Анелия Миниолет Денвърли.Анеля, казваше тя винаги щом я попитаха за името й. Просто това „и” и се струваше излишно.
16 годишна. Родена на 17 октомври, зодия Везни.
Чистокръвна.
За разлика от повечето чистокръвни семейства, семейство Денвърли не смяташе, че е нещо повече от тези със смесена кръв и от мътнородите. Бяха мили и дружелюбни с всички, които се държаха така с тях. Уважаваха хората, независимо от кръвта им. Анеля бе малко по-скептична и взискателна. За нея понякога имаше значение кой с каква кръв е. Все пак се беше научила от целия си род велики магьосници, че кръвта е нещо важно. И смяташе, че много неща се определят от предшествениците на хората.
Shailene Woodley
Да си тийнейджър по принцип е трудно, но за Анеля сякаш беше още по-трудно. Тя беше прекалено емоционална, прекалено искрена, прекалено инатлива, прекалено импулсивна. Твърде много прекалено имаше в нея. И когато всичко това се събереше се появяваше едно неконтролируемо амбициозно момиче, искащо просто да се почувства живо. Беше умна и забавна. Често състрадателна, но никога прекалено. Тя е от хората, които са готови на всичко за семейството и приятелите си. Особено много държи на брат си. Готова е да умре и да убие за него. Общителна е и не се стеснява, но споделя чак като опознае някого. Едно от най-ярките й качества е откровенноста. Казва каквото мисли и често изръсва каквото първо й дойде наум. Може би е твърде искрена и това, че не се страхува да казва какво мисли я прави, а и факта, че откликва на всяка идея, стига да й хареса- независимо дали е откачена, глупава или безумна- я прави често център на внимание. Няма нищо против, стига да не стане прекалено, но както разбрахте в живота й много неща сякаш са прекалени. Все пак тя е твърдо уверена в себе си и винаги е била. Весела и усмихната е.Силно вярва в бъдещето, учи много и често претендира със знанията си. Обича адреналина и често проявява направо откачена смелост. Може да изглежда като невинно малко момиченце, но всъщност е смела, амбициозна и импулсивна.
Като малка Анеля обичаше да прекарва времето си в двора на триетажната им къща. Имаше къщичка на дърво, обичаше да се катери, да тича, да играе. Имаше куче на име Рекс- за съжаление, то почина, когато беше на 13- и обожаваше да се занимава с него. Първият й спомен беше как отмъкна магическата пръчка на майка си и без да осъзнава превърна пухкавата козина на Рекс от златисто кафява в ярко розова. Но най-много обичаше да прекарва време с брат си. Откакто се помнеше двамата бяха най-добри приятели. Той беше с три години по-голям и се казваше Оливър. Като дете тя беше по-послушна от него и много по-тиха и кротка, а той обичаше да прави щуротии и беше луда глава. С течение на времето си смениха ролите. Оливър прояви голям интерес към ученето, укроти се и стана по-спокоен и уравновесен, докато Анеля правеше все повече шуротии, веселеше се и честно казано не прекарваше много време в учене. Родителите им ги обичаха и двамата и винаги бяха до тях. Когато Ан беше на 8 Оливър постъпи в Хогуортс. От тогава нетърпението й да учи там стана още по-голямо. И когато най-сетне получи писмото си тя беше готова и изгаряща от любопитство и желание. Бързо Хогуортс се превърна в любимото й място.
Примерен пост:
-Мамо, моля ти се, не е нужно да бързаме толкова! Това е огромна книжарнице и оттук се вижда, че само на витрината има стотици купчини от тези учебници! – замънка Оливър, докато майка им ги прекарваше през оживената улица.
Високата стройна жена с тъмно руса коса се завъртя към него без да намаля темпото.
-О, Оли, не виждаш ли колко много хора има! Толкова много деца! Имам чувството, че са повече отколкото бяха през твоята първа година...
Оливър се ухили ехидно и отвърна толкова високо, че да привлече неодобрителният поглед на някаква строга и скучна на вид жена.
