Кимнах и погледнах към къщата. Имаше нещо гнило. Щеше да започне да се разпада, ако тя беше мъртва, но явно и' бяха направили някаква магия, за да я задържат върху основите. Бутнах вратата, а после влязох вътре. Започнах да оглеждам помещението и видях някакъв труп, който лежеше на земята. Подсмихнах се.
- Очеизвадно не сте много добри- извиках в къщата.Точно в ляво имаше стълбище. Дръпнах Алекс и прошепнах- Хоменум Ревелио!
НЕ! Задърпах с всичко сила ръката му и започнах да се качвам. Минавах по три-четири стъпала едновременно.
- Убий я!- изкрещя някой в някакво помещение.
- НЕ! Тя трябва да дойде! Иначе е безсмислено!- отговори друг.
Бомбарда Максима!- помислих си и взривих близката стена, а мъжете бяха отхвърлени назад, но тогава забелязах, че има нещо вързаното точно на мястото, където взривих. Погледнах и изкрещях:
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!- затичах се и паднах, пускайки ръката на момчето. Клекнах до жената, чието лице беше обезобразено, а дрехите и' почти ги нямаше, защото изглежда я бяха измъчвали и сега я убиха. Много добре знаех, че не бях аз, но можех да я спася! Можех да направя нещо. Отметнах косата си назад и започнах да говоря сякаш на малко дете- Всичко ще е наред. Хайде, събуди се. Моля те. Събуди се. Не заспивай.
Дочувах отзад гласа на Алекс, който настояваше да тръгваме и да я оставя, защото тя беше мъртва. Не му обръщах внимание. Сълзите ми капеха, а ръцете ми се обвиха около главата и', като я прегърнах. 
- Всичко ще се оправи!
- Ей вие!- кресна някой от стълбището. Замръзнах на място. Премигнах няколко пъти, а върху лицето ми се появи ледена физиономия, която не издаваше никакво чувство. Очите ми спряха да пускат течността и скоро си добиха синьо-белия отенък. Пуснах главата на майка ми, а тя се удари тъпо на земята. Изправих се и всичко наоколо затрепери, сякаш предстоеше някаква буря. 
- Как смеете да сте тук? Вие я убихте- каза тя, а гласът и' беше по-скоро подигравателен. Не можех да я контролирам. Една презрителна усмивка се появи на лицето и'.- Алекс, по-добре върви. Аз ще се справя тук. 
Вдигна пръчката си и изведнъж огромна експлозия последва, която отнесе половината къща, наред с мъжете. Дочух как хора започваха да се магипортират, но това не беше нещо особено.
- О,шшшшшшт- извика тя и погледна към майка ми.НЕ Я ДОКОСВАЙ ! Вдигна пръчката си и я запали.- Никога не съм те обичала. Ти си една подла вещица, която използваше всичко и всички! Алекс, не ти ли казах да тръгваш?
Тя вдигна пръчката си срещу него и го хвана за гушата, като го допря до стената, и заплаши с пръчка в гърлото.

- Aз нямам семейство, любов- примълви тихо тя и  облиза устните му, като се отдръпна от него, защото той я докосна. Не искаше да има близост между тях. Мразеше го и аз можех да усетя тази омраза, която бушуваше в кръвта и', а очите и' я показваше. Можеше да се усети във въздуха, трептенето на земята показваше, че тя няма да спре, докато не изтреби Министерството и всичко, свързано с него. - Какво?
Обърна се кръгом. Погледна го с презрение и омраза. Очите и' се присвиха. Доближи се до него и вдигна пръчката си към лицето му.
- Напротив... Ще си тръгнеш!- замахна с пръчката и го хвърли към близката стена. НЕ! Опитах се да превзема контрола, но не можех. Бях прекалено слаба. Момичето вдигна пръчката си- Сега се сбогувай с живота си, защото ми пречиш да си върша работата! Авада Кедавра!
Лъч зелена светлина, а след това множество светлини. Изгубих чувство за ориентация. Всичко се въртеше. Усетих тъп удар и видях Алекс как пада. Обърнах се рязко и забелязах един от Министерството.
- Авада Кедавра!- изкрещях и той падна безжизнено. Бавно долазих до Алекс.- Любов.. добре ли си?
Започнах да го треса и се наведох, като се заслушах дали сърцето му бие. Явно беше спасен, защото наистина биеше. Не знаех какво беше станало.
- Енервате!- прошепнах и той започна да идва в съзнание.- Алекс! Добре ли си?
Устните ми се разбиха в неговите.
- Как си?

