Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Пет Юли 18, 2014 5:08 pm

Беше топъл пролетен ден и цялото училище сякаш се събуди от зимен сън. Второкурсничката от Рейвънклоу Анеля Денвърли нямаше търпение да слезе за закуска и после преди часовете да се разходи на двора. Тя беше изключително жизнерадостно момиче и най-много обичаше да прекарва дните си навън. Особено ако е с приятна компания. Засега нямаше уговорка с никого, но можеше на закуска да види някой познат. А ако не, едва ли Хогуортс щеше да спи в първия толкова приятен ден на пролетта.
Измъкна се от леглото, изми се и се облече. Мантията й й беше леко широка, понеже бе наистина дребничка. Майка й все й повтаряше, че с годините ще порасне, все пак още бе само на дванадесет и тя искрено се надяваше да е права. Обу бързо кецовете си, грабна приготвените за деня на нощното шкафче учебници и забърза към Голямата зала за закуска. 
Щом стигна масата на дома си тя вече бе отрупана с храна и стомахът й изкъркори, подканвайки я да побърза. Както винаги седна при второкурсниците. Бяха на една възраст от един дом, все още мънички и донякъде новаци, независимо, че бяха завършили първата година, и без значение дали се познаваха се подкрепяха. Озова се накрая, между някакво момче, с което караше вълшебство и някакво момиче, по-голямо от нея, което първо привлече любопитството й, после изхвърча от ума й. Направо се зае с храната и чак след като напълни чинията си с почти всичко, което успя да достигне на масата и набързо го преполови, спокойно огледа масата. Срещу нея стоеше непознато русокосо момиче, което оживено разговаряше с приятелката си. Изглеждаше малко по-голяма, сигурно бе третокурсничка. Е, може би не всички седяха при връстниците си. Ан улови погледа й, когато тя се пресегна да си вземе сок и момичето й се усмихна, преди пак да потъне в разговора.
Едно от качествата, които Анеля най-много харесваше в себе си беше, че още от малка не бе от срамежливите. Обичаше да се запознава с нови хора, да открива нови приятели. Може би все още не бе стеснителна, защото бе наполовина дете, а повечето деца искаха просто да се радват. Прехвърли за миг наум ситуацията и възможностите. Не намери нищо, което да я спре, затова се подпря с лакти на масата, дръпна се възможно най-напред и протегна ръка, за да потупа предполагаемата третокурсничка по ръката. Момичето се обърна към нея и малката Денвърли се усмихна възможно най-мило. Е, по-скоро се получи весела и дружелюбна усмивка, отколкото невинна и миличка, но още по-добре.
-Добро утро. - може би все пак трябваше да внимава какво говори, защото сигурно звучеше налудничаво.Засмя се леко, вместо да се плясне по челото, както и се искаше. Едно "здравей" бе къде-къде по-подходящо, но кой да се сети. - Аз съм Анеля Денвърли, приятно ми е.
Второкурсничката все още усмихната протегна ръка за здрависване към русокоската и зачака нейния отговор. Добре, че имаше тази смелост да подхване разговор, окуражена от милата усмивка на момичето, защото иначе нямаше да се запознае с най-добрата си приятелка. Едно обикновено запознанство, което с течение на годините се превърна в истинско и неразрушимо приятелство.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Пет Юли 18, 2014 6:22 pm

Третата година в Хогуортс не бе нищо по - различно от миналите две. Сега обаче имаха и нов предмет - грижа за магическите създания. Екатерина направо бе влюбена в това което изучаваха. Срещаха се с различни създания и се грижеха за тях. Всеки от класа имаше по един пухкавел мъник сега и имаха за задача да се грижат за тях и да опишат наблюденията си върху животинката. Мъника на Катя се казваше Боби, бе рошав и розов с големи изразителни очи, които разтапяха всеки който го погледнеше. Не знаеше как ще се раздели с животинката щом приключеха тази задача. Та розовата топка козина бе почти винаги с нея. Както и сега. Разхождаше се някъде из масата на Рейвънклоу и просеше храна от околните докато русокоската разговаряше със своя приятелка.
