направи нещо за да я махнеш . Защо не постъпи с нея така както с мен и не се опита да я разкараш ? Тя нямаше да види истината под маските ти . Защото не те познава толкова добре колкото аз . Но дори и да искаше няма как да заеме мястото ми защото аз няма да й го дам ! И ще я открия не зависимо след колко време . Тогава щ разбера наистина какво иска тя от теб и ще получа отговорите , които искам . Вярвам ти и се надявам този път наистина да не лъжеш . Ни знам къде си я намерил вчера и не ме интересува просто не я искам в дома си , около децата и около теб . В противен случай няма да запазя самообладание и повярвай ми няма да можеш да ме спреш . - тя говореше вече съвсем спокойно или поне до колкото беше възможно това . Искаше да му вярва дори и да я беше предал толкова много пъти . Но тя виждаше , че той разбира грешките си и просто не възнамеряваше да се прави на интересна . Тя искаше отново да вижда усмивката му и то не онази фалшивата . И щеше да се постарае да върне радостта в очите му .
- Но не ти ли стига , че сега Ема те прие много по-лесно от колкото очаквах дори и аз ? Не ти ли стига , че Еми също те нарича  татко дори и да не й баща ? Не оценяваш ли какво имаш ? Нищо не е важно щом се е случило в миналото и ние сме го забравили . Нима смяташ да нараняваш себе , мен и децата като живееш с обвинения ? Нима искаш всичко да остане с това напрежение както е сега в този момент ? Не ти ли стига моята любов за да мислиш за миналото ? Спри да мислиш за това и погледни на пред . - попита го отново много въпроси доста тъжно тя . Искаше той да спре да мисли за глупости , които натъжаваха и двама им . Просто тя беше забравила и крайно време беше и той да направи същото . Просто искаше всички да са добре и щеше да постигне желаното .
- Ти обърка живота ни когато си тръгна а сега …. когато се връщаш го оправяш колкото и трудно да е . Живота ни без теб не е живот . И не не съм уплашена … дори изобщо . Нужно ми е само да си до нас и всички страхове просто се изпаряват . Не ме е страх от нищо освен да не те загубя отново защото тогава вече не знам дали ще остана жива за да си те върна . Искам да се справим заедно въпреки , че ще е много трудно . Знам го но … вярвам , че ще успеем заедно ! - знаеше , че думите й му с струват страни при положение , че до преди малко се държеше доста грубо а сега … сега просто беше забравила всичко . - Но любов моя разбери ти не си обикновен човек . Ти си черен магьосник и те винаги се справят и никога не се отказват . Няма значение нищо друго освен , че сега си тук и няма да те пусна да си тръгнеш ! Дори и да искаш  никъде няма да ходиш иначе ще те последвам ! Нищо не си пропуснал . Тепърва ще видиш как върви живота й . - замълча за миг и се усмихна отново . Вярваше в думите си и знаеше , че той ще ги разбере . Знаеше , че той трябва да загърби всичко и да продължи на пред .
- Вярвам ти и винаги съм ти вярвала … а сега се усмихни и да слизаме . Можем да продължим и вътре . - вече беше повече от спокойна дори и да й беше трудно . Усмихна се отново като впи за кратко устните си в неговите . Просто имаше нужда от сила а той я зареждаше с такава . Знаеше , че няма да я изостави или просто много силно вярваше в това . Отвори вратата и слезе от колата кат обиколи и погледна любопитно любимия си . Нима нямаше да слезе ? Да бе да . Усмихна се и отвори вратата му като протегна ръката си към неговата .

