oh, no, it's you again.

Заглавие: oh, no, it's you again. Пет Мар 06, 2015 11:15 pm

Дишай. Издишай. Не убивай Николас. Дишай. Издишай. Недей. Запази спокойствие.

Вървях, развяла черната си мантия зад себе си за драматичен ефект, към кухнята, и си мислех за Адам, с когото сега щях да се мотая из тайните коридори, а после да вечерям, в приятната компания на същото това момче, ако не беше това проклето наказание. Ех, колко скъпи ти ставаха тези обичайни сладки часове, когато не можеш да ги имаш...

Тц. Няма да го бъде. Зарежете спокойствието.

Това си е чиста подигравка. Нали уж се бяхме измъкнали от тази каша, нали уж нямаше да си говорим никога повече, какво беше това?! На нито една негова дума ли не можеше да вярвам? Как се стигна до наказание? Нали аз бях прекарала часове в дълбоки разговори с Екатерина, за да я разубедя съвсем и да се уверя, че няма да каже на никого, че с онзи нагъл хафълпафец сме били в банята на префектите и сме я превърнали меко казано в хаос. Цяла седмица бе минала в мир, с Николас се подминавахме по коридорите и бях щастлива, че отново всичко е спокойно, а ето, че изведнъж в неделя вечер ни вика директора и ни налага наказание всяка неделя в продължение на два месеца да помагаме в кухнята на домашните духчета. Точно така. Точно толкова нелепо и неприемливо е колкото звучи.

Стигнах кухнята точно в уречения час, в колкото ни викаха- седем и половина, половин час преди да се сервира вечерята. Винаги бях точна, дори и за неприятните наказания, все пак си имах принципи... или поне ми бяха останали неопетнени принципи след онези чудесии в банята, които исках да спася. Чудно какво ли щяхме да правим. Тъкмо да вляза, използвайки дадената ми от Озера парола, когато чух стъпки зад себе си и се обърнах. По коридора завиваше не кой да е, а самият ми проблем- Николас Ашбри, в целия си блясък и с винаги рошавата си рижава коса и небрежно закопчана мантия. Пуснах дръжката и се завъртях рязко. Ехидната усмивка, която се изписа на лицето ми, беше съвсем противоположна на моето гневно изражение и злобно присвити очи, с които го приветствах. Спря на крачка от мен, наслаждавайки се на всяка минута, в която ме дразни, и се ухили нагло.

-Я, Денвърли. - подхвърли той.

Я, виж ти, освен всичко друго Ашбри си нарушава и обещанията. Казах ли вече, че не е честно?! Стигнахме до тук, защото успя хитро да ме изманипулира, за да го пусна в банята, а после очарователната магия, която тази стая съм сигурна, че притежаваше, ме превзе и добре, няма да лъжа, забавно беше, но беше против всякакви правила и рискувах много ей така, без да се замисля. Беше истински късмет, че не загубих много повече от няколко недели. Екатерина завари мен и Николас в много близка битка, когато всъщност просто се мятахме от басейна, и наистина държеше да каже на Адам, или поне аз да му кажа, но това си остана тайна. Твърде лесно се разминах, трябваше да се сетя, че нещо ще се обърка. Не само че щях да кисна с човека, виновен за всичките ми проблеми, но и Адам щеше да разбере за тази случка, след като всяка неделя в продължение на два месеца аз изчезвах. Едно двучасово забавление в най-хубавата баня на света не си струва последствията. Дори и първо да ти се струва, че е невероятно и забавно, не е, просто ще доведе до още повече стрес. Такива диви забавления не са по моята част. Николас беше прав тогава- аз съм скучна и праволинейна, но пък това не е проблем, на мен ми е добре така. Освен това съм и спокойна и уравновесена и нямаше да го оставя да променя това.

-Ашбри. - отвърнах аз най-сетне, и се постарах да му кимна. - Колко се радвам, че ще работим заедно.

Имах възпитание все пак. Щях да се постарая да не го убивам веднага. Може би след първата или втората подигравка щях да извадя пръчката и да му пратя някое проклятие. Този път си я носех и бях готова, а също така и бях навлякла тениска под топлия пуловер и под мантията, за да не се окажа пак принудена да си разкарвам долните дрехи под чужди погледи. Да де, това е малко вероятно да стане в кухнята, но човек трябва да е подготвен.

-Сигурно си щастлив, а? Ще можеш всяка неделя в продължение на два месеца да ми се подиграваш и да ме тормозиш. И не забравяй, че можеш да изкопчиш от мен още някоя информация, с която да ме изнудиш за още някое престъпление, защото едно двумесечно наказание си е смешна работа.

