The sweetest submission.

Заглавие: The sweetest submission. Чет Мар 05, 2015 11:23 pm

Беше слънчев, прохладен ден. От онези, в които нормалните ученици се вайкат, че имат много за учене и как им остават още цели два часа. Но не и за Николас. Той имаше по-важни неща за чудене и размишляване. Общо взето... нормален учебен ден.
И като в такъв, Ашбри отново беше намислил нещо. А, не, спокойно - този път нямаше да нарушинито едно училищно правило... почти.
Непокорни весели крачици изкачваха стъпалата към Соварника. Между пръстите си рижокоското въртеше най-обикновено писмо, в плик и накриво залепено. Нахълта в миризливата кула. Три дебели лъча следобедно слънце проникваха в помещението и осветяваха всичко. Десетки улулици, сови и други гарги извърнаха на 100 градуса главичките си, за да погледнат носещия им храна. Да, ама тц.
Ашбри се приближи към птиците, които бяха учлищно достояние. Той си имаше само жабока Бодж, така че при нужда да изпрати писмо на някого, не можеше да отиде до перфектно бялата си сова и да изпрати нея. Не че това му пречеше и не че в този случай имаше точно НУЖДА да изпрати писмо. Добре де, ще ви кажа.
Ами, нали знаете, че совите изпращат писмото до адреса, който е написан на него. Ами ако напишеш на писмото напълно измислен адрес? Например, Великобритания, Англия, Йоркшир, улица Караконджул номер 643, м? Това му се искаше на момчето да разбере.
Беше някакво време за ядене на совите, защото всичките си бяха по местата и съсредоточено ровеха в червата на разни мишчици и подобни. Ник подозираше, че повечето птици тук са по-възрастни и от него и съответно двойно по-тъпи и заплеснати, както и бавни и като цяло не ставаха за ползване. Все едно да вземеш училищна метла и се надяваш да не изглеждаш като на мъгълско трабантче. Та, всяко рпавило си имаше изключения, разбира се. Както бе възможно да попаднеш на супер уникалната находка на метла в килера на първия етаж, така и имаше една сова, която бе ново, силно и здраво попълнение от училищните достояния.
Хафълът затърси с поглед въпросната сова и я откри на клончето си, дъвчеща и вече заета с писмо. На едното й краче бе закачено писмо, което само чакаше птицата да се нахрани, за да бъде доставено. Еми, съжалявам, мамо на ученик, която днес нямаше да получи подробен доклад от детето си за оценките по История на магията.
Най-нахално, петокурсникът протегна ръце и внимателно развърза писмото от крачето на птицата. Въпросното създание си позволи да изкряка и да го нападне с човката си. Ник изаука възмутено и я перна, заставяйки я да стои мирно и да си трае. С няколко ловки и чевръсти движения смени закаченото досега писмо с неговото. Само да измислеше какво да прави излишното...
- Какво правиш?!
Опа.
Ми то такова, това, онова...
Много бавно, за да не го заболи толкова, рижокоското се извърна назад. Очевидно си имаше компания. По неочевидно, но подразбиращо се, в Соварника в момента присъстваше момичето, чието писмо Ашбри така безочливо бе махнал от мястото му. Уат уъз да ченс собственикът му да влезе?
Какъв беше наистина...
Е, някои шансове се оказват... Хайде, добре няма да казвам.
Николас премига тъпо срещу момичето пред себе си.
- Ъъъ... Използвам сова?
- Тази сова беше заета, ако не видя.
- Ами, да, беше доста заета с похапването си... Но практически още не беше отлетяла със завързаното писмо и това я правеше свободна.