Скарлет се чудеше как така променяше настороението си за секунди . Крайно време беше да спре да се инати и да приеме реалността . Колкото и болезнена да беше тя . Трябваше да приеме , че го обичаше много повече от колкото дори си представяше . А това означаваше само едно , че тя нямаше как да го остави просто заради някаква глупост . Нямаше да съсипе отново живота на дъщеря им само за да покаже колко упорита може да бъде . Та той много добре знаеше , че ако иска нещо го получава не зависимо как и кога . Нямаше на кой да се доказва . Замисли се на какво ли беше способна за семейството ѝ , но отговора е ясен . Тя беше готова на всичко освен едно да напусне Лукас . Не знаеше как ще се разбира с Джейдън но знаеше , че няма да е никак лесно . Пък и нали самата тя казваше , лесното не е интересно . Знаеше колко упорито хлапе е , а с Лукас толкова много си приличаха . Лека усмивка премина по лицето ѝ само от тези мисли . Наистина щеше да ѝ е трудно да събере два напълно еднакви характера на едно място но тя щеше да го направи . Обичаше да жертва за да получава . Явно сега трябваше да жертва търпението и на двама им за да получи нормални взаимотношения между тях . Знаеше , че Лукас дори си няма и на представа що за дете е Джей но определено нямаше да остане с впечатлението като за Емили . Между тях двамата имаше същата разлика като при характера на Скарлет и любимия ѝ . Контакт между огън и вода . Но това не означаваше , че не трябва да са заедно или не може а дори напротив . Скарлет знаеше колко странни са за останалите но не я интересуваше . Защо ли ? Защото тя намираше всяко едно положително качество в него и тези , които не го познаваха можеха само да се залъгват , че той е онзи безчувствен идиот на какъвто прилича . Тя обичаше дори и лошите му черти защото все пак нямаше идеални хора . И Скарлет имаше много лоши черти в характера си и може би точно за това тя го обичаше . Защото той я приемаше такава каквато беше и не се налагаше да се прави на светица . Тя определено не беше от онези добри момичета на каквото приличаше . Точно за това блондинката не преценяваше хората по външния им вид . Той само и единствено лъжеше . Скарлет изглеждаше толкова мила и невинна а всъщност много добре знаете , че е пълната противоположност на това . В нея доброта нямаше за никой друг освен за семейството ѝ . С всичките останали се държеше като с нищожества на много по-ниско ниво от не . Точно за това повечето хора я мразеха но ния този факт не я притесняваше ни най-малко . Не я интересуваше кой я обича и кой не . Важното за нея беше семейството ѝ да е добре . Знаеше , че това нямаше как да стане ако Лукас не беше до тях . Тази тяхна любов ги изгаряше но точно това им даваше силата и желанието да са завинаги заедно . Скарлет вярваше , че няма да се влюби никога в друг и това беше самата истина . Когато едно сърце обичаше то бе готово на всичко за да открие половинката си а нейното сърце беше намерило тази половина още преди и нямаше как да я замени за друга . Каквото и да ставеше тя винаги щеше да му каже “Остани защото те обичам !” дори и да е сгрешил винаги дома ѝ беше отворен за него . Обичаше го точно заради това , защото той никога не се предаваше правеше всичко по силите си за да се справя сам не зависимо дали може или не . По някога просто трябваше да потърсиш помощ от някого а той това не го правеше . Скарлет можеше да потърси помощ от малко хора но за щастие не ѝ се беше налагало да ги занимава с нейните неща . Живота ѝ си беше такъв още от малка можеше да разчита на много малко хора а сега … сега когато няма родители всичко и се струваше още по-трудно . Мисълта , че Лукас можеше да изчезне един слънчев ден и никога повече да не го открие я убиваше . Караше я да се страхува от самата себи си . Ако тя не го нараняваше той нямаше да си тръгне следователно трябваше да се държи добре дори и в моментите в , които просто искаше да обърне къщата с краката на горе . Но ако наистина Лукас успеше да върне вярата в него всичко щеше да е много по-лесно . Тя нямаше да се притеснява и плаши от каквото и да било . Защото ако той беше с нея тя ставаше още по-непобедима и от преди . Можеше да премине дори и през огъня но не и ако той не е до нея . Преди четири години те бяха наистина една добра двойка до колкото беше възможно . Можеха да правят каквото си искат и нещата бяха толкова сериозно както сега въпреки , че Скарлет винаги е знаела как стоят нещата . Но разликата беше , че тогава тя се правеше на разсеяна все едно нищо не вижда и чува за случващото се около Лукас и останалите жени . Но след като Ема се роди а дори и месеци преди това тя просто искаше той да се осъзнае и да види как стояха нещата но това не стана до ден днешен . Точно днес тя беше успяла да му отвори очите за да види какво има до себе си и какво може да загуби за винаги при още една грешка , накара го да признае чувствата си въпреки да знаеше колко му е тридно . Но тя това искаше и го получи . Искаше да бъде с него и щеше да бъде сори и да трябваше да пожертва много . Искаше всяка сутрин да се събужда до него а не в онова студено празно легло . Искаше всяка вечер да заспива в прегръдките му а не сгушена в някоя огромна играчка като малко дете . Искаше да бъде само и единствено с него . Изобщо не я интересуваше как събираше всички мъжки погледи върху себе си и как много не спираха да я преследват с надеждата , че ще им обърне внимание