-Да. Естествено, това как ще страдаш ти компенсира донякъде и моето недоволство от наказанието. Щото аз нямам личен живот и си умирам да помагам в кухнята. - отвърна Николас и завъртя очи, а аз просто поклатих глава.

Не си струваше спора. Ник си бе такъв човек, ти и на две да го разрежеш и всяка негова клетка да разгледаш, навсякъде ще видиш все едно- че си е дразнещ ироничен човек, който просто не може да е сериозен и изпитва мазохистско удоволствие да се забърква в бели. Не казвам, че аз примерно съм кой знае колко по-кадърна, но поне нарочно на никого не преча и сама никога не би ми хрумнало да се промъквам в префектската баня.

- Ще влизаме ли? - попитах аз учтиво и натиснах дръжката, преди да дочакам отговор, след което казах паролата.

Надникнах навътре и занемях. Леле, това бе толкова въздействащо, че ако само преди седмица не се бях сблъскала с друго място, където влиянието да бе също толкова голямо, щях доста да се шашна. Кухнята беше огромна, предполагам поне колкото голямата зала, а домашните духчета бяха навсякъде. Сновяха напред-назад забързани, а пъргавите им ръчички премятаха тенджери, чинии и цели приготвени подноси из въздуха. Мястото бе цялото осветено и топло, а миризмата, която се носеше от всеки един ъгъл накара корема ми да закъркори. Беше като най-добрата кухня на Ренесанса, все едно излязла от някоя вълшебна приказка... Може би защото наистина си беше вълшебна. Представляваше една добре смазана машина и аз направо се изплаших, защото не виждах къде ще се впишем аз и Николас. Нямах време да възприема детайлите и да успокоя притеснението си, защото в следващия момент Ник ме избута и аз се оказах на крачка от първата печка, а погледите на духчетата се насочиха към нас за миг, а после пак към храната. Ашбри обаче за разлика от мен бе безкрайно любопитен, което не очаквах от него.

-Е, хайде да осигурим на скъпите ни ученици една особено добра вечеря. - каза ми Николас, като ме побутна с лакът и навлезе навътре в кухнята.

Смятах, че ще се държи пренебрежително и ще се дразни, но преди аз да успея да се осъзная, той отиде при първото духче и започна да го разпитва за своите задачи и за въпросите, които различни факти в кухнята, предизвикваха у него. Почувствах се тъпо, защото бе първата ни минута тук, а той вече се приобщаваше и се готвеше за работа с необичаен ентусиазъм, а аз още стоях замръзнала до вратата и се оглеждах нервно, чакайки някое духче да ме заговори. Тук имаше толкова много персонал, че в този сценичен хаос нищо чудно, че си киснех сама. Тц, възмущавам се от себе си понякога. Имах си наказание, трябваше да го изпълнявам.

Впрегнах волята си и реших, че най-добре ще е да отида при Ник. Защо? Не знам. Очаквах тук да ни дадат списък или веднага да ни изредят указанията, но очевидно те щяха да ни обърнат внимание само ако ние отидем и ги питаме нещо конкретно, както беше направил Николас. Или пък още просто нямаше работа за мен. Ъх, това щеше да е дълга вечер.

Спрях се до Ашбри, които вече сръчно работеше, очевидно наистина решен да изхрани домовете, и се подпрях на дървения плод. Той ме изгледа и ме попита дали няма да се размърдам малко и аз. Пренебрегнах коментара му и вметнах:

-Е, няма мехурчета и не е против правилата, но пък очевидно много присърце взимаш възможността да си изкупиш вината. Май си падаш готвач, а? Скрита страст?

Кой знае, Николас Ашбри или бе намислил нещо, или наистина щеше да приготвя едно от ястията за масата на Грифиндор, защото така иска и му е приятно да си играе с храната. Е, нямаше само той да се прави на трудолюбив. Навих ръкавите на мантията си и спрях първото домашно духче, което мина покрай мен. Беше толкова дребничко, а мъкнеше огромен поднос с печено пиле на него. Изслушах наставленията му, които той хвърли на един дъх, и намръщена се насочих към своята съдба. Очевидно доста вечери подред щях да се изявявам като непохватна сервитьорка, която се мъчи да работи сред професионалисти и влага супер много усилия, без дори да й плащат в замяна. Страхотно. Никога повече няма да крада отвари за късмет, заради тест по трансфигурация. Виждате къде съм сега, няма нужда да казвам, че този късмет ми донесе всичко друго, но не и късмет. Каква тъжна ирония.

