Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 16 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 16 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
| | Автор | Съобщение |
---|
astrid;Магьосник
Брой мнения : 10 Точки : 14 Reputation : 0 Join date : 02.09.2015 Age : 25 | Заглавие: Лондон; преди 2 години Сря Сеп 09, 2015 11:17 pm | |
| Астрид вървеше по най- затънтените улички на Лондон и чуваше равномерното дишане на Томас до себе си. Нямаше представа какви ги вървеше, но от време на време нивото й на самотност ставаше твърде много дори за нея, та затова се запознаваше с някого и обикновено после имаше забавни спомени от глупости, които беше правила. Запозна се с него в Продънения котел и нещо не й харесваше у него, но не можеше да разбере какво или напълно откачаше, но реши да игнорира въпросното чувство и да се отпусне. Нямаше да го направи пак скоро, а и си имаше достатъчно главоболия на работа, за да се замисля. Той изглеждаше приятен и се бяха заговорили доста дълго на една маса. Първоначално беше доста скептична, че й прекъсват самотната вечер, която си беше отделила да си почине от всичко и всички с чаша огнено уиски, далеч от апартамента си.. и от себе си. Той беше седнал и започнал да говори и някак си я беше навил да я заведе до някакво „специално“ място. Астрид по принцип беше изключително недоверчива, но той й вдъхваше спокойствие, главата й беше замаяна на прилично ниво от алкохола, а и нямаше против вечерта й да бъде оттървана от скуката, която иначе я беше превзела. Та затова сега вървеше и се оглеждаше с повдигната вежда. Живееше в Лондон от години, а веднъж не беше вървяла по тези места, което беше странно. Беше обиколила почти целия град, но до тук не беше стигала. Не изглеждаше особено приятно. Тъмнината ги обгръщаше от всякъде, сградите бяха стари, изоставени и изпочупени. Вятърът подухваше и носеше студ, миризма на гнилоч и страх. Бяха подминали преди малко един бездомник, който се беше свил, треперейки в един ъгъл, мърморейки нещо под носа си. Беше задържал погледа на Астрид с дивите си очи, но само за няколко секунди. Вече тръпки я полазваха, макар че това беше мъгълски квартал очевидно и й най- страшното, което можеше да й се случи, не можеше да се сравнява с това, което тя можеше да направи в отговор. И все пак нещо в мястото я притесняваше.
- Наближаваме ли? - попита тя Томас и не усети, че акцента й се е усилил от невниманието, поради притеснението й. Реши да повтори за всеки случай, немският акцент не беше от най- лесните и приятните за разбиране. - Извинявай, наближаваме ли? |
| | | raptorrexЧерен магьосник
Брой мнения : 46 Точки : 54 Reputation : 0 Join date : 01.06.2014 Местожителство : София | Заглавие: Re: Лондон; преди 2 години Сря Сеп 09, 2015 11:46 pm | |
| -Дали наближаваме? Ще видиш! Това беше изреченето от Томас, което Астрид успя да чуе. Тя обаче не успя да разбере следващите думи на младежа, а именно: -Ти наближаваш, за себе си не знам! Каква беше истината като цяло? Том беше на 20, наскоро завършил училище и тъкмо влизаше в недрата на т.нар "Черен бизнес". Занимаваше се с дребни вандалщини- я откраднал нещо, я направил нещо, безпорядък, ала-бала, убил едва 3-4-ма души. Това е истината. Беше срещнал Астрид в Продънения котел и веднага беше намерил нещо у нея. Беше усетил тя беше по-специална от другите, нещо го привличаше да отиде при нея и да я заговори и представете си колко изненадан беше младежът, когато тя всъщност се съгласи той да я заведе на специалното си място. Колкото до това място- то беше обикновен изостанал апартамент, в който Томас живееше, когато беше в Лондон. Но не той всъщност е интересната част. Интересното е мазето на жилищния блок, в който беше апартамента- там младежът криеше всичко, което беше донякъде свързано с неговия черен бизнес- рафтове, пълни с всякакви видове отвари- от отрови до разни други парфюмчета, имаше пръчки, които Томас беше откраднал или отмъкнал, нещо такова, имаше плановете, които кроеше, списъци с хора, набелязани или просто по-интересни. Всякакви такива работи. Никой не влизаше в това мазе, защото ключ нямаше, а самото мазе не можеше да се отвори с проста магия, като Алохомора или нещо такова. Истината седеше другаде, съвсем другаде. Как се влизаше в самото мазе, знаеше само Ройс и това си оставаше мистерия. Блокът иначе беше почти празен, и изключение на две-три мъгълски семейства, които си кротуваха и не правеха проблем на Томас. Младежът беше решил да заведе Астрид толкова близо до своя таен склад, защото... е той самият също не знаеше защо, но въобще и не чустваше каквато и да е било опасност. Просто отвътре усещаше желание да заведе момичето там, да се позабавлява по някакъв начин. Интересно как ли щеше да завърши нощта... Докато ходеха към мястото, Ройс усети, че Астрид не се чувстваше особено удобно в квартала, в който се намираха. И как иначе- беше тъмно, мръсно и изключително заплашително. И все пак, това беше перфектното място за нещо подобно. По едно време Том рязко спря и реши да си запали едно от любимите цигари. Когато го стори, спокойно можеше да продължат нататък. -Искаш ли една?-попита Том събеседничката си, предлгайки й една от скъпоценните хартийки. След отговора й, те продължиха по пътя си и съвсем скоро стигнаха да блока. Той беше най-обикновен, но се отличаваше, че беше като че ли по-модерен от останалите постойки в околността. Часът беше около полунощ, луната беше пълна, времето- леко студено. Чуваха се единствено песните на щурците. Всичко живо спеше. Томас се приблжи до вратата. -Алохомора. Нещо вътре изщрака и вратата се отвори с леко скърцане. Ройс, като истински джентълмен, подкани момичето да влезе преди него, след което сам прекрачи прага и затвори вратата. -Насам!- Том посочи масивното стълбище и двамата закрачиха нагоре, чак до 5-тия етаж- един от най-горните.Когато най-накрая стигнаха до вратата на точния апартамент, младежът отново отвори вратата и пред тях се откри тъмнина. -След теб... |
| | | |
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |