Много рядко в живота й се появяваше човек за когато си заслужаваше да се усмихне,но наистина. Усмивката на Рейн бе нещо много рядко,ала като бе малка всички я познаваха като момичето с най-красивата перлена усмивка. Нищо не можеше да я накара да спре да се радва и на най-малкото нещо в живота. Обожаваше да се излежава в градината на майка си и да се търкаля по тревата до здрач ,пипайки какви ли не калинки и други интересни същества ,които намираше около себе си. Бе изключително любопитна и много умна - винаги когато й се зададеше някакъв подвеждащ въпрос тя успяваше да измисли още по-завъртян отговор. Сестра й ,бе по-примерната и много по-красивата. Тя обираше момчешките погледи още от ранните години,докато съвсем малко момчета обръщаха внимание на Рейн. Тя приличаше повече на татко си - с леко рижава коса и синьо-зелени очи ,пронизващи като копия веднага щом пожелаят нещо,докато сестра й бе блондинка с ясни сини очи и прекрасно тяло с красиви извивки още от ранна възраст. Най-голямата трагедия за Рейн остана това как вижда мъртвите тела на родителите си,докато бе заедно с  Харви и Оливия. Оливия избухна в сълзи и се метна в прегръдките на Харви плачеща неистово ,докато Рейн просто седеше там,гледайки към телата,премигвайки от време на време. Физиономията й бе ледена и накрая просто се обърна към Харви с думите 'Изведи я от тук и й дай да пие нещо.. аз ще се оправя.'. Знаеше,че с тези думи тя го бе втрещила,ала именно в този момент тя осъзна,че ще трябва да се грижи за Оливия,въпреки че бе по-малак от нея,тя бе по-силната от двете. Сега обаче ,когато и скъпата й Олив я нямаше ,се чувстваше ужасно самотна. Когато легна в леглото си с трепет за срещата йс Харви и неговия син, се обърна откъм празната страна на леглото и лекичко въздъхна. Бе свикнала нейният така наречен приятел да бъде там,хилещ с глуповато,ала.. Той я бе изоставил и тя не го винеше. Кой не би побягнал от нея? Тя не притежаваше красотата на сестра си,нито пък неустоимите й флиртаджийски техники.. Притежаваше просто един прекрасен ум. Ум,които не  й позволи да спи отново. Сутринта стана с големи кръгове под очите и щом си взе душ ,започна да се разкрасява,така че Харви да не забележи умореният й поглед ,както и това че очите й са сълзели цяло нощ. Харви. Харви.. той просто щеше да види  една илюзия пред себе си. Малък спомен за онова момиче ,което не преставаше да се усмихва. Облече се набързо,сложи си от любимият й парфюм с гардения и лилии и изхвърча към Бъкингамския дворец. Там бяха решил ида се чакат с Хар и малкото му момченце. Когато пристигна видя,че те вече бяха там.
- Здравейте,сладури..  - промълви усмихнато червенокоската,след което лекичко прегърна Харви ,а след това бързо го пусна. - Нали не ме чака много? Опитах се да побързам просто имах малко.. малко проблеми с гримът. - засмя се с леко извинителен тон ,а след това отново погледна към малкото съкровище и погали бузката му много нежно. Рейн обожаваше малките деца,жалко бе че едва ли някога щеше да си има свое.

Харви реши да изведе Тоби на първата му разходка и се чувстваше притеснен. Разбира се, Харви успя да убеди Хана, че всичко ще е наред и няколко мига по - късно Харви вече беше готов за излизане. Бе облякъл една синя риза и дънки, а малкото си ангелче бе облякъл с подобни на неговите дрехи, само, че в по - малък и сладък вариант.
Харви щеше да се срещне с Рейн при Бъкингамския дворец и това леко го притесняваше, но това бързо отмина веднъж, щом двамата с Тоби стъпиха в Лондон. Харви дълго се оглеждаше за Рейн, но не успяваше да я види. През ума му минаваха хиляди мисли и знаеше, че е възможно тя да не дойде. Все пак двамата можеха да отложат срещата по всяко време и да се видят, когато и двамата могат. Харви вече се канеше да си отива, когато я видя. Усмихна й се приятелски и отвърна на прегръдката й.
- Рейн, това е Тоби. - каза Харви и вдигна бебето от количката. - Тоби, това е една много скъпа приятелка за мен, казва се Рейн.
Харви прегърна детето си с едната си ръка, а с другата забута количката.
- Е, какво ще правим сега? - попита развълнувано.

П.п: сори за тъпия пост