Име: Кристина Майкълсън Мейфайър
Години: 14
Семейство: Донна Грегориан Мейфайър - майка (магьосница)
Майкъл Харвил Майкълсън - баща (мъгъл)
От род на силни чистокръвни магьосници по майчина линия. Мейфайър били едни от най-мощните родове на миналия век. Майка и е първата, която нарушава традицията като се жени за мъгъл с който се разделя няколко години след раждането на дъщеря и.
Лик:  http://laughingoutloud8.tumblr.com/post/91463178514
Характер: Използва всичко, за да постигне целите си. Обича да чете и рисува, до голяма степен е интроверт. Повечето време прекарва в изучаване на черната магия. По нейно мнение това ще и помогне да се предпази от нея. Има навика да прекалява на моменти. Може да е добра приятелка, но обикновенно се прави, че не я интересуват грижите на другите. Не обича да следва правилата или да се подчинява на някой. Почти през цялото време носи слушалки по коридорите, слушайки мъгълски групи (за нея това е единственото хубаво нещо, което мъгълите правят), защото светът и идва в повече, а и харесва как я гледат чистокръвните ученици заради нещата в ушите и. Тя няма най-добри приятели, защото според нея всеки те предава рано или късно. Пада си доста импулсивна на моменти. Трудно споделя проблемите си, смятайки, че другите ще я вземат за слаба. Често се въвличала в дуели с магьосници по коридорите, а ако някой учител я хванел и я заплашел с оставане след часовете, тя го изпълнявала ако и е било скучо, а ако имала работа намирала начин да говори с него да я освободи като хвърляла вината на друг.
История: Като малка понасяла баща си. Дори го харесвала. Дори щом той започнал да пие. След като изгонил нея и майка и, докато бил пиян, тя мигновенно го намразила. През лятото, когато се връщала от училище, нямала избор и трябвало да остава при него. В началото била при майка си, която била основала бизнес на Диагон Али. Кристина имала много разногласия с нея заради черната магия и куп други неща. Една вечер майка и я изгонила както преди година баща и ги бил изгонил. Кристина нямала друг избор освен да се върне при него, което и направила. Всяка вечер той се напивал, а тя била принудена да го понася, защото нямала къде другаде да отиде. След време майка и се върнала. Казала и, че съжалява, но това не дало ефект. Дори и да се беше върнала при нея, историята пак щеше да си повтори. Баща и не обръщал внимание на това какво правела. Веднъж дори призовала демон за няколко минути преди да го прогони, но той отново не забелязал. На няколко пъти я нагрубил, докато бил пиян, но тя не му обърнала внимание. На нея, той не и е никакъв. Едва когато след месец спрял да пие за известно време било твърде късно. Тя никога нямала да му прости. С майка си запазила връзка, нея все още я уважавала, но не и казвала за нещата, които правила без ничие разрешение.

РП: Беше Септември, а аз се намирах на гара Кингс Крос с майка си. Влакът тъкмо беше дошъл. Тя остави клетката на Реджина (совата ми) на върха на количката и ме погледна с усмивка.
- Готова ли си?
- Да, мамо - отговорих аз.
- Ако има нещо ми пиши. Реджина знае къде да ме намери - каза майка ми.
- Да, мамо - отново отговорих аз със същия празен и обикновен поглед.
- Чао, мила - майка ми ме целуна по челото.
 Веднага щом ме пусна аз взех куфара, раницата и клетката от количката. Качих се на влака като си намерих празно купе. Щом успях си разхвърлих багажа навсякъде из него. Майка ми ми бе дала един галеон ако реша да си взема нещо. Това бяха единствените и останали спестявания и го оценявах. Когато мина жената със сладките аз си взех една шоколадова жаба. Спомних си как баба винаги ми пращаше такива. Вече бях събрала всички картички. Този път ми се падна Албус Дъмбълдор. Той бе първата ми картичка в началото, което ме накара да се усмихна.
 Майка ми е била Рейвънклоу. Винаги ми е било прятно да слушам за общата стая и гледката от кулата, но никога не чувствах това като за мен. Друго нещо, което ми беше казвала, че аз имам право на избор какъв човек да бъда. Аз не бях Рейвънклоу.


-Мейфайър, Кристина - изрече възръстната магьосница със зелената мантия.
 Аз нервно пристъпих напред. Веднага щом седнах на стола, тя постави старата шапка на главата ми. Тогава чух глас в главата ми.
-Интересно, също като майка си имаш голям потенциял за Грифиндор...
-Аз не съм смела - помислих си аз.
-Щом така мислиш... - шапката отговори. - Ако можеше да направиш отвара каква би била?
-Сила - помислих си аз.
-Какво искаш да знаеш за историята?
-Великите дела.
-Какво най-много искаш да учиш в Хогуортс?
 Не отговорих бързо.
-Всички тайни на замъка.
-Има четири бокала пред теб. От кой би избрала да пиеш?
-Тайнствената черна течност, която блести като мастило и изпуска изпарения, които причиняват странни видения - отговорих аз. - Външния вид доста често лъже.
-За кое същество най-много би искала да учиш?
-Духовете.
-Каква дарба би искала да имаш?
-Да съм много силна.
-Опиши характера си с няколко изречения.
-Не се отказвам лесно, в това съм сигурна. Когато си наумя нещо почти винаги го постигам. Обичам да чета и да си търся проблеми. Традиционалист съм.
-В кой дом би желала да бъдеш?
 Отне ми време да отговоря и на този въпрос. До сега не се бях замисляла сериозно.
-Слидерин - помислих си аз.