Анеля Денвърли. написа:

Рок Хауърд написа:

..

Грифиндорецът извади пръчката си и изрече заклинание:
- Аресто Моментом!
Ан затаи дъх. Половината от пламъчетата замряха, попаднали под силата на магията, но другата половина продължаваха да летят. Ан се подпря на рамото на Рок и се изправи на пръсти, мъчейки се да обхване с поглед летящите високо искрици.
-Къде е ключът... - нямаше смисъл да довършва.
В същия миг пламъчето с ключа прелетя покрай нея и при съскането от резкия му завой около главата й й се стори, че направо й се присмива. Завъртя се и се помъчи да го хване,но напразно. Беше твърде бързо. Нямаше как да го хване само с помощта на физическите си сили. Е, те бяха магьосници. Точно затова беше толкова трудно.
-Да пробваме едновременно. - предложи Рок.
Анеля кимна. Ето една наистина добра идея. Щом един магьосник можеше да се справи сам с половината пламъчета, двама щяха да спрат всичките, особено ако се постараеха. А какво ли щеше да стане с ученик, дошъл само до тук например? Нямаше да може да се справи сам, освен ако не бе 2 метра и половина висок и много дълги и ловки ръце. Но за магьосник с нормален около 1 и 70 ръст и нормални ръце беше невъзможно. За сам човек мистерията пропадаше тук. Ако беше открила това място и тази верига от тайни сама нямаше да може да се справи с пламъчетата, освен ако нямаше някакъв огромен късмет и пламъчето с ключа не кацнеше на рамото й, и щеше да се разочарова и ядоса безкрайно много. Щеше да изгори. Игра на думи, подходяща за стаята пълна с пламъчета. Добре, че бе решила, че едно ново приятелство би било интересно и слава на съдбата, че се беше сблъскала с момчето по коридора.
-Хайде. - съгласи се на идеята му Ан.
Извади магическата си пръчка и си пое дълбоко дъх. Погледна към Рок и отвърна на окуражителната му усмивка. Тя беше добра магьосница, справяше се с магиите, можеше да се справи. Рок също притежаваше нужната сила и умения.
-Едно...две... -започна да брой тя, като двамата насочиха магическите си пръчки нагоре към пламъчетата. -три. Аресто Моментом!
Викът им отекна из помещението, блъсна се в стените и се разнесе даже ехо. Определено бяха вложили много усилия в заклинанието. Сигурно гласовете им бяха отекнали и по близките коридори и бяха стреснали каменните шахматни фигури зад затворената зад тях врата.
Всички пламъчета мигом замръзнаха. Стаята замръзна, освен тях двамата. Огънят беше невероятно красив, дори и замръзнал, даже така блестеше.
-Браво! - въодушеви се от успеха им Анеля и се огледа. - Ключът?
Погледите им обходиха стаята. Имаше замряли пламъчета окол тях, навсякъде из стаята, най-много бяха високо над главите им. И познайте къде беше ключат.
В пламъчето, което бе замръзнало в играта си точно до тавана.
Нямаше как да го стигнат с подскоци или по подобен начин. Може би ако Ан се качеше на раменете на грифиндорецът щеше да го стигне.. Какви бяха тези глупави мъгълски идеи? Та те бяха ученици в Хогуортс, не в някоя обикновена гимназия.
-Акцио!- извика Ан към ключа.
Потрепна, помръдна се към нея, но замря отново на високо. Момичето се смръщи, после се сети, че тук нещата ставаха с двойна сила.
-Хей, Рок, на три и Акцио! Едно... - започна да брой тя, приготвила едната си ръка за хващане, а другата с насочена нагоре към пламъка магическа пръчка. - две... три.

"Днес май ми е късметлийски ден" - мина през ума на Рок - "Добре, че реших да пообиколя коридорите. "
Ако не го беше сторил, а бе предпочел да си остане в общата стая на Грифиндор нямаше да се сблъска с момичето и съответно да срещне ново приятелство и да изживее още едно приключение. А едно приключение обикновено е по-вълнуващо ако имаш компания, с която да го преживееш. Друг въпрос е, че понякога просто е невъзможно ако си сам. А що се отнася до трудностите и опасностите все пак става дума за авантюра, не обикновена разходка. Знам, че някои от вас предпочитат да четат, слушат или гледат подобни неща, вместо да им се случват, а при други е обратното. Аз съм летописец. Не съдя никого от вас, просто отбелязвам. И като споменахме препятствия
- Аресто Моментом! - Двойният вик прокънтя из помещението и останалите блуждаещи пламъчета замръзнаха, което обаче по никой начин не намали красотата и феерията им. А ключът? Е там бе проблема - беше застинало възможно най-близо до тавана и не можеше да бъде стигнато със скок или катерене по стената. Рейвънклоуката намери начин
- Акцио! - пламъчето помръдна, но пак застина. - Хей, Рок на три. Едно две три
- Акцио ключ! - Удвоеното заклинание пак отекна из коридора  и този път пламъчето  се спусна в протегнатата ръка на Анеля.
 - Пак успяхме - усмихна се момчето, а тя пъхна ключа в бравата..