Небето над тях бе светло синьо без следи от облаци. През прозорците се виждаше слънцето и как лек ветрец разклаща клоните на дърветата и как храстите трепкат. Усмивката на Катя бе голяма, чувстваше се невероятно. Обичаше ей такова време. Бе идеално за разходка, особено като се имаше предвид, че тези дни бе мрачно и дъждовно.
- Добро утро. - поздрави я едно момиче, което Екатерина бе виждала и преди. Все пак бяха от един дом. Знаеше, че е по - малка. Усмихна и се и леко се изчерви. Не бе свикнала някой да я заговаря така. Стана и леко неудобно, а точно тогава и Боби едва не се приземи в чинията и. Добре, че русокоската я отмести навреме. - Аз съм Анеля Денвърли, приятно ми е.
Бе довършило момичето. Приятелката на Екатерина гледаше леко слисано, а Катя все още притеснено сякаш си бе глътнала граматиката. Накрая се осъзна и кимна все още усмихната.
- Екатерина и на мен ми е приятно. - тя пое ръката на момичето и се здрависа. Погледна момчето до Анеля и му се усмихна като учтиво го помоли да си разменят местата. То учудено се съгласи и Екатерина след миг седеше до своята бъдеща най - добра приятелка. - Ти си втори курс нали? Много ли ви мъчат?
Приятелката на Екатерина продължаваше да гледа учудено как русокоската се бе преместила и я бе оставила, но честно казано Катя искаше да завърже ново приятелство, определено имаше нужда от това. Погледна извинително другото момиче, което накрая повдигна рамене и се заговори с друг. Пухкаве мъника Боби пък застана пред Анеля и оглеждаше любопитно чинията и.
- Ах ти лакомник ... - заяви Катя. - Още малко ще изядеш и масата... със всички на нея. Извинявай за това.. Анеля. Хм, от къде си? Къде си израснала? А това което се опитва да ти изяде храната е Боби ... догодина сигурно и вие ще имате такива сладури по грижа за магическите създания. Ще трябва да ги гледате определено време, симпатични са. Имаш ли си домашен любимец?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Пет Юли 18, 2014 7:31 pm

- Екатерина и на мен ми е приятно. - представи се на свой ред русокосото момиче.
Изглежда първо се слиса, че някой завързва разговор така изведнъж, но после се включи. Дали от учтивост или защото искаше, Ан още не можеше да прецени. Общителната второкурсничка продължаваше да се усмихва. После Екатерина помоли момчето до нея да си сменят местата и след миг се озова при нея. Хвърли извинителен поглед към приятелката си, която накрая насочи вниманието си към друг, и се обърна към по-малкото момиче.
-Ти си втори курс нали? Много ли ви мъчат?
Анеля тъкмо се канеше да отговори, но имаше време само да кимне. Едно малко розово и изключително сладко пухкавелче застана пред чинията й, като я гледаше изключително лакомо. Беше толкова сладко, че Ан веднага бе готова да му даде всичко, което си бе приготвила за закуска, че и да изгони всички ученици от масата, за да може храната да е само за мъничето.
- Ах ти лакомник... Още малко ще изядеш и масата... със всички на нея. Извинявай за това.. Анеля. Хм, от къде си? Къде си израснала? А това което се опитва да ти изяде храната е Боби ... догодина сигурно и вие ще имате такива сладури по грижа за магическите създания. Ще трябва да ги гледате определено време, симпатични са. Имаш ли си домашен любимец?
Анеля се усмихна и преди да отговори счупи парченце от препечената си филийка и я поднесе към прелестния Боби. Той веднага я изяде и после впери неустоими очакващи очи в момичето. Тя се засмя, позамисли се, после взе останалата препечена филийка и даде останалото в чинията- имаше още една филийка, този път с конфитюр, яйце и вкусни малини острани.
-Прекрасен е. Изяж всичко, красавецо. - каза Ан и побутна чинията към мъничето. Розовелкото веднага нападна храната и второкурсничката се засмя. После се обърна към русото момиче и заговори на свой.