-О, мамо, може би сега сме в много по-силен размножителен период, знаеш как е, хората са зажаднели... – гласът му заглъхна веднага, щом получи унищожителният поглед от майка си.
Малкото момиче, което тичаше до тях мълчаливо, улови погледът му и се усмихна широко. Обожаваше чувството за хумор на брат си. И той като нея беше искрен и остроумен, много забавен, и знаеше как да го използва. Честните му съркастични забележки винаги се приемаха добре. Може би просто защото никой не можеше да се сърди на едно добродушно на вид и по душа момче със златиста като слънцето коса, мургава гладка кожа и дълбоки очарователни тръпчинки, които се появяват всеки път, щом дареше някой със сладката си усмивка. Нищо чудно, че всички го харесваха. През ума й мина нейният вид- колко дребна беше, златисто кафявата й коса, винаги разбъркана, тънките й устни, дългият прав нос, изгризаните й нокти, колко нелепо изглеждаше в новата си мантия. Защо брат й можеше толкова лесно да се възползва от външния си вид, а тя да беше толкова.. невзрачна? Освен това той беше наистина дружелюбен и готов за разговор, а тя пускаше неуместни забележки при запознанство и често избухваше. Най-вероятно щеше да си спечели повече врагове, отколкото приятели. Принципно рядко размишляваше над такива неща, но сега докато се разминаваше с всички тези бъдещи свои съученици и забелязваше как изглеждат те и как се държат, се зачуди как ще оцелее в Хогуортс. Нямаше търпение да учи там, но този страх появи изведнъж.
Стигнаха книжарницата и за миг мислите й заглъхнаха, заглушени от разговорите, пукотевиците и неспирното тропане- странно колко оживена може да бъде една кротка книжарница. Майка им ги остави до една лавица с книги по Билкология и се шмугна с тълпата да намери нужните учебници. Въпреки тревогите Анеля изгаряше от вълнение. От години чакаше този ден. Вече бяха накупили всичко нужно, оставаха само учебниците и магическата пръчка- тя по-късно, оставиха я като за десерт най-накрая.
Момиченцето зяпаше през чупливите кичури непокорна коса, измъкнала се от небрежната й опашка, някакви учебници за четвъртокурсници. Внезапно се обърна към Оливър. Той вече бе три години там и беше изключително доволен.
-Оли? Какво ако всички ме мразят?
Отне минута на Оливър да се откъсне от книгата за заклинания, която разглеждаше, да се сепне и да се обърне към сестра си.
-Моля? Анеля, теб всички ще те обикнат. Не казвам, че няма да се забъркаш в бели и да се наложи да те измъквам, когато под въздействието на гнева боядисаш косата на някого в ярко розово, но казвам, че всички ще те обикнат. Ти си едно от най-уверените и готини момичета, които познавам. Защо реши, че ще те мразят?
-Аз съм с глава по-ниска от всички, които видяхме, Ол. А и дрънкам глупости и съм склонна да правя глупости.
-Е, и? Значи ще си една от най-популярните и забавни в дома си.
Той винаги знаеше какво да каже. Анеля млъкна за миг и прие думите му. Щом той казваше така, значи така.
-Добре, ами ако не сме в един дом?
-Е, и?
-Как ще оцелея без теб?
Оливър се засмя и разсеяно прибра учебника със заклинания.
-Пак ще можем да сме заедно. Честно казано, не знам дали си за Хафълпаф, така че най-вероятно ще се виждаме извън общата стая.
-Че защо да не съм за Хафълпаф?- възкликна момичето.
-Нямам идея, Ан. Шапката ще реши. Където и да си, ще ти хареса. Обещавам.
Анеля се усмихна и го дръпна закачливо за ръкава:
-Добре, но ако не спазиш обещанието си, ще превърна пода на банята в плаващи пясъци, докато си миеш зъбите.
Оливър избухна в смях. Двамата видяха как майка им си пробива път с лакти през забързаните родители и нетърпеливи деца, помъкнала купчина учебници.
