First topic message reminder :

Коледно-новогодишните празници наближаваха и Рок, като много други бе обзет от подобаващо настроение. Но с идващи празници или не все още имаха уроци и домашни. Затова на него му трябваше материал.
 Грифиндорецът прибра пергамента с недовършеното домашно, стана и излезе от кулата на дома си, запътвайки се към библиотеката. Там бързо намери двете книги, които му бяха необходими, и понеже се оказа, че едната не може да се изнася, заради сериозното си разшиване седна на една маса. Записа си каквото и колкото му трябваше, след което върна книгата на мястото й и си излезе с другата в чантата. Навън времето беше приятно и Рок реши, че не му се прибира в момента. По тази причина тръгна към беседката. Стигна там влезе и седна, на пейката зачитайки се. След малко обаче го прекъсна появата на едно момиче.

Тъкмо си мислех, че ще пропусне, когато усетих ледено студена студената каша сняг да се стича по врата ми.Бе попаднало сняг под якето ми.Да...онзи момент, когато горещо и студено се срещаха "най ги обичах".Побягнах смеейки се.Кучето Томи хукна след мен.
-Не може да хванеш.- Усмихнах се дяволито, на Рок и тръгнах да тичам.
Тичах през алеята , докато пред мен не се изправи една огромна преспа сняг.Мислех, че ще успея да я заобиколя или поне не знам да я прескоча, но за жалост не успях.В последния момент Рок връхлетя и ме хвана преди да падана в самата преспа, аз се притиснах силно към него, за да не падна, леда бе хлъзгав.

- Не можеш да ме хванеш - усмихна се Ридиана и побягна. А Томи след нея
- Сигурна ли си? - засмя се Рок и метна нова снежна топка.
 Тя за разлика от първата пропусна, макар и на сантиметър. Хукна след момичето и я хвана пред една голяма пряспа. Тя се притисна силно към него, обаче стъпиха на хлъзгав лед и се отзоваха един до друг в пряспата.
 Рок се засмя на ситуацията. При падането не я беше пуснал и още я бе прегърнал. И изведнъж залепи устните си за нейните.

Устните му бяха в/у моите.В момента, в който го бе направил зениците ми се разшириха и първата ми реакция бе да го избутам от себе си.Не знам дали бях уплашена или изненадана.Следващата ми реакция озъдачи  дори самата мен.Дали рефлекс или нещо друго, но ръката ми се озова на бузата му и се чу силен плясък.Бях му ударила шамар.Сложих ръце пред лицето си.
-О..ъЪъ..съжалявам.-бе последното нещо, което казах.Спомням си, че седях на земята, в следващия момент помня само, как се изправям и си тръгвам.

Реакцията й на целувката беше, че му зашлеви шамар. А после каза, че съжалява и побягна
"Това пък защо?" - помисли си грифиндорецът недоволно. Не мислеше, че ситуацията си заслужава плесница. И му стана любопитно, дали това е била първата й целувка. 
 Та момичето побягна, а Рок извади магическата си пръчка и я насочи към Ридиана, докато тичаше след нея.
 - Риктусемпра! - изрече той.

- Риктусемпра! - изрече той.И всичко около мен стана някак си по забавно.Леко се замаях и започнах да се смея.Усетих по тялото си тръпнене и ..все едно някой ме гъделичкаше.Спрях на едно място, защото ми бе непосилно да се движа.Залитнах назад.Направих няколко стъпки назад в опит да се задържа на краката си.И само усетих как се ударих в стена или ..в нещо..или по точно в някого.
-Здравей..какво по.. - бях изгубила контрол.-Не мога да съм сериозна в този момент. - вече се смеех на глас.В следващия момент ми прилоша и изгубих съзнание.

Гъделичкащата магия настигна момичето и я накара да избухне в смях. Смееше се на глас, залита, блъсна се в настигналия я Рок и взе че изгуби съзнание.
 "А стига бе" помисли си грифиндорецът. "Каква стана тя?"
 Рейвънклоуката се нуждаеше от свестяване. Затова момчето я вдигна на ръце, повика Томи и се насочиха към болничното крило.
 - Припадна от смях - обясни Рок на мадам Помфри.
 Сестрата направи нужното, а после ги остави, за да обърне внимание на друг пациент.
- За пръв път виждам някой да губи съзнание от смях - каза той, когато Ридиана отвори очи. - Как си?

- За пръв път виждам някой да губи съзнание от смях - каза той, когато отворих очи. - Как си?
-Ъъ..добре ..малко ме боли глава.Изпитвах толкова емоции на веднъж, че ..може би тялото ми не е издържало на напрежението. - чувствах се изключително неудобна и неловка ситуация.Той изглеждаше загрижен и едновременно изненадан.Бузите ми поруменяха. - Уплаши ли се много? - попитах, като се стараех да изглежда, все едно случайно.

Тя каза, че само малко я боли глава иначе е добре. А бузките и пак заприличаха на зрели ягоди. Попита го много ли се е уплашил
 - Не много - Рок седна на близкия до леглото стол. - Само малко.
 Е, не много малко, но това е подробност, която запази за себе си. Момчето измагьоса жълта роза и я подаде на рейвънклоуката. Бе му казала, че са любимите й цветя.
 - Заповядай.

Поех розата от ръката му.Прекалено много харесвах тези цветя,за да откажа.Въпреки, че още бях малко объркана от факта, че ме целуна неочаквано.Питах се дали иска да го направи пак, но не смятах да го питам,трябваше да се сети сам.
-Благодаря.-доближих я до носа си, за да усетя аромата.Направих магия, която да я изсуши.Той погледна учуден, извадих тетрадка от чантата си и я прибрах вътре.

Момичето му благодари за розата и я изсуши с магия. Рок Се учуди, обаче видя, че я слага в тетрадка и предположи в уча си , че ще си прави хербарий.
 А на него му се прииска пак да я целуне. Само че не знаеше как ще реагира. Имаше само един начин да разбере и грифиндореца го направи. Отново залепи устните си за нейните, и ги задърга секунда-две  повече.

Харесваше ми да ме целува.Устните му бяха меки и топли.Не бях все още сигурна дали искам нещо от него.Може би трябваше да ме убеди, за да съм по сигурна дали е искрен.Леко се отдръпнах от него.
-Какво правим сега?Не прибързваш ли? - не го поглеждах, за да не му е неудобно.Извърнах поглед настрани и зачаках отговора му.

- Целуваме се - невъзмутимо отвърна Рок.
 Всъщност и двата пъти той беше активната страна. Но целувката си е целувка. Томи захапа леко крачола му и го подрърна.
 - Не харесва болнични стаи - рече момчето погалвайки малкото хъски и му каза да почака. - И да, може и да прибързвам. - Все пак бяха се запознали само преди има-няма час. Но ми се прииска да те целуна още в беседката.

Целуваме се. -погледна ме озъдачено. Не харесва болнични стаи. - рече той галейки малкото хъски и му каза да почака. - И да, може и да прибързвам.Но ми се прииска да те целуна още в беседката.-отвърна и стисна устни.
Дали бях груба.Може би го ядосвах.Не ми пукаше.Аз не бях такова момиче просто да целувам някого,нрава ми не бе като на всички останали, и той трябваше да свикне с това.
-Защо не харесваш болници?-отклоних съвсем не случайно темата.Очаквах да ме подхапе за това след отговора си.

- За Томи (отнасяше се за него) не знам - отвърна момчето, а кученцето излезе до вратата на стаята и зачака.
 - Обаче  и аз не харесвам особено болници - допълни той. - Но при мен е заради майка ми.
 Не виждаше смисъл да споменава подробности. Стана от стола, на които досега беше седнал и пристъпи към вратата
 -  А ти защо отклоняваш темата? - подсмихна се Рок

-  А ти защо отклоняваш темата? - подсмихна се Рок.
-Защото мога. - отвърнах и вирнах носле. - Тръгваш ли си? - Погледнах го учудено и погледнах към отворената врата.Кучето бе отвън.А аз се чудех какво по дяволите се случва.Целува ме и си тръгва след това.

Отговора й беше, че отклонява темата защото може и  учудено го попита дали си тръгва
 Рок спря.
- Да - потвърди той. - Така както гледам си по-добре и нямаш нужда от присъствието ми. Но може би имаш от почивка?  Пък и както казах с Томи не харесваме болници.

- Да - потвърди той. - Така както гледам си по-добре и нямаш нужда от присъствието ми. Но може би имаш от почивка?  Пък и както казах с Томи не харесваме болници. - според мен бе груб.Реших да не се цупя, защото това щеше да му достави пълно удоволствие.Но нямаше да тръгна и след него.Не харесвах този тип игри.
-Ако искаш остани.Не искам да оставам сама.-откровено си го казах и потърках нервно чаршафа.

- Ако искаш остани - каза тя, добавяйки че не иска да остава сама.
Рок пак спря и се замисли за малко
 - Нека съдбата реши - извади от джоба си монета от от джоба си. - Ако се падне ези  си тръгвам, тура - ще поостана за малко.
 Подхвърли монетата, хвана я във въздуха, плесна я върху китката си и погледна. Прибра я, наведе се и вдигна Томи. След това пак седна на стола, държейки хъскито на скута си.

- Нека съдбата реши - извади от джоба си монета от от джоба си. - Ако се падне ези  си тръгвам, тура - ще поостана за малко. - продължаваше с игричките, какво всъщност се опитваше да постигне с този инат.В край на сметка остана.Било то защото се бе паднало тура или от съжаление...нямаше значение.
-Омръзнах ли ти?-попитах и го погледнах право в очите.Може би нямаше да излъже.

- Омръзнах ли ти? попита го тя гледайки го в очите
 Рок преустанови галенето на кротналото се върху коленете му кученце.
 - Ако ми беше омръзнала - нямаше да хвърлям ези-тура дали да остана или не - отвърна той, не отклонявайки поглед от нейния. - А щях направо да си тръгна.
 Въпроса не му беше приятен
- Но ако предпочиташ, не е късно да го направя

-Ако ми беше омръзнала - нямаше да хвърлям ези-тура дали да остана или не -Не отклони нито за секунда поглед от моя.Това съревнование, на кого нервите щяха да издържат повече ли беше.- А щях направо да си тръгна.-устните му потрепериха и усетих как скръцна със зъби.Не му бе особено приятно.- Но ако предпочиташ, не е късно да го направя.-стола скръцна, а зениците ми се разшириха.Сериозно ли го напрягах без нищо толкова да съм казала.
Приближих се до него.Хванах лицето му и го целунах.

Ридиана приближи до Рок, обхвана лицето му в шепите си и този път тя го целуна.
 "Време беше" помисли си грифиндорецът, а с едната си ръка погали бузата на момичето.
 - Скоро наистина трябва да се прибирам - каза той. Имам да си довърша домашното. Обаче, какво  ще кажеш - на ум си рече:"кажи да или добре" - утре пак да се срещнем? Да кажем след часовете в беседката?

-Добре.-отвърнах аз.

- Добре - отговори тя, след като Рок я покани на среща.
 Поприказваха  още малко, после се разделиха и момчето се прибра в кулата на Грифиндор. Там нахрани малкото си хъски, дописа си домашното, преговори набързо уроците и си легна. На следващия ден след часовете се прибра, колкото да остави учебниците си, мина през Голямата зала, да похапне набързо и тръгна към беседката заедно с Томи.
 Изглежда часовете на рейвънклоуката свършваха по същото /или почити / време като неговите, защото приближавайки Рок я видя да влиза в беседката.
 - Здрасти - каза той влизайки на свой ред.

Тъкмо влязох и седнах и той влезе през вратата на беседката.
- Здрасти.- каза той още с влизането.Усмихваше се,това бе добър знак.Нямахме добро начало.
-Как си?-попитах го без да поглеждам.Бях заета да разрошвам Томи.