Ето я къщата:

Ето я градината;

Добре дошли в стаята ми Банята ми: Стаи за племенниците ми Гостна: 2-рата баня !За племенничката ми.!

Телескопът ми:

Първия ден ,от старческите ми години на пенсиониран магьосник и се преместих тук.Винаги съм искал толкова голяма къща и ето.Сега мога да каня гости и племенници,когато си поискам.Беше доста прашно и за един ден оправих всичко.Време е за почивка и си легнах.

Ето ме вече буден и готов за този ден.Отидох в кухнята и си направих яйца с бекон с препечена филийка и отидох в градината да полея цветята.После се върнах в всекидневната и седнах в най-близкия стол и започнах да чета вестник,,Дрънкало'',а после и ,,Пророчески вести''.След това отидох в личната ми библиотека и видях интересна книга за Слънчевата система.Започнах да я чета.
След като я изчетох излязох и започнах да правя защитни магии около къщата за всеки случай срещу черни магьосници и се прибрах.
-ФИДЕЛИОС
-ПРОТЕГО
-ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ

Не исках да се прибирам у дома за празниците, не исках да се прибирам и да търпя постоянното опяване на родителите си, остроумните забележки на брат си. Просто не го желаех. Затова им писах, че ще остана в Хогуортс. Вместо това, обаче, имах други планове. Затова и сега крачех бодро през уличките на малкото градче Годрикс Холоу. Знаех къде е къщата, но когато стигнах не намерих...нищо.
Просто празно пространство. Нацупих се.
- Защитни заклинания,а? - измърморих тихо и се доближих към оградата на нагледно празната площ. Ами сега? Дори не знаех, дали си е вкъщи.
Малко се зачудих, дали пък не съм объркала адреса. Затова извадих писмото от вътрешната страна на мантията си и го вдигнах нагоре още веднъж. Очите ми прелетяха по редовете, изписани от чичо ми, докато накрая не стигнаха най-долната част на пергамента. Погледнах името на улицата, номера. Не, това беше мястото. И когато погледнах нагоре просто щях да получа инфаркт на място. Къщата се беше появила. Погледнах гневно към писмото. Е, можеше да ме предупреди, че е слагал заклинанието 'Фиделиус'! 
Въздъхнах и пробрах обратно писмото в джоба си и се приближих към вратата. Къщата изглеждаше по-добре от всякога. Може би сега, след като се беше пенсионирал, чичо ми Джорч имаше повече време да се грижи за дома си. И честно казано си личеше...градината никога не беше била по-красива. 
Почуках на вратата няколко пъти и зачаках. Харесвах чичо си Джорч, беше доста по-различен от семейството ми, въпреки, че и той като тях беше чистокръвен. Това и беше причината да реша да прекарам с него част от ваканцията. 
И когато вратата започна да се отваря, просто се усмихнах. Определено беше по-добре да бъда с някого, отколкото сама в общата стая на Грифиндор.

Излязох от къщата и що да видя.Моята любима племенница.Излязох,размахах магическата си пръчка и я подканих
-Влизай.Извинявай,че не ти казах за защитните магии.Сложих ги за всеки случай.
Настанихме се в всекидневната и там с един замах на пръчката куфарите и отидоха в стаята и.
-Чувствай се като у дома.Сядай.Искаш ли чай?-попитах аз.
-Хайде влизай.Чувствай се като у дома.

Чичо ми размаха магическата си пръчка, преди да се извини, че не беше споменал заклинанията по-рано.
- Няма проблем, нали се оправих все пак...
Той се погрижи за куфарите ми с един замах на пръчката си. Седнах в креслото и му се усмихнах. Предложи ми чай, а след дългия път доста охолно се съгласих. 
- Да, благодаря...Ти как си, чичо? Определено изглеждаш добре! Какво прави, докато бях в Хогуортс?

Седнах на един стол и отговорих:
-Еми както виждаш спретнах нещата в някакъв вид.Извинявай за защитните магии,но не мислех,че ще дойдеш,защото може би искаше да отидеш у вас при майка си,баща си и брат си.Е,как върви училището?Наказаха ли те вече?Как вървят уроците?Искаш ли чай-попитах я
След това станах и и казах и с един замах на пръчката донесох чайник,чаши,захар и бисквити.