Заглавие: Re: oh, no, it's you again. Нед Мар 08, 2015 9:43 pm

- Аз влагам страст във всичко, което правя. Самата страст съм. – Завъртя се към Анеля и плесна с ръце, при което пред лицето на момичето избухна облак белота. Брашно полепна по рейвънката. Тя явно нещо не беше на кеф, защото грабна една четка, цялата в жълтък, и я размаха срещу рижокоското. - Бе питаш ме – отговарям ти…
Изплези й се през рамо и продължи да… хм, всъщност нямаше идея какво точно прави.
Николас Ашбри не готвеше. Кой ти готви, когато през половината година живееш в Хогуортс, а през другата – в сиропиталище? Но пък имаше много хубав план, който просто трябваше да осъществи…
Само че едно духче мина покрай него и му тикна в ръцете един куп чинии, които се извисяваха до главата му като по анимационните филмчета. Огромноочестото създание му нареди да ги занесе ееей там, което беше горе-долу на другия край на кухнята, кхъ. Петокурсникът се заклатушка в тази посока. Почти не виждаше през себе си, а това бе огромен минус, предвид, че малките служители постоянно си подхвърляха тави, подноси и други кухненски пособия. Общо взето положението изискваше само да започнат и да пеят и картинката щеше да е завършена. Ник и Анеля изглеждаха напълно ненамясто, огромни и трътлести в сравнение с духчетата. И докато вторите знаеха какво правят във всяка секунда, че даже и преди да настъпи следващата секунда вече знаеха какво ще правят сто секунди по-нататък, двамата ученици се въртяха и опитваха да изглеждат все едно правят нещо, докато едвам успяваха да не разбутат, счупят или разлеят нещо.
- Ето чиниите. – Отдъхна си Ашбри, оставяйки купа със съдове на плота до едно духче, както му беше наредено.
- А, благодаря, сър, но вече не ни трябват. – Усмихна се духчето и изчезна след секунда, оставяйки Ник да гледа тъпо в продължение на почти минута.
Дотътри се обратно при Анеля, която в момента белеше картофи. Рижокоското не се сдържа да се засмее:
- Само това ли можеш да правиш? На мен ми дадоха да украсявам сладките. – Ухили се, а Денвърли метна една обелка по него. Ник я улови преди да падне и започна да я къса и да мята парченцата по рейвънката.
- Със сигурност съм по-полезна от теб!
- Какво ти става, бе, сърдитке? – Надигна се на плота до Анеля и седна върху него. – Заради наказанието ли?
- Ами, не, заради глобалното затопляне! Заради него, разбира се. И по-точно заради теб! Заради ужасното ти, безотговорно, неебателно държание!
- Уоу, уоу… Не съм виновен, че ни наказаха и двамата. Аз казах на Катнис да издаде само мен.
- Не е била Екатерина. – Натърти на името – А някой друг.
- Някой друг? Хм, трябва да сме по-дискретни следващия път.
- НЯМА ДА ИМА СЛЕДВАЩ ПЪТ! ТИ…
Язовецът хвана една тенджера и метален черпак и взе да ги бие един в друг. Вдигна безобразен шум, който накара една дузина глави на домашни духчета да се извърнат към него, но поне заглуши остатъка от дърдоренето на шестокурсничката.
- Съжалявам. – Прошепна накрая, навеждайки се към нея. След това млъкна и се зае да готви.
Колко често ти се удава възможност да участваш в приготвянето на вечеря на скъпите ти съученици? Достъпът до всичко в кухнята означава, че можеш да сложиш каквото пожелаеш в храната, която след минути ще бъде сервирана на всички в Голямата зала. Стига да не се усетят, разбира се. А по принцип Ник го биваше в прикриването.
Можеше да пъхне експлодиращи бонбони в бутерките. Да смени сосовете с някой по-гнусен еквивалент. Да намаже приборите с нещо. Възможностите бяха необятни.
Анеля забеляза, че погледът на петокурсника се рееше невиждащо и не се сдържа да го попита какво бе намислил.
- О, значи щом съм утихнал, съм намислил нещо? - Момичето го погледна с поглед, казващ „Честно ли“ и Ник въздъхна „съкрушено“. – Замисли се – приготвяме вечеря на скъпите ни съученици и учители. Защо не се позабавляваме?
Повдигна вежди два пъти. Анеля разшири очи и извика:
- НИКОЛАС!
- Е, какво толкова…
- Не, бе, идиот – ГОРИШ!
Ник се извърна рязко. Ръкавът на матнтията му почиваше върху печката и пламъци бяха заиграли по плата. Ето защо му било горещо…
Извика почти като жена и започна да тръска ръка неистово. Анеля беше извадила пръчката си и писна едно: „Агуаментии“, само че от паниката и бързината от пръчката й люсна цяла пръскачка и вода опръска целия Ник, от глава до ръкав. Не включително. Ашбри се разпсува и опита да съблече мантията си, но в резултат подпали още една част от дрехата си, а не успя да се освободи от нея. За щастие, едно домашно духче довтаса и изля върху ръката му леген с вода. Николас се закова на място, задъхан и капещ вода отвсякъде.
- Много благодаря. – Каза многозначително и изобщо не се разбра дали го мислеше или беше саркастичен. Големи магьосници бяха всички, няма що. Един пламък не можеха да угасят без да нанесат двойни щети.

