Име:
Виктор Крауч Стоунхел

Години:
16

Кръв:
Чистокръвен

Семейство:
Разведени родители, а по - късно мъртви. Майка му е слаба, висока с дълга руса коса, името й е Ашли. Изключително строга и дисциплинирана жена, която не понася да й се говори на "въпреки". След третата година на Виктор тя полудява и влиза в лудница, което я кара да намрази сина си и съпруга си.. Именно за това родителите му са се развели. Баща му - пълна противоположност на майката, весел човек на който не му пука за нищо освен за себе си (и понякога за Виктор). Двамата са чистокръвни. Когато са учили в Хогуортс бащата е бил в дом Грифиндор, не се знае как е умрял. Майката в Слидерин, умряла в битка с аврор

Лик :
Jake T. Austin  

Характер: 
Гаден, безпощаден, егоист, странен. Тези четири думи описват характера му. Гаден, защото се държи отвратително с всеки, дори и най - близките му. Безпощаден - не го интересува дали човека от среща има проблеми, дали му се е случило нещо лошо.. Виктор даже се присмива. Егоист - мисли само за себе си. Странен, защото понякога се превръща в човек, напълно противоположен на първите три думи.. Може да бъде състрадателен, да помага, да направи всичко за някой, който дори и не познава. Държи много на приятелите му, които не са много на брой.

История:
Роден на Хелоуин - денят на мъртвите, в Годрикс Холоу. Едно от най - красивите бебета, поне така го определяха жителите на селцето. Отгледан в отлични условия, но само до третата му година. Тогава майка му влиза в лудница, разбира се Виктор не е разбрал какво става.. След като майка му се завръща в къщата им се държи особено.. Започва се "измъчване" над малкото момче, шамари, бой, магии, които му причиняват болка. Когато бащата разбира за това се развеждат и двамата остават да живеят сами. На пет годишна възраст и баща му умира, а след това и майката. Малкото остава да живее при баба си и дядо си. Там се чувства повече от перфектно - всичко каквото е поискал, го е получавал. С няколко думи, всеки ден за него е бил Коледа. От малък се е интересувал от магиите, повече от черните. Всяка вечер преди да заспи е било традиция да му се чете книга в която злото побеждава доброто. Вече пораснал и получил писмото си за училището за вълшебство и магия, Виктор е нямал търпение да започне и първата му учебна година.
Убил баба си и дядо си когато е бил на четиринадесет..

Допълнително:
Пуши.

РП:
- Хайде, време е за вечеря ! - провикна се бабата на единадесет годишното момче. - Стана късно, прибирай се!
- Идвам, бабо. - с унил глас Виктор остави приятелите си и отиде вкъщи. Там го чакаше наредена масата с много лакомства, гозби и напитки. Момчето обичаше този момент от деня, дори и да не му беше приятно, че трябва да остави приятелите си. Дядо му, както винаги пийнал беше започнал да яде. След като и бабата седна на мястото си погледна младежа.
- Утре заминаваш за Хогуортс, притеснен ли си ? - Виктор погледна баба си и се засмя в същия момент, като я остави без отговор. Как да не му е притеснено? Та той нямаше търпение да дойде този момент. Нямаше търпение да отиде, за да разбере в кой дом ще е. Лично би желал да бъде в Слидерин, както баща си и дядо си. 
След вечеря се качи в стаята му и започна да събира багажа си. В глвата му се надяваше да е малко, но уви. Цели два куфара пълни с дрехи. Отделно се сещаше, че трябва да пазарува и от Диагон Али.


За него тази вечер беше безсънна. Не беше мигнал грам. Коремът му се беше свил. Дори не е очаквал да е толкова притеснен. Рано - рано той стана, оправи се и слезе на първия етаж на къщата. Там го чакаше баба му, която също беше готова. Преди да тръгнат, Виктор взе пергамент и мастило и написа бележка за "чао", за неговият дядо. 
Най - после въпросните бяха в Лондон, в един тъмен, малък бар, който носеше името "Продъненият котел". В него всички бяха необикновени, нямаше досадни мъгъли, които да му досаждат. Стъпвайки бавно влязоха в стаичка. А каква стаичка - четири стени, само това. Старата изкара пръчката си и чукна на някои от тухлите, вследствие стената се размести и пред тях се разкри един магически свят. 
- Колко магазини ! - възкликна Виктор, като стисна юмрук. От джоба си извади пергамент, на който беше изписано какво му трябва за замъка Хогуортс. 
Първо се отби при Оливандър, продавачът на магически пръчки. След това мина през магазина за животни, от там си купи пухкава персийска котка - Жуана. Магазина за учебници му беше най - скучен. Като за последно мина да закупи котле за отвари. Толкова се беше отплеснал, че беше загубил представа за времето. Почти бе време за влака "Хогуортс Експрес", той и бабата се разбързаха и за около десет минути бяха между перон девет и перон десет. Младежът с целия си багаж се затича към тухлената стена, баба му го последва. За момент бяха на друго място.. именно, перон девет и три четвърти. 
- Е, бабо.. чао, обичам те и ще се видим скоро. - прегърна я и се качи във влака. Почти всички купета бяха пълни , но той намери празно. Влезе в него, минаха няколко минути и потегли. Пътуването беше наистина дълго за Виктор. При него в купето бяха дошли две момчета и едно момиче. Минаха ли половината път за замъка се заговориха. За младежа бяха много приятни хора, а и както него бяха за първа година и желаеха да бъдат в Слидерин.
Ето, че вече бяха пристигнали и бяха настанени в дървени и много неудобни лодки. Отвсякъде се чуваше "уау", "леле". Имаха и право да възкликват по този начин, училището беше удивително. Светлини навсякъде, а замъка беше огромен, но наистина огромен. Когато слязоха от лодките и влязоха вътре в крепостта ги очакваше висока стройна жена , която им обясни какво следва и ги вкара в голямата зала. Възклицанията не закъсняха, но кой няма да възкликне при красотата на тази зала. Свещите, които бяха във въздуха.. тавана, който не изглеждаше като такъв..
Време беше.. моментът на истината.. именно, Разпределителната шапка. Започнаха да канят първокурсници, а шапката задаваше няколко въпроса, което за Виктор беше глупаво. Поне половин час мина и дойде и неговият ред. С наперена походка той отиде и седна на стола и сложиха стария парцал на главата му.
- Сега ще ти задам няколко въпроса младеж, първият е "ако можехте да направите отвара каква би била" ? 
- За сила, разбира се. - отговори даже без да се замисля.
- Какво искаш да знаеш за историята ? 
- Почти нищо, но да кажем за великите дела. - арогантното му държание не остана незабелязано
- Какво най-много искате да учите в Хогуортс?
- Трансфигурация. 
- Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете ?
- От този в който има сребриста течност, блестяща като диамант. - "ама, че странни въпроси" , помисли си за момент Виктор
- За кое същество най-много бихте искали да учите? 
- Върколак. - кратко, точно и ясно отговаряше, защото му беше писнало от всичко това.
- Каква дарба бихте искали да имате?
- Да говоря с животните, по - точно със змии. - забеляза стреснати погледи от другите неразпределени първокурсници.
- Опишете характера си с няколко изречения.. 
- Гаден, странен, егоист, непукист.. - засмя се.
- А в кой дом би желал да бъдеш ? 
- Слидерин ! - едва не се изкрещя. Мина известно време и шапката избра къде да бъде той..