-Определено не ти липсва въображение, хлапе. – отвърна Оливър и разроши косата й, след което се втурна да помогне на майка си.
Анеля се засмя и така бързо се освободи от тревогите, както бяха дошли. За бога, тя отиваше в Хогуортс и щеше да стане велика магьосница, какви бяха тези глупави тревоги? Очакваха я невероятни години. Отпусната и спокойна- доколкото е възможно за един развълнуван първокурсник- тя с леки подскоци последва брат си.
Рапределителната шапка:
Първият учебен ден. Щом дори за едно мъгълско дете той беше така интересен, то на всички магьосничета направо им взимаше ума. Всички бъдещи ученици в Хогуортс бяха така развълнувани от този важен ден. За Анеля това беше денят, който определяше тази съдба. На къде ще поеме и каква ще стане. Олеле.И ето че сега стоеше с изправен гръб на ниското дървено столче, разпределителната шапка се мъдреше върху разрошената й от вятъра коса, а целият Хогуортс бе вперил поглед в нея.-Ако можехте да направите отвара каква би била? Въпросът дойде изведнъж и тя направо подскочи. Знаеше, че я очаква нещо като тест, който ще определи в кой дом отива, но не бе сигурна колко е подготвена. Бързо си върна спокойствието и се зае с отговора. Прегледа вариантите наум. Любов в никакъв случай. Твърдо смяташе, че ако има любов, то тя трябва да е истинска, а не плод на някаква магия. И слава не. Ако човек заслужаваше слава, той щеше да си я поучи, не беше честно да я получава чрез измама. Мъдростта се появяваше с годините и опита, а не с някакъв бъркоч. Сила? Да, това беше отговора. Идеята да изпиеш някаква сладка течност и да бъдеш силен й се стори приемлива. А и справедлива.-Сила. – отвърна тя със стегнат глас.-Какво искаш да знаеш за историята?Това беше лесен въпрос. Беше научила от всички поколение Денвърли, които бяха оставили следа след себе си. Не беше толкова важно кой си, беше важно какво си направил.-Великите дела.-Какво най-много искате да учите в Хогуортс?Тук се позамисли повече. Имаше два отговора, които до някаква степен бяха правилни. Сети се за брат си и разбра кой отговор е избрал той. Та той бе вманиачен в самата магия и искаше да знае всичко. Тя самата също се интересуваше, но беше повече по мистериозните неща. Тайните на света, на хората, на училището. Пък и би било забавно.-Всички тайни на замъка.После избра да пие от бокала с гъста лилава напитка, излъчваща приятна миризма на шоколад и сливи. Не знаеше защо, просто това и подсказваше интуицията,а тя имаше доверие на интуицията си.-За кое същество най-много бихте искали да учите?-Духове.Това беше лесен въпрос. Кой не би искал да знае повече за духовете? Та те бяха истински частици от миналото, пълни с интересни истории и носещи едно трепкащо чувство. -Каква дарба бихте искали да имате?Анеля прехапа устни и прокара ръка през косата си. Досега изстрелваше отговорите много бързо, все едно бяха някакво предизвикателство. Не мислеше много кой отговор към кой дом я води. Искаше да е честна. И може би точно това й подсказа каква дабра иска. Тя мразеше лъжата и обичаше истината. А хората рядко казваха истината, те я мислеха.-Четене на мисли.-Опишете характера си с няколко изречения.-Аз съм амбициозна, умна и добра. Забавна съм и често импулсивна. Много избухвам, но пък съм и много мила. Защо да се описвам сама? Не мисля, че човек може да изрази това, което знае за себе си в думи. Съжалявам, отнесох се. Нека завърша с това, че съм безумно смела, когато става въпрос за близките ми и често откачена щом става въпрос за забавление.-В кой дом бихте искали да бъдете?Анеля се усмихна облекчено. Последният въпрос. Може би се беше омотала малко с това с характера, но сега знаеше как да завърши. Успя да издържи теста.-Няма значение. Мисля, че на теб се пада честа да вземеш това съдбоносно решение. 
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
