Някъде из Хогуортските поляни

Колкото и голям да беше замъка понякога имах чувството, че се задушавам вътре. Сякаш стените ме притискаха, хиляди гласове, унеците, които ме гледаха странно, само защото изглеждах толкова млада. Още в първите си часове при мен повечето от тях проумяха, че няма да провалят уроците, само защото съм близо до тяхната възраст. Не, че не се бях опитали, но май едноседмичното наказание им беше показало какво няма да се допуска в моите часове. Сега оставаше да накарам онези няколко момчета да проумеят, че мечтата им да преспят със секси преподавателка няма да се случи, поне не и с мен. Поклатих леко глава... Едва сега, от гледната точка на преподавател бях успяла да осъзная колко досадни могат да бъдат учениците и колко здрави нерви трябва да има учителя. Най-трагични бяха четвърти и пети курс, едновременно бяха твърде малки, за да са разумни, а другите просто не осъзнаваха колко важна е годината им за С.О.В.А.
Свалих наметалото си и го проснах на тревата. Не ми пречеше да остана по дънки и ярко жълта тениска с логото на язовците. Ако някой ученик ме видеше вероятно щеше да е изненадан, но това не ме интересуваше. В най-лошия случей щеше да я някой, който е нямал часове при мен и си няма и представа, че съм преподавател. Извадих смачкана кутия цигари и още след първата дръпка яда ми към всичко и всички започна да намалява.

» Някъде из Елесмера
» Някъде из Теринсфорд
» Преди няколко седмици при мистериозната поляна, някъде из Великобритания
» Хогуортс, някъде около 22 Юли
» Някъде из онова нещо наречено Хогуортс,някога,ама кога не е важно.

Някъде из Хогуортските поляни

Някъде из Хогуортските поляни

Similar topics

Similar topics