Заглавие: Re: oh, no, it's you again. Вто Мар 10, 2015 5:34 pm

Е, не. Разбирам, че и мен за нищо не ме биваше, ама чак да се подпаля, не съм толкова забляна. Само че Николас беше толкова зает да се прави на готин и сръчен, че си остави ръкава спокойно на печката, че да го атакуват пламъците. Поне това се оказа идеалната възможност да го видя мокър отново. Домашните духчета му изляха леген отгоре, за да загасят пожара, а аз се дръпнах, за да не се намокря, и не знаех да се смея ли, да плача ли. Беше си доста стресиращо, паниката в такава ситуация си е голяма и не можех да разбера защо Ник ме изгледа така ядосано. Вярно, че заклинанието ми не беше помогнало, но нали все още си имаше ръка и що-годе мантия, значи все пак бяхме реагирали.

-Извинявай? - промърморих аз, усмихвайки се невинно, а той попи със здравия ръкав на мантията си водата от лицето си.

-Ти си виновна. Разсея ме с досадните си обвинения. - отвърна Ашбри, а аз се намръщих.

-Моля ти се. Просто искаш да можеш всичко и се престараваш в усилията си. Направо гориш от желание да се справиш. - подразних го аз, само че задоволството ми отиде по дяволите, когато едно духче притича и ми връчи един парцал да попия разляната вода.

Николас се скъса от смях, а аз го избутах ядно и забърсах локвата до краката му, след което си позволих да му връча парцала така, че да го заболи.

Ставаше все по-странно и по-странно. Това не само бе наказание, това си беше пълен хаос и аз трябваше да съм в центъра. Можеше ли да стане по-зле? Не се и съмнявам, но дано има малко милост на този свят и чудесиите спрат до тук. Оставих Николас до омразната му печка и тръгнах да си търся работа.

-Добре. - обърнах се към едно малко създание, което със зверска бързина белеше картофи и още по-бързо ги режеше на изрядни кръгчета. - Каква задача ще ни възложите сега?

То остави с досада ножа, сякаш съм му прекъснала някаква особена важна работа и с преправена вежливост посочи към препълнената мивка в другия край на кухнята. Беше пълна до горе с чинии, тенджери и подобни глупости. Леле, каква мръсотия.

-Измийте ги.

-Мислех, че всички прибори се чистят с магия. - промърморих аз с колеблив смях.

-Само тези, които са в голямата зала. Тези, които се използват тук не. И с времето се натрупват.

Не знам кой смях беше по-фалшив след думите му. Не знаех това. И предпочитах да не ми се налагаше да разбера.

-Идеална сте за тази работа. Вземете и приятеля си.

Я пак.

-Извинете, ама защо не ги разчистите с някоя магия и тези? Ще отнеме няколко секунди. - възразих аз.

Не можех да измия сто чинии. Не бях някаква лигава маниачка, но кожата на ръцете ми щеше да бъде съсипана след това. Не. Никакъв шанс.

-Не използваме магия за всичко, ма'ам.

Николас се подаде иззад рамото ми, любопитен и леко ме перна по бузата. О, щеше да му се прииска да перне някой друг, когато чуеше какво ще трябва да правим.

-Ама сериозно ли искате да ги измием?

Ашбри тъкмо бе започнал да си играе с кичур от косата ми, възприемайки го като пружинка, когато чу думите ми.

-Какво да мием? - сепна се той, а когато проследи погледа ми възкликна: - А да бе! Тя е умна, ще направи някоя магийка!

Ей това ми е късмета. От минимум сто духчета в кухнята аз ще попадна на най-сприхавото.

