- По принцип да - потвърди Рок, че в момента би следвало да се намира в учебния кабинет и да кара час. - Обаче е отложен и другия път ще имаме двоен.
 Междувременно  се  запита на ум на, какво ли се държи олюляването при изправянето й. Отхвърли това, че е пияна, защото в такъв случай от нея щеше да се носи миризма на алкохол, а той не усети такова нещо. Реши, че сигурно е умора или емоционално напрежение.
 - Добре - прие да я придружи до стаята й и тръгнаха натам. - И благодаря, не бих отказал малко помощ .
 Все пак както и тя каза материала беше труден. Стигнаха до стаята й, Ребека отвори и влязоха.
 - Хубава стая - изказа се Рок.

Усмихнах се на комплимента му. Радвах се, че мисли така. Премахнах горнището си и долнището и останах по бельо. Забелязах, че се изненада.
- Мисля да си взема една вана, защото калта не ми се отразява много добре на нервната система, камо ли на външния вид.- намигнах му, а после тръгнах към вратата, която трябваше да ме отведе в коридорчето, а то от своя страна да ме заведе до банята.- О, и не се притеснявай. Разполагай се като у дома си. Идвам след малко. 
Тръгнах към помещението и пуснах топлата вода, която ме накара да настръхна. Бавно минах по тялото си с гъбата, отмивайки нежно калта и пясъка, който се беше наслоил на места и приличаше на огромни купчинки. Измих всяка една част от кожата си и се увих в една кърпа. Не мислех и да си увивам косата, защото нямаше нужда. Влязох в голямата стая и седнах до Рок, който беше отворил учебниците и пишеше нещо.
- Заклинанието за заблуда е Конфундус- отбелязах, като посочих с пръст мястото, където беше записан въпроса.

Ребека се съблече оставайки по бельо и отиде да си вземе вана - нещо, от което наистина имаше нужда в момента, а Рок седна, извади учебника си по вълшебство и неща за писане.
 "Аагументи" - записа ученикът заклинанието при което от върха на магическата пръчка излиза струя чиста вода. Честно казано първо не се сети как е, но си припомни, че името идва от латински, а на този език вода е "акуа"
 "Сигурно Ависгуенти или пък аагуавис" ни в клин, ни в ръкав си помисли момчето. Като мисълта му беше как ли ще се съчетаят в едно споменатото заклинание и това при което от върха на пръчката излизат птички - Авис. Запита се и дали водата би излязла под формата на птица или птичките ще се разпаднат на локви.
 Отгърна страницата на учебника, помисли малко и написа, че  Таранталера е заклинание каращо краката на омагьосания да танцуват нещо подобно на фокстрот. Рок се подсмихна представяйки си го комбинирано с кракожелиращото  заклинание. След малко обаче усмивката му изгасна. Не вярваше да му хареса приложена /комбинацията/ върху него. В това време учителката се върна и му посочи в учебника заклинанието за заблуждение - Конфидус. Рок благодари и записа.

Станах бавно и пуснах кърпата на земята, оставайки чисто гола. Усетих, че нещо зад мен профуча или въздъхна. Обърнах се и се подсмихнах:
- Не е нещо, което да не си виждал- усмивката не слизаше от лицето ми. Докретах до близкия гардероб и извадих бельо, горнище и долнище, за да мога да не стоя по този начин. Нахлузих дрехите бързо и се настаних до него, като извадих пръчката си и започнах да махам насам-натам.
- Може да пробваме някои от заклинанията- обясних и вдигнах пръчката. Видях, че той е стигнал до Агуаменти. Помислих си и направих кръг във въздуха. Съвсем скоро от връхчето на пръчката ми се изстреля струя вода, която се заби в отсрещния прозорец. Наведох се напред, а косата ми започна да го гъделичка по лявата буза.
- Може да направим и огън. Лакарнум Инфламаре!- няколко огнени езичета излязоха от пръчката и паднаха в огнището.- Какво искаш да правим? Скучно ми е.

"Така си е" - съгласи се мислено Рок с думите й, че вече я е виждал без никакви дрехи. Тя му показа на практика някои от заклинанията. Естествено той веднага ги повтори
 - Аагументи - направи кръг във въздуха и от върха на магическата  му пръчка изскочи струя вода, която обаче не улучи прозореца в който се целеше, а стената точно до него. Втората вече уцели. Изрече и другото.
 - Лакарнум Инфламаре - огнените езичета от пръчката му паднаха в огнището.
 - С огън е по - интересно - отбеляза Рок. Поясни, че говори за евентуален дуел, а на ум довърши, че все пак е по-добре да не се подценява по-силна водна струя или другите елементи. Погледна Ребека и замахна с пръчката си произнасяйки:
- Орхидеус - от върха на пръчката му изскочиха цветя, които й поднесе. - Да ти се намират какао, плодове, сметана и бисквити? - попита в в отговор, какво ще правят. - Хрумна ми нещо

Погледнах го смаяно. 
- Благодаря!- пророних и хванах цветята, като тръгнах да им търся ваза. Намерих една, но там имаше изкуствени такива. Не знаех всъщност чрез Орхидеус дали се създават истински трайни цвета. Както и да е- бяха мислите ми и замахнах с пръчката си. Цветята се запалиха и скоро изгоряха, а новите се настаниха на тяхното място. Отново се настаних до момчето и го погледнах очаквателно. Тъкмо щях да повторя въпроса, когато той ми отговори. Премигнах няколко пъти и наклоних глава на една страна. За какво му трябваше това?
- Добре- казах подозрително и замахнах с пръчката си, като си помислих "Акцио" + онези неща. Те скоро долетяха от кухнята и паднаха върху масичката пред нас. Замахнах и учебниците се затръшнаха и паднаха на една страна.- Каква идея имаш?

Една палава усмивка се появи върху устните на момчето.
 - Да си направим и хапнем торта - отвърна. Замахна с неговата пръчка изричайки
- Акцио поднос и нож. - Нещата долетяха от кухнята. Момчето отново замахна и ножът послушно обели кивито и ананаса. Тук ще каже, че  плодовете бяха киви, ананас, 2 банана и пресни ягоди. Рок обели бананите ръчно и пак с помощта на магия  наряза плодовете (без ягодите) на колелца, а после всяко колелце от ананаса и кивито на половинка. За целта видя в учебника как се правят (особено беленето). Подреди (от тук нататък вече действаше без магия) част от бисквитите върху подноса. - Можех да ги нарежа и на ръка - вмъкна докато редуваше плодове върху бисквитите - обаче става по-бавно и цапащо. - Взе флакона сметана и напръска плодовете. После повтори отгоре процедурата редейки отгоре другата половина бисквити, плодовете и обилно напръсквайки цялата конструкция с останалата сметана, която после заглади с ножа. Накрая поръси с какаото.
 - Готово. Дано ти хареса.

Ококорих се насреща му и си казах "Той шегува ли се с мен?". Облегнах се назