Коледно-новогодишните празници наближаваха и Рок, като много други бе обзет от подобаващо настроение. Но с идващи празници или не все още имаха уроци и домашни. Затова на него му трябваше материал.
 Грифиндорецът прибра пергамента с недовършеното домашно, стана и излезе от кулата на дома си, запътвайки се към библиотеката. Там бързо намери двете книги, които му бяха необходими, и понеже се оказа, че едната не може да се изнася, заради сериозното си разшиване седна на една маса. Записа си каквото и колкото му трябваше, след което върна книгата на мястото й и си излезе с другата в чантата. Навън времето беше приятно и Рок реши, че не му се прибира в момента. По тази причина тръгна към беседката. Стигна там влезе и седна, на пейката зачитайки се. След малко обаче го прекъсна появата на едно момиче.

Както винаги вървях на някъде с книга в ръка.Природата тук бе изумителна.Изключително много се възхищавах на вековните дървета, които обграждаха училището.Птича песен се чуваше някъде измежду тях.Беседките бяха най - подходящото място за отдих и четене.Нещата бяха нормални както винаги, отивах по едно и също време всеки ден на това място и знаех, че няма никой там.При влизането ми забелязах едно момче.Присъствието му там силно ме изуми понеже очаквах отново да е празно и да си почивам необезпокоявана.Реших че трябва да отида да се представя..както винаги бях изключително контактна.
-Хей, как си? - съвсем любезно попитах.

При появата на момичето Рок остави до себе си книгата, която четеше и която беше свързана с домашното му по грижа за магическите създания и, прибра опънатите си крака и  я погледна. Видя, че е с цветовете на дома Рейвънклоу и че изглежда на неговата възраст. Може би, даже много вероятно се бяха засичали по коридорите, в някои общи часове или на друго място, обаче сега не се сещаше така ли е или пък по какъв повод.
- Добре съм - отвърна грифиндорецът на въпроса й как е.
- А ти? - поинтересува се на свой ред

- Добре съм - отвърна грифиндорецът на въпроса й как е.
- А ти? - поинтересува се на свой ред.
Той се усмихваше.Много ми харесваше, когато хората го правеха.Чувствах се доста приятно от това, че просто не стана и си тръгна или нещо по - лошо, да си помисли, че съм някаква досадница.Усмихнах се на свой ред и отвърнах.
-И аз, до някъде.Доста е скучно преди празниците тук.Хората са някак изхабени от учене.По какво учеше, мисля че те прекъснах. - бях познала веднага по цвета на учебника.Възползвах се от това, за да удължа разговора.

- И аз съм добре, донякъде - отвърна новодошлото момиче.
 Добави, че преди празниците става доста скучно и го попита по какво учи.
- По грижа за магическите създания - отговори Рок. - Трябва да си довърша домашното за утре.
Премести се малко и покани рейвънклоуката да седне.
 - А твоята книга, каква е?

- А твоята книга, каква е? - попита момчето и ми направи място да седна до него.Реших, че и без това четенето на глупавата ми книга можеше да почака.
-Ами, роман.Не е нещо интересно.Харесва ми да чета неща, които ме отвличат от ученето.Така и не се запознахме.Аз съм Ридиана.А ти ? - усмихнах се и подадох ръка на момчето.

Момичето каза, че книгата й е някакъв роман, обаче не е нещо интересно. На момчето му стана любопитно, след като е така, защо тогава го чете, само че реши сега да не пита. Тя му подаде ръка и се представи. Името й беше Ридиана
- Аз пък съм Рок - на свой ред се представи грифиндорецът ръкувайки се с нея. Помисли си, че и на двамата имената започват с една и съща буква. С Р.
- Приятно ми е.

- Аз пък съм Рок - на свой ред се представи грифиндорецът ръкувайки се с нея.- Приятно ми е. - добави след това.
-Често ли идваш тук?Не съм те засичала до сега може би се разминаваме?-усмихнах се и зачаках отговор.