-Да, втори курс съм. Не е толкова трудно, може би, защото много се старая. И се справям, ако не броим тук-там някои по-трудни предмети. - Не че се хвалеше, но просто наистина много учеше. И още по-хубавото от добрите оценки бе, че и оставаше време да се забавлява. - Родена съм в Лондон. Най-обичам да съм в Хогуортс... Чакай, наистина ли? Толкова е сладко, нямам търпение да стана трети курс. Получа ли едно такова никога няма да го пусна. Котаракът ми сигурно страда от моята прекалена привързаност. Макар че той иска само да спи и да яде, а аз му осигурявам и двете, така че трябва да ме обича. Взех си го преди да дойда в Хогуортс, първата година, и го кръстих Абракадабра. Не звучи ли вълшебно?
Засмя се и отпи от сока си. Хвърли поглед на Боби, който бе също толкова лаком колкото пухкавият котарак с направо пъстра козина, който сега сигурно обикаляше спалното помещение и бе докопал нечии учебници, които да се мъчи да изяде или отвори- така и не знаеше какво точно е искал да направи с нейният учебник по Билкология, който преди две седмици намери надраскан от ноктите и зъбите му до леглото си. Общо взето, един опасен младеж.
-Ами ти, Кат? Мога ли да те наричам Кат? Откъде си, имаш ли братя или сестри? Освен този сладур тук, има ли други? Какво друго правите по Грижа за магическите създания?
Анеля най-сетне зададе всички въпроси, които й хрумнаха досега и погали Боби. Беше изключително любопитно момиче, започнеше ли да говори, нямаше спиране. Някак чувстваше, че това няма да е проблем при завързването на приятелство с Екатерина. Смяташе, че ще се получи.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Съб Юли 19, 2014 6:45 pm

Русокоската се засмя и се протегна като си взе едно шоколадово кексче. За жалост обаче дори не успя да го опита тъй като Боби веднага започна да подскача и разпръска наоколо трохи от хляба който бе наял и с малките си лапички опитваше да достигне шоколадовото изкушение. Катя не знаеше дали това е нормално, дали бе редно да му дава да изяжда храната на целия дом, но малкото рошаво нещо го правеше. Бе като бездънна яма. А и нали целта на проекта бе да представят своите наблюдения върху поверения им пухкавел мъник... лошото обаче щеше да е, ако този на Екатерина придобиеше размерите на котка ... или по - скоро дракон.
- Разбира се, можеш да ми казваш както искаш. - тя се усмихна протегна се отново към един поднос и взе две бисквитки. Внимателно подаде под масата едната на Анеля докато следеше Боби. Мъника този път се бе заел да ближе конфитюра. Докато Катя си отхапваше от бисквитката пухкавел мъника започна да подмята една малина като жонгльор и изведнъж отвори уста и я цялата влезе в него. Слисана Муур просто примигваше накрая леко се обърна към Анеля и поклага глава.
- Ако това изяде масата или някой ученик ... който не е от Слидерин, значи не е мое. - продума тихичко и се усмихна приятелства. Замисли се над въпросите които и бяха зададени и се зачуди как да отговори. Направи няколко физиономии докато обмисляше отговорите си и веднъж вдигна пръст за да покаже на момичето до себе си, че размишлява.
- Хм, ами ... по принцип съм родена в стария и красив Годрикс Холоу, но не го помня честно казано. Там съм живяла само първите си няколко години. След трагичен инцидент ме пратиха да живея при роднини в Лондон, които не познавах. В крайна сметка те ме направиха това което съм. Отгледаха ме като свое дете. Леля ми е възможно най - милата жена на света, а чичо ми ... е той е голям шегаджия. Нямам братя и сестри, нямам и братовчеди, които да познавам. Общо взето сме аз, леля ми и чичо ми. Нямам си и животинка и сега Боби запълва голяма част в сърцето ми, но се съмнявам, че ще ми позволят да го задържа.