- Спокойно не се тревожи за това. Забелязала съм, че тя се разбира по добре с животни отколкото с хора.
 Усмихнах се мило на момчето, което в момента внимателно държеше Злодеида на ръце, която спеше и мъркаше. Погалих леко котката си зад ушите а после по главичката.

- А ако има някакви проблеми просто е гали по коренчето много обича да я галят там. Само така се успокоява. Надявам се и двамата да прекарате една спокойна нощ, без проблеми.
 Радвах се Злодеида успокоява момчето и силно се надявах през цялата нощ да е добричка с него и просто да се свие до главата му и да мърка спокойно и тихо.

Портата се отвори и учениците пристъпиха към поредното предизвикателство. То обаче бе..ами странно. Може би. Поне Рок не се беше сблъсквал с такова. Мрак. Пълен мрак. И дори удвоеното заклинание за светлина този път не подейства за разлика от преди малко, когато призоваха ключето. Е все пак препятствията до сега бяха разнообразни и всяко трябваше да се преодолява по различен начин. Анеля, която явно също както и Рок обичаше приключенията как да стане. Двамата поеха в тъмнината в избраната посока, о именно  наляво, държейки се за ръка и стъпките им отекваха по каменния под.
 - Нямам - отвърна грифиндорецът дали има братя или сестри. Първите си 8 години живях само с майка си. Биологичният ми баща знаех, че съществува и как се казва и тя ми го беше показала веднъж от разстояние, но дотам - Момчето не говореше много на тази тема особено с чужди хора, а и по принцип не говореше много обаче Анеля я почувства като приятелка. - Докато мама не се разболя тежко. И на мен ми хрумна да го потърся ако може да помогне. Той обаче отказа. Не го интересувала някаква си мъгълка. До този момент не бях чувал тази дума и всъщност тогава направих първата си магия. - уточни. Тя умря на другия ден. - Замълча за малко после продължи. - Онзи пък е бил убит в дуел няколко седмици по - късно. А аз се запознах с Тери Богард - убиеца. Гийс е бил магьосник по-точно черен и е убил неговия пак на дуел. Та Тери, той е бивш грифиндорец ме прибра  и сега ми е настойник и приемен баща. Имам и приемен чичо на име Анди, но той е бил в Хафълпаф. Ами твоето семейство?

На свой ред и Анеля заговори за нейното семейство, а Рок я слушаше внимателно докато също толкова внимателно вървяха в пълната тъмнина. Тъмнина, която можеше да разбуди въображението и ако не си говореха сигурно, даже много сигурно щеше да е зловеща. Но пък едно приключение понякога е зловещо. А и той от друга страна не мислеше, че мракът сам по себе си е нещо лошо или светлината нещо добро. Бе на мнение, че доброто и злото са в душите. Разказа му за родителите си. За брат си, за когото сподели, че е по - голям и е най - близкият й  човек. После го попита за компанията му.
 - И да и не - отвърна Рок. - Понякога се движа с други грифиндорци, но също така имам познати и приятели и от другите домове. - тук сподели собственото си мнение, че не домът определя възпитаника, а по-скоро обратното и донякъде си взаимодействат. Освен това дружа и с мъгъли. Да поиграем - прие предложението й.

Тя беше на неговото мнение относно формирането на връзката между ученик и дом. Обаче тъкмо да почнат играта на "истина или предизвикателство" , когато лявата й ръка изведнъж се отскубна от неговата дясна, а Рок залитна. Инстинктивно повдигна ръка в търсене на опора. Каквато обаче нямаше. Поне на тази страна. Защото, когато възстанови равновесието си и протегна ръка в другата посока, към приятелката си срещна преграда.
 - Анеля. - викна грифиндорецът. Никакъв отговор. - Анеля! - отново тишина. Рок се притесни. Този мрак и тази тишина бяха подтискащи. Но нямаше полза да се поддава на тревогата си. Затова си пое си дълбоко дъх и го изпусна. Веднъж, два пъти. Междувременно умът му заработи. Ако сега напипваше стена, каквато преди малко там нямаше това означаваше, че някой от тях е минал през вратата, която след това се затворила. А това, че тя не отговаряше го навяваше на мисълта, че или нещо й се е случило или, че не могат се чуят през стената. Дано да беше второто   
 - Анеля! Чуваш ли ме? Мисля, че открихме вратата, но сега е затворена. Трябва да открием механизъм с който пак да я отворим.
 Рок заопипва стената с ръце бавно пристъпвайки настрани, а кракът му опипваше пода докато търсеше механизма и Анеля. Дано по-бързо да намереше него или нея, а най-добре заедно.

