Зарових пръсти в косата и и се усмихнах.
-Невероятна си... Само за разбирам защо мразиш толкова безумно много съквартирантките ти, че искаш да им причиниш "виелицата"? - Засмях се. - Този прякор му е още от бебе, когато търчеше из къщата точно като някое бедствие.. Все още си е такъв. - Хрумна ми още нещо. - И щом каза, че няма да го сготвиш... Да знаеш, че ако се вкисне може да имаш някои изядени вещи. И не го разглезвай! Не се шегувам. - Целунах я дълбоко и това май опроверга последните ми думи... Не че имаше значение, знаех че ще го разглези, но все пак исках да види какво е да имаш куче като тази откачалка. Върнах се на последния и въпрос.
-Да, езерото, съгласен съм. Казах ти. Сега ли искаш да отидем? - Погледнах Ерик и усетих, че май скоро топката щеше да му писне, така че май бе добра идея да му намерим друго занимание, Дук за сметка на това се забавляваше, а това ме караше да се усмихвам. Не само Емили щеше да изпита нови неща, най-накрая и аз щях да разбера какво да си имаш нормално куче. Изглеждаше толкова мекичка, а и предполагах, че тя ще се задоволи с полловината легло, което смятах да и отстъпя.

-Отностно това какво ще стане ако причинят същото на Ерик.. Искам отново дебело да подчертая, че не нося отговорност за материални щети и телесни повреди причинени от кучето ми. - Замислих се за миг и продължих. - Колието ти предлагам да си го сложиш на врата, така няма да го изяде. Роклята я скрий... А относно четки за коса, съжалявам за това не знам. Такова нещо не съществува в моя свят. - Засмях се и я целунах. Ерик наистина щеше да остави разрушение след себе си и дори малко ми беше жал за момичетата от спалнята и, които щяха да изпаднат в истерия. Досетих се още нещо и я целунах отново.
-Значката ще е първото изядено нещо, освен ако не намериш начин да я спасиш... Той ги харесва. - Спомних си как едно от момчетата в спалнята ми се бе закрело да го заколи, ако значката му изчезне... - Аз нямам нищо против да останем тук. Момента наистина е страхотен... Щом ти си с мен.

-Котки? Смята, че са доста вкусни. - Погледнах я и избухнах в смях, когато видях изражението на лицето. Май току-що беше размислила по-въпроса дали ще го вземе да ден-два. Май не искаше да види как кучето ми вечеря с някоя котка. Гушнах я и я целунах. Можех да правя това завинаги. Лекичко се дръпнах и я погледнах.
-Спокойно, ако котката не хъска и не ръмжи по него, няма да я нападне. Може дори да станат приятели, но ако реши да бъде враздебна... Не нося отговорност.... - Вкъщи имаше няколко бездомни котки, които се разхождаха по двора, Ерик не бе имал проблем с тях, макар че ме гледаше накриво, когато ходех да ги храня. - И само ще отбележа, че височините не го притесняват, трябва ти по-добро скривалище. - Отпуснах се назад и погалих косата. Беше толкова малка и мека в ръцете ми, че имах чувството, че ако е прегърна малко по-силно ще я счупя. Тези моменти с нея бяха съвършенни. Не бяха нужни думи, исках само да остана така, колкото може повече.

-Нямам такова намерение. - Прегърнах я още по-силно и зарових лице в косата и. Беше невероятно. Наистина не смятах да я пусна никога, щях да остана така, в този съвършен момент. Вдигнах леко глава и я погледнах.
-Изплют от розовата дъга елф? Роклички? Розово легло? - Избухнах в смях. - Нямам нищо против да се опитат да го превърнат в каквото си искат, дали ще успят обаче... А и нека не забравяме, че за да го направят първо ще трябва да имат смелостта да се доближат до него, а това е малко вероятно. - Засмях се тихо и си откраднах още една целувка. - Кучето ми е уникално Емили... Може да си отвори сам абсолютно всичко... Освен буркан например. Но ако е стъклен ще го събори, за да го счупи. А всъщностност.. Преди малко каза, че те е жал и за наметалото ми? Защоо? - Погледнах я въпросително. Харесвах това наметало, бях го модифицирал малко и нямаше да ми е забавно, ако му се случи нещо лошо.