но това не ставаше и нямаше как да стане защото само като ги погледнеше се питаше защо изобщо още е около тях . Знаеше колко много грешки беше направила точно с такива и ако си мислите , че се е събуждала в тяхното легно мога д ави уверя точно в обратното . Те заспиваха един вечен сън и никога не се събуждаха точно заради това …. защото искаха да бъдат като Лукас единствени в живота ѝ а това нямаше как да стане . През тези четири години тя беше наранила много хора и психически и физически но това слабо я засягаше . Правеше всичко за доброто на децата и нищо друго не я интересуваше . Работеше на няколко места само за да не оставаше време в , което да мислеше за Лукас . И двамата имаха много грешки но тя ги беше забравила и приемаше този ден като едно нова начало с , което слагаше края на лъжите и тайните . Дори и да оставше ревността в нея тя просто нямаше да я показва . Много добре знаеше какво е да си задушен в златна клетка . Точно така щеше да се чувствя и любимия ѝ ако тя не контролираше ревността си . Но той знаеше много добре точно за тази ревност защото преди да се роди Ема … блондинката му беше показала на какво е способна за него . И нямаше да спре да му показва докато той не разбереше , че просто тя го обича повече от всичко друго . Една недоловима усмивка премина през лицето ѝ а в очите ѝ се върна онзи доволен поглед . Все пак те се бяха най-сетне върнали в дома им а това нямаше как да не радва блондинката . Определено нямаше намерение да стоят на вън цяла вечер . Точно за това изчака любимия ѝ да напусне колата . Знаеше , че обича колата си но чак пък толкова … не го очакваше . Не след дълго усети отново устните му а това ѝ върна онази сила и смелост от която имаше нужда в момента . В очите ѝ се върна онзи пламък , който никой друг освен Лукас не можеше да ѝ го върне . Можеше да отвръща на целувките му вечно . Можеше да беде за винаги в ръцете му . И никога да не ги пуска . В този момент осъзнаваше , че наистина любовта правеше хората диви и щастливи . Загледа се в очите му за миг и въпреки , че беше достатъчно тъмно тя видя усмивката му . Точно тази усмивка искаше да вижда всяка сутрин и всяка вечер преди да заспи . Тази усмивка никога не трябваше да напуска лицето мя . Усмивката която връщаше смисъла на всичко . Нямаше как да не се усмихна и тя просто нямаше как . А пък и тя обичаше да е усмихната като има причина за това а в този момент имаше причина . Думите му накараха усмивката ѝ да стане още по-широка а очите ѝ да заблестят още по-силно . Наклони леко глава като се загледа за миг в него а след това просто го последва към вратата като дори за миг не пускаше ръката му . Още при отварянето на вратата топъл въздух погали лицето ѝ а тя се усмихна . Обичаше топлината и определено в тази къща винаги беше топло . Съблече палтото си която я беше предпазило от вледеняване и го закачи на дървената стенна закачалка в ляво до нея .
- Май всичко е свършило . - каза с усмивка тя като се заслуша по-внимателно . Не се чуваха викове а това я доведе до мисълта , че явно всички наистина са си тръгнали и те доста са се бавили . Погледна часовника си но не беше чак толкова късно . Видя , че Лукас се отправя към хора а тя тръгна към кухнята . Когато влезе в нея усети аромата на нещо вкусно . И тогава се сети , че не беше хапвала нищо от вчера вечерта а това я доведе до мисълта , че е време за вечеря . Направи знак на една от жените да сервират вечерята и се върна към хола да провери какво правеха Еми и Ема . Намери Лукас с една широка усмивка а миг след това погледа ѝ се отмести върху момичетата а те така спокойно разопаковаха големия куп с подаръци . Погледна бавачката стояща съвсем спокойно на един от диваните и ѝ се смръщи . Не разбираше защо не се занимава с тях а си стои спокойно и ги наблюдава . Нима беше стояла цяла вечер така а Еми милата тичаше по децата и сестра си ? Това нямаше да се окаже добре ако беше истина . Застана до любимия си и с усмивка попита :
- Добър вечер момичета . Как върви разопаковането на подаръци ? Какво е получила малката принцеса за рождения си ден ? - видя колко много хартия бяха махнали от кутиите и огледа вече разопакованите подаръци . Наистина не мислеше , че толкова много деца е имало в къщата ѝ за да донесат толкова огромен куп подаръци . Погледна Лукас и се зачуди как ли се чувства той . Но определено Еми изглеждаше уморена и точно тази умора беше изписана на лицето ѝ . Докато Ема …. тя беше повече от щастлива . Погледна Еми и спря погледа си върху нея .
- Еми добре ли си миличка всичко на ред ли е ? - знаеше , че жената гледаща Ема не беше от най-добрите спрямо Скарлет пък и тя никога не е харесвала детегледачките . Просто не намираше някоя толкова добра за да повери детето си на нея . Но от всички агенции тази беше представена като най-добра от най-добрите и Скарлет просто беше решила да я пробва . Просто жената беше от бавните и спокойните а най-лошото бе това , че пазеше само и единствено Ема а това не беше уговорката им . И Скарлет смяташе да гледа дъщеря си сама но нямаше как защото и тя и Лукас ходеха на работа . Но щеше да измисли решение на проблема . Погледна Лукас и се усмихна като обви тялото му с ръце и зачака да види какво ѝ е на Еми . Въпреки , че предполагаше какво ѝ е . Все пак да тичаш по толкова много деца никак не е лесно . Още повече , че те само дебнеха някой да не ги наблюдава и веднага правеха бели дори и минимални .