- Не трябваше да ми се свидят 19 лири за онова джобно фенерче - измърмори Рок докато сантиметър по сантиметър опипваше плочките по стената и пода придвижвайки се.  Но пък като се има предвид, че както бе прочел в "История на Хогуорт" на територията на училището не действаха мъгълските електронни устройства, а фенерчето беше с батерии сигурно също нямаше да работи. От друга страна и заклинанието Лумос не даде ефект. Във всеки случай фенерчето би му послужило по друг подобен повод. Както и да е. Не можеше да разсее тъмнината, ама тишината беше нещо друго. Момчето запя, вярно  с не много силен глас и фалшиво обаче това никой не го интересува  песен на  Modern Talking - една от любимите му мъгълски музикални групи. По-точно дует. Наистина разпаднал се от години, от преди да ги чуе за пръв път, но това хич не му пречеше  да ги харесва.
 - ..he fight face to face..- песента прекъсна внезапно и за това си имаше причина. Ръката му изведнъж напипа нещо различно от камък. Дърво. Тоест вратата  бе  намерена. Освен това сега  вече можа да чуе  приятелката си. Да, само гласът й, думите много трудно се разбираха, но пак беше нещо. Думкането й по дървената повърхност се чуваше по ясно
-  Анеля! - провикна се Рок докато пръстите му шареха по вратата в търсене на дръжката. - Едва чувам, какво казваш. - Тази врата сигурно беше от тези, които могат да се отварят само от едната страна, а от другата, в случая нейната, трябва непременно да имаш ключ. Иначе Анеля щеше вече да е излязла. А можеше ключа да е пъхнат от към него или пак там да има спуснато резе. Тъмнокосият напипа ключалката. Наистина имаше и ключ и резе. Рок пробва първо да отвори със заклинание. Не се получи. Поне при резето. И той не хранеше  големи надежди, обаче нищо не пречеше да пробва. Както се казва от опит глава не боли. Всъщност изразът не е съвсем точен и понякога наистина боли. Та резето  си остана спуснато. Е ако не се получаваше с магия трябваше да стане ръчно. Грифиндорецът опита да го повдигне, обаче заяде. Опита отново и пак същото. Взе да се изнервя. Затова извади за всеки случай ключа от ключалката, която или бе отключена или също заяждаше и даде един шут на вратата. След това втори, трети, четвърти. Дали ритниците оказаха влияние или по друга причина обаче, когато пак пробва да повдигне резето успя макар и със зор. Сега може би оставаше само една стъпка и вратата щеше да се отвори, а приключението им да продължи.

Рок извади ключа за вратата  от джоба си, където го беше сложил, за да не изпадне в следствие от  ритниците му на земята и да не му пречи докато се занимава с резето и с помощта и на пръстите си, все пак още бе тъмно, макар че очите му вече бяха започнали да свикват отново го пъхна в ключалката. Пак пробва да го завърти и пак заяде. Това предизвика още няколко (първата вълна беше докато се опитваше да махне резето) израза считани за неподходящи изречени от  устата на ученици от реномирано училище, макар че, да си го кажем направо и много от тях често ги употребяват, но за сметка на това редовно използвани от докери или хамали. Да, именно ругатни и псувни. Просто Аз се изразих по-деликатно. Все пак ключа се превъртя изщраквайки и портата леко се открехна. Обаче само леко, трябваше още, за да може през нея да мине нещо по - голямо от мишка. Особено човек. Затова грифиндорецът продължи да бута. Анеля пък му помагаше откъм нейната страна, като дърпаше. И да! Гоол!, както би извикал  някой куидичен или пък футболен коментатор или фен. А впрочем, както веднъж вече споменах, но сега ще повторя нашият герой не се интересуваше особено от куидич, въпреки че знаеше правилата и имената на различни играчи и понякога гледаше. А същото бе положението и с другия  спорт - футбола. Но да  се върнем към сегашния  разказ. С общи усилия двамата успяха да отворят достатъчно.
 - Добре ли си? попита момчето затваряйки и клякайки до приятелката си.В този момент ярка светлина го заслепи и го накара да вдигне ръка пред очите си за да ги прикрие.
- Какво за бога става сега, Рок? - попита Анеля
- Нямам представа - отвърна той докато също оглеждаше стаята пред тях. - Обаче съм почити сигурен, че съм го виждал - говореше за знака на отсрещната стена. Под него пък имаше масичка или по - скоро олтар. Без нищо върху тях. Е, може би беше скрито вътре. А дали беше така и какво бяха други въпроси, на които предстоеше да получат отговори  - И мисля, че това ще са последните, но и най - трудни препятствия. Интересно дали ще трябва да се връщаме по същия път или има и друг изход? -. измърмори. Изведнъж се бе сетил за една мъгълска книга с главен герой Конан. Там един от спътниците на Кимериеца казваше:
 "Когато влизате някъде винаги оглеждайте внимателно всички входове, защото може да ви се наложи да си тръгнете бързо и то не по пътя,  по който сте дошли"
 Както и първата стая и пода на тази беше на плочки само че за разлика от нея не само в два цвята, а в повече,  и не подредени шахматно, а разпръснати. И на всяко имаше буква. Ако човек се вгледаше внимателно можеше да прочете името на училището им, като първите букви бяха най-близо до тях.
- Пет елемента - изрази  на глас мисълта си Рок, а междувременно отново извади прибраната си магическа пръчка. За всеки случай. - Синьо - посочи една плочка - като въздуха и Рейвънклоу. Червено като огъня и Грифиндор. Бяло като сняг, водата и Слидерин. Черно като земята и Хапълпаф. И шарено - още една посочена плочка като духът, който ги обединява и е във всеки от тях. Според мен трябва стъпвайки да изпишем "ХОГУОРТС" Но не знам дали на нашите цветове - синьо за нея и червено за него - или върху шарените. Ами риск печели - риск губи - стъпи на шарената плочка с буквата Х, тоест Н. И риск..печели.