Засмях се и я прегърнах.
-За наметалото ми не се тревожи, него Ерик няма да го докосне, а за останалото - надявам се да спасиш вещите си, но не се тревжи толкова, стига да не го ядосаш за нещо, може и да не изяде нищо. - Усмихнах се и се загледах към кучетата. - Знаеш ли, той може да бъде и добро момче, не е толкова лош, колкото ти го описвам. Теб те хареса... Добър е към този, който се държи както трябва с него. Но... Ако някой е груб към него или към мен... а вече и към теб и Дук... или изобщо към някой, който той харесва, е,  може да свърши доста нахапах. - Спомних как преди година за малко да нападне един първокурсник само защото се блъсна в мен. Момчето беше слидеринец и просто в стреса си от училище се беше изгубил, за щастие успях да удържа кучето, а сега дори са приятели.
-Ем... Разкажи ми нещо за теб и Дук? Някой спомен?

Избухнах в смях. Дук бе умно момиче и явно знаеше какво иска... И не бе от търпеливите, защот да чака Ем да и купи нещо при положение, че може да си го вземе сама.
-Това със закустите е трябвало да се види, жалко че съм го пропуснал. А това със сестра ти е толкова миличко. Макар че не си падам по-малки деца, все пак е адски чаровно. - Наведох се да я целуна, но след миг усетих побутване по ръка и видях Ерик да ме гледа с любопитство. Дукесата бе от станата на Емили и явно беше направила същото съдейки от погледите, които си разменихме с Ем. Вдигнах ръка и почесах Ерик.
-Скучно ли ви стана приятели? - Обвих ръка около Ем. - Видя ли, нямам и минутка спокойствие, когато той е наоколо. Явно отново са изчерпали играта си и вече искат да си изграят с нас, а не само двамата. - За немската ми овчарка това си беше нещо напълно типично, играеше си малко сам и после идваше да настоява да му обръщам внимание.

Неохотно взех бисквитката и я подадох на Ерик, който щастливо си я отмъкна от ръката ми.
-Да, нека ги заведем на езерото. - Пуснах внимателно Емили и се изправих. Ерик за препусна щастливо около мен, но аз свирнах кратко и след миг кучето ми бе плътно до крака ми. Подадох ръка на Ем и и помогнах да се изправи, след което я гушнах и се усмихнах. Погледнах кучетат и казах:
-Отиваме на езерото, време е за душ приятели. - Отместих погледа си от кучетата и се усмихнах на Емили. Наведох се внимателно към нея, но вместо да я целуна преметнах ръка през краката и я вдигнах във въздуха. - На теб също ти е време да се измокриш. - Целунах я и закрачих към езерото с ясно намерение просто да скоча с него както сме си с дрехите. Щеше да ни е малко студено когато излезем, но нямаше значение. Закрачих към езерото с усмивка и се чудях колко ли ще ме убие Емили, когато разбере какво съм намислил. Кучетата крачеха щастливо край нас и всичко това ме караше да се усмихвам дяволито.

Целунах я внимателно и се ухилих дяволито.
-За бога Емили, няма да хвърлям в езерото естествено, за какъв ме мислиш? - Поклатих възмутено глава и продължих. Щом стъпих на брега на езерото пуснах внимателно приятелката си да стъпи, но продължавах да държа ръката и. Погледнах към Ерик и посочих с поглед Емили. Знаех, че ще разбере командата "пази". Изритах обувките си, а после свалих ризата и панталона, оставайки само по боксерки. Ерик стоеше плътно до Ем и виждах, че дори да реши, тя няма много на къде да се мръдне. Ухилих се и я дръпнах към мен, сваляйки якето и.
-Ето, не те хвърлих в езерото. - Вдигнах я отново на ръце, но преди това потупах крака си, за да покажа на Ерик, че командата се отменя. Кучето ми се метна в езерото следвано от Дукесата, а аз погледнах блондинката с поредния дяволит поглед. Нагазих в водата и след като нивото стигна гърдите ми, а се усмихнах на Ем и просто я пуснах.
Гмурнах се след нея и когато показахме глава я целунах.
-Не т4е хвърлих, пуснах те. - Очаквах, че ще ме убие всеки момент и покорно щях да приема наказанието си.