Тежка въздишка се откъсна от устните на русокоската докато гледаше как една цяла бисквитка се скри в стомаха на пухкавел мъника. Е поне можеше да опита да говори с професора догодина този сладур да отиде при Анеля. Тя изглеждаше мило момиче, пък и май наистина го харесваше. Повечето в нейния клас го гледаха вече накриво защото той се държеше по - скоро като гушльо, но вместо да търси злато, той търсеше храна и постоянно изскачаше от нечий джоб или чанта и в доста случай носеше нещо.
- Той е голям палавник. - призна Екатерина. - И все пак ... може да говорим с професора да го вземеш ти догодина, искаш ли? Поне ще знам, че ще е в добри ръце, тъй като ми изглеждаш добро момиче пък и щом си пожертва цялата закуска зареди него ...
Смехът и бе като звън на камбанка която излезе от устната и. Отметна един от русите си кичури назад и отпи от сока от праскова който си бе сипала преди няколко минути. Изучаваше второкурсничката до себе си. Анеля наистина бе симпатично момиче, бе дребничка, но много красива и с прекрасна очарователна усмивка, която слънцето огряваше. В очите и имаше един такъв опасен и жив блясък, показваш каква енергия има в това момиче и всичко това подсказваше на Катя, че двете ще станат много добри приятели.
- Искаш ли да се разгодим? - попита. - Времето е хубаво за първи път от ... сякаш цяла вечност. Честно казано много, много не обичам снега и пред него определено предпочитам дъжда... и умереното слънце. Аз съм ни така, ни иначе. Нито да е студено, нито да е топло.
Отново се засмя и се изчерви. Взе си един триъгълен сандвич и си го подели с Боби, като гадинката изяде по - голямата част. Катя реши да пробва да го докосне по коремчето. С показалец леко го боцна, а то сякаш се *изду и я погледна лошо* от което стана още по - сладък.
- Къде я побираш цялата тази храна, мъниче?


* Клик




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Нед Юли 20, 2014 10:25 am

-Наистина ли? Би било страхотно, ако се падне при мен, много ще се радвам. Благодаря, Кат.
Мисълта, че може да получи Боби догодина за същата задача по предмета много я зарадва. Сега вече знаеше, че поне нещо хубаво я чакаше догодина. По принцип не се притесняваше много, но като всеки нормален ученик бе несигурна за предстоящата учебна година.
Катя предложи да се разходят, после си подели един сандвич с Боби. Катя го боцна по корема и той я дари с предупреждаващ поглед.
- Къде я побираш цялата тази храна, мъниче? - попита тя.
Наистина, това си бе логичен въпрос. Боби беше толкова мъничък. Сигурно ставаше въпрос за някаква магия, която му позволяваше стомаха му да побира безброй храна.
-Е, да се разходим. - съгласи се Ан и се надигна.
Прескочи пейката и разтъпчи крака. Изчака и Екатерина да стане и се протегна към масата. Взе Боби и го погали. Беше изключително мекичък.
-Ей, сладурче, хайде на разходка. - промърмори Ан и го подаде на Кат.
Двете момичета и малкият пухкавел излязоха от замъка. На двора цареше живот. Учениците бяха приели задачата да се позабавляват на свеж въздух много сериозно и сега цялата околност, чак до Забранената Гора, беше пълна с весели ученици. Някой бяха сами, стояха под сянката на някое дърво и четяха книги или си бяха измислили друго занимание. Други бяха по двама- трима и си говореха, имаше и по-големи компании, които си бяха измислили игри.
-Какъв хубав ден. - обади се въодушевена второкурсничката и отново се огледа с усмивка.
Другото характерно за нея беше, че щом е в добро настроение не млъква. Тя по принцип много говореше, но беше ли весела още повече. Не смяташе, че това е проблем, затова и не опитваше да го коригира.
-Хайде да седнем край езерото. - предложи Анеля и посочи с глава към езерцето.
