Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 преди три дни

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Гост
Гост


Профил
ПисанеЗаглавие: преди три дни   Нед Авг 03, 2014 10:35 pm

Лято.
Отново беше онова невероятно време от годината, в което можеш да не правиш нищо по цял ден и да се препичаш на слънце, докато пиеш студени напитки и ядеш тонове сладолед. Иън обожаваше лятото защото се чувстваше свободен и щастлив. Нямаше го напрежението от училище и всичко беше повече от чудесно. Младежа използваше свободното си време за да играе и някоя друга мъгълска игра и да яде сладолед докато не му замръзне мозъка. Отдавна бе приключил с лятното си домашно и сега не искаше да чува и за Хогуортс. Не искаше да си припомня за изминалата една година, която беше невероятно стряскаща и натоварваща за него. През последната учебна година бе преминал през няколко доста големи промени и сега имаше време да помисли над тях и да реши какво иска от живота. Също така щеше да има време да помисли над задаващата се учебна година и над това, което трябва да си набави. Но все още беше твърде рано за да мисли такива неща. Щеше да си се шляе докато може.
Беше един от онези прекалено топли летни дни, в които просто не можеш да стоиш навън. Слънцето те уморяваше и те караше да искаш да си изсипеш няколко кофи вода върху главата. Иън за съжаление обаче нямаше възможността да се прибере вкъщи, защото беше излязъл из улиците на Лондон, където в момента нямаше жива душа. Бе купил едно шише вода, но то се беше стоплило и нямаше да му свърши никаква особена работа. Грифин излезе от града и намери себе си в покрайнините. Наоколо нямаше нищо. Само един огромен тунел и изоставени люлки. Приближи се до тунела и погледна вътре. На пръв поглед изглеждаше зловещо, но като навлезе навътре очите му свикнаха с тъмнината и той откри, че не е особено дълъг. Грифиндорецът седна на земята, която бе обсипана от трева и различни цветя и се подпря на тунела. Отвори шишето си и отпи. Остави шишето до себе си и се загледа навън. Намираше се съвсем в началото на тунела, напълно скрит от слънчевата светлина. Подпря главата си на тунела и затвори очи.
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Нед Авг 03, 2014 10:59 pm

Лято идеалното време за почивка и море. А да хванеш завиден за останалите тен. Събудих се още съм слънчевите лъчи проникнаха през прозорците на стаята ми. Единствената ми мисъл днес беше: Лондон. Отдавна не бях ходила там, дори и само да се разходя из мъгълската част на града, която ми харесваше много.
 Станах от леглото и се облях с бял потник и къси панталонки като отгоре сложих една тънка жилетка. Обух си и сандалите с висок ток и излязох от стаята си слизайки бързо по коридорите. Веднага щом напуснах периметъра на училище се магипортирах някъде из покрайнините на града, за да не ме види никой. Тръгнах бавно напред разглеждайки заобикалящата ме среда. Дърветата, животинките и цветята. Какъв рай нали? 
 Докато вървях напред забелязах стари изоставени люлки. Не бях виждала люлка от както бях на 7 години и се люлеех на такава в двора на родителите си. Тръгнах към люлките, като имах намерението да се полюлея на една от тях когато го видях. Черния тунел.. Кое ли нормално създание би се спотайвало тук? Напълно забравих за люлките и пристъпих бавно към тунела без дори да осъзнавам че нещото каквото и да е вътре би могло да чуе стъпките ми.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Гост
Гост


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Нед Авг 03, 2014 11:14 pm

Когато чу приближаващите се стъпки, Иън се сепна. Не се уплаши, а може би просто не очакваше да има друга жива душа по това време и то точно тук. Именно това беше причината да дойде чак до покрайнините - искаше да се отърве от хората, които се опитваха да му казват какво да прави и как да го прави. От една страна се опитваше да избяга и от собствените си проблеми и просто да се отпусне. Искаше да не се налага да мисли за разни неща, които така или иначе се нареждаха, само дето той губеше часове в мислене и правене на планове, които никога, ама никога, не се осъществяваха както той искаше.
И когато Галахър усети, че може би спокойствието му ще бъде нарушено, младежът се подразни и то невероятно много. Искаше да има един ден в годината, в който ще излезе и няма да вижда друга човешка душа. Искаше такъв ден в живота си. Трябваше да има такъв ден в живота си. И в началото наистина искаше да го запази такъв, като не излизаше от мястото си, а дори мина малко по - навътре в тунела, за да не го видят. Постоя така няколко секунди и излезе.
Любопитството бе поело контрол над действията му. Грифин направи няколко крачки около тунела и чак тогава забеляза фигурата на жена. Не беше сигурен дали я разпознава, докато не сложи ръка над очите си. Та, това беше заместник директорката на Хогуортс. За момент момчето се стресна, че може би тя е тук за да му съобщи нещо невероятно страшно. Но съдейки по погледа 'и, може би и тя беше също изненадана да го види.
- Госпожо заместник директор. - каза тихо грифиндореца и почувства странното усещане, че трябва да се поклони.
Нали знаете усещането когато видите учител извън училище? То е толкова странно. Още по - странно е, когато заместник директора на магическо училище се намираше на мъгълско място. На Иън му се поиска да я попита какво прави тук, но вероятно това не му влизаше в работата.
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Нед Авг 03, 2014 11:42 pm