Не бях очаквал толкова огнена реакция и за миг останах без думи. Знаех, че ще ми бъде ядосана, но това определено ме шокира. Дори не можех да повярвам, че я чувам да крещи. Видях как седна край езерото и доброто настроение, което бях имал преди миг се изпари като струйка дим в мъглата. Излязох на брега до нея и я дръпнах към себе си.
-Ем, съжалявам... Защо не ми се довериш? Няма да се разболееш, но за тази цел трябва да се върнеш с мен във водата... Не се сърди, Емили. - Погледнах я тъжно, но преди да продължа видях, че Ерик излиза от водата явно усетил, че имаме проблем и някой не се забавлява. Той се приближи до нас и бутна с муцуна ръката на Емили, за да го погали. С тих скимтящ звук той я погледнах и захапа ръкава и подръпвайки я леко към водата. Е, ако на мен можеше да ми откаже не знаех как ще откаже на влажния поглед на кучето ми.

Знаех си, че Ерик ще успее да я разтопи. Ето още една причина, която имах, да обичам това куче. Прегърнах Емили и я притеглих близо до себе си. Радвах се, че не може да ми се вбесява за дълго.
-Аз винаги те слушам красавице, просто понякога забравям какво си казала. - Целунах я и едновременно с това я дръпнах с мен под водата. Подводните целувки бяха нещо, което обожавах.
След като се показахме се ухилих и свирнах на Ерик. Погледнах Емили. Беше прекрасна дори и леко подгизнала.
-Някога играла ли си на водна гоненица с куче? Аз и Ерик срещу теб и Дукесата? - Знаех, че щяхме да спечелим, но ми беше забавно все пак. - Аз ще гоня Дук, Ерик ще гони теб... - Това беше едно от любимите ни забавления.

Кимнах леко и се приближих към Ерик. Застанах така, че гърбът ми да го закрива от погледа на Емили и му дадох няколко команди с ръце. По принцип играехме само двамата, но сега със сигурност щеше да ни бъде доста по забавно. Почесах врата на кучето си и му се усмихнах. Не се съмнявах в способностите ми и знаех, че Емили няма шанс, въпросът беше дали аз щях да успея да хвана Дукесата, защото обикновенно губех от Ерик. Прехапах устните и се обърнах с лека усмивка към Емили.
-Три... Две... Едно.. СТАРТ! - Дадох няколко секунди преднина на дамите ни и махна на Ерик за се започва. Аз от своя страна се гмурнах и под водата затърсих с поглед Дукесата. Бях играл това достатъчно, за да мога да усещам накъде ще заплува Дукесата. Плувах напред, но едновременно с това се стараех да се следвам много плътно пътят на Дук.

От малък трнирах плуване и никак не ми беше трудно да задържам дъха. Знаех, че Дук със сигурност усеща къде съм, така че се отклоних настрани и заплувах в посока, която да принуди кучето да промени своята. Исках да и направя засада, но много скоро разбрах, че няма да е толкова лесно. Дадох си вид сякаш се отказвам от преследването и се грмурнах към дъното. Ако имах късмет сега Дук щеше да се насочи към Емили и аз също се насочих натам, за да я причакам. Въздуха ми почти беше свършил, когато видях че идва насам. Дробовете ми пламтяха и започваше да ми причернява, но се стрелнах нагоре и леко докоснах корема на кучета. Изплувах и поех няколко глътки въздух. Когато погледа ми се проясни погледнах към Емили.
-Той бързичко те хвана... И чух, че отново го подкупваш с бисквитки. - Опитах се да я погледна лошо и погалих Ерик. Обърнах се и погалих и Дук. - Спри да го храниш все едно е бебе. - Дръпнах я и я целунах за миг.

-И на мен кучетата са ми слабост, признавам го, но все пак не раздавам бистиквитки наляво и надясно. - Заплувах лениво около нея, но не бях пропуснал коментара за кучешките бисквитки и обмислях как да и го върна. За съжаление езерото не ми даваше много възможости и идеите ми крайно ограничени, а и не особено оргинални. Накрая реших просто да бъда банален и се се спрях пред нея.
-Емили... Някога летяла ли си? - Преди да може да ми отговори хванах кръста и я повдигнах, подхръвлих я леко и сега държах стъпалата и. - Обещавам ти красив и висок полет. И да знаеш, не обичам кучешки бисквити. - След тези думи мусколите на ръцете ми се стегнаха и я хвърлих нагоре. Естествено нямаше да я оставя просто да тупне във водата и се погрижих да се приземи в ръцете ми. Притиснах я към себе си, целунах я и прошепнах в ухото и.
-Ще се закачаш ли още?