Водата спокойно се полюшваше на повърхността от лекия ветрец, който не позволяваше на времето да е дразнещо горещо. Запътиха се натам и се настаниха до брега. Водата успокояваше Анеля и й даваше нещо, с което да се занимава допълнително, докато говори, за да е възможно най-спокойна. Събра шепа малки камъчета и започна последователно да ги хвърля в езерото и да прави жабки.
Обърна се към Катя и се усмихна.
-Съжалявам, че така неочаквано те нападнах. Да, направо те нападнах. - засмя се и сви рамене. Беше нужно да обясни, че не е откачена, а просто... ами хипер жизнена прилагателно ли е? - Просто ми хрумна да се запозная с теб и не изпуснах момента. Изглеждаше мило момиче. А пък Боби е бонус.
Погали пухкавела и се усмихна на Анеля. Хубаво време и добра компания, очертаваше се много  приятен ден.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Нед Юли 20, 2014 3:26 pm

Анеля бързо се съгласи да излязат на чист въздух и вземайки малкия Боби те тръгнаха. Катя разбира се, която от две седмици сигурно делеше храната си с рошавото същество взе три сандвича в ги уви в няколко салфетки и ги прибра в чантата си, внимавайки да не бъдат притискани от нищо друго. Все пак смяташе да ги яде по - късно и искаше да са читави. Единия бе взела за новата си дружка, другия за себе си и третия разбира се за малкия лакомник, който явно не знаеше думичката на значението "Край", е лошото за него в този случай е, че нямаше да има и "Заживели щастливо до края на дните си". Не, че някой бе решил да умира разбира се...
Духаше приятен ветрец който разрошваше косите на двете момичета и Екатерина извади ластик за да върже русите си къдрици. Обикновено за най - бързо слагаше магическата си пръчка и овиваше косата с нея, но когато и се наложеше да я използва всичко това се разпадаше и придобиваше вид на гнездо, и то далеч не от хубавите изпипани гнезда дело на някоя сладка двойка птички.
Настаниха се край езерото и Екатерина се излегна на тревата. Тук нямаше толкова народ и бе спокойно. В далечината се чуваше смехът на другите ученици, даже една хартиена птичка полетя над двете момичета преди да се върне при "стопанина си". От езерото пък се носеше приятен шум, който момичето не знаеше как да определи, но знаеше, че идва от камъчетата които Анеля хвърляше. Помнеше, че и тя като малка в Лондон правеше така на големите локви ... преди да реши, че ще ги преплува. И обикновено в такива случай всичко завършваше трагично и мокро. Често Екатерина която се е препънала в нещо в средата на локвата започваше буквално да удря с ръце и да разпръсква вода докато седи в "голямото мръсно езеро", а леля и отстрани да гледа лошо и да я вика при себе си.
- Вижте, сепията. - чу радостни викове и се надигна. Гигантската сепия излезе на повърхността на езерото и зае поза сякаш да се попече на слънце. Катя се засмя.
- Е май не само ние се радваме на хубавото време. - погледна сепията още известно време и пак се излегна извръщайки глава към Анеля. - И не си ме нападнала! Даже се радвам, че ме заговори. По принцип нямам много приятели тук ... може би защото носът ми е в повечето време забит в някоя книга, но както да ти кажа. Ние сме Рейвънклоу. Пък и самата аз нямам смелост да заговарям така. Просто ... не ми е в кръвта.
Извади от чантата си сандвичите и една тетрадка. Остави храната върху чантата кимайки към Анеля да не се притеснява и да си вземе. Боби бе по - далеч от тях и бе зает да се опитва да изяде едно камъче което не успя да метне в езерото, като новата си кака. Хич не забелязваше истинската храна, което бе добре дошло за момичетата, но това не промени факта, че малкото нещо бе безкрайно смешно в опитите си да направи жабка и да се нахрани. Екатерина се молеше само да не реши да се метне в езерото накрая... да види дали той самият ще отскочи.
Откъсна един лист от тетрадката и започна да го сгъва и къса на места. В крайна сметка още една птичка полетя във въздуха насочвана от пръчката и. Скоро се появи цяло ято и те се извисиха над езерото, а учениците се радваха. Гигантската сепия се завъртя и почти опръска хартиените птички, които като едно се изстреляха във въздуха и почнаха да описват красиви картини, подени от своите магьосници.