Той седна срещу мен и доволно обясни, че бил спретнал нещата. 
- Виждам, наистина доста добре се е получило тук. - съгласих се. - Много е уютно. 
После спомена семейството ми, на което леко се навъсих. Нали бях тук, за да не трябва да мисля за тях, или...? 
- Ти шегуваш ли се? Кой нормален човек би поискал да отиде при тях? Ти поне трябва да ме разбираш....Училището...може би това ми е проблемът с тях. Така и не преглътнаха факта, че не съм нито в Слидерин, нито в Рейвънклоу. Иначе всичко е наред. Уроците са добре...и не, не са ме наказвали още. Нетипично за грифиндорец, а?
Засмях се тихо, доста престорено, но не мислех, че той би могъл да разбере. Вместо това поех чашата с чай от реещата се табла и го вдигнах към устните си. 
- А тук как е? Нямаш си проблеми, нали? 

-Ох и ти като мен.И аз бях в Грифиндор.Ръководител ти е Афродита Найт ако се не лъжа.
Погледнах я и попитах
-Как върви Защитата срещу черните изкуства,Какво изучавате?Пак искам да ти се извиня.Просто нали бях от Ордена на феникса и затова не мисля,че черните магьосници са с много позитивни чувства към мен.Искаш ли да дойдеш и през лятната ваканция.Ще те разбера ако не искаш.Ако искаш мога да го оредя.

-А и за въпроса кой нормален човек би искал да е при тях не мисля такъв

- Да, професор Найт. - кимнах, преди да сведа поглед, - Защитата срещу черните изкуства, а? От любимите предмети ми е, може би защото е от най-полезните. Но виж, пророкуване? Това е загуба на време и енергия. И не се притеснявай, разбирам те. Много хора са още предпазливи, няма лошо в това да се пазиш. 
Захапах една от бисквитките. 
- Не знам за лятото още. Едва ли ще се прибирам у дома за дълго, но мислех да прекарам малко време с приятелите си. Да обиколим, да разгледаме. Не може всичките ни дестинации да са дом, Диагон-али, Хогуортс и Хогсмийд. Трябва да има малко разнообразие, нали?

-Разбира се.Поне аз не го учих,а учех мъгълознание.Да знаеш по-интересно е отколкото да гледаш на длан.на кълбо или нещо друго безмислен.Ти какво записа?Пророкуване ли?
След това за жалост чая беше свършил,но поне останаха бисквити.След това опитах да извадя от мантията пръчката си,но тя се заплете.Но след минута се оправих и с един замах чайника и чашите отидоха в мивката.След това попитах
-Искаш ли да ти покажа стаята ти,а после да излезем в градината?

-Ей,защо се умълча?Да не те убидих?

Поклатих глава. 
- Не, уча и двете. И пророкуване, и мъгълознание. Ти пък, знаеш, колко харесвам мъгълите! Няма да изпусна възможност да науча нещо ново за тях. А колкото до пророкуването...мислех, че ще е интересно. Оказа се просто загуба на време и сили. както и да е, де, ще трябва да го изтрая само още една година. 
Гледах, как откачаше пръчката от робата си, преди да ме попита, дали иска да ме заведе до стаята ми. Усмихнах се. 
- Да, с удоволствие.

След това се качихме горе в стаята и и видя,че всичко бе там.След това я попитах
-Харесва ли ти?
След това я заведох до банята и и я попитах същото.След това я разведох из цялата къща в кухнята,гостната,стаята ми,банята ми,библиотеката и градината.Когато отидохме в кухнята и казах
-Почакай малко

След това отидох в кухнята и за около час бях готов.След това я подканих да дойде в кухнята.
-Хайде сигурно си гладна ела и хапни лучена супа,препечени филийки и тиквен сок.
Тя дойде и двамата се наядохме и казах
-Време е да си лягаме.Вземи си една вана.Вече е готова и има хавлии.След това си почини.Утре съм ни подготвил много интересна разходка.Лека нощ.След това отидох и аз и си взех една вана и си легнах за утрешния голям ден.
Докато си легна бях много щастлив,че Елъди е тук.Направо не можах да заспя

Чичо ми ми каза, че отива да приготви нещо в кухнята. Реших в това време да се възползвам да се изкъпя и преоблека. Наистина се беше постарал, банята и стаята ми изглеждаха невероятно!
Затова и ми достави удоволствие да се приготвя там, докато той не дойде да ме повика да ядем лучената супа, която бе приготвил. 
След кратката вечеря се усмихнах на думите му. 
- Е, сега ме озадачаваш. Нямам търпение до утре тогава! Лека нощ!
Качих се и си позволих да повися във ваната доста повече, отколкото ми беше нужно да се изкъпя. И после отидох да си легна. Беше странно, колко лесно се унесох - може би заради умората от пътуването до Годрикс Холоу. А може би беше просто от вълнението. А и й трябваха сили за следващия ден!

