- Мога да ти върна семейството, детството и дори, - тихият, спокоен и монотонен глас спря за момент. - дори нещо повече.
-Какво може да бъде повече от това? - повдигна вежди смъртожадния.
Човека загадъчно се усмихна и Хротгар го побиха тръпки, макар и да бе топло и нямаше вятър. Човека с златно око, на цвят се наведе към смъртожадния и прошепна:
- Спокойствие.
Хротгар го погледна изумен. «Старче, та ти си полудял!» - му се прииска да извика, но нещо подтикваше черният магьосник да не го прави.
- Какво мислиш, момчето ми? - Попита той с спокоен допитващ се тон.
Хротгар спусна поглед към ръцете си изписани с черно мастило. Всичко в него говореше, че никога няма да го има. Никога няма да има нищо от това което изрече стареца. И тази мисъл беше до такава степен изкушаваща, до такава  степен невероятно близка. Искаше му се да я хване и да не пуска, да попие всяка частичка от тези думи, да пусне корени някъде там в тази вълшебна мисъл. И да знае, че наистина може да бъде спокоен, свободен. Но всичко в това момче наследено от семейство Лестранж викаше да се маха. Да не се поддава. Всичко има своята цена, и този загадъчен старец, както и изкушаващото му предложение бяха подозрителни. Хортгар на свой гръб бе опитал от тези последици а цената на това предложение можеше да е много голяма, огромна.
- Обещаваш ми спокойствие? - Опитвайки се да премахне от гласа си недоверието  и без характерната за него решителност попита смъртожадния. Стареца със златното око се подсмихна.
- Обещавам. А също и живот, право на чуства... всичко което пожелаеш.
- И ще живея без проклятията?
- Да, без тях.
В този момент младежа почуства ударите на сърцето си. Забравеният туптеж. Ритъм на който от много време не е обръщал никакво внимание. Изведнъж почуства готов на всичко за да осъществи, за да види наяве думите на стареца.  
- И как мислиш да го направиш? - Черният магьосник погледна този с златното око право в очите. Но не успя да се задържи дълго. Тази светлина излъчвана от очите му се забиваше като ръждясал нож. Хротгар извърна глава а когато се обърна него вече го нямаше. Стареца беше исчезнал.

Сав отвори очи. Лицето му бе влажно от капките вода спускащи се от едва затегнато с тъмни облаци небе. Той примига няколко пъти и прокара ръка по голата си глава. Надигна се. Далече на хоризонта, върху порозовяващото небе, сълнцето покзваше първите си сутрешни лъчи. Саваж се изправи. И започна да слиза по стълбите. Една стъпка, втора, трета. Той оставяше небето зад гърба си. Оставяше там и започващият, пречистващ дъжд. Сега когато превърташе видяното преди малко му се струваше, че в последният момент този със златното око се усмихна. Да, без съмнение в последните секунди на лицето му се бе появила загадъчна усмивка. И това загадъчното в него на Сав не му харесваше.
- Луд старец. - Каза си той и вдиша от тежкият дъждовен въздух.
Наистина, луд старец. Та това е невъзможно..?


Име: Хротгар Рабастан Лестранж / Това име знаят само роднините му. За всички останали е Саваж.
Години: 22
Кръв: Чистокръвен
Семейство: Баща (Рабастан Лестранж); Майка (Арвен Лестранж); Сестра.
Характер: Като всеки черен магьосник Сав притежава черти на характера като - властност, честолюбие, до някъде амбициозност. Но за разлика от някои смъртожани, той не понася животинската жестокост. Естественно, това не значи че в душата му има място милосърдието или състраданието - ще унищожи всекиго, когото ще посочи господарката му. Но той не смята за нужни безсмислени жертви. До голяма степен характера му е повлиян от "проклятието" тоест това което има вероятност да идва наистина както се казва от сърце, той не само, че го крие, той просто заключва всичките тези чуства. Но не го смятайте като за лъжа или залъгване, не абстрахирането от хубавите чуства за него е наложително и иначе не може.


Обречен. Още от самото раждане. На живот - който не е живот.
Още от самото му раждане всичко е тръгнало някак си не правилно. Раждането в семейство Лестранж, като цяло и ето вече се знае, че света те дарява с една наистина сложна съдба.
Майка му го ражда, когато тя е още на 16. Момчето израства, ако това може да се нарече израстване в едно не много обикновенно семейство и семейство което не е много семейство за да може да отгледа едно дете. Баща му - черен магьосник - смъртожаден още по времето на Волдемор прекарва времето на това израстване на Сав в азкабан. Малко по малко момчето дораства от 11 годишна възраст, когато отива в Хогуортс. Но и тук живота му не е особенно спокоен. Още от самото си раждане, бе ясно, че ще тръгне по пътя на един черен магьосник. Така, че не е чудно - още преди да успее да завърши Хогуортс става смъртожаден. През това време открива една забавна подробност Сав прекрасно се разбира с паяците. Винаги го придружава едно огромно, синьо, женско, пухкаво паяче с размер колкото дланта на обикновенен човек. Малко след завършването си в Хогуортс го обвиняват за заговор срещу министерството, но нищо не е доказано и го пускат. След навършването на осемнадесет години е обвинен отново, този път в убийство на магьосник от министерството на магията. Последвалите четири години прекарва в Азакабан от където го измъкват. Но всичко това са само цветенца. И живота му вероятно би бил много по лесен ако нямаше да се окаже, че е наследник на проклятие предало му се по майчина линия. За което проклятие му става известно когато навършва 18. Той не може да изпитва никакви хубави и приятни за едно същество чуства. Всъщност може, но щом усети подобно чуство татуировките ,започнали да се появяват от ранна възраст, разпръснали се по цялото му тяло започват ужасно да го болят. Болят до влудяване. По този начин за него остават само омразата, безразличието, ненавистта. А щастието му се превръща в агония. Но най-вече той не може да обича. Защото заобича ли не му остава много време до смъртта.