- Обожавам Хогуортс. - заяви Екатерина усмихвайки се на Анеля. Нейната птичка се отдели и след миг се озова до тъмнокосото момиче и се извиси във въздуха точно когато бе забелязаха от пухкавел мъника. - Това не е за ядене.
Заяви Муур, но знаеше, че листа попадне ли до Боби ще бъде сдъвкан като едно от домашните и по отвари. Гледаше леко лошо розовкото, но той не даваше вид да я отразява. Бе се покачил на рамото на Анеля и подскачаше.
- Извинявай за това. - промълви Катя и започна да се притеснява, че Боби ще започне да плаши и Анеля. - Половината от курса вече се отказаха да стоят близо до нас двамата. Той е нож с две остриета. Най - жизнения от всички пухавел мъници е, но ... ами това си има своите минуси. Като да яде всичко, постоянно да подскача и понякога да краде... храна главно. Но нищо чудно да се опита да ти вземе химикалката и да се опита да я погълне. А после кой кого нападнал. Мисля, че ние буквално нападнахме теб.
Усмивката и бе искрена. Наистина се радваше, че се "сблъскаха" с Анеля. Пък и така, ако Боби бе при нея догодина Катя щеше да го вижда. Бездънната яма определено щеше да и липсва, но не знаеше, дали ако си я задържи по някакъв начин ще успее да я изхрани. Ядеше като за световно.
- Ти значи имаш котарак? - помнеше, че момичето бе казало нещо такова. - Това е страхотно. Аз винаги съм искала животинка, но ... ами не знам. Не съм си взимала. Мисля, че леля ми е леко алергична към козина, пух, пера. Не съм сигурна, но не съм и повдигнала въпроса пред родителите ми.
Повдигна раменен и се усмихна тъжно. Видя как по близкото дърво пробяга катерица, а лошото бе, че и Боби я видя и тръгна след нея. Момичето прехапа устни, бедната катерица ... нищо чудно скоро да се появеше мъника с ошапка стърчаща от устата му и двете момичета да започнеха да се борят да извадят олигавената катерица.
- Само се моля да не скочи в езерото ... - призна тя поглеждайки към сепията. - Че не ми се мисли тогава. Мога да плувам, ще скоча да го хвана разбира се... ама нищо чудно и сепията да изяде докато го стигна. Много е бърз, ако поиска.
Засмя се и отново легна на земята откъсвайки още един лист и правейки този път корабче, подсили го с магия така, че да не му влияе водата и го пусна в езерото което им бе точно на няколко крачки. Това му бе хубаво на Хогуортс, независимо на колко си нямаш ограничения в магиите, или поне в тези дребни закачки. Можеше да караш всичко което поискаш да лети, можеше и ти смиаят да полетиш. О, а лакомствата...
- Имам всякакво вкусови бобчета искаш ли? - русокоската бръкна в чантата и извади кутийката с бобчетата. И те като Боби бяха нож с две остриета. Имаше и хубави, имаше и ... ами да си го кажем направо имаше и гадни. Екатерина обаче ги обичаше, но любимите и лакомства бяха онези с които можеше да имитираш животни, някои предмети и даже хора в някои случай. Да, определено трябваше да отиде до Хогсмийд и да си купи. - А, ако имаш нужда от помощ с нещо не се притеснявай да ме питаш, насреща съм.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   Вто Юли 22, 2014 11:31 pm

- Вижте, сепията! - достигна до тях един развълнуван глас.
Анеля, която хвърляше съсредоточено камъчета в езерото нямаше нужда от този вик. Камъчетата неусетно се изхлузиха от ръката на момичето, а последното, което тя бе метнала преди да се появи този нов обитател, цопна във водата и звукът сякаш отекна из главата й.
-Кат! - опита се да я повика спокойно Анеля, но прозвуча по-скоро като писък.