Стъпвайки върху шарените плочки рейвънклоуката и грифиндорецът  изписаха във въздуха красив, златист надпис "ХОГУОРТС" . Успехът им отвори поредната врата и двамата побързаха да минат през нея. Влязоха в нов коридор. От двете му страни покрай стените бяха разположени красиво орнаментирани колони, а от кристалът на всяка от тях почити непрестанно излизаха и изгасваха  снопове светлина, като лъчите, които се появяват когато примижим докато гледаме запалена електрическа крушка или пламъкът на свещта. И ако човек се отдръпнеше от някой от тези лъчи неминуемо щеше да попадне на друг. На пръв поглед появяването и съответно изгасването им изглеждаше  безразборно и хаотично, но никога не ставаше при всички едновременно и при внимателно вглеждане, човек би могъл да  открие, че хаосът всъщност е привиден и има определена последователност.
 - Това не вярвам да са просто светлинни ефекти - отбеляза Рок и се озърна търсейки ключ или указание. Имаше такова. На стената, точно до вратата, тя разбира се пак се бе затворила зад гърба на учениците, имаше плоча, а върху нея изсечен надпис:
 "Привет магьосници, който с воля, кураж и знание или просто с изключителен късмет стигнахте дотук. Сега обаче ви предстои последното изпитание. Най-трудното. За него ще са ви нужни всичките изброени качества. Да използвате както мисълта, така и тялото си. Първо трябва да обезсилите защитното заклинание. Да точно за лъчите става дума. И повтарям да го обезсилите, не премахнете. За целта е необходимо да подредите знаците в редицата казваща истината (другите лъжат) в правилния ред. " Рок погледна по - надолу и видя под плочата поставка, а на нея камъни с големината на юмрук и фигури по тях. Рицар, магьосник, дракон, слънце, луна и цвете. А между плочата и поставката три редици дупки с надписи до тях.
 Първият, най - горният: "Третият надпис лъже"
 Вторият:  "Първият и третият ред казват истината"
 Третия: "Истината е в средата"
 - Логиката без да я подценявам не ми е от силните страни -  момчето. - Но не може два реда да говорят истината, значи  средния лъже, а от там и долния. Без да съм сигурен залагам на първия. - Върна поглед на плочата и продължи да чете.
" Първият знак е на човек, а последния невинен гроб. Мъдростта е преди силата.
Огньовете са един до друг, а нощта предхожда деня. Мечът и магията няма да са заедно. За да съзреш видимото, трябва да видиш невидимото А накрая трябва да пиете от чашата на страха и преодолеете богарта си".
И най - отдолу стоеше име. Кърди Питърсън.
 Същият се споменаваше в "История на Магията" като вълшебник живял през 11-ти или 12-ти век. Един от най-добрите дуелисти за времето си и изключително вещ в общуването с магически създания. Знаеше се също, че не е споделял идеята за величието на чистата кръв дори и да е имал такава. И все пак по-голямата част от биографията му включително родно място, къде е учил магия, пръчка(предполагаше се, че е имала за сърцевина сърдечна нишка от дракон) бе обвита с тайнственост. 
 - Цветята символизират невинност и се слагат на гробовете - обърна се Рок към Анеля.  - А щом мъдростта е преди силата и нощта предхожда деня мисля, че ще е : магьосник - луна - рицар - дракон - слънце - цвете. Да пробваме.