-Вие сте тук, за да работите, сър! Аз имам правото да ви дам задача, пък и младата госпожица сама ме попита. Сега отидете и измиите чиниите. Имате половин час, защото след малко ще сервираме вечерята, а чинии не достигат.

Зяпнах изумена.Логиката на това същество бе толкова тъпа, че исках да си забия главата в стената. Все пак разбрах, че колкото и да се мъчим няма да спечелим спора и строгият мъник има право- ние бяхме тук, за да работим и може би единствената възможност и те да те почувстват като шефове.

-Хайде, Ник. Отиваме да мием чинии.

-Но храната... - запротестира той.

-О, сти...

Преди да отговоря той ме дръпна настрани и ми прошепна в ухото нещо, което звучеше като ужасно престъпление и гениално замислен план едновременно. Учудих се, че ми сподели какво е намислил. И се възмутих едновременно.

-Е, сега имаме друга задача. - отвърнах направо и го дръпнах. - Хайде!

Получих един безкрайно разочарован поглед от страна на хафълпафеца.

-Давате гадната работа на нас, не е справедливо. - вметна Николас към домашния дух, преди да се завърти и да ме последва.

Духчето не отговори, но успя да ни изгледа така, че нямаше нужда от думи. В погледа му ясно прочетох изречението: "А ти какво мислиш, че е да готвиш вечеря за триста хлапаци, купон?!".

След пет минути аз и Николас се бутахме пред мивката, пръскахме вода навсякъде и вече три пъти бяхме на косъм да съборим цяла кула от чинии, и то само защото и двамата искахме да сме по-добри в миенето на чинии от другия. Реших да поукротя състезанието, като започна разговор.

-Знам, че искаше да сготвиш нещо. - повдигнах вежди при това изречение. Налудничавия план да сложи нещо в храната и да шашне целия Хогуортс беше... ненормален. - Признавам си, щеше да е интересно да видя това. Но е нередно, така че по-добре, че ни пратиха тук.

Той не ми отговори, ами само поклати глава. Изглеждаше различно. Не се шегуваше и единствено показваше, че ме забелязва, като ме буташе. Сърдеше се. На мен. Ъх, наистина ли? Това поредната шега ли е, вселено?!

-Сериозно? Няма да ми говориш? - възкликнах аз, а в отговор получих само мълчание.

Въздъхнах и продължих да мия чинии, наум се ядосвах на държанието му. Какво бях виновна аз пък? И защо, по дяволите, се чувствах виновна, че няма да може да си изиграе шега със съучениците ми? За миг ужасът ми беше толкова голям, че чинията се хлъзна в ръката ми и едва я улових. Аз ставах като него. Исках да видя как слидеринците намират изкуствена мишка в купата с пунша или поне да правя нещо по-забавно през следващите часове от миене на чинии. Вярно, Николас ме дразнеше, но да го видя тъжен и мълчалив ми дойде като удар под кръста. Въздъхнах. Нямаше да участвам, но поне можеше да помогна на събитието да се състои. Въздъхнах тежко, скарах се сама на себе си, и като се завъртях към Николас дръпнах рязко чинията от ръката му, която тъкмо търкаше.

-Отивай.

Той се намръщи и си взе чинията. Настъпи някаква борба за надмощие над чинията, която накрая изпуснахме в мивката. За щастие, там имаше достатъчно вода, че да не се счупи.

-Отиди и си изиграй номера. Аз ще се оправя с тези чинии тук.

-Анеля... Наистина ли?

-Да, да. Кажи, че аз съм поела тази работа и ти искаш да помогнеш в готвенето или нещо подобно. Знаем те как манипулираш. Само отиди при друго домашно духче.

Настъпи мълчание. Завъртях очи и го изблъсках от мивката. Огледах се и извадих магическата си пръчка.

-Отивай да твориш кулинарни изненади. Ще дойда след малко.

-Тук не се върши всичко с магия, Денвърли. - отвърна с широка усмивка Николас и кимна към пръчката ми.

-О, я млъквай. Къш.

Не проверих дали наистина се е махнал и какво прави в момента. Бях заета да размахвам пръчицата и да си пея заклинания, докато чиниите се цопват във водата и се умиват със сапуна. Каква интересна смесица между Пепеляшка и Снежанка демонстрирах сега Липсваха само животинките, които да ми помагат и да пеят с мен. Знаете ли, можеше наистина да съм всеобичана принцеса, ако си познавах по-добре желанията и си контролирах малко гневните изблици. Няма значение, ще се задоволя с това да съм забавното придворно момиче.