Име:
Елизабет Норт Роузууд.
Години:
16,почти 17.
Кръв:
Чистокръвна
Семейство:
Не може да се каже точно смейство,тъй като е била отгледана от бавачките,ала бихме споменали няколко имена – Елизия Норт и Себастиан Роузууд са нейните родители. Има брат на име Сави ,които никога не е пожелал да учи магьосничество и е избрал от ранни години да живее като мъгъл на пук на родителите им.
Лик :
Kate Upton
Характер:
Елизабет  е от онези проблемни деца на които просто си задължен да съчувстваш. Тъй като от малка е била страшно пренебрегвана от родителите си винаги обича да се подценява и винаги повтаря колко в същност е лоша и как не бива никои да й се доверява,ала стане  ли време някой да прояви „героизъм”,като например да скочи от някой мост без предпазно въже ,тя ще бъде първата. Много често именно тя помага на другите,тъй като това е простият й човешки инстинкт ,въпреки че говори колко много  мрази всичко и всички. Общо взето нашата малка русокоска е много сложен характер. Би приела титлата ‘грубиянка’  стига да е  направила всички правилни неща според нея. Много често си го отнася заради другите,но после сама се сърди на себе си ,че е толкова объркана. Би наранила,дори.. дори би убила стига да има някакъв смисъл от това. Има влечение към черните магии,но това не е нищо ново ,тъй като всеки я смята за магнит на лоши неща.
История:
Родена е в  много заможно и известно магьосническо семейство. Баща й е виден деец в Министерството на магията,а пък майка й е страшно известна куидич звезда от женските отбори. Общо взето можете да се усетите на къде бие всичко – никой от родителите й нямал време да й обърне внимание. Тя имала и по-голям брат,които имал същата съдба,но когато станал на 11  избягал в мъгълския свят ,за да живее като просто мъгъл с всякаквите им мъгълски странности само и само за да не се подчини на родителите им. Докато била малка,Ел често му ходела на гости,защото само той от цялото семейство се интересувал истински от нея и малкото момиче можело да оцени това. Но дори тези факти не я спрели да бъде като ходеща бомба със закъснител когато пораснала малко повече. Срещала се с какви ли не хулигани,дори с деца на черни магьосници и някак в черното изкуство тя намирала своята хармония. Знаеле,че не е редно,но просто я привличало. Тъй като обаче трябвало да постъпи в Хогуортс ,бавачките й ,които били натоварени със задачата да я приведът  в нормално състояние й казали да подтисне това свое влечение и да започне да се държи малко по-разумно. В училището тя намерила всичко желано - любов и много,много добри приятели които от време на време са нагърбени с частта да я измъкват от онези черни дупки в които  сама все още влиза.

РП:
Малката госпожица Норт седеше мирно на стола ,докато поставяха онази страновата шапка на главата й ,която най-накрая щеше д а й каже къде точно принадлежи. Още от малка самата тя не разбираше много,много къде й бе мястото ,ала сега поне имаше кой да я улесни. Първият въпрос й се стори леко труден,естествено! На  нея всичко винаги й се струваше трудно,макар че същност всичко беше лесно. Любов или Сила? Ако си силен,ала няма любов покрай теб,тогава има ли смисъл да си силен? Ала пък любовта много често отминава ,за туй пък Мъдрост та остава.
- Мъдрост.. – измърмори тихо русокосото момиче ,а след това се подсмихна ,доволна че поне веднъж има чувството,че дава правилен отговор. Следващят върпос  пък й бе доста лесен,без много да му мисли веднага каза - Великите  дела. -  след което за малко помълча ,какво искаше да научи в Хогуортс? Всичко? Всичко беше напълно невъзможно ,а едва ли щеше да й е толкова забавно постоянно да заляга над учебниците. Тя бе страшно умно момиче,въпреки че всички си мислеха обратното.  -  Всичко в сферата на магията. – отвърна малко след това. След ,което си представи четирите бокала ,подсмихна се още повече и не мисли много  преди да отвърне  - Образувана като пияна сребриста течност която блести като диаманти,разбира се!  - след което обаче пак отново се замисли. Най- я бе страх от духовете. Всичко друго й изглеждаше по-безобидно,ала духовете.. бяха от друг свят. Или поне за нея. – За духовете.. – отвърна с леко несигурен тон в началото ,но накрая вече бе напълно сигурна,че  това е  нейният отговор.  -  Да съм много,много силна. – за да не може никой повече да ме нарани,добави тихичко в съзнанието си златокоската и вплете пръстите си едни в други.  След което въздъхна – Не знам.. характера ми е объркан.. както всичко  друго около мен. Предполагам,че съм мила..но често споря с някой за какви ли не ненужни неща. Бих помогнала на всеки,които заслужава помощ,знаейки че няма да получа нищо в замяна. А в кой дом искам? В този в които най-накрая ще открия себе си.

Чаровно момиче,с нелесна история.Истински Човек - помагаща и не очакваща в замяна нищо.И все пак незнаеща къде е мястото и.Е аз обаче знам. Рейвънколу е идеалното място за теб,независимо,че черните изкуства те увличат.Представителите на този дом ще стоят зад теб във всичко,стига да им позволиш.