Скарлет наблюдаваше случващото се и се надяваше винаги всички те да бъдат все така щастливи . Надяваше се да няма сълзи и намръщени физиономии на хората , които обичаше и винаги ще обича . Искаше наистина живота им да потръгне дори и малко . Просто смяташе , че имат право да са щастливи най-накрая . Тя се усмихна и погледна Ема . Дъщеря ѝ беше толкова радостна , че Скарлет нямаше какво друго да иска освен усмивката и блещукащите искрици в очичките ѝ . Скарлет се чувстваше като в реален сън . Всичко ѝ се стриваше толкова фантастично , че ако беше сън тя нямаше да има желание за събуждане … но не тя не сънуваше . Това беше самата истина . Може би съдбата им беше дала малко прекрасно време за тях . А това можеше само и единствено да напомни на Скарлет , че трябва да мисли за себе си . За себе си и за семейството ѝ . Всички хора , които тя обича бяха до нея … освен един . Но и той щеше да дойде след няколко дена . Защото лично тя щеше да отиде да го вземе . В този момент тя се чувстваше пълноценна , силна , щастлива , доволна , обичана и най-вече обичаща . Можеше да остане така за винаги освен ако нещо пак не се обърка в живота им . Но дори и това да станеше тя знаеше , че с Лукас заедно рака за рака ще се справят с всичко . Виждаше щастието в очите им и това я караше да се усмихва . Когато тя усети , че любимия ѝ се отдръпна тя просто го проследи с поглед и се усмихна когато видя , че той седна при Ема . Наистина не можеше да повярва колко бързо бяха свикнали един с друг . Много я радваше факта , че той наистина беше баща на Ема а не просто да се прави . Беше махнал всички маски и се раздаваше до колкото е възможно за малката принцеса . Виждаше обичта в очите му . Скарлет знаеше , че той ще бъде един наистина добър баща за децата . Точно такъв от какъвто те се нуждаеха . Стоеше и ги наблюдаваше без да прави каквото и да било освен да се усмихва . Нямаше просто какво да направи или каже та те изглеждаха толкова весели и доволни . Чу въпроса на любимия си отправен към Ема и се засмя след като чу отговора “Да всички са много хубави .” , просто нямаше какво друго да каже . Ема обичаше подаръците а сега като бяха в такова огромно количество тя просто беше наистина много щастлива . Блондинката наблюдаваше Ема как доста бързо и внимателно отваряше подарък след подарък . Имаше още съвсем малко подаръци около десет а това беше добре . Скарлет погледна Еми с усмивка но и тя се занимаваше с отваряне на подарък . Погледна към Лукас а той изглеждаше толкова доволен , че тя нямаше как да не се зарадва . Чу думите му към Еми и си личеше колко загрижен е . Наистина тя изглеждаше много уморена но трябваше първо да хапне нещо и тогава можеше да си легне . Ема също скоро трябваше да заспива въпреки , че утре няма да ходи на детска градина .
- След като отворите и последните подаръци няма да е зле да хапнем нещо а след това да си починем от днешния ден . - Скарлет видя недоволната физиономия на Ема но не можеше да стои до късно утре нямаше да може да стане . Усмихна ѝ се мило и я погледна сериозно . Ема знаеше много добре , че по-късно от десет и половина няма да остане будна точно за това нямаше смисъл да се сърди . Дори ако се помисли реално за току що навършило четири годишно дете е късно да стои до десет и половина . Ами то блондинката си лягаше към дванадесет ако нямаше някаква работа да върши и у дома . Днес нямаше да се занимава с работа . Нямаше намерения да си губи времето с нещо толкова скучно . Добре де не беше скучно тя обичаше много работата си но … днес не ѝ се занимаваше с работа . Смяташе , че много по-забавно би било да гледат някой филм или да правят нещо друго от колкото да работи . Просто днес и се беше насъбрало в повече и нямаше намерения да се натоварва още повече с работа . Извъртя глава и погледна по коридора към кухнята от там усети присъствие . Да жената идваше да съобщи , че вечерата е сервирана . Скарлет още преди да ѝ е казала поклати глава . Е щеше да ги изчака да свършат с подаръците и тогава щяха да хапнат а пък и с любимия ѝ не бяха пробвали торта . Това щеше да обиди малката Ема .
- Качвам се до горе а когато станете готови … вечерята е сервирана . - усмихна се мило и им прати една въздушна целувка като смигна закачливо на Лукас . Просто смяташе да се преоблече тъй като тези дрехи вече я побъркваха . Точно така и направи остави ги да се забавляват и се качи на горе по стълбите . Като се чудеше как ли се е справила Еми .