- Привет и на вас г-н Галахър
 Обърнах се към момчето което скоро видях пред себе си. Това си беше малко странно, не очаквах да видя свой ученик тук. Може би това беше неговото тайно място където той се скриваше от света? Хмм може би не доказваше нищо е както и да е. Това можеше и да се окаже интересна ситуация. Прокашлях се леко и се загърнах в жилетката си.

- Виждам че не само аз обичам да се разхождам из природата.
 Облегнах се назад и зачаках да чуя отговора на ученика пред себе си. Бях напълно убедена че тази ситуация е толкова неловка за него колкото и за мен. Погледнах към него може би не трябваше да се обръщам към него по фамилия. А може би трябваше.

- Бъди спокоен можеш да не се обръщаш към мен с "Госпожо заместник директор" или госпожо. Ако искаш можеш  да ми говориш на ти нямам нищо против.
 Може би така щеше да се отпусне поне малко. Все пак нямах никакво намерение да създавам впечатление че ще се превърна в някое страшилище или подобие на Долорес Ъмбрийдж, освен това беше лято.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Гост
Гост


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 8:15 pm

Иън се усмихна. Заместник директорката беше една от малкото учителки, с които действително се разбираше. Може би, защото тя беше една от по - младите или поради някакви други причини, но напоследък двамата бяха в добри отношения. Разбира се, бяха се карали няколко пъти, но това беше преди Грифин да разбере малко повече за нея и да я опознае като човек. Сега я уважаваше невероятно много и се зарадва, че тя се оказа тук.
- Намерих този тунел, за да избягам от жегата и се оказа доста приятно място всъщност. Вътре е хладно и няма кой да те притеснява.
Галахър изпита необяснимата нужда да `и обясни какво правеше тук. Макар и леко притеснен, грифиндорецът се чувстваше добре в компанията `и. Единствения проблем, който се очертаваше е, че нямаха много теми за разговор. Никога до сега не бе говорил на обикновени теми с нея и сега се чувстваше некомфортно.
Иън се обърна и се приближи до една от люлките. Седна на нея и се залюля леко. Винаги му ставаше лошо, когато се люля. Иън беше сигурно едно от малкото деца, които винаги повръщаха, когато се качваха на люлка. И с годините това гадене беше намаляло леко, но предпочете да не рискува и не се люшкаше силно.

пп; тоталната глупост
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 9:05 pm

- Да наистина тук е много топло. 
 Погледнах към него усмихвайки се леко. За последно с момчето бях говорела малко преди края на учебната година. Последвах го навън, въпреки че в тунела беше приятно прохладно, не ми се стоеше сама. Вътре бе пълно с паяци и паяжини. Щом излязох навън погледнах към него - не всеки ден виждах ученик от училище да се люлее на люлка като малко дете. Седнах на другата люлка до него и го погледнах.
- От кога не си се люлял?
Нито се люлеех, нито нищо просто седнах на детските люлки и държах железните ленти, припомняйки си спомени от детството ми което беше отминало от може би 10, 15 години- Погледнах отново към него и се усмихнах. Наистина не знаех за какво да говоря с него все пак не ми се случваше всеки ден да срещам мои съученици.
- А ти написа ли си есето за върколаците? Догодина ще ви тормозя повече и от Филч.
 Засмях се леко чакайки реакцията на момчето. Не че щях да съм като пазачът на училището, но все пак последната седма година беше много важна за учениците и тяхното бъдеще.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Гост
Гост