- Алекс! - възкликнах и го прегърнах още по- силно. Чувствах се по- добре, че, знаете... не го убих. Но онази проклета овца запали цялата къща и запали майка ми. Това не беше смешно тогава. Реших да бъда силна и трябваше да измисля начин да не се срутя и да несе разпадна . Изведнъж нещо ме хвана силно и аз за малко не паднах. Хватката се затягаше. Кислорода спря да се разпространява из тялото ми свободно. Исках да измисля нещо, но мозъка ми беше замъглен. Западах надолу и загубих съзнание.
Надигнах се бавно. Тръснах глава. Нечий глас ме викаше. Отворих очи бавно и видях някаква стая. Беше тъмно. Всичко ме болеше.
- Алекс...- промълвих тихо и погледнах. Имаше решетки и някакво лице мецду тях. Доближих се до него и най- сетне фокусирах, че това е той. - Алекс. Знаеш ли какво става? Къде сме?

Въздъхнах. Познавах това място. Беше ми до болка познато. И ако това не беше тайното място на баба ми, щях да се самоубия. Станах бавно и се доближих до решетките на килията на Алекс. Опитах се да се доближа колкото се може повече, но беше безсмислено. Вдигнах ръка сякаш за поздрав, а той постави своята върху нея, като после преплетохме пръсти.
- Обичам те, Алекс!- промълвих тихо и се усмихнах плахо. - Намираме се в затвора на баба ми, а това, което виждаш, е скелетът и'. Беше затворена тук, защото се опитваше да помогне на смъртожадните да върнат Черния лорд. Ужасна, но велика жена. А те ще ни предадът на Министерството. Подли подобия на смъртожадни. Мелези, отрепки, безмозъчни говеда, търсещи само сила и пари. Но не само парите и силата са важни в този живот. Важни са и начините, които използваш. А аз знам тяхните.

Започнах да обикалям нервно из килията. Най- сетне ме осъни всичко. Лампичката се появи над главата ми и съвсем скоро осъзнах, че е било под носа ни.
- Нека ти разкажа малко история, бебчо. Преди време, като затворили баба ми, решили да я изцедят до капка. Искали да умре с надежда, че може да се измъкне. Оставили пръчката и' на милиметри от нея, но по такъв начин, че тя да не можела да си я вземе, но достатъчно близко, че да създава илюзията, че е възможно бягство. Всичко вървяло много добре и тя умряла, пищеейки. Това значи, че пръчката е..
Наведох се и се пресегнах до килията на скелета и започнах да ровичкам. Скоро намерих пръчката и я извадих. Прибрах я в ръкава си, защото дочух, че някой идва.
- Ела, кучко!- каза един трътлест дебелак и ме хвана за косата. Направих се на невинна и закрещях.
- Неееее, Алекс... Помощ- виках, а той ми удари един шамар през устата и ме качи горе.

Качиха ме горе и се започна разпита. Бях сигурна, че щяха да се опитат да ме отведат в Азкабан, но щяха да си останат само с опитите, защото не мислех все още да предавам Богу дух и скоро щях да се измъкна от тук. Разбира се , те си мислеха, че съм безпомощна, но аз не бях на това скромно мнение. БУМ- крясъци и писъци. Лицата им бяха обезобразени. Въздигнах се като от пепелта. Птица- феникс. Изкарах вратата на подземието от пантите с един лек замах.
- Алекс, тези проклетници се опитаха да ми счупят токчетата- говорех и сякаш си мислех, че това е най- големия грях на света.- Тези дъртаци се опитаха да ми съсипят обувките! А явно не знаят, че те са ми слабост.
Изтупах се и замахнах към вратата, като разбих ключалката. Доближих се до скелета и върнах пръчката, където я намерих. А след това извадих нашите пръчки. Обърнах се към момчето и му се усмихнах. Време беше да се прибираме. Хванах го за ръка и се магипортирахме в Хогсмийт.
П.п Пиши направо в стаята ми, ако ти се пише още с мен ;)