Рейвънклоуката го попита често ли идва в беседката и добави, че сигурно са се разминавали при предишните й идвания.
- Определено сме се разминавали - кимна в знак на съгласие Рок. - Жалко, че не сме се засякли по рано.
Добави, че напоследък не идва толкова често.

- Определено сме се разминавали.Жалко, че не сме се засекли по рано.Напоследък не идвам толкова често.-каза събеседника ми.
-Колко тъжно.С какво се занимаваш през свободното си време...Мм освен да идваш тук? - отворих чантата си и потърсих гланца си за устни.Извадих до и си сложих.Обичах вкуса на бонбон, придаваше леко розовеещ цвят на устните ми.

Ридиана го попита, какво прави в свободното си време.
- Разни неща - отвърна Рок гледайки я как си слага гланц за устни. - чета, разхождам се сред природата, ходя на куидични или баскетболни мачове.
 Не знаеше дали събеседничката му е наясно, какво е баскетбол, затова допълни, че е мъгълски спорт.
 - Ами ти? - попита на свой ред
 Премести се по-близо до нея.

Младия грифиндорец отправи същия въпрос и към мен.Усмихнах се, когато се премести по близо до мен.Хареса ми, че се опита да прескочи дистанцията помежду ни, но все пак не бе нахален.
- Не съм много спортна личност, но плувам когато се прибера у дома.Предимно уча и чета хубави книги.Харесва ми.Така виждам живота на много хора, които никога няма да съществуват.-случайно пръстите ми докоснаха неговите, поместих ръката си веднага.-Харесва ми  и магията, улеснява някой неща.-оправих косата си и завъртях един кичур коса около него.

Отговорът на Ридиана беше, че не е много по спорта, но понякога, когато си е у дома плува. И че  предимно учи и чете, което й харесва.
 -  Улеснява - съгласи се грифиндорецът.  - Река, езеро, басейн? - поинтересува се, къде ходи на плуване.
 Рок бръкна в джоба си, извади пликче всякакво вкусови бонбони, предложи на момичето и взе един за себе си.
- Какво ще кажеш някой път да се разходим? - предложи той. - Повърнато - изплю бонбона.

-Ъм..море естествено, когато съм у дома.-липсваше ми у дома.
Рок бръкна в джоба си и извади пакет с шарени бонбони.."дали има желирани бяха любимите ми"
Подаде ми пакета, бяха вкусови, поколебах се дали да си взема, но все пак бях адиктед към сладкото.Взех един и изчаках той да изяде своя.
- Какво ще кажеш някой път да се разходим? - предложи той. - Повърнато. - изплю бонбона в салфетка.
-Ами да го направим още сега или си зает?-попитах и хвърлих поглед към чантата му, където бе прибрал учебника си.Лапнах бонбона, който държах в ръката си. - Ммм...има вкус на захарен памук. - обикновено изкарвах късмет с тези бонбони.Зачаках отговор направих тъжна физиономия тип тъжно кученце.

- На море е хубаво - съгласи се ученикът от Грифиндор разопаковайки друг бонбон. - Аз понякога ходя да плувам в Темза. - Праскова, с малко канела - обяви вкуса на бонбона.
 Момичето се съгласи да се разходят и предложи да го направят сега, ако не е зает. Рок имаше да дописва домашно, обаче можеше да го направи и малко по-късно. А и рейвънклоуката беше направила физиономия тип "тъжно кученце"
- Добре - затвори чантата си, стана и й подаде ръка. - Накъде да идем?
 И като стана дума за кученца изведнъж се чу джавкане и в беседката се появи Томи. Малкото хъски се бе измъкнало от стаята и намерило стопанина си.