Ан не беше уплашена, а изненадана. Най-малко от всичко очакваше някаква огромна сепия да изплува на повърхността на езерото, да се намести и да започне да събира тен. Вярно, че беше само второкурсничка, но май трябваше да започне да живее тук на принципа "очаквай неочакваното". Все пак това е Хогуортс, училище за магия и вълшебство. Гигантската сепия е нещо нормално.
Вниманието й беше привлечено от Екатерина, която прие съвсем нормално появяването на морското същество. Инстинктът на Ан я накара да се дръпне малко назад от езерото, докато слушаше, усмихвайки се спокойно. Гласът на Катя постепенно заглъхна, а Анеля наблюдаваше с крайчеца на окото си как сепията се носи спокойно по водата. След миг осъзна, че е нейн ред да говори и бързо се обърна към русокоската.
- Аз понякога се чудя защо съм в рейвънклоу, а не прекарвам толкова време в библиотеката или с книгите. Обичам да чета, но на седмица ми се събират няколко часа и това ме притеснява. Все пак и се успокоявам, защото много уча и съм много амбициозна. Ако не бях толкова състрадателна и учтива щях да съм в Слидерин. Искам да благодаря на шапката, че ме прати в Рейвънклоу, защото смятам, че като порасна малко, всичко ще си пасне и ще открия всичко, което е за мен.
Анеля можеше много да говори за своя дом. Преди да постъпи в Хогуортс беше много нервна. Брат й вече бе преминал през това, беше в Хафълпаф и беше спокоен и доволен. Като бе по-малка се надяваше да е при него. После бавно започна да осъзнава, че ако е Хафълпаф само заради брат си, без да има нужните качества, ще й е много тежко. Затова накрая, когато най-сетне прекрачи прага на величествения замък и стъпките й поеха към столчето, където щеше да седне и да нахлупи вълшебната шапка, бе твърдо решена, че няма значение кой е дома, стига да е подходяща за него. Общо взето бе разчитала на шапката да предопредели бъдещето й и когато получи въпроса в кой дом иска да бъде не даде отговор. И бе щастлива, че постъпи така. Всякакви предразсъдъци и лични предпочитания можеха само да я подведат.
Катя предложи на Анеля сандвич и момичето с благодарност го взе. Нямаше смисъл да се мъчи да откаже, защото тези опити да не си нахален в такива ситуации всъщност те правят крайно неучтив. Ан потърси с поглед Боби, който й бе избягал от полезрението, докато зяпаше гигантската сепия, и го видя как се мъчи с едно малко камъче. Разсмя се и отхапа от сандвича си.
Екатерина скъса един лист от тетрадката си и направи хартиена пръчка, която след минута полетя, управлявана грациозно от пръчката й. Скоро вече бяха цяло лято и летяха красиво над езерото. Сепията се помръдна и разпръска водата, а Ан несъзнато се вкопчи силно в сандвича си, сякаш това ще я запази суха, ако сепията реши да се гмурка и мята твърде близо до тях.
Птичката на Катя падна, но Анеля не забеляза. Сладкият Боби се бе покатерил на рамото й и скачаше весело. Ако нямаше да е толкова откачено и беше сама, щеше да заскача с него.
-О, очарователен е. - отговори Ан и се усмихна широко на Кат. - Напомня ми на мен, когато бях малка. Ако аз нападнех някого, тогава ставаше наистина шантаво. А вие оправихте деня ми.
Засмя се. Наистина, колкото и откачено да звучи, сега тя бе много по-спокойна и кротка, отколкото като дете. Ако бе запазила буйния си нрав и жаждата са приключения- още я имаше, но вече в умерени количества, то Грифиндор й бе в кърпа вързан. Щом чу споменаването на котката й, се засмя. Абракадабра бе още сравнително малък, но пък очевидно той бе получил по някакъв магичен начин нейната жажда за бели и желанието постоянно да се движи и да се занимава с нещо. Ан се надяваше, че с годините ще улегне, защото сега си беше доста трудно, макар и забавно, да накара котаракът да си легне на мястото и да спре да се мята върху нея от нощното шкафче право на възглавницата всяка сутрин, без да излее чашата с вода и да бутне учебниците, които държеше там.
