Заместник преподавател по "Защита срещу черните изкуства"|| Може да разговаря с мъртвите,както и да ги подчинява в следствие от човешки експерименти върху нея.|| 24 years old || Jessica Alba
Писъците се усилваха все повече и повече.  Червенокосия ангел седеше в единият ъгъл на малката стая и бе запушила ушите си,а очите й както винаги бяха стисна ти до толкова,че сама си причиняваше болка. Щом ги отвореше ги виждаше. Те бяха там и нямаше да си тръгнат. Тя трябваше да ги изгони ,ала не знаеше как. И за това просто седеше. Седеше и чакаше някакво спасение,знаейки че няма да дойде,че тя вече бе свършена. Щом излезеше от тук нямаше да е онова наперено момиченце..щеше да е развалина. Развалина виждаща мъртвите. Развалина способна да те запали само с поглед,ако пожелаеше. Развалина,въглени и.. поредния писък. Този път идеше от нея,защото усети студени ръце върху себе си. Повдигна зачервения си поглед,въздъхна и пак затвори очи,сякаш сестрата щеше да си иде,да я остави поне днес. Ала не.. Отново я поведе към един от тъмните коридори и Лондон знаеше,че трябва да се подготви. Отново щеше да има експерименти.  Минавайки по това тясно,задушно коридорче Ло дочуваше молбите на пациентите. Пациенти. Колко смешно. Не ги лекуваха.. заразяваха ги и наричаха своята зараза подарък. Имаше няколко нови учени,които бяха с добра душа,ала не толкова силна,че да се съпротивлява на тези които съсипваха човешките животи. Неусетно,сякаш бе минал само миг,Ло бе настанена на едно столче. От нея се очакваше да разговаря с мъртвите. Да ги привика. Ала тя нямаше глас за това,сякаш й го бяха отнели. Имаше глас да промълви почти едва чуто :
- Как.. как се стигна до тук? – и след това всичко стана тъмно. Тя стана тъмна. Различна. Отказа да говори с мъртвите,но реши да ги подчини. Реши да им нареди да я освободят,реши че няма смисъл от думи. И така направи малкия си бунт,нещото с което най-много се гордееше. И избяга. Ала ‘даровете’ отучените останаха в нея.  Белезите останаха в нея.. какво ли й бе останало? Една фамилия и нищо друго. Вече бе различна. Дори щом майка й я съзря,успя само да се насълзи,да промълви ‘О,моя сладка Ло..’ и това бе. Тя видя страх в очите на майка си. И си тръгна. От тогава сама върти част от семейния бизнес. Всички я наричат ‘Малката сянка’,защото ходи тихо,незабележимо,точно като някой призрак. Започваше да прилича на тях,ала хората бяха казали ,че с какъвто се събереш такъв и ставаш.
.. Ала историята й не бе пълна. Никога не бе пълна. Винаги стигаше до едно място щом разказваше и до там. А вие досетихте ли се какво прикрива? М-а-г-и-о-с-н-и-ц-а е.