Заглавие: Re: The sweetest submission. Пет Мар 06, 2015 12:10 pm

Моля?! Какви ги вършеше този??
Повдигнах вежди и скръстих ръце пред гърдите си. Опитах се да си придам осанка, която най-очевидно да подсказва, че нямам намерението да отстъпвам от своето. - А на теория, един нормален човек щом види, че совата вече си има едно писмо. С едни съвсем не сложни умственни заключения, би установил, че щом си довърши обяда, закуската или за каквото им е време сега ще отлети. Следователно совите които имат на крачето писмо, машинално стават неподходящи за исползване в свои цели. Иначе, извини ме, но това вече се нарича нахалство!
И тъй като изрекох думите с достатъчно бързото темпо, за да е нужно да си ги превърти отново в главата и да осъзнае произнесеното от мен, имах няколко секунди за действие. Бързо се доближих до момчето и му преградих достъпа до въпростната сова. Започнах да отвързвам писмото му. Бедната сова, сигурно не разбираше какво става от едно писмо на друго, а сега и вобще без писмо остана. За щастие беше прекалено заета с яденето за да осмисля по някакъв начин ситуацията. Дали да защитава това писмо или да остави да и закачат друго? Да изчака докато се определят и да отлети от тези малоумници колкото се може по на далеч? Извърнах се към момчето скривайки в дясната си ръка писмото му зад гърба си.
- Най-малкото, това не е честно! - Протегнах свободната си ръка с дланта на горе, към него. - Хайде сега, върни ми писмото. - Гърба ми беше абсолютно изправен а брадичката вирната малко на горе. Гледах момчето право в очите и бях готова да го парирам по всякакъв начин, държах се на крака достатъчно уверенно. Единственно което е ако би се намесил трети сигурно би успял да спечели. Нали знаете двама се карат трети печели. Така, че въображаемо скръстих пръсти, да не се весне някоя друга персона тук.
От няколко седмици на сам измислях съдържанието на това писмо и разбира се исках да пристигне колкото е възможно по-бързо. Дори се изнизах от закуската днес по-ранно за да съм сигурна, че когато влизам тук ще има повече варианти за избор на сова. Добре, че все пак реших да се върна и да проверя дали го завързах качественно.
Не, това вобще не беше честно! И се събудих днес толкова доволна от това, че най на края съм готова с писмото и вобще целият ден не предвещаваше нищо лошо а дори обратното и ето, заповядай. Като по поръчка. Все нещо ще се случи. Ох, този закон на подлостта. Понякога беше до такава степен не подходящ, че направо не е истина...

Заглавие: Re: The sweetest submission. Пет Мар 06, 2015 7:29 pm

Момичетата бяха толкова свръхуверени в последно време. Николас огледа момичето с известен интерес. Съдомниците му бяха все добри хора. Тази тук например можеше да му се разкрещи и направо да го разпарчедоса, за дето си позволяваше да подменя писмата. Хафълката само вирна брадичка още повече, от което един кичур от косата й попадна пред лицето й и това накара Ашбри да се подсмихне.
- Добре де, добре. - Вдигна ръце шеговито в отбранителна позиция и с изискан жест постави писмото в очаквателната й длан. Момичето го изгледа сърдито, а Ник само се усмихваше и я зяпаше без грам срам. Да не очаквахте да се разкае? И аз така си помислих. - Да ти кажа, не е честно и да държат в Соварника птици, които не могат да намерят пътя обратно, както и да ставаме толкова рано и да ни карат да закусваме, докато още спим, но... Мисълта ми беше, че много неща не са честни. Научи се да оцеляваш.
Вдигна рамене след кратко замисляне и се зае да разглежда свободните сови. Грозна, грозна, това изобщо птица ли беше?, твърде стара, тзи гледаше мноого тъпо, тази май беше мъртва... Ъргх, кого заблуждаваше? Тук нямаше нито една нормална сова.
- Случайно да знаеш кое от тези жалки създания става за нещо? - Обърна се рязко към момичето, присъстващо все още, съвсем искрено и обнадеждено. Сините й очи се впиха в него леко изумено. Ник някак си забрави да се зачуди на кое ли бе учудена хафълпафката, защото се отнесе от ирисите й. Съдомничката му имаше перфектно тъмносини очи и дълга рижава коса. Като него. Само че на нея й стоеше сто пъти по-хубаво естествено. Ох, защо момичетата бяха толкова омайващи понякога? Даже в повечето случаи. - Имаш... Ъм, малко перца...
Направи бавно две крачки към нея и протегна ръка към косата й. В нея се бяха наместили няколко пухкави перушинки, паднали от совите, намиращи се над главите им. Ашбри ги улови между пръстите си и постави ръка пред лицето й. Можеше да си ги вземе, ако искаше.