-Да, и той ми напомня за мен като малка. Като малко палаво детенце е, а името му отговаря на всяка игра, с която поиска да го занимавам. Абракадабра. Не успях да реша как да му викам на галено, затова си остана така.
Анеля се засмя и продължи да яде сандвича си. Боби се беше спуснал от рамото и сега висеше на гърба й, при което я гъделичкаше и едва се сдържаше да не избухне в смях, защото имаше много гъдел, навсякъде. После изведнъж гъделичкането изчезна и видя как пухкавелът тича към една малка катерица. Ан ги зяпаше с интерес, докато чу думите на Катя, които привлякоха вниманието й.
-Мислиш ли, че ще се хвърли там? Имам предвид, виж тази сепия... Прекрасна е, но появяването й определено ми беше като удар в лицето от някой, който по принцип само ме гушка. Не го очаквах. Но щом Боби ще ни спаси, то тогава всичко е наред. И двамата изглеждат приятелски настроени. - разсмя се и проследи как Екатерина пуска във водата хартиено магическо корабче. - Много те бива с тези неща, много са хубави. - добави Анеля, сочейки корабчето и птичката.
Катя й предложи всякакво вкусови бобчета и рейвънклоуката едва се спря да не се метне да я прегръща от благодарност. Толкова много ги обичаше. Главно заради елемента на изненадата, когато сложиш едно в устата си и удоволствието, когато то е от вкусните. Дори гадните не бяха толкова гадни за нея, просто я караха да се смее, след като отмие вкуса с няколко чаши вода.
-Благодаря ти, много ти благодаря. Обожавам ги. - взе си цяла шепа и подаде останалата половина от сандвича си към Боби, който веднага дотича, щом я видя. -Хапвай, приятел... Наистина много ти благодаря, че ми показа този прекрасник. Той е като красивите куидич играчи, които мога да се заклея да обичам вечно, независимо, че съм само на дванадесет.
Винаги й хрумваха интересни сравнения за възрастта й. Брат й все се шегуваше, че щом отсега е такъв фен на любовта- което си беше чистата истина, то още две-три години и щеше да има куп момчета в краката си. Анеля пък винаги отвръщаше намръщено, че иска само едно. По възможност, много сладко и забавно, обаждаше се срамежливо детето в нея, чието мнение тя грижливо запази.
Засмя се и хапна две бобчета на веднъж. Едното имаше горчив вкус, другото изключително сладък. Заедно оформяха приказен вкус, който Ан асоциира с този на някой алкохол, независимо, че никога не бе пила.
- Благодаря ти, като гледам как вървят нещата, определено ще имам нужда ако не от помощ, то от приятелка. Може да съм добра с училището, но с повечето приятели досега правя все нещо прекалено или пък ставам много непостоянна. Мисля, че сега няма да е така.  Пораствам.
Като всяка дете, което бързо навлиза в тийнейджърските години, Анеля бе в етап на промяна. Честно, изобщо не очакваше превръщането от дете във възрастен да е толкова емоционално. Очаквай неочакваното, определено трябваше да запомни това.
Погледна към Екатерина и повдигна преполовената си шепа с бобчета.
-Какво ти се падна? Много са вкусни, дори и когато са гадни. Може би просто имам ужасен вкус, но не мога да спра да ги ям. Както и шоколадовите жаби. Истинско съкровища.
Направи знак със свободната си ръка, че са отлични и хапна още едно. Наподобяваше канела. Обърна се към русокоската, която с всяка изминала минута чувстваше все по-близка.
-И аз съм насреща, стига да мога да ти помогна. Малка съм, но винаги съм готова да помогна на приятел.
И се усмихна искрено на Екатерина, този път надявайки се, че приятелството им наистина ще потръгне. Такъв добър човек не трябваше да се изпуска.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.   

Върнете се в началото Go down
 

Best friends are like stars. You don't always see them but they are always there.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Last Friends
» Dear My Friends (2016)

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-