First topic message reminder :

Деня бе слънчев а може би защото бе празник Скарлет наблюдаваше дъщеря си как тича в двора след едно от кученцата . Всичко ѝ се струваше толкова странно . Преди четири години на тази дата тя бе в болница сама без подкрепа от никой . Бореща се за живота си и този на Ема . В този ден тя беше най-щастливата жена в света но същевременно и най-тъжната . В този ден , точно в този ден тя стана майка за първи път и то от мъж не заслужаващ това . Чувстваше се толкова щастлива въпреки , че това малко момиченце бе плод на грешка и фалшив презерватив . Скарлет за първи път взе малкото и крехко създание в ръцете си гледащо толкова мило и невинно . То бе толкова чисто и безгрешно а получаваше обречена съдба да живее с лъжа или без баща . В онзи ден Скарлет се чувстваше повече от щастлива но плачеше от нещастие . Никога не би предположила , че ще гледа детето си сама и то от такъв кретен като този . Тя го мразеше заради това , че я нарани не физически а психически може би той никога до преди не е бил отрязван от момиче но за всичко си има първи път и неговия първи път бе точно тя русото момиче на има Скарлет . Тя бе използвана за секс играчка и може би , би била наричана курва или кучка или каквото и да било но нея това не я интересуваше . Чувстваше се горда с това , че заряза онзи подлец без да ѝ мигне окото . В този момент се чувстваше толкова ядосана , че ако онзи беше тук най-вероятно би го гръмнала с усмивка а след това щеше да представи нещата така , че да изглежда като при самозащита . Но не колкото и да ѝ се искаше не би го направила тогава щеше да ѝ тежи на съвестта , че е убила бащата на дъщеря си . А това не би си го простила не защото не е редно а защото тогава Ема не би могла да види що за несериозен баща има . Опасяваше се , че това ще нарани дъщеря ѝ но самата тя знаеше , че не би позволила и косъм да падне от главата ѝ .
- Ема миличка , ела тук . – повика я Скарлет с усмивка и потропа на мястото до себе си върху тревата . Момиченцето с бързи подскоци и смях дотича и седна до нея . Скарлет трябваше да говори с нея и то сега . Питаше се защо се налага , защо трябва да го прави , защо е нужно и какво ще се промени но отговор не намираше просто знаеше , че трябва .
- Чуй ме добре какво ще ти кажа сега . Спомняш ли си какъв ден е днес ? – попита тя с усмивка и прегърна малкото русокосо момиченце със светло сини очи . Ема не се зачуди и поклати положително глава а това улесняваше Скарлет . Тя говореше с нея лесно защото детето беше много по-умно от колкото я смяташе . Тя разбираше всичко , което Скарлет и кажеше за това сега трябваше да говори с нея докато е време и докато е малка а не след това . Тя смяташе , че ще приеме нещата по-лесно докато е на ранна детска възраст .
- Днес е рождения ти ден . Довечера тук в нашата къща ще има тържество изцяло в твоя чест а аз трябва да говоря с един доста специален гост . Вероятно се сещаш за кой говоря . Днес трябва да потърся твоя баща този , който не се сеща за нас изобщо но ние трябва да го поканим защото той ти е баща . Колкото и добре да живеем без него и какъвто и да е той , той винаги остава твой баща и има правото да те вижда когато пожелае . Но ако ти не искаш да го виждаш няма да те карам на сила . – тя изказа всичко с голяма мъка опитваше се да спести много подробности на Ема за баща ѝ точно за това я прегърна силно и погали косата ѝ . Малкото момиче винаги се надяваше , че на някой рожден ден на прословутата врата ще си появи баща ѝ с един голям подарък и усмивка на лице . Но това до ден днешен не е ставало . Колкото и да не искаше Скарлет да се занимава с него и колкото и да се опитваше да ограничи контакта им трябваше веднъж за винаги да му обясни , че има дъщеря която трябва да вижда колкото и да не иска . Ако се налагаше бе способна на сила да го накара но нямаше да позволи дъщеря ѝ да страда . Малкото момиченце вдигна глава и погледна майка си в очите а след това заговори с тънкото си гласче :
- Няма значение дали той ни иска важното е , че ние не го искаме . Ще ми се поне веднъж да го бях виждала но щом той ме мрази и не иска да ме вижда и аз не го искам ! – момиченцето зарови глава в обятията на майка си и изпадна в сълзи . А това стигаше на Скарлет за да го намрази още повече от колкото го мразеше . Тъгата се бе събрала в гърлото ѝ и тя усещаше една голяма топка точно там . Но не можеше да гледа дъщеря си как плаче заради един нещастник . Постави пръст на брадичката ѝ и накара Ема да я погледне . Сълзите стичащи се от очите ѝ се забиваха като ножове в сърцето ѝ .
- Спри да плачеш Ема . Ти си едно малко слънчице , което няма как да не го искат и обичат . Аз съм късметлийка , че те имам . Той губи миличка не ние . Просто не плачи за такива неща живота е много суров не се предавай и знай едно аз винаги ще бъда с теб и ще те пазя но не искам сълзи в очичките ти иначе ще плача и аз . – тя се опита да накара малкото момиченце да се успокои а в този момент едно от кучетата се появи и започна да се търкаля в тревата до тях . Малката Ема обичаше животни точно както майка си и отново започна да си играе с него като изтри сълзите си и на тяхно място се появи една лъчезарна усмивка . Скарлет стана и я целуна по челото като и се усмихна доволно и поклати глава към кучето за да ѝ подскаже , че то ревнива .


Колата спря а Скарлет грабна чантата си и нервно закрачи към входа . Може би ако някой я гледаше от страни щеше да си каже „Тази жена ще става убиец !“ но не нямаше да стига до там . Пристъпи на пред и позвъня на звънеца . Знаеше , че той си е вкъщи и знаеше , че ако се наложи ще направи всичко за да влезе . Не след дълго се отвори вратата и това беше той . Да по една кърпа перфектно според нея най-вероятно е изчукал поредната и сега не знае къде се намира и си е взел един душ за да се съвземе . Ужас Скарлет наистина бе отчаяна и изнервена на макс . Просто постави ръка на гърдите му и го побутна леко на зад като затвори вратата а след това я заключи след себе си и взе ключовете . Нямаше намерение да говорят на вратата а той очевидно не би я поканил да влезе точно за това тя смяташе , че трябва да се самопокани . Остави го без да казва нищо и се настани на един от диваните в хола като скръсти крака и го стрелна с поглед .
- Не ми се прави , че не знаеш защо съм тук Лукас ! – каза тя с отяждаш тон и се усмихна доволно . Може би той все още смяташе , че тя му е в кърпа вързана но не това всъщност бе поредната му грешка спрямо нея .
- Няма ли да седнеш или ще стоиш все още ужасен от това , че ме виждаш на вратата ти а вече и в дома ти ? Нима смяташе , че няма да те открия дори с друга самоличност ? – попита тя и остави чантата в която имаше само ключове , пистолет и гримове . Но определено нямаше да използва пистолета . Не беше дошла за това и нямаше да прави глупости на рождения ден на дъщеря ѝ . Знаеше всички негови лъжи и днес трябваше да изяснят нещата .

Тя стоеше все така замислена с чаша студена вода в ръка .  Дали студената вода щеше да замрази болката която чувстваше в сърцето си ? Най-вероятно не но тя просто не знаеше какво да прави . Всички сте имали такива моменти в  , които искате едно а е редно да направите друго нали ? Точно в такава ситуация се намираше и тя . Може би постъпваше по същия глупав начин както Лукас преди но в момента бягството ѝ се стори най-разумно . Така поне нямаше да се налага да казва каквото и да било . В този ден бе казала достатъчно неща и въпреки това нищо не ставаше . Крайно време беше да замълчи както правеше той и да игнорира всички свои чувства . Но защо ... защо не можеше да го направи . Болката която чувстваше в момента беше повече от убиваща но да знае , че самата тя наранява хората за които би дала дори живота си просто нямаше да стане . Отпи една голяма глътка вода и се замисли . Какво трябваше да прави , как и защо ? Защо постъпваше като чиста идиотка ? Деца на петнадесет постъпват по-смело от нея . Винаги се е мислила за много силна но когато ставаше дума за Лукас просто силата ѝ някъде изчезваше . Не можеше да говори и не намираше точния начин и действия с , които да оправи всичко . Но въпроса е кое беше правилното за всички . Как трябваше да се държи за да бъдат всички добре ? От една страна дъщеря ѝ винаги би се радвала ако Скарлет спре да се държи така като преди малко и просто бъде себе си . Такава каквато е без да лъже и спестява подробности . Но от друга страна ако постъпваше така Лукас щеше да се съсипе . Тя знаше за чувствата му ... знаеше и колко му е трудно да говори но просто имаше нужда да чуе всичко . Имаже нужда поне веднъж да чуе всичко от неговата уста за да може да му повярва така както му вярваше преди време . Трябваше да се почувства сигурна за да може да действа както по принцип . Но само мисълта колко трудно щеше да му бъде да каже всичко каквото чувства и мисли тя предпочиташе да не го чува само за да не се мъчи допълнително . Кугато усети , че не е сама в първия момент си помисли дале не е Ема . Но не беше тя защото нямаше писъци . Когато усети отново тези така до болка познати ръце ѝ беше ясно , че я е последвал но не разбираше защо . Нали той не смее да признае чувствата си не смее да направи крачка да са заедно сега защо я следваше и объркваше още повече и двама им . Скарлет предпочиташе той да вика и крещи но не и да мълчи . Това мълчание я убиваше още повече . Погледна ръцете му и се зачуди какво точно да направи . Точно преди да тръгне да говори той я изпревари и тя реши да замълчи и да го изслуша . Не можеше да си обясни думите , които ѝ казваше струваха ѝ се прекалено истински . Знаеше , че го наранява дори той да отричаше . Знаеше как приема той сълзите ѝ и точно за това не искаше да ги вижда отново а те се бяха насъбрали в нея . Тя вярваше на думите му но просто смяташе , че пак ще направи нещо с което да го изнерви . Беше я страх да не го загуби отново и този път за винаги . Говореше така сякъш това не беше Лукас . До сега тя не бе чувала подобни думи от неговата уста още повече с такава искреност и честност . Дали настина беше възможно той да е решил да се промени ? Радваше се да чуе всичко това и наистина се надяваше да не е поредната лъжа . След последните му думи и лекия смях тя обърна глава и една доволна усмивка се появи на лицето ѝ . Наистина се радваше да чуе всичко това .
- Беше трудно но не и невъзможно нали ? – попита го тя като се вгледа отново в очите му . Да определено приемаше всичко това като голям напредък . И се радваше за това . Наистина имаше намерения да се промени а това ѝ допадаше . За момент се зачуди дали не сънува защото беше повече от перфектно за да е истина но след това осъзна как това не може да бъде сън . Тя отпусна главата си на рамото му с усмивка .
- Сега вече мога да се чувствам добре и мисля , че е крайно време да отидем поне за малко при Ема . Ти как мислиш ? – повдигна глява така , че да срещне погледа му . Странното беше как само можеше да я разплаче а също толкова лесно можеше да върне усмивката ѝ на лицето . Точно както си мислеше и Ема цъфна като някоя роза на вратата с една огромна усмивка . Тя пък от къде се взе . Но все пак това е дъщеря им . Появяваше се на всякъде където трябва . Скарлет я проследи със поглед а тя само изтича и застана от другата страна на масата . Какво пък сега ѝ беше хрумнало за да е толкова весела и решена .
- Какво има миличка как върви ? Да не би да дойде време за тортата ? – попита я тя с усмивка и погледна отново Лукас като наистина се бяха забавили доста но поне си заслужаваше .

Скарлет беше повече от щастлива . Тя обичаше прекалено много Лукас за да се сърдеше за вече минали неща . Не я интересуваше , че до преди малко очите ѝ бяха пълни със сълзи важното беше как в момента вместо сълзи в очите ѝ има изписана радост и вместо да се мръщи сега беше усмихната истински . Рядко можеше да се усмихне истински но сега точно това правеше . Радваше се , че те могат да бъдат както преди . Останалите ги смятаха за най-лошите но те бяха себе си един пред друг и това беше най-важното . Обичаха се заради самите тях а малката Ема допълваше тази картинка . Скарлет силно се надяваше всичко да е както преди и те да бъдат отново двойката влюбени странници . Но тя просто искаше да живее живота си с него не зависимо какво смятат останалите . Тя никога не е живяла за хорското мнение и не я засягаше кой какво мисли за нея . Просто искаше хората , които обичаше да я познават и приемат такава каквато е . В този ден тя намери истинския смисъл на живота . Смисъла без който няма за какво да се живее . Скарлет знаеше какъв е нейния смисъл . Чувстваше се цяла без рани в сърцето ѝ . Когато беше до Лукас тя просто нямаше какво друго да желае освен той и семейството ѝ да са с нея . Тя го обичаше дори повече от живота си . Точно това е любовта да искаш всичко най-добро на човека до себе си . Човека , който обичаш. Тя го обичаше още от тинейджърските си години и чувствата ѝ бяха по-силни от нея за да погледне някой друг . Когато Ема задърпа ръцете им на долу Скарлет просто тръгна след нея . Чудеше се какви ли мисли се въртят в малката ѝ главица . Защото тази доволна усмивка която беше на лицето на Ема можеше да означава много неща . Но най-важното беше , че сега те бяха заедно като едно голямо и смирено семейство . Никога не е смятала , че всичко това може да се случи . Не е вярвала в чудеса а ето сега разбира с колко грешни виждания е била . Не е вярвала , че мечтите се сбъдват а ето този ден и показа точно обратното . Когато някой ѝ кажеше да не бъде сигурна в нищо тя не вярваше а ето сега го осъзнаваше сама . Ема се чувстваше добре Скарлет и Лукас също . Гостите се забавляваха какво друго по-добро можеше да се случи . Когато стигнаха пред стаята с гостите Скарлет видя една жена от персонала .Не разбираше само защо тортата не беше донесена все още .
- Какво се влачиш като костенурка ? Размърдай се и донеси тортата дъщеря ме не е длъжна да те чака ! – заповяда ѝ тя като я стрелна с поглед точно преди да влезе в стаята . Както се предполагаше беше пълно с деца а тук там се виждаха и по-големи но те бяха малко . Скарлет погледна Лукас с онзи нейния си поглед в , който се четеше всичко . Толкова много деца наистина ѝ се струваше , че лукас няма да е много спокоен . Но все пак след тортата идваше времето на зарята а това беше любимата част на Скарлет . Тя винаги е обчала зарята . Лукас изглеждаше все така спокоен и доволен . Усмивката не залязваше от лицето му а това караше Скарлет също да се усмихва . Стигаше ѝ да знае , че той се чувства добре . Ема видя , че огромната торта пристигаше на една от онези колички за рум сервиз и изтича на там . Децата изглеждаха наистина доволни и като по чудо нямаше изпочупени чаши . Всички се насъбраха около тортата като наблюдаваха горящите свещи и обсъждаха украсата . Огледа обстановката но не видя Емили а това я накара да се притесни и зачуди къде ли беше изчезнала . Скарлет пусна ръката на Лукас като клекна и повика едно от децата .
- Лили къде е кака Емили ? – попита я тя с една фалшива усмивка . Чудеше се защо не беше тук . Детето посочи през прозореца и изтича към Ема а това ѝ беше достатъчно . Явно имаше нужда от чист въздух . Или пък може би беше решила да провери как върви с охраната от пред и организацията за зарята . Изправи се и видя пламъка в очите на Ема а това я подсети , че трябва да си пожелае нещо преди да духне свещичките . Погледна с усмивка Лукас и постави ръцете си на гърдите му а след това просто се надигна и съвсем леко докосна устните си до неговите . В този момент осъзна колко много ѝ липсваха тези устни и техния вкус . Когато чу че децата започнаха да пеят както всеки път преди Ема да духне свещичките тя просто наклони леко глава ѝ ги погледна с усмивка . За последните изминали минути Скарлет постоянно се усмихваше и то не на сила а просто защото се чувстваше повече от добре . Тя видя как Ема започна да мисли и то доста упорито . Явно не знаеше какво да си пожелае . Скарлет се засмя леко и погледна отново любимия ѝ .
- Какво ли ще измисли нашата остроумна дъщеря за желание ? – определено не знаеше какво ще хрумне в малката главица на Ема но знаеше , че ако тя имаше право да си пожелае нещо то щеше да е семейството ѝ никога да не се разделя . Скарлет се зачуди колко много си приличаха Ема и Лукас . Та тя беше като негово копие . Имаха едни и същи очи и усмивка която няма как да се забрави . Скарлет напусна мислите си от тряскане на врата . Въпреки пеенето на малките това беше прекалено силно за да не го чуе . В същия момент се намръщи . Кой пак не беше направил нещо за да изкарат Емили извън нерви ? Да не би отново да не са разбрали за нещо ? Леле тези хора щяха да ѝ подлудят . Скарлет се зачуди дали да отиде да говори с нея но реши , че тя сама ще дойде и остана на мястото си като спусна ръцете си на долу и вплете пръстите си в неговите . Така тя се чувстваше сигурна и спокойна .
- Знаеш ли колко много ни липсваше през тези години ? И бъди сигурен , че повече няма да те пуснем да си тръгнеш просто ей така . - попита доста тихо тя като просто искаше той да знае , че тя наистина го обичаше дори и да не му го беше казала все още . Но имаха толкова много време пред себе си , че не намираше смисъл да бърза а смяташе да се наслади на всяка една минута прекарана с хората , които обича . Защото не знаеше какво пак ще ѝ поднесе живота . Та той беше толкова непредвидим но пък това го правеше интересен .

Блондинката имаше толкова голяма нужда и желание да се сгуши в ръцете му , да усети пак всяка една част от тялото му и за пореден път да усети аромата му от толкова дълго време на сам . Скарлет се чудеше какво ли се върти в главата на Лусас . Тя имаше толкова много мисли и всички свързани с любимия ѝ , че дори беше забравила да се преоблече . В момента в , който Ема духна свещичките Скарлет се сети какво може да си е пожелала а това я накара да се засмее . Това дете беше толкова уникално , че дори Скарлет не можеше да си обясни от къде ѝ идват толкова щури идеи .
- Аз мисля , че се сещам какво си е пожелала . Винаги казваше , че не иска да порасне защото живота на големите бил прекалено труден . Най-вероятно след като ти си тук това ще е следваща ѝ мечта да си остане малка . Но тази мечта мисля , че няма да можем да ѝ я изпълним нито ти нито аз . – тя се засмя тихо на думите си защото наистина не можеше да си обясни как Ема искаше да остане малка . Когато Скарлет беше на нейните години тя винаги си пожелаваше да порасне а малката принцеса иска да си остане малка за винаги . Може би живота като малки е много по-лесен от този на големите . Тя не мислеше точно така но пък нямаше намерения да спори или налага мнението си на някой . Когато Скарлет усети устните му върху своите топли вълни преминаха по тялото ѝ а след като той се отдели и видя доволната му усмивка отвърна със същата от нейна страна . Но следващите му думи я накараха за миг да се замисли и ту повдигна учудено вежди но веднага след това се засмя .
- Ако имаш намерения някъде да ходиш то можеш да го направиш по всяко едно време ама ако вземеш и нас . – е нямаше да ѝ е кеф да напусне любимия си дом но все пак той беше по-важен и с него можеше да отиде и на край света . Скарлет впи жадно устните си в неговите и игнорира всяка дума която беше обмислила до момента , всяка мисъл , всеки звук и цялата обстановка . Просто изпита силната нужда да си върне желаното и с моето . Уви ръцете си около врата му и прилепи тялото си в това на Лукас . Можеше да остане за винаги в ръцете му но в този момент се сети , чу все пак бяха при децата а това я накара да прекрати целувката преди да я е задълбочила въпреки , че в момента това не искаше да го прави но децата бяха малки а пък и той не се беше запознал все още с другите две важни деца . Сети се , че имаше какво да каже .
- Мисля , че мога да ти покажа нещо което ще възстанови времето ти докато тя беше малка . Имам записи и дисковете са горе довечера може да ги изгледаме като тя си легне ако искаш . Знам , че няма да ни оставиш и ти вярвам . Сега когато я познаваш ще ти е много по-трудно да я изоставиш а пък и след като се пребори със себе си да признаеш чувствата си да избягаш отново някак си не мога да си го представя . – Скарлет погледна Ема и видя , че тя беше гушнала мечока от баща ѝ и обясняваше въодушевена на децата за него . Тортата я нямаше и явно беше отнесена да се разреже а времето минаваше толкова бързо сякаш беше сън . Когато обаче чу думите му за връщане в дома му нещо не ѝ допадна и се намръщи недоволно . Определено нямаше намерения да го оставя пак сам със себе си защото тогава жертваше отново всичко постигнато до тук . Някак си не искаше да мисли за всичко случило се от преди обяд и то просто оставаше в миналото за нея и не искаше да се връща в него . Искаше да живее за момента . Лично аз не разбирах какво толкова ѝ пречеше той да отиде до дома си да си събере нужния багаж и да се върне но явно тя имаше нещо в предвид за да не се съгласява . Най-вероятно проклетата ѝ ревност отново се появяваше на яве в мислите ѝ . Всъщност тя никога не се е махала от нея . Винаги страха , че може да го загуби си е играл гадни шеги с нея и точно за това не приемаше никоя достатъчно добра за да е с него и то след нея .
- Не мисля , че умирам от желание да ходиш там но ... добре . – тя му вярваше и за това  смяташе да го остави да отиде сам дори и да не искаше . Просто нещо в нея ѝ казваше да отиде с него дори и само за да наблюдава какво взима . Но реши да не го прави просто защото му имаше доверие и не искаше да го кара да се чувства като някой затворник придружаван винаги от своя пазач . През това време тя можеше да строи персонала и да им обясни как стоят нещата и как трябва да се държат с него . Въпреки , че това можеше да го направи и утре . Отпусна главата си на рамото му и се загледа в едно от децата някак си не много доволно но се надяваше Лукас да не види този поглед . На вратата се появи отново една от жените в персонала носеше да сервира на децата торта . Но Скарлет нямаше да яде сега .
- На мен не ми сервирай и отнеси едно голямо парче на Емили . – заяви ѝ с доста нормален тон и погледна как децата се готвеха да ядат но така с тичане и блъскане нямаше да стане най-много да се задавеха . Тя вдигна глава и погледна Лукас .
- Погледни ги детска им работа не могат да седнат и да се нахранят спокойно а след това пак да играят . – каза му тя като беше готова всеки един момент да има се скара и да ги накара да си седнат по местата и да се нахранят нормално а след това да играеха пак . Но това би било прекалено остра реакция въпреки , че винаги така правеше и те го знаеха това просто не искаше да показва начина си на възпитание над Ема точно сега и то докато Лукас е с нея . Скарлет само за миг се отдели от ръцете на мъжа до , който се чувстваше като на седмото небе и отиде до едно от децата тичащи с чиния торта по стаята . Само колко бързо се менеше настроението и държанието ѝ .
- Ти нямаш ли си столче ? – попита го тя с усмивка но в тона ѝ не се четеше никак мило държание . Малкото момченце погледна мястото си и се отправи на там като седна на мястото си а останалите тичащи с него го последваха . Е добре беше се справила и без да вика . Отиде до Ема и постави една целувка на челото ѝ а тя така сладко хапваше от тортата . Върна се обратно при Лукас с доволна усмивка като отново обви врата му с ръцете си и впи жадно устните си в неговите .

