Малката ми сладка стая <3

Не след дълго те вече бяха в Хогуортс.Хана не бе казала нищо от както напуснаха трите метли,а просто вървеше.Гледаше отстрани как Тоби спи в обятията на мъжа и сърцето и се свиваше.С Харви никога не са били някаква прелестна двойка,ако можеха да се нарекат такава и все пак това което бяха направили заедно бе идеално,малко и съвършено.Очарователно.
Отключи вратата на стаята си и покани мъжът вътре.Посочи му с поглед легълцето до което имаше огромен жираф и седна на леглото си леко сковано.Мълчеше.Че какво можеше и да му каже?Той бе толкова решен да помогне,че чак тя се плашеше.
- Ти каза нещо като това,че искаш той да спи при теб... - тя тръсна глава.Косата и бе в кок,който тя разпусна,след малко реши да се преоблече.След като свали дрехите които бе избирала часове наред - но не зареди него! - облече нещо далеч по-удобно.Дълга и широка тениска и клин.Оо,да това е животът.След като бе родила - и докато беше бременна с него всъщност - бе осъзнала,че има далеч по-удобни дрехи от онези с които приличаш на строга учителка по балет глътнала около пет-шест бастуна за да стои изправена,и някоя лесна жена която показваше толкова плът,та меко казано човек ще каже,че няма дрехи. - Нямаш предвид винаги нали?Не ме разбирай погрешно,но...не мисля,че бих могла да ти го дам.През деня,когато преподавам ще се радвам да е с теб...защото първите месеци го влачех с мен в часовете си,но нощно време никога.Съжалявам,но това е самата истина.

Гост

Стаята на Хана беше малка и приятна. Навсякъде имаше бебешки играчки и неща, които се използваха за смяната на памперса на бебето и т.н.
- Разбирам, че ти си му майка, но аз съм му баща. - започна Харви тихо, като постави бавно детето в леглото му. - И все пак ти си била при него през цялото време, а аз се запознах с него чак сега. Знам, че не сме се виждали от доста време и че може би не ми вярваш, но сега, когато съм тук, мисля, че ще е редно да му позволиш да се грижа за детето, защото няма да си тръгна просто така. Всъщност, мисля да съм до това дете през цялото време, когато не се налага да работя. - довърши мъжа и погледна към детето.

Тоби спеше сладко и това го накара да се усмихне, чувстваше се чудесно. Радваше се, че е направил нещо толкова прекрасно. Може би това беше единственото хубаво нещо, което бе направил през живота си.

- Не виждам причина защо да не ми го даваш. В живота ми няма никого в момента, ако от това се притесняваш. Сам съм и ще имам повече време за него. А и така ти ще можеш да излизаш на срещи и да имаш повече време за себе си.

Очите и се изцъклиха,а едната и вежда се повдигна нагоре.
- Срещи? - засмя се макар и тихо. - По тази логика защо ТИ не тръгнеш по срещи?
Погледна малкото си ангелче,то спеше сладко,сладко ,а пръстчетата на ръцете му се движеха леко сякаш стиска нещо невидимо и от време на време примлясваше с устичка.
Русокоската затвори очи,тежка въздишка се изтръгна от устата и,а в ума и започнаха да се прехвърлят всички спомени за последната година.Как всъщност разбира,че е бременна,как първоначално е притеснена,че няма да се справи,как лежи на същото това легло и чете книга след книга...,а после и как малкия се появява на бял свят.Щастието и в онзи момент и след това.Всяка една безсънна нощ си струваше.
- Не ме интересува това,че ти се запознаваш чак сега с него. - заяви загледана в малкия. - Не мога да ти го оставям ей така,НЕ МОГА...точно защото теб те е нямало до сега.Защото никога не съм мислела,че ще си добър баща или нещо такова.Беше ме страх,дори не знаех дали ще го приемеш...не съм си те представяла като мъж въоръжен с памперс и биберон.
Изправи се и започна да кръстосва стаята като събираше играчките на малкия които бяха къде ли не.Вярно,че с магия щеше да стане по-бързо и все пак тя така или иначе нямаше какво да прави.Ако събереше всичко с магия за секунда,то още няколко щеше да търпи този мъж.
- Знам ,че си му баща,разбирам го.И все пак...ще имаш и своите моменти с него,но когато аз съм заета през деня нощта е единственото време в което мога да му се насладя,дори и да го гледам само как спи...

Гост

Харви се изправи и я изгледа многозначително. Какво трябваше да направи сега? Да се бори за родителските права? Може би това щеше да е най - доброто решение в момента.
- Може би трябва... - започна Харви тихо, но реши да не довърши. Знаеше, че това щеше да е тежко за Тоби. Може би двамата щяха някак си да се споразумеят без да вкарват излишна драма в живота на мъника.

Харви излезе от стаята и застана в тъмния коридор. Седна на земята и се подпря на вратата на стаята. Мъжа беше повече от объркан, намираше се в задънена улица и не намираше никакво решение на проблема. Тогава осъзна, че отговора е бил пред него през цялото време. Той се изправи и тихо влезе в стаята с усмивка на лицето.
- Тогава ще живеете в моята стая. - започна мъжа тихо. Усещаше, че трепери от вълнение, че ще може да бъде по - близо до детето си. Дори и без да осъзнава, че той едва го познава. Но явно е истина това, което хората казват, че бащинското чувство е нещо, което не може да се опише с думи, то просто си съществува. - Ще си пренесете нещата в моята стая и така ще мога да бъда около него през цялото време. Моята стая има хубава гледка, светла е и се намира на много хубаво място. Голяма е и ще има къде да ти сложим и на теб едно легло. Моля те кажи да!

