Март можеше да бъде всякакъв , но не и спортист , по критериите на мъгълите , разбира се.Бицепса му бе доста...неоформен.Може би имаше дори момичета в Хогуортс с по-големи мускули от него.Освен това не го биваше във скачането,бягането,плуването и т.н.Но той беше свикнал да живее с тази мисъл.Вярваше че, не е добър в спорта , но може да компенсира с други качества.Но можеше ли куидича да се нарече спорт?Този въпрос много го вълнуваше.Той смяташе , че тук би могъл да се справи.Беше чувал някои неща за куидича от баща си и беше много заинтригуван.Тук не се налагаше той да се напряга , метлата вършеше мръсната работа.Единственото , което трябваше да умее е да лети с нея.Или поне така си мислеше той.Това е и главната причина Март Везувиус да дойде на игрището по куидич , той търсеше някой , който да му обясни правилата на играта , целта , какво трябва да прави всеки един играч и най-важното да разбере дали му пасва този спорт.Толкова беше търсил спорт , който да му приляга , но не бе открил.Беше пробвал с баскетбол (пълен ужас),волейбол,водна топка дори и голф.Куидича беше последната му надежда , ако не успееше тук , значи щеше да оправдае думите на мъгълите , че е "пълно дърво".Хубаво , той беше тук , но къде бяха другите магьосници?Игрището изглеждаше толкова пусто , дали на някой в Хогуортс му пукаше за куидича???Той дойде тук с надеждата да открие някой друг ученик с , когото да уплътни свободното си време , а защо не няколко други магьосника с , които дори да изиграят една пробна игра по куидич.Беше чувал , че можеш да намериш добри приятели чрез спорта.
-Явно Хогуортс изпитва дефицит на куидич-играчи в тези толкова тежки времена - въздъхна Март.

- Това, което трябва да разберете за мъгълите е, че те не са чак толкова дружелюбни. Голяма част от тях са зли. Познавам мъгъли, които са по - лоши от смъртожаден дори. Нека си вземем един час почивка и когато продължим искам всеки от вас да ми даде една добра причина, поради която трябва да изхвърлиш детето си на улицата. Може да е всичко, искам да помислите добре над това.
Даниел се усмихна незабележимо. Прекарваше поредният си следобед с учениците от Рейвънклоу. Днес децата трябваше да се приготвят за изпита си по Мъгълознание, затова красавецът бе решил да им изнесе няколко лекции за враждебната природа на мъгълите. Уошингтън далеч не искаше да настройва младите магьосници срещу хората, не. Той искаше да им покаже, че не всички можеха да бъдат добри и разбиращи.
Преди един месец Даниел бе открил нещо като клуб, който се занимаваше с всичко. Членове бяха всички ученици от училището, които искаха да се запишат. За момента това бяха две момичета. Даниел закъсняваше за срещата си с тях и с бързина облече мантията си, а след това преметна раницата си през рамо и се затича из коридорите. Стигна до нужната стая, където се предполагаше, че тримата щяха да имат първата си сбирка. Когато влезе вътре, обаче, нямаше никой. Това накара мъжа да се почуди и да се чувства изигран. Погледна ръчният си часовник, а след това реши да изчака десет минути. Когато времето изтече, Дани се изправи и напусна нужната стая. Беше повече от изигран, тези момичета навярно не бяха мислили, че клубът му е на сериозно и сигурно просто си бяха записали имената за да се подиграят с него или нещо от сорта. Дани дори на няколко пъти бе казал на момичетата от колко часа е сбирката им и къде, но не вярваше, че те могат да бъдат толкова несериозни. И двете бяха от Рейвънклоу, което само караше мъжа да мисли, че не всички стереотипи за домовете бяха верни.
Ученикът се върна обратно в общата стая като тресна вратата на спалнята на момчетата със зверска сила. Мразеше да го правят за смях. Само мисълта, че някакви момичета му бяха скроили такъв номер го караше да полудява. Не беше това, че са момичета, но просто беше недопустимо. Учителя по История на Магията беше предложил на Дани да направи клуб, където щеше да общува с други хора. Професора действително виждаше някакъв потенциал в нашия герой и той от своя страна опита да се отвори към новите запознанства и новите приятелства. Наистина го направи, но в замяна получи празна стая и унижение. Разярено съблече мантията си, а след това и останалите си дрехи, оставайки само по бельо. Облече небрежни дрехи и легна в леглото си, грабна първата книга и нервно запрелиства страниците. Почете малко, но след това я затвори. Не можеше да се съсредоточи. Подпря главата на ръцете си и се загледа замислено в тавана, а от мислите му не излизаха онези две момичета. За какъв ли идиот го бяха сметнали? Изправи се и отново се преоблече. Не можеше да остане сам с мислите си. Нямаше как да остане сам с мислите си и да не направи някаква глупост.
Намери се на игрището по куидич. Не знаеше как точно се бе озовал тук, но се надяваше да си почине малко. В джобовете на палтото си имаше пергамент и перо с мастило, но едва ли щеше да ги използва. Макар, че яростта у него щеше да му помогне да създаде една чудесна поема или може би стихотворение. И докато си стоеше сгушен усети чуждото присъствие. В началото се стресна, а след това свикна с мисълта, че не е сам и любопитно загледа непознатото момиче, което падна пред него. Първата му мисъл бе да 'и помогне, но после размисли. Тя седна и сякаш двамата нямаше да си проговорят, но тогава Ди я разпозна. Изненадан се изправи и се приближи към нея.
- Имаш ли някаква представа какво направи? Първо се записваш за клуба ми, а после не се появяваш...доста зряло, наистина. Може би ти и Екатерина Муур, или там както се казва, може да се опитате да се появите следващия път, когато обещаете, че ще дойдете...не, че изгарям от желание да общувам с вас.