Скарлет намираше сегашната ситуация доста по-нормална от преди малко . Но въпреки това се чудеше как ли възпитаваха приятелките ѝ децата си за да дивеят дори докато се хранят . Нейната дъщеря никога нямаше да направи подобно нещо . Просто блондинката ѝ беше обяснила всички правила и тя ги знаеше а след като ги знаеше ги изпълняваше без да оспорва на майка си . И то не защото може да направят всичко в торта и после трябваше доста усърдно чистене а просто защото това не е редно и възпитано . Как ли щеше да се чувства Лукас при белите на Ема . Е това вече беше интересно . Най-вероятно Скарлет щеше да я накаже а той понеже прекалено много я обича да ѝ махне наказанието или пък да си опита да говори със Скарлет да не наказва дъщеря им . Но това не беше редно защото живот без норми и наказания няма а ако имаше то тогава децата ставаха от глезени по-глезени и ставаше страшно . А пък и Ема е момиче и определено се отглежда много по-трудно от момче . Тя се замисли как ли в момента се чувства сина ѝ далече от тук и какво ли прави . Но не можеше да знае защото не му беше разрешено да се прибере а Скарлет нямаше нужното време за да отиде и да говори с нужните хора и да му издейства освобождение . Когато чу , че Лукас също няма да яде торта за момент се зачуди но щом не искаше тя нямаше да го кара на сила . Думите му за записите бяха истина и тя го знаеше това но по-добре така от колкото нищо . За момент се замисли къде точно ги беше преместила за последно но се сети , че са в нейната стая на едно то шкафчетата . Скарлет се сети , че колата на Лукас беше останала пред дома му и трябваше да прати някой от шофьорите да докарат и нея . Но определено трябваше да ходи до тях за да си вземе нещата и колкото ѝ на Скарлет да не ѝ се искаше това просто беше наложимо . Е можеше да импровизира някоя вечер върху един лист за някой тип мъжки дрехи но някак си не можеше да си го представи в раздърпани дрехи тип хип-хоп танцьор . Просто не можеше да го види с такива дрехи въпреки , че те бяха готини и екстравагантни . Поклати положително глава в знак на съгласие и се усмихна мило . Думите му за сина и дъщеря ѝ чак учудиха Скарлет . Изобщо не очакваше той да изяви желание да се запознае с тях и точно за това отлагаше момента . Но определено трябваше да ги запознае все пак те са толкова нейни колкото и негови . Щом смятаха да са едно семейство трябваше наистина да бъдат . Ни знаеше какво става с Емили но не можеше да си обясни как може да пропусне рождения ден на сестра си заради някой малка причина най-вероятно .
- Мисля , че сега точно не му е времето . Тя е изнервена а аз не знам защо дори не слезе да уважи сестра си а пък и с тези дечица около нас .... май не е точния момент . Но определено ще ви запозная и няма как да не ти допадне . Но със сина ми ... сега няма как да ви запозная защото той не е тук . Нямаше кога да му издействам освобождението заради дивотиите на Ема . – наистина дъщеря им в последната една седмица беше голямо обайниче . Самата тя не знаеше какво точно иска но въпреки това трябваше да иска все повече и повече . Скарлет се усмихна мило на мъжа до себе си и погледна децата . Миг след това се сети , че имат още работа и хвана Лукас за ръката и го поведе на вън . Идваше време за поредната заря а не се знаеше дали онези заблудени мъже са готови и знаят каква е работата им . Силно се надяваш Лукас да е палил заря защото иначе трябваше да го прави тя а това някак си не ѝ се стори много готино . Не си падаше пироманка за да се кефи ако има възможността да запали огромен кашон с ракети . Но ако трябваше щеше да го направи какво пък толкова . Може би Лукас се чудеше къде ли го задърпа пък сега но тя много добре знаеше , че онези не са си свършили работата или не на пълно . Когато беше на вратата пусна ръката му и облече палтото си тъй като на вън наистина си беше доста студено . А тя знаеше , че трябва да им се виси на главата за да си вършат работата . Подаде якето на Лукас с усмивка и го изчака да се облече .
- Трябва да видим до къде са стигнали с зарята . Тъй като малките след малко ще са готови с тортата и идва ред на заря която най-вероятно но е готова и няма кой да я запали . – засмя се дори да беше малко нервна . Тъй като тя мразеше да не ѝ се получават нещата . Но сега се надяваше хората да са си свършили работата . Не знаеше дали изобщо я беше чул преди секунда тъй като шумовете от стаята с децата бяха доста силни . Погледна вратата до себе си и направи доста недоволна физиономия . Скарлет мразеше студа и то повече от всичко друго но сега й се налагаше да излезе . Но просто искаше всичко да свърши и тези толкова много деца да се укротят . Тя обичаше децата и то много но в този момент и винаги когато Лукас и бил около нея просто ги игнорираше както правеше и сега . Тя погледна единствения мъж , който е обичала някога през живота си , с един от онези нейни предизвикателни погледи като прехапа леко долната си устна . Само колко ли интересни изглеждаха от страни ? Постави ръцете си на стената намираща се точно зад Лукас като притисна тялото си в неговото и впи жадно устни .  Опря чело у неговото, а ръката й леко се преплиташе в косата му като доволна усмивка премина през лицето й . Само какви игри играеше а знаеше как се чувстват и двамата . Но нямаше намерения да се предава така лесно както преди години просто възнамеряваше да си играе със слабостите му не зависимо какво ще трябва да жертва . Усмихвайки се доволно тя усещаше каква огромна нужда е имала от него до сега и колко празна е била през тези четири години . Но това не беше важно в момента , сега единственото нещо имащо значение беше точно това ,че те са заедно и тя няма никакви намерения да го пусне да ходи където и да било . Погледна на горе по стълбите и се зачуди кога ли най-сетне щеше да говори с Емили или по-точно кога тя най-сетне щеше да слезе ? Но отговор на този въпрос нямаше а Скарлет просто задърпа Лукас на вън като някое малко дете дърпащо родителите си към някой парк .
- Хайде .... хайде сега няма само аз да раздавам заповеди и да организирам . Зарята я оставям на теб и успех с охраната . - заяви му тя като се спря и го загледа учудено . Много й беше интересно как ще се справи с мъжете от вън и още повече , че те не знаеха изобщо кой е и нанасянето му в този дом . Е това определено щеше да бъде интересно как ще се справеше с тях . Но тя не се съмняваше в него и само онези да посмееха да му кажат нещо на криво ... ще се сбогуват с работата си . Но това не означаваше , че те ще останат без охрана ами просто ще си намереше нови . Нейния дом не оставаше и за секунда без охрана като се имаше в предвид какъв начин на живот водеше и как всеки искаше да я убие и още по-лошо не само нея а и децата й . Постави една доста нежна и кратка целувка за кураж и се усмихна хитро .

Събудих се заради шума от долу. Станах и се огледах. В стаята ми както винаги си беше мрачно, не че навън беше нощ но просто аз обичах да стоя на мрачно. Усмихнах се и станах, погледнах към календара си и видях че днес е рождения ден на Ема. Това малко и сладко ангелче, обичах го много. Веднага почнах да ровя из стаята си и да хвърлят всичко което ми падне по пода, само и само за да намеря подаръка си. Онзи ден й бях взела един огромен и прекрасен шоколад в формата на фея.. Ирония нали. Изведнъж от купчината дрехи се показа едно голяма бяла персийска котка.. Имахме много домашни любимци и не знаех имената на всички. Наведох се и взех котката да я погаля и тогава забелязах че мустаците й са покрити с шоколад. Веднага я пуснах на пода и изкрещях:
- Ах ти проскубаната и мързелива топка с косми. Само ми ела бълхясала гадина. Ще си направя от теб ушанки
 Котката все едно разбрала че не я очаква нищо добро тръгна да бяга из стаята а аз я гонех с метлата си. Докато тичах след нея без да исках натиснах бравата и вратата се отвори. Котката се шмугна през процепа а аз се спънах в купчината дрехи. Все още ядосана си станах и изтичах долу по стълбите все още по пижами след лакомия бозайник. Натъкнах се на родителите си които стояха до вратата и си говореха нещо, котката се беше шмугнала между тях и изчезнала. Слязох ядосана и продължавах да я търся.
- Къде е тази проскубана гадина. - обърнах се към Скарлет. - Мамо една от котките изяде подаръка ми за Ема. Мразя котки и особено тая.

Тя стоеше все така с онази нейна доволна усмивка . Чудеше се за толкова много неща а в същото време дори не намираше смисъл да мисли за тях . Когато усети тялото си толкова близо до това на Лукас тя си спомни онази нощ последната . Последната нощ в която тя беше щастлива от години на сам . Нощта в която почувства един процент сигурност и точно за това продължи да се бори дори със себе си . Самата тя казваше “На 99 % знам , че никога няма да си само мой но точно този един процент ме кара да се боря за да съм единствената в живота ти .“ и знаеше мнението на другите за тези думи но нея не я интересуваше . Тя го обичаше и винаги ще го обича такъв какъвто е не зависимо от всичко и всички . Чувството да е отново в ръцете му и то не като поредната играчка а като нещо доста по-сериозно я караше да бъде щастлива за постигнатото . Топли и студени вълни преминаха през тялото ѝ като в очите ѝ се появи онова пламъче , което я издаваше на пълно . Играта която играеха наистина ни ѝ допадаше не и след като имаше толкова голямо желание и нужда да е с него . Да бъде отново негова както на никой друг . Да бъде пак онази Скарлет която можеше да се разкрие само и единствено пред него . Този която не я интересуваше нищо и забравяше всички комплекси . Забравяше всичко случило се преди и правеше всичко за момента защото знаеше , че утре този момент може да го няма . Онази блондинка която беше не зависима от никой освен от него . Той беше нейния наркотик и най-силното лекарство слято с най-скъпия алкохол . С други думи смъртоносна комбинация без която тя би се съсипала . Знаеше , че не може да се довери на никой друг нито пък да бъде място от сърцето си на някакъв простак . Тя знаеше , че той може да усети чувствата ѝ и всяко едно нейно действие . Можеше да разбере всяка една мисъл в глава ѝ само с един поглед . Наистина ѝ се искаше да бъде себе си и семейството ѝ да е цяло както в този момент . Искаше всичко да бъде на ред и децата да не чувстват липса а той ... той да не си тръгва никога . За миг се замисли колко ли щастлива е в момента Ема и как ли утре ще се оплаква , че я боли глава и не иска да ходи на детска а да си остане вкъщи . Първоначално Скарлет се учуди как Лукас прие толкова лесно да се заеме с някакъв си кашон , който трябваше да бъде запален а след това разпръснат под всякакви видове картинки по небето във вида на заря . Но веднага след това видя , че той все пак си иска неговото и по-късно когато всички дечица се прибереха и когато си вземеше нещата от дома му щеше да си го получи . Поклати някак си не сигурно и го погледна закачливо .
- Само ако си заслужиш . – прошепна доста тихо и си пое дълбоко въздух като аромата от парфюма му се оказа повече от познат . Явно беше решил да си играят игрички а тя нямаше нищо против въпреки , че можеше да бъде постоянно в ръцете му . Не ѝ допаднда когато той не я целуна но поклати глава като в погледа ѝ се четеше “Добре добре скъпи мой щом ще играем игри ... няма проблем !“ спести да го каже и просто повдигна вежди . Точно преди да последва любимия си по стълбите слезе една от котките а след нея и Емили по пижама . Скарлет не можеше да си обясни какво правеше дъщеря ѝ и защо котката е изяла подаръка ѝ . Да тези животни наистина се хранеха повече от необходимото и то със всичко не зависимо дали и за тях или не но пък това не пречеше на никой . Тази Тооби беше толкова дива и буйна котка , че самата Скарлет вече се чудеше дали наистина е персийска . Все пак тяхната порода и мързелива а тази котка имаше повече енергия от всички животни в къщата и въпреки факта , че тя търсеше просто някой да я погали правеше много бели ако може така да се нарече . Когато Еми започна да ѝ обяснява Скарлет просто се засмя . То наистина си беше смешно докато нашата спяща красавица се е била отдала на покоите си бялото топчесто коте е изяло подаръка за Ема . Доста интересно . Усети как пръстите ѝ се преплетоха с тези на Лукас и го погледна с усмивка а след това върна погледа си на Емили . Дори Еми да беше ядосана на котето просто трябваше да се запознае с баща ѝ ако може така да се нарече .
- Тооби изтича на вън като попарена . Миличка успокой се и знам , че не мразиш котките и то точно тази . Няма никакъв проблем утре ще отидете да ѝ купиш нов все пак и котката иска да се храни докато ти си поспиваш . – засмя се леко като огледа Емили от глава до пети . Та това момиче наистина беше спало до преди секунди и все още се размотаваше в къщата по пижама . По принцип това нямаше проблем защото и Скарлет го правеше ежедневно но днес имаха гости и то много гости и трябваше да са поне малко по-официално облечени въпреки , че и Скарлет не беше се преобличала от както се прибра .
- Еми това е баща ви Лукас от днес той ще живее с нас . – каза на право Скарлет с усмивка . По някога беше прекалено директна без да подготвя нещата . Знаеше , че това няма да разстрои дъщеря ѝ защото тя просто беше готина и такива неща не биха я натъжили а биха я накарали да се чувства повече от добре . Знаеше , че по някога дъщеря ѝ и доста остра с постъпките си но точно това беше приликата ѝ със Скарлет . Тя не знаеше как се чувства сега Лукас но знаеше , че няма да позволи нещата между него и Емили да не са нормални . Всъщност те бяха много еднакви и тя беше сигурна , че лесно ще се сближат а това можеше само да я радва . Още повече , че Еми знаеше за него и това щеше да ѝ помогне да приеме нещата нормално . А пък и той трябваше да се държи добре с нея . Просто Скарлет знаеше , че нещата малко по малко ще се наредят . Погледна Лукас а след това Емили и изчака да види реакцията им .

- Да ама тая проскубана котка си има котешка храна. И Дукеса беше в стаята ми а тя не докосна шоколада дори и с нос. - погледнах майка си и унил поглед и добавих. - Не ми се ходи сама до магазина а и не знам дали са остана още такива шоколади. Този беше по поръчка. Беше позлатен.
  Обърнах се и погледнах към мъжа до Скарлет. Изглеждаше мил и добър човек. Малко ми стана неприятно, че съм още по пижама и рошава а ние имахме гости. А аз по начало винаги си ходех по пижама из къщата защото нямаше от кой да се срамувам и кой да ме притеснява. Щом чух майка ми да казва че това е баща ми, почувствах някаква прекрасна топлина в сърцето ми. Тя ми беше разказвала за Лукас но никога преди не го бях виждала. Погледнах отново към него и се усмихнах мило и лъчезарно.
- Приятно ми е Лукас... Искам да кажа татко.
 Тъкмо да кажа още нещо, когато огромно мече подобно куче изтича долу по стълбите, почна да лае и маха с опашка срещу мен. Усмихнах се и погалих кучето си. То се обърна към Лукас и почна да го души. Много се надявах двамата с Дукеса да се харесат. Накрая тя седна на задника и повдигна лапичката си в въздуха към Лукас.
- Това е кучето ми Дукеса. Тя явно те хареса и иска да се запознаете.

