1. Монтгомъри Джеймс Маккой
2. 16 години - 05.03.1998 година; Курс - VI
3. Баща - Джеймс Пикард Маккой, чистокръвен магьосник от династията Маккой, но алкохола е унищожил всичко благородно в него. В днешно време той става за подигравка дори и на мъгълокръвни. Майка - Бевърли Уорф Маккой - чистокръвна вещица умира при раждането на единственото си дете.
4. Юън Макгрегър.
5. Среден на ръст с мършаво тяло. Почти винаги е късо постриган и мрачен. Има тръпчинка на брадичката и добре оформени бакенбарди. Впечатление също прави и обицата, която си сложи просто така... колкото да ядоса пияния си баща. Усмивката, която доста рядко се появява на лицето му може да бъде описана само като зловеща. Винаги облечен небрежно, защото въобще не го интересуваше как изглежда и какво другите биха си помислили за него. Кожата му е доста бледа, а очите тъмно кафяви.
6. Доста тънко-обиден и избухлив. Това не е голяма изненада, имайки се предвид, че всъщност е доста велик род и въпреки издънката наречена Джеймс наистина можеше да се гордее с рода си. Именно тези му черти винаги се оказват пречка да успее да завърши някакви успешни отношения с други хора. Освен неговата избухливост и горделивост, Монтгомъри също така е крайно злопаметен и дребнав. Никога не забравя обида и не пропуска възможност да си отмъсти. Самото унижаване на някой, който го е обидил му доставя душевно удоволствие.
7. Роден през зимна нощ, още при самото му раждане майка му умира. Това нанася непоправими щети върху психиката на баща му. Джеймс просто не можеше да проумее какво се бе случило. Заради малко парче месо, той трябваше да изгуби своята любима. Мъжът така и не успява да заобича своя син и се обръща към алкохола. Именно заради това, първите години на младежа са адски тежки. Израснал в ежедневие на побой и пиянството на баща си, момчето завинаги намразва Джеймс. Все пак благодарение на библиотеката, която имат в имението, младият Монтгомъри успява да разбере за историята на рода си, а именно, че е пълен с велики магьосници. Дори някога и баща му е бил обещаващ магьосник, но нещо го е пречупило и е станал за посмешище. Все пак за момчето нямаше извинение за подобно поведение. Каквото и да се бе случило, баща му бе длъжен поне да се опита да бъде родител, а не жалка пародия на човек. Най - щастливият момент досега в живота му бе, когато получи писмото за Хогуортс и можеше да напусне макар и за малко кошмара, който изживяваше в имението на Маккой...
8. Обича куидича и мечтае да стане професионален състезател, има богати познания по отвари. В допълнение винаги изразява своето отвращение към мътнороди без да се замисля в каква обстановка го изказва.
РП: Дойде най - прекрасния ден в живота на Монтгомъри. След толкова дълго ходене по мъките, момчето най - сетне щеше да се махне от проклетият си старец. Тази мисъл го изпълваше с чувство, което никога не бе изпитвал свързано с баща му, а именно блажено спокойствие. Далеч от старият пияница в среда където имаше шанс да направи нещо бележито. Нима има нещо повече за което мечтае едно малко дете? Вечерта преди съдбовния ден, малчугана почти не бе спал. Цялото му съзнание бе заето с това да мечтае за дома на своите прадеди. Слидерин - мястото в което се зараждаше величието. Нима имаше нещо друго за което си струваше да живее човек? На кой му пукаше за обикновеният магьосник, който просто яде, спи и работи в един затворен кръг? Не, това определено не беше живота за който мечтаеше младият Маккой. Младежът искаше да бъде запомнен с делата си.
Тези мисли успяха след известно време да го приспят. Сутринта се измъкна от вкъщи и с малко помощ успя да стигне до влака. Чувстваше се изтощен от късното бодуване. Отпусна се във влака и успя да се унесе в неспокойна дрямка. Неусетно вече бяха стигнали своята дестинация. Всички първокурсници бяха групирани по лодки и заведени към замъка. С влизането си още и бяха отведени в голята зала. Предстоеше им сблъсък с една от "живите" легенди на училището. Разпределителната шапка си имаше репутация на една от най - митичните фигури в цялото училище. Нямаше новак на който не му се подкосяваха краката от страх само при мисълта за разпределението. Все пак бяха длъжни да издържат това изпитание. Малко неусетно дойде и реда на Монтгомъри. Младежът се опита да си придаде спокоен вид, но отвътре го изгаряше напрежение. Ами ако попаднеше в Хафълпаф? Той щеше да задмине и баща си в падението на рода Маккой. Е, дойде часът на истината :
1.Ако можехте да направите отвара каква би била- Слава 2.Какво искаш да знаеш за историята- Великите дела3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс- Всички тайни на замъка 4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:- Тайнствена черна течност,която блести като мастило и изпуска изпарения които причиняват странни видения. 5.За кое същество най-много бихте искали да учите:- Върколаци 6.Каква дарба бихте искали да имате.- четене на мисли 7.Опишете характера си с няколко изречения- Доста дребнав. Винаги готов да води безсмислен спор за най - малката дреболия. Все пак трябва да покаже, че е над всички. Единственото по - голямо от неговата дребнавост е неговата горделивост. Спорно е дали има покритие, но за момчето това нямаше значение. Той беше чистокръвен, а всички чистокръвни са единствените заслужили да изучават магията.8.В кой дом бихте желали да бъдете?Слидерин