Станах рано,много преди Елъди,взех си вана и се преоблякох.Отидох в кухнята и започнах да  приготвям препечени филийки,бъркани яйца и един сок от ябълки(направен по мъгълски).След това излязох да видя дали ми е дошъл вестника и да проверя дали действат защитните магии.Само заклинанието фиделиос малко е засегнато,но го направих безслосвездно да не събудя Елъди и се върнах в къщата.След това приготвих палачинки и отидох да почета какво пишат в ,,Дрънкало'' и ,,Пророчески вести''.Точно след около 30 минути чух ,че тя е е събудила и се провикнах
-Елъди,закуската е готова.Слизай!

Протегнах се лениво в удобното легло. Беше приятно, да не трябва да ставаш толкова рано за часовете, а просто да си отдъхнеш. И все пак, нямаше да е вечно, само още няколко дни и трябваше да се връщам в училище. Нацупих се. 
Чух чичо ми да ме вика от долния етаж. Чак тогава се надигнах бавно и започнах да се оправям за деня. Реших да облека мъгълски дрехи - бяха по-практични, все пак, а и не знаех, каква изненада е подготвил. По-добре да съм готова във всеки случай. Набутах магическата си пръчка в задния джоб на джинсите и заподскачах надолу по стълбите. 
- Добро утро! - поздравих бодро, преди да се настаня на масата срещу него, протягайки ръка към приготвените палачинки. Захапах. - Е, какво ще правим днес?

Тя дойде в кухнята и я поздравих
-Добро утро-поздравих бодро
Тя също ме поздрави и седнахме да закусваме.След закуска я попитах
-Готова ли си за днешната изненада?-попитах аз
-По-добре си вземи пръчката.-предупредих аз

Озадачено погледнах чичо си. Какво ли беше намислил? Доста се развълнувах - родителите ми едва ли някога биха се занимавали с това да ме изненадват по какъвто и да е начин.
И все пак, не знаех докъде е способен да стигне чичо ми с изобретателността си. Трябваше да бъда нащрек. Затова кимнах и извадих пръчката си, размахвайки я леко, за да му покажа, че вече съм подготвена. После отново я прибрах и станах от масата.
- Е, ще вървим ли?

Видях,че е подготвена.
-Е готова ли си за една образователна разходка?Сега ще отидем на разходка в Годрикс Холоу,а после ще се магипортираме групово,където пожелаеш.Е,но преди това ще ти разкажа едно важно нещо свързано с Грифиндор.
След това седнах на един стол и я подканих
-Седни за малко.

Примигах няколко пъти объркано. Образователна разходка? Магипортиране? И нещо важно за Грифиндор? Хм...
Стори ми се малко странно, ако трябва да бъдем честни, но свих рамене и седнах обратно на стола, преди да придърпам още една от палачинките към себе си. След това вдигнах поглед към чичо си и забих в него сиви очи. 
- Слушам те...

Щом тя се настани заговорих
-Знаеш ли,че Годрикс Холоу е кръстен на името на Годрик Грифиндор?Така първото място,което мисля да те заведа са гробищата,после една къща,а накрая ще се магипортираме,където поискаш.А занае ли всъщност,че Годрик Грифиндор е живял тук.Е,това беше.Преди да тръгнем ще проверим защитните магии.Съгласна ли си?Е,това беше.Хайде да тръгваме,че много път ни чака.

Потръпнах. Леле, отивахме на гробищата? Може би не най-привлекателната идея, но пък наистина ми звучеше интересно. И после къща? Чия? Побързах да натъпча остатъка от палачинката в устата си преди да се изправя. 
- Супер, звучи забавно. 
Излязохме в градината, където чичо ми изкара магическата си пръчка и започна да проверява многото защитни заклинания, докато аз продължавах да се чудя, къде, по дяволите, отивахме след това.