Скарлет изслуша думите на дъщеря си и тъжната физиономия появила се на лицето ѝ някак не се хареса на блондинката . Не обичаше недоволни физиономии на някой от семейството ѝ . Наистина котката не беше постъпила правилно но то е животно дори и да му се развикаше то пак нищо нямаше да разбере а Скарлет знаеше , че с бой нещата не се оправят . Никога не е смятала , че ако набие някое от децата то ще почне да прави всичко , което му каже . Самата тя знае от себе си , че когато нещо е забранено или си набит заради него то е много по-желано от всичко друго . Думите на Еми за позлатения шоколад някак си ѝ станаха странни . Лично тя не беше пробвала такъв нищо , че си хапваше доста добре сладки неща и предимно шоколад . Но наистина ѝ беше интересно да види и пробва точно такъв шоколад . За момент се замисли дали наистина не трябваше да прати животните на едномесечно обучение както преди но реши , че и така си е добре .
- Миличка тази котка е персийка и въпреки котешката храна знаеш , че обича да си похапва и други неща . Всъщност всичко , което попадне пред очите ѝ . Дукеса е куче а кучетата не са толкова големи фенове на сладкото . Няма да си сама най-вероятно Ема утре няма да поиска да отиде на детска може да я водиш с теб или да викнеш Аннабел да отидете да пазарувате . Предполагам колко е специален но ако сега звъннеш и поръчаш утре до към обяд ще са доставили в магазина . Нали така ? И моля те Еми не ме гледай с този тъжен и унил поглед . – тя я попита и се усмихна . Знаеше , че все някак ще намерят дадения шоколад . Вярваше в Емили и знаеше , че тя ще се справи и няма смисъл да си разваля вечерта заради едно бяло пухкаво коте . Скарлет погледна към Лукас като видя , че той духом не беше при тях и най-вероятно дори не ги чуваше . Но когато милата ѝ дъщеричка как се запознава с баща си се усмихна и знаеше , че те ще се разбират . В момента най-вероятно Лукас се чувстваше доста объркан и не можеше да обмисли добре колко много неща се случваха за тази кратка вечер . Той не можеше да осмисли толкова бързо нещата и знаеше , че трябва просто да го остави за малко на саме за да осмисли всичко . Не след дълго се появи и сладкото куче на Емили . Разбира се то започна да лае за да привлече внимание а Лукас му обърна не можеше просто да го игнолира . Той не обичаше животните и Скарлет го знаеше прекалено добре но не можеше да ги махне само заради това , че са диви .
- Мила него всички го харесват не зависимо дали е куче или човек . – поясни доста шеговито тя и се засмя . Това си беше истина всяка една се лепеше за него но дали щяха да го получат за нещо по-различно от леглото това беше доста труден въпрос . Но имаше отговор и на нето . Той обичаше Скарлет и тя го знаеше много добре . Точно заради тази обич той не можеше да обикне друга така както него . Същото ставаше и със нея тя не можеше да си помисли изобщо за някой друг . Обичаше него и знаеше , че или ще са заедно или тя ще е сама . Не можеше да си представи или позволи да е на някой друг в ръцете . Точно заради това щеше да направи всичко възможно да не го загуби повече никога . Когато чу думите му се зачуди дали да излезат или не но реши , че ако останат тук хем ще е много по-топло хем ще може да поговори с Емили а пък и Лукас имаше нужда да остане сам със себе си за да обмисли изминалата до момента вечер . Тя поклати глава и му намигна закачливо . Знаеше , че нищо от вън не е готово но тя мразеше студа а толкова много искаше да не се разделя от него дори и за миг но нямаше намерения да го задушава а пък и трябваше да говори с Емили .
- Ние ще проверим какво става с малките дребосъци и ще дойдем . – сведе поглед и пусна ръката му а миг след това съжали , че го е направила . Но вече беше късно той не беше в къщата и тя трябваше да се успокои . Приближи се към Емили и я прегърна . Знаеше , че на всички ще им е трудно но тя можеше да има пълно доверие на дъщеря си и можеше да говори с нея за всичко ... е добре де почти за всичко .
- Хайде ела да седнем в хола . – каза тя и я прегърна през рамото като я поведе към хола . Чувстваше се странно а когато седна на един от диваните и погледна Емили в очите не знаеше от къде да започне и как да ѝ каже .
- Еми добре ли си , всичко на ред ли е ? – попита я първоначално тя но не знаеше дали е правилно . – Знаеш за него мила и знаеш колко голяма нужда имаме от него . Знам , че първоначално ще ни е трудно на всички . Той не е имал контакт с деца до сега и ако на моменти се държи странно не искам да се чувстваш игнорирана или нещо подобно . Просто трудно показва чувствата си и знай , че аз те обичам . Той също ще те обикне но му трябва малко време . С баща е трудно но без баща е още по-трудно . Аз не съм имала баща но ще направя всичко за вас да живеете добре и да не ви липсва нищо . Въпреки , че Ема е негово родно дете съм сигурна , че той няма да те игнолира . Просто в началото ще е трудно за всички . Днес отидох в дома му и въпреки факта , че ми липсва се държах с него доста грубо и съжалявам за това но сега е важното , че той е тук с нас и можем да бъдем едно наистина добро и спокойно семейство въпреки лошите дни на всеки един от нас . – спря се до тук защото искаше да чуе какво ще каже дъщеря ѝ . Не знаеше дали ще я разбере и дари изобщо ще свикнат с него . Но знаеше , че заедно щяха да се справят . Изправи се и се приближи към прозореца като погледна през него и видя как любимия ѝ се занимаваше с огромния кашон . Знаеше , че той ще се справи и вярваше в това но искаше да е там долу . Но когато всички излязат тогава и тя щеше да слезе знаеше колко много ще се зарадва Ема и знаеше , че това ѝ го дължът . Погледна Емили с усмивка .

- Разбирам. - усмихнах се леко и кимнах. - Знам и аз те обичам много мамо.
 Гушнах я силно и седнах в скута й като малко дете. Наистина исках да имам добри и приятелски отношения с Лукас. Знаех, че няма да са като при обикновените бащи и дъщери. едвали щяхме да се бием с възглавници или да ме носи на конче като малко дете. Но много исках да се разбира ме добре. Да можех да споделям с него и да го моля за помощ. Бях сигурна, че той няма да ме игнорира а ако го правеше нямаше да е нарочно. Погледнах отново съм Скарлет. Те двамата изглежда се обичаха много а и бяха много сладки заедно. Усмихнах се още по широко и станах.
- Отивам да се преоблека и идвам.
 Затичах се бързо по стълбите, влязох в стаята си и взех първите дрехи до които се докопах. Оказаха се блуза с паднали ръкави и дънки. Сложих мантия си отгоре. Писах писмо и го пратих до сладкарницата да поръчат нов шоколад за  малката ми сестричка след което изтичах отново долу.
- Мамо утре ще отида до сладкарницата с Ема и там ще й дам подаръка й. Съгласна ли си?

Скарлет се отпусна чак тогава когато Емили отиде да се преоблича . Тя знаеше много добре , точно Еми няма как да не я разбере но беше длъжна да говори с нея все пак тя е дете . Най-вероятно Ема отново щеше да започне да разпитва след като гостите си отидат но и тя ще свикне даже бих могла да кажа , че вече е свикнала . Скарлет стоеше все така на дивана потънала в мисли . На обяд когато отиде при Лукас му беше толкова ядосана и се чувстваше толкова предадена , че изобщо не очакваше да успее да го вразуми . След това разговора с Ема свърши повече от бързо а Скарлет не очакваше нещо такова . Сега Еми приема нещата съвсем спокойно и нормално . Явно наистина днес е ден на истина както го беше нарекла блондинката . Някой хора казваха веднъж напусне ли те повече никога не очаквай да е вечно до теб но тя не вярваше на тези неща знаеше , че в живота нищо не е сигурно и можеш да очакваш всичко от него . Спомни си деня в който празнуваха първата годинка на Ема и се чудеше защо още тогава не го потърси но знаеше , че причината днес да се появи на входа на дома му бяха сълзите на Ема а не самото нейно желание и нужда да го види отново и да е с него . Беше свикнала да игнорира своите нужди и чувства и се раздаваше на макс за децата . Ами то реално погледнато до днешния ден само те я държеха жива за да не се предаде сама и да влезе в Азкабан а там я очакваше сигурна смърт . Но не всъщност имаше и още няколко важни хора в живота ѝ и не би могла да ги остави заради глупости или просто слабост . Преди четири години всички я смятаха за луда и я упрекваха , че е родила . Но защо пък да не ходи какво толкова все пак това дете беше и все още е от единствения мъж , който тя е обичала някога през скапания си живот . Останалите смятаха , че колкото и да го е обичала не е трябвало да пропилява младостта си заради едно дете . Да но за нея това едно дете отключи смисъла на живота ѝ . Самата тя не можеше да понася тези слухове още повече да позволи на някой да я упреква в очите . Просото не беше такъв тип човек и не можеше да си наруши собствените правила . Пък и те какво искаха да направи тя ? Да махне собственото си дете и да се събужда в чужди легла без дори да знае името на собственика им ли ? Това нямаше как да стане просто този начин на живот никога не ѝ се беше виждал нормален и дори забавен . Може да беше кучка и да подлудява всеки само с няколко действия но това не им даваше право да говорят какви ли не глупости за нея и точно за това тя беше прекратили всички слухове когато отиде и осинови и другите си две деца . Тогава всички млъкнаха а тя можеше да живее нормално и с цели в живота . Скарлет видя дъщеря ѝ на вратата с една доста секси близа . Емили винаги е била със стил и точно това я правеше още по-чаровна от по принцип . Тя много приличаше на блондинката и по характер и по стил точно тази еднаквост ги сближаваше още повече . Тя просто поклати глава в знак на съгласие с думите ѝ и се усмихна . Щеше да бъде добре да се разсеят и разходят .
- Съгласна съм миличка . – каза тя с усмивка . А от другата стая се чуваха викове и писъци . Явно малчовците отново се бяха разтичали . Когато писъците станаха още по силни Скарлет се намръщи и учуди какво става и какво точно предизвиква тяхното вълнение . Но миг след това се сети вероятно любимия ѝ е отишъл да ги извика за зарята . Тя се изправи и погледна учудено Еми . Но когато Лукас се появи на вратата с дъщеря им всичко ѝ стана ясно а след него и останалите деца допълниха картинката . Лукас беше повече от бърз с подготовката . Думите му допаднаха на блондинката . Тя знаеше , че той трябва да свиква да слага ред в тази огромна къща . Също знаеше и беше убедена , че ще се справи . Погледна Еми а след това и Ема . Малката принцеса беше не търпелива и това личеше по погледа ѝ . Точно заради тази причина тя реши да не я карат да чака . И тръгна след Лукас като направи знак на Еми да идва и тя . Във връзка с зарята Скарлет беше голямо дете и много си падаше по тази част от рождените дни . Зарята я караше да мисли позитивно на нещата до колкото е възможно . Все пак това бяха някакви ракети а когато се издигнеха на дадената височина ставаха какви ли не фигури . Само студа някак си притесняваше блондинката . Тя мразеше студа и въпреки , че с едно заклинание можеше да го премахне от дома си той просто беше допълнение и тя не искаше да го маха дори и да замръзва на него . Защо замръзва след като е добре облечена ли ? Ами защото тя яке почти никога не носеше освен ако студа не е повече от поносим . А сега беше повече от студено . Точно преди вратата тя подаде малкото бяло яке с пухчета на качулката на Лукас и взе следващото за да помогне на другите деца . Както в детската ги обличат и събличат сега трябваше да е сигурна , че всеки един от тях се е облякъл . Нямаше някакви намерения на следващия ден да чуе , че е разболяла децата на приятелките си . Когато стигна до якето на Еми ю го подаде и взе своето .
- Е татенце доволен ли си ? – попита го доста шеговито тя като очакваше да излезе на вън защото с това яке щеше да се изпоти в тази топлина . Усмихна се сладко и погледна Емили дали се е облекла . Знаеше , че сега пак трябваше да пази децата да не тичат прекалено близо да ракетите а това някак си не ѝ допадаше . В очите на Ема имаше онази доволна светлинка която би накарала всеки да се усмихне а в очите на Лукас се веждаше някакво чувство непознато за него , Емили тя все още беше сънита а Скарлет тя обуваше обувките на малчовците и не можеше да си обясни как на две годишни деца са им купили обувки с връзки . Та много по-лесно и удобно беше с цип и точно за това тя купуваше на Ема с ципове а само маратонките ѝ бяха с връзки . Погледна Лукас и му посочи къде са обувките на дъщеря им като тази вечер я оставяше на него той да се справи с нея а тя да оправи останалите двадесет-тридесет деца . За щастие поне Емили беше голяма и можеше да се справя сама и дори да ѝ помага .