-Праскова, с малко канела.-каза Рок.Харесвах канелата напомняше ми на Коледа.- Добре - затвори чантата си, стана и ми подаде ръка. - Накъде да идем? -погледна ме питащо.
-Изненадай ме! - Усмихнах се и хванах ръката му. - В този момент едно синеоко хъски нахлу в шатрата, аз пуснах ръката на Рок и гушнах и разроших козинката на кученцето.Обожавах тази порода.Страшно красиви и освен това излъчваха власт и благородство.
В този момент спътника ми го повика то отиде и застана до него.
-Твое ли е ? - попита и отново го хванах за ръка.

- Изненадай ме - усмихна се Ридиана и го хвана за ръката тъкмо, когато Томи влезе. Тя клекна и разроши козината на малкото, сладко  хъски. Попита Рок дали е негово.
 - Да - потвърди момчето и също погали кученцето. - Казва се Томи.
 Хъскито изджавка като си чу името.
 - Тогава ще отидем в парка - избра той и пак хвана ръката на момичето.
 Излязоха от беседката заедно с кученцето и тръгнаха.

- Тогава ще отидем в парка - избра той и ме хвана за ръка.
 Излязохме от беседката заедно с кученцето и тръгнахме.Чувствах се доста доволна от факта, че се съгласи да излезем на разходка.Парка беше бяла приказка.Тъкмо бе навалял сняг.Томи скачаше от преспа в преспа докато, ние вървяхме по изчистения път.Изключително много ме впечатли един розов храст.Беше от жълти рози,любимите ми.Скрежа бе замразил цвета на розата, но аромата още се усещаше.Докоснах розата и леда около цвета и се ступи и тя разцъфна.
-Казах ли по рано, че обожавам магията.-затаих дъх.Стиснах ръката на Рок.

Беше навалял сняг и бе покрил земята с бяла, пухкава пелена. Кученцето подскачаше от една пряспа на друга, а момчето и момичето вървяха по утъпканата пътека.
 - Каза - засмя се Рок, когато тя използва магия, за да накара една замръзнала роза да разцъфне в жълти цветове.
 Огледа храста, откъсна един цвят, като преди това с магия направи бодлите меки.
- Заповядай - подаде й розата

- Заповядай - подаде ми розата.Усмихваше се, и аз се усмихвах.Погледите ни се срещнаха за секунда, но аз се смутих.
-Благодаря, любими са ми. - сведох глава надолу.След секунда усетих ръката на бузата ми.

Ридиана каза, че жълтите рози са й любимите цветя. Обаче изглежда се смути, защото наведе поглед към земята.
 - Аз пък харесвам най-много минзухари и люляци - каза Рок.
 Повдигна ръка и погали бузата на момичето. А върху другата буза? Там сложи една целувка.

- Аз пък харесвам най-много минзухари и люляци - каза Рок.Повдигна ръка и погали бузата ми. А върху другата буза? Там сложи една целувка. Бузите ми поруменяха и понечих да се отдръпна.Люлякови листенца започнаха да капят от въздуха.
-Харесват ти люляци?-Погледнах го в очите.

След целувката бузите на младата рейвънклоука поруменяха и очите им се срещнаха.
  Рок реши че нейните са доста красиви. И не се сдържа да й го каже. От небето пък  започнаха да валят люлякови листенца и да се сипят върху снега
 - Харесвам -  потвърди той за люляците.

-Благодаря!А ти имаш хубава коса. - докоснах я с пръсти и я разроших.Откъснах се от прегръдката на Рок и тръгнах по пътеката.Събрах малко сняг в шепи от една преспа.Оформих я като топка и я хвърлих по него.
-Опа.Не исках. - казах след като топката уцели Рок.Усмихнах се невинно.

Тя му върна комплимента, като му каза, че има хубава коса и я  разроши. А после го замери с топка сняг.
 През това време Томи вдигна краче до един храст, свърши си работата и продължи да припка по снега около тях.
 - Ами тогава да ти я върна - подсмихна се Рок.
На свой ред загреба малко сняг, оформи топка и уцели Ридиана с нея.