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 9:17 pm

- Разбира се, че го написах. Имах малко проблем с фактите за върколаците, но успях да се справя. Това лято съм се фокусирал много над ученето, защото знам, че другата година ще е една от най - важните ми, а и догодина завършвам. Трябва да имам хубави оценки и да се справя на изпитите.
Иън говореше невероятни глупости, но някак си се справяше да задържи темата на разговор още малко. Притесняваше се какво щеше да стане щом спре да говори и двамата потънат в неловка тишина.
Грифин се усмихна още веднъж на преподавателката и зарови поглед в земята. Една минута по - късно усети, че Слънцето се скрива, което до известна степен го изненада, при положение, че не бе видял нито един облак по - рано. Когато погледна нагоре, Галахър видя, че люлките бяха обградени от банда диментори. Това го стресна и той побърза да извади пръчката си, но преди това погледна към професора за да види дали е добре.
- Ако нямаме право да използваме магия извън Хогуортс как ще се справим с тези? - изкрещя грифиндореца без да отделя поглед от заместник директора. Надяваше се тя да измисли план, който да им помогне да се отърват от дименторите. - А и какво търсят тук? Не трябва ли да са в Азкабан?
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 9:32 pm

- Боя се че без магия не можем да направим много. Дименторите за разлика от върколаците не могат да се победят със юмручна сила или ритане. Не прави резки движения. Ако запазим спокойствие може да се разминем без целувчица за сбогом.

 Погледнах напред към качулатите създания. И преди се бях спречквала с тях но никога на мъгълска територия. наистина какво правеха тук. Тяхната задача беше да пазят Азкабан и затворниците да не избягат от там. А щом те са тук кой ги пазеше? Това тук не ми харесваше никак. Бръкнах в ръкава си и извадих пръчицата опитвайки се да мисля за някой щастлив спомен. Мислейки за деня в който срещнах съпруга си извиках силно:
- Експекто Патронум.

 Но вместо от пръчицата да се появи огромен лъв се появи само неясни очертания на нещо което даже не приличаше на покровител. За първи път ми се случваше такова нещо. дори не беше достатъчно силно да ги отблъсне, но достатъчно да ги задържи поне за малко.

- Иан стани от люлката, тръгни на някъде по далеч от тук но не използвай магия. Все още носиш следата. Не искам да се обръщаш каквото и да чуеш. Чули ме?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Гост
Гост


Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 9:41 pm

- Добре.
Иън се съгласи на момента и тръгна да бяга. Не знаеше къде отива, просто искаше да се махне от тези изчадия. Стигна до тунела и се мушна вътре в него, като се опитваше да не мисли за тях. Скри се в сянката и внимаваше да не диша много силно, за да не го чуят. Съмняваше се те да са го видели, че идва насам, но какво щеше да прави ако го бяха видели?
Момчето стоеше затаило дъх, а в главата му се повтаряха думите на заместник директора. Определено това не беше най - смелата постъпка на Грифин. Всъщност, това беше страхливо и не биваше да се замисля и за миг да бяга. Трябваше да остане там при нея и да се бори. Не биваше да я оставя да се справя с това сама. Галахър излезе от тунела и насочи пръчката си към един диментор, който бе застанал и се готвеше да нападне професора в гръб. Иън затвори очи и се опита да си спомни за хубав момент, но такъв в момента не намираше. Живота му беше изпълнен с тъмнина и нещастие. Тогава се сети за деня,в който беше отишъл в Хогуортс и беше разпределен в Грифиндор. Това определено се нареждаше сред най - хубавите моменти в живота му.
- Експекто Патронум. - изкрещя той и върха на пръчката му светна и бавно образува формата на елен, който беше покровителя на Иън. Той се усмихна и продължи да изрича заклинанието, докато не си поправи път до нея. - Няма да ви оставя, един грифинорец никога не би оставил професора си да се справя сам с тези същества, не ме интересува, че ще наруша правилата. - каза, а след това зае поза и продължи да изрича заклинанието.
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   Пон Авг 04, 2014 9:56 pm

- Благодаря ти.

 Усмихнах се леко и се обърнах изричайки отново заклинанието но резултата беше отново същия. Защо по дяволите не можех да призова един обикновен покровител. Бях го правела стотици пъти през живота си и много пъти през учителската си кариера.

 Обърнах се настрани и точно на време да видя как едно от тези създания сваляше качулката си за да ни подари малка целувчица за сбогом. Извиках отново проклятието този път мислейки за друг спомен по силен от този. В следващия момент от върха на пръчицата изскочи огромен лъв, дори можеше да се чуе царствения му лъв. Гледах как покровителя обикаля около нас опитвайки се да държи дименторите далеч от нас. Знаейки че няма да ги задържи за дълго се обърнах към Иан и хванах ръката му.

- Бързо кажи ми място където искаш да отидеш.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: преди три дни   

Върнете се в началото Go down
 

преди три дни

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-