След няколко часа на поляната

First topic message reminder :

След прекрасната вечер последва не чак толкова прекрасен ден. Заради многото изпитвания почти не можах да се видя с Джеймс е като не броим обедната почивка, но все пак. Нямах търпение да свърши последния час, нетърпеливо премятах перото между пръстите си чакайки да чуя последния звънец за да мога да изляза от скучния час и да взема кучето си.

След петдесет дълги и скучни минути най накрая звънеца удари. Събрах нещата си и тръгнах към кулата на Грифиндор. Казах паролата на Дебелата дама и се вмъкнах в общата стая. Помахах на приятелите си и изтичах в стаята си. Без да обръщам внимание на съквартирантките си се преоблякох. Сресах внимателно козината на Дукаса и й сложих розовата кожена каишка с капси която й бях взела наскоро. Потупах кучето си по главата леко с думите.

- Бъди послушна и добра с Джеймс и кучето му.

Излязох от общата стая с кучето и тръгнах надолу по стълбите съвсем скоро се озовах извън замъка и тръгнах към поляната. Докато вървях няколко от учениците се спираха за да погалят кучето ми. Кой да знае че Дукеса е толкова популярна. Засмях се леко и спрях пред площадката където трябваше да чакам сладура от снощи.

Преди да успее да отговоря на въпроса му или да се опитам да се измъкна от хватката му усетих как тялото ми се отделя от него и полетя няколко метра във въздуха. по време на краткия полет имах чувството че ще падне не във водата а върху бетон. Политайки надолу стиснах очи, не исках да виждам къде и как ще падна. Няколко агонизиращи мига по късно отново усетих топли ръце около тялото си и сладки устни върху моите. Сякаш тези действия заличиха спомена от преди малко. Притиснах се към силното тяло, плъзгайки леко длани по гърба му. Кимнах съвсем леко след което се вгледах в тъмните очи.
- Няма. Обещавам ти. Ще бъда добро момиче.

Премигнах няколко пъти невинно като пред това време забих леко нокти в кожата на гърба му оставяйки леко алени ивички след себе си. Това беше моя начин за отмъщение за малкия полет преди малко.

- Твоето добро момиче.

-В такъв случей може би няма да полетиш отново... Може би.
Ухилих се и я пуснах да стъпи на дъното на езерото. Отпуснах се на водата и се загледах в леките облаци по небето. Беше невероятен следобед и нищо не можеше да скапе перфектното ми настроение. Водата беше топла и адски спокойна. За миг се замислих колко ли дълбоко трябва да се гмурна, за да стигна до общата стая на Слидерин, а и дали изобщо беше възможно. Може би трябваше да си го запиша в нещата, които искам да разбера. Заплувах назад с няколко широки замаха на ръцете, но след малко се изправих и погледнах Емили.
-Какво искаш да правим сега?
Отново се отпуснах назад, но една част от мен очакваше отмъщение от Емили заради полета и преди малко.

- Да отидем до селото да си вземем бирен шейк?

Гледах към момчето което до преди малко ме бе хвърлил във въздуха все едно бях леко перце след това ме беше хванал без причина.. Хммм май беше по добре да не се закачам повече, не исках да си представя какво друго можеше да използва като отмъщение. Гмурнах се и заплувах навътре в езерото. Имах намерението и аз да по плувам малко, преди големия кучи студ да е превърнел езерото в ледена пързалка. Съвсем скоро изгубих усета на твърда земя под краката си и се усмихнах.

- Няма ли да дойдеш при мен?

Обърнах се към Джеймс и в следващия момент го изпръсках с вода. Детинско но все пак забавно. Подхилвах се като идиот и го гледах.

- И без отмъщения!

Намусих се.
-Ще си го върна.
Тръгнах към брега и видях, че Ерик ме последва. Оставих го да излезе преди мен, защото никак не исках да ме напръска с козината си. Едва, когато Емили предложи да пием бирен шейк осъзнах, че тя ще има малък проблем с дрехите. Плана ми беше просто да се прибере в замъка с моята риза, а аз да си обуя панталоните, но явно нямаше да се получи. Е, щеше да е забавно, когато се усетих. Изтръсках леко водата от себе си и нахлузих дънките си. За нея оставаше нейното яке и моята риза... Останалото беше мокро. Ерик дойде и ме погледна дяволито, но поклатих глава. Не бях в настроение за шеги. Видях, че Ем излиза от водата и отидох да я гушна.
-Страхотна си когато си мокра... - Усмихнах се перверзно. Наистина беше страхотна.

- Ммм само тогава ли съм страхотна?

Увих ръце около вратът му. Този перверзен поглед беше просто уникално секси. Притиснах се към него мокрейки дрехите му. Усмихнах се след което се оттласнах от здравото му тяло прокарвайки пръсти по тялото му. Взех ризата му и я облякох закопчавайки копчетата. Чудно тя ми стоеше като рокличка, дали някой щеше да забележи че ми липсват дънки или каквито и да я панталонки. Засмя се леко и замахнах с пръчицата си и до мен се появиха къси дънки които, след като ги обух не се виждаха от ризата. Усмихнах се и облякох якето си загървайки се в него на топличко. След малко чух кучешкия лай идващ от езерото и погледнах към кучето си махайки му да излиза.

- Е ще тръгваме ли?

Обърнах се към Джеймс и Ерик

Намусих се, когато се облече. Повече ми харесваше, когато беше полугола. Можех да я гледам непрестанно ии да си мисля какви ли не забавни неща за оползотворяване на времето ни заедно. Погледнах към езерото.
-Мисля да изчакаме и Дук, а? - Погледнах тичащото към нас куче. За миг ми хрумна и аз да си призова риза, но реших, че предпочитам да дразня Емили разхождайи се полугол. Ако зависеше от мен тя също щеше да остане гола. Дук скоро застана до нас.
-Да, хайде да тръгваме. - Хванах ръката и и я дръпнах към мен, за да я целуна. - Знаеш ли, че можем да правим и по-приятни неща от ходенето в трите метли? - Целунах я отново и плъзнах ръце по тялото и. - Стига да искаш разбира се.. - Облизах устни и отново я погледнах перверзно.

- Ммм имаме цялата нощ пред себе си. Нека първо си вземем бирен шейк и тогава. Искам да видя стаята ти бебчо.

Извих тялото си насочвайки го към ръцете на Джеймс и притворих доволно очи. Докосването му ми действаше успокояващо но в същото време караше кожата ми да изгаря от желание за още и още. Прехапах устни и плъзнах ръцете си по кръста му нагоре към мускулите а след това и по гърба му. Усмихнах се и преплетох пръсти с неговите, като не се откъсвах от стегнатото тяло на приятеля си докато вървяхме към селцето а кучетата тичаха зад нас. Погалих плочките му с думите.

- Можем да оставим кучетата в общата стая а ние да си останем насаме мило. Знам какви приятни неща искаш, бъди сигурен и аз ги искам особено щом ще са теб.

Надигнах се на пръсти и отново го целунах като този път задълбочих целувката и облизах с език предните му зъби

» Хогуортс: След няколко часа
» след няколко дни
» след няколко дена
» Хогуортс след няколко дена
» След няколко седмици в Хогсмийт

След няколко часа на поляната

След няколко часа на поляната

Similar topics

Similar topics