Той си излезе.Остави я стъписана да гледа към вратата от където просто си излезе.Преди обаче да направи каквото и да е било той се върна,ухилен като идиот.Което определено я изненада,и разбра,че има идея.Идея която изслуша,донякъде бе ЗА,но от друга страна и се искаше да каже "НЕ".
- Ъм...донякъде съм съгласна,но защо трябва да се пренасяме в твоята стая? - повдигна вежда. - Всичките му неща са тук,както и моите.Ти дори нямаш бебешко легло,а това се вписва идеално тук!
Тя посочи с ръка стаята си.Вярно ,че не бе от най-големите,но бе уютна,красива,подредена.Слънцето я огряваше,а вечер от където и да погледнеш луната хвърляше бляскави нежни лъчи.
- Тук е идеално.И той е свикнал така...гледката също е красива,светлината - идеална. - изрече мислите си на глас с цел да го привлече тук.Да,вярно,че нямаше място къде да сложат още едно легло - или имаше - ,но дивана бе наистина удобен.Хана го бе осъзнала в нощите в които дремеше на него за да подскочи веднага,ако Тоби имаше нужда от нея.И тези дни това се повтаряше защото често плачеше нощем.
- Пък и колкото по-малко е мястото от леглото до него...толкова по-добре.Имам предвид,че така по-бързо стигаш до бебето,ако има нужда от теб.Но пък и веднага се будиш. - усмихна се. - Пък твоята стая ще я ползваме като..почивка.Когато някой трябва да си почине от всичко това.Така,че не си пренасяй всичко тук...скоро ще искаш да избягаш.

Гост

- Не съм съгласен. Толкова дълго време е бил при теб...всяко дете има нужда от разнообразие. Все пак не може да прекара целият си живот в тази стая. Трябва да започне да излиза навън, да диша чист въздух и да играе сред природата. Така не е забавно, а и той може да изпадне в някаква детска депресия. Спомням си, че когато бях по - малък, леля ми постоянно се оплакваше, че нейното дете е в детска депресия, защото не излизало навън и определено не искам това да се случва на нашето дете, сега след като сме заедно, трябва да правим неща за да го разнообразяваме. - Харви не спираше да говори, защото беше напълно решен да обеди Хана двамата да се преместят в неговата стая и преди да се усети вече беше късно. Стаята се изпълни с тъмнина и Харви някак си се примири, че може би Хана е права и че трябва да опита да прави повече компромиси.

Харви легна на дивана, а Хана си легна в леглото. Харви дълго време не можеше да заспи, защото не спираше да мисли за новите хора в живота му. Разбира се, той се познаваше с Хана, но никога не бе гледал на нея, както гледаше сега, а именно като майка на детето му. Това го плашеше, защото не искаше да я разочарова. Харви се притесняваше и за това, че няма да успее да е добър родител за Тоби, но беше твърдо решен да опита да бъде най - добрата си версия и да бъде най - добрия татко и беше готов да започне да си търси работа още на следващата сутрин, но преди това щеше да се наложи да купи няколко неща на Тоби, защото така се чувстваше леко изолиран от цялата ситуация. Харви взимаше на сериозно цялата ситуация и се чувстваше по - пораснал от всякога.

По някое време Харви се събуди от силният рев на Тоби. Трябваха му няколко секунди за да разбере какво се случва и къде се намира. Изправи се и видя, че Хана се пресяга да вземе Тоби. Харви й направи знак, че той ще се погрижи за детето и пое Тоби в ръцете си. На Харви не му отне много време за да разбере, че детето се нуждае от храна, затова някак си успя да намери едно бурканче с пюре и нахрани Тоби. След това без да се осъзнава легна на дивана, все още гушнал Тоби и заспа.

Е тя не възрази,знаеше,че има нещо вярно в думите му.Просто кимна,но това не означаваше,че те щяха да се местят.Може би от време на време...щяха да прекарват и там своите моменти,като..семейство.
Загледана през прозореца в скриващото се слънце,Хана размишляваше над всичко случило се през деня,в живота на нея и на Тоби бе навлязъл съвсем нов човек,бащата на малкото ангелче.Човека който трябваше да служи за пример на детето...Хана само можеше да се надява,че Харви ще даде добър пример на тяхното мъниче.

Чу го да плаче,по инстинкт веднага реши да стане,но този път някой я спря,същия онзи човек който се присъедини към тях днес.Хана се усмихна сънено и макар и леко притеснена не след дълго заспа,а от плача на сина им не бе останала и следа.Това я караше да се гордее с малкия,както и с баща му,нещо в нея нашепваше,че е било правилно да каже на Харви и сутринта искрено се зарадва когато ги видя да спят гушнати.Бе толкова сладко и очарователно.Реши да не ги буди,взе си душ и се разходи из училището като преждевременно хапна в голямата зала и взе малко храна за поспаланковците.
Когато се качи горе,те още бяха в страната на сънищата.Остави таблата със сандвичи и кафе на близкия шкаф,приседна на ръба на дивана и погали Харви по косата.Усмихна му се майчински и на него.Някак си всичко това я бе направо ТВЪРДЕ крехка.
- Донесох сандвичи и кафе. - прошепна след което се наведе и целуна все още спящия Тоби по главичката.

» Малката източна кула, преди 8 месеца- Мрак и светлина
» Нужната стая
» Класна стая по астрономия
» Класната стая по алхимия
» След около година, в общата стая на Слидерин

Малката ми сладка стая <3

Малката ми сладка стая <3

Similar topics

Similar topics