Засмях се леко докато слушах как малките деца пищят от щастие и нетърпение да видят изненадата която беше приготвена специално за малкото ангелче което имаше днес рожден ден. Отидох до Лукас и погалих леко Ема по косата, усмихнах й се и я целунах по бузката.
- Честит Рожден Ден принцеске. Утре ще излезем двете и ще получиш един огромен подарък. Искаш ли.
 Засмях се и оставих Лукас да се оправи и да сложи обувките на Ема и се заех да помогна на Скарлет с другите деца които не бяха никак малко. Накрая щом и последното малко детенце беше с обувките си и якето си, взех собствените си маратонки и яке - все пак нямах намерение да излизам по блуза в тоя кучи студ. Навлякох дебелото яке и го закопчах догоре.
- Всички са обути и облечени, можем да излезем. - обърнах се и огледах всички деца, усмихнах се на мама и погледнах към Ема и баща ми. - Тате ти няма ли да се обуеш и облечеш? Да не измръзнеш?

Скарлет погледна Лукас за да види дали се справя с Ема защото тя мразеше да се облича точно както майка си . Не , че Лукас умираше от желание да се навлича с димни якета и ватирани дрехи но все пак се справяше добре с дъщеря им . Виждаше бащината обич изписана в очите му а това я караше да се усмихне . Не можеше да си представи нещо повече от техните усмивки , нямаше по-добро нещо от тях на този свят и тя беше благодарна , че ги има . Когато вече всички бяха готови той пусна Ема на земята и напуснаха топлия коридор . Когато Скарлет прекрачи прага и студения вятър премина през лицето и ръцете  тя потрепна . Само не можеше да си обясни как може да е толкова студено . Ако не обичаше зарята и дъщеря си нямаше да сто и секунда на този студ а щеше да изтича и да си влезе в къщи . Продължи на пред като погледа й наблюдаваше ту децата ту любимия си . Надяваше се само да не се обърка нещо и беше сигурна , че няма да има проблеми . Децата стояха наобиколили я и чакаха да видят какво ще стане а когато ракетите започнаха да се изстрелват те се загледаха на горе и запушиха ушичките си . Чак когато усети Лукас зад себе си успя да си отдъхне . Притеснението , че тези блещукащи неща можеха да го наранят не й допадаше и то изобщо . Но когато усети пръстите му отново преплетени в нейните се усмихна доволно . Точно тези ръце можеше да ги държи цял живот и никога да не ги пуска . Силните чувства изгаряха тялото ѝ а тя просто се радваше на този момент . Можеше да стои така с него още дълго . Допира на тялото му до нейното я накара да игнорира студа около тя . Просто той я зареждаше с топлина , сила и щастие . Точно трите неща от , които тя имаше нужда . Тя погледна децата а след това извъртя леко глава така , че с крайчицата на окото си да може да види погледа му . Думите , които чу произлезли от устните му предизвикаха разпалване на интереса й . Знаеше много добре , че и на нея не й е лесно до се държи на ниво и да не прави каквото и да било пред децата и то особено пред гостите но въпреки това разпалваше желанието й с всяка изминала минута . Когато усети парещия му дъх по кожата си настръхна цялата . Тя усети зачестяването на пулса си и пое дълбоко въздух за да го нормализира . Само не разбираше как може да има такова въздействие над нея . Желанието ѝ да изучи всяка една част от тялото му точно така както преди години не я напускаше . Тя просто знаеше , че е неин и на никоя друга не зависимо колко са се опитали да заемат мястото ѝ . Никоя не беше толкова съвършена като нея за да се състезава със Скарлет а дори и да  опитаха най-много да си тръгнеха със сълзи на очи и разрошена коса . Точно тази блондинка беше боец и не даваше своето без битка а дори и да имаше битка тя никога не я губеше . Би направила всичко за хората , които обича . Дори ако се налага да елиминира даден индивид . Когато видя доволната му усмивка просто наклони главата си и я отпусна на рамото му с усмивка .
- И аз мисля , че знам защо . - каза с усмивка и погледна на горе в зарята . На небето се бяха образували какви ли не картинки . Огледа децата а те подскачаха около тях и се радваха на шарените фигури появили се на небето . В очите на Ема се четеше радост и доволната ѝ усмивка не напускаше личицето ѝ . Емили също изглеждаше доволна и това я правеше наистина щастлива . Дори без да поглежда очите на любимия си знаеше , че и той е щастлив точно колкото тях . Тя се вгледа в очите му дори да ѝ беше малко трудно в тази тъмница и игнорира писъците около себе си . Но отварянето на вратата предизвика вниманието ѝ и тя погледна на там . Една от майките на децата беше подранила и решила да вземе сина си . Скарлет не ѝ обърна внимание а продължи да наблюдава зарята . Когато тя свърши тогава щеше да вземе сина си . Нищо нямаше да ѝ коства да остане още десет минути . Виждаше , че Лукас дори и да му беше трудно свикваше доста бързо с обстановката и живота в този дом . Както и с Емили която беше повече от мила . Това можеше да радва блондинката но една я притесняваше трудния характер на сина ѝ и колко ли трудна щяха да свикнат те двамата . Но това не означаваше , че няма да свикнат . Скарлет щеше да направи всичко по силите си те двамата да се държат добре един с друг а пък и винаги мъжкия родителски контрол е по-строг и силен за разлика от женския . Поне така се говореше де . Въпреки , че Скарлет смяташе тяхното семейство за изключение . Знаеше колко лош и строг може да бъде мъжа , който обичаше до болка но знаеше и колко голяма слабост му беше станала дъщеря им . Точно това можеше да го направи по-мил от колкото е и най-вероятно нямаше да им е много лесно в този отдел наречен възпитание .
- Знаеш ли колко много те обичаме ? - говореше в множествено число защото знаеше колко силни чувства има Ема а пък Емили винаги е била добре настроена към него допи и да знаеше доста от страданията , които им беше причинил . Погледна на небето а там се бяха образували четири огромни червени сърца а тя просто се усмихна . В този момент не усещаше студа около себе си само защото усещаше тялото си прилипено до това на Лукас а така студа нямаше как да я замрази . Децата подскачаха и явно на тях също не им беше студено но Емили беше голяма и не скачаше като малко дете може би точно на нея ѝ беше студено .
- Еми миличка да не ти е студено ? - попита я с доста загрижена нотка в гласа си . Като зачака да чуе отговора ѝ . А пък и зарята беше в своя край така , че скоро щяха да влязат вътре на топло . Ема видя котката изяла подаръка ѝ и изтича да я хване а бялото коте се сви в ръцете ѝ изплашено от шума на около . Погледна Лукас с усмивка . Знаеше , че той наблюдава дъщеря им все пак това беше първия му ден с нея и колкото ѝ да я наблюдаваше винаги щеше да му е малко .

Щом излязохме на двора зарята почна. Цветовете експлодираха и преливаха един в друг. Беше повече от невероятно и приказно. Все едно беше излязло от някоя приказка. Децата скучаха и се радваха, тичаха в кръг и се забавляваха. Скарлет и Лукас стояха прегърнати и се наслаждаваха на момента който за тях беше много романтичен. Усмихнах се, облегнах се на стената на къщата и се загледах в прекрасната заря. Гледах я и си мислех за многото различни фигурки и цветове в които се превръщаха.
 Бях потънала в мислите си, когато чух гласът на Скарлет. Той беше грижовен и прекрасен. Питаше ме дали не ми е студено. Предполагах че пита защото аз не подскачах като малките дечица наоколо. Усмихнах се леко и поклатих глава и отговорих.
- Не мамо. Добре ми е, якето е достатъчно дебело и плътно.
 Усмихнах се отново и се загледах в зарята която вече беше към края си. Усмихнах се и погледнах към Ема което сега гонеше котката и накрая я хвана и гушна. Все още бях ядосана на тая топка с косми но все пак Ема изглеждаше много сладко с нея. Помахах на малката си сестричка и я гледах как гушкаше котенцето си.

Скарлет наблюдаваше искриците в очите на Ема и беше доволна , че дъщеря й е истински щастлива дори да знаеше , че скоро ще свърши празника й . Рождения ден щеше да остане все така любим за малката принцеса както до сега дори нещо повече от този рожден ден до всеки следващ ще го чака с още по-голяма радост и желание . Самата тя не можеше да си обясни как толкова лесно прости на любимия си но нали хората казват ,че когато един човек обича винаги прощава не зависимо каква е причината . Всъщност тя наистина рядко прощаваше но на него няма как да не му прости . Нямаше как да му се сърди дори и да иска защото тя просто го обича повече от колкото е необходимо . Можеше да преглътне всичко само за да бъде добре семейството й . Знаеше колко много я обича и колко странно но добре се чувства когато споделя чувствата си въпреки ,че тово е наистина много трудно за него . Искаше всичко в миналото да не се беше случвало но ако всичко вървеше като по вода просто нямаше да са себе си . Те не можеха да не се скарат за нещо просто но и не можеха да издържат дълго да са скарани . Този период от четири години беше просто от инат но както хората казват инат глава чупи точно това беше истината . Бягаха един от друг и се държаха грубо но въпреки това някъде там в подсъзнанието им се мразеха за тези постъпки но гордостта им беше много по-голяма и подтискаше чувствата до един момент в , който те просто не излязоха на яве и нещата си дойдоха на мястото . В този момент блондинката се чувстваше повече от силна и беше готова да направи всичко възможно за да задържи любимия си до себе си . Беше потопена в мислите си и не чуваше нищо около себе си до момента в който Лукас също проговори но не каквото и да било . Тя не можеше да повярва , че чува тези силни думи от неговите устни . Та той не беше такъв и никога на никого не казваше , че го обича . Но тя го чу със собствените си уши и просто реши да повярва на думите му . Как се чувстваше в този момент ли ? И най-добрия писател не би могъл да опише чувството , което изпитваше блондинката . Тя беше учудена , доволна , радостна , изненадана и какви ли не чувства в едно . Това да се чуят тези думи от устните му и то точно от неговите беше повече от невероятно . Не усетно Скарлет се беше усмихнала широко докато стоеше вгледана в очите му .
- И аз те обичам повече от всеки на този свят . - призна си тя с усмивка . Въпреки , че той много добре знаеше колко много го обича тя се чувстваше по-сигурна като му го напомня колкото се може по-често . Просто смяташе , че за да му покаже силните си чувства трябваше да му ги каже а след това и с действия покаже . Когато той се отдръпн тя извъртя глава моменталически и го проследи с поглед . Но явно отговора на Еми не му се е сторил достатъчно убедителен Щом беше решил да даде якето си на дъщеря им . Наистина беше прекалено студено . С очи дебнеше Ема къде е и какво прави а това наистина беше повече от промяна в него .Само се надяваше да не прекрати пълната си промяна точно на средата на процеса . Радваше се че го е грижа за Ема и Еми по равно и въпреки , Емили беше по-голяма тя също беше дете и трябваше поне малко да й се напомнят някой неща . Усмихна се широко и скръсти ръцете си тъй като далеч от него наистина чувстваше студа повече от жесток . Но притеснението в нея отново напираше само при мисълта колко е студено а любимия й беше без яке просто искаше тези блещукащи светлинки да свършват за да се приберат на топло . Тялото й остана прилепено в неговото до момента в , който не се изстреля и последната ракета а това се стори на блондинката като слънце по след нощ . Настъпи тишина и децата се отправиха на вътре а Лукас и Скарлет ги последваха . Тя се сети , че за едно от момченцата бяха дошли и сега вътре ги чакаше майка му а това я наведена мисълта , че пак трябва да има сълзи , защото децата просто не искаха да си ходят а Ема по всевъзможен начин се опитваше да им каже , че на другия ден ще си играят пак . Но дори и тя не помагаше . Скрлет стисна леко ръката на Лукас само защото знаеше , че следващата ситуация просто не я обичаше . Не обичаше сълзи в очите на невинни хора а тези деца бяха повече от чисти и невинни . Еми и Ема бяха влезли на топло а Скарлет се убеди , че няма някое мъниче на вън останало в този студ . Усмивката й изчезна и на нейно място се появи гадното чувство на сбогуване . Не погледна Лукас защото той можеше да разбере промяната в настроението й а тя не искаше да натъжава и него . Просто влезе вътре и остави якето си на закачалката като се сгуши в него без да казва каквото и да било . А от вътре се чу гласа на нейната “приятелка” дошла да вземе сина си . Точно в този момент би предпочела да е на всякъде другаде но не и тук . Вдигна погледа си и потърси Еми с очи за щастие тя беше на близо .
- Еми ще изпратиш ли детето вместо мен ? - попита я тя като отново сведе поглед и постави главата си на гърдите му . Просто мразеше този момент от рождените дни и то точно детските . Сякаш децата повече никога нямаше да се видят . Тя не можеше да търпи сълзи и за това се опитваше да се измъкне от този момент но натоварваше дъщеря си да я замести . Колко не справедливо от нейна страна но какво да направи като децата й бяха слабост ?

- Да разбира се. - Усмихнах се мило на Скарлет и я потупах леко по рамото, облякох якето на Лукас отгоре моето и ми стана още по топло и приятно, след което хванах ръката на малкото детенце, погледнах го и казах:
- Хайде да те заведем при майка ти.
 Излязох навън с малкото детенце и отидохме при майка му която го чакаше търпеливо отвън на този студ. Щом видя сина си клекна и го прегърна. Поговорихме малко докато тя ме питаше как се е държал сина й и дали всичко и минало добре. Усмихвах се и отговарях на въпросите механично и бързо. След като тя си тръгна, аз влязох вкъщи, съблякох якетата, оставих ги на мястото им и отидох при родителите си, сестра си и другите деца. Седнах до Ема и я прегърнах, като я взех в скута си.
- На кака принцесата. - усмихнах се, тя почна да си играе с косата ми а аз я оставих и се наслаждавах. След малко се обърнах към Лукас и се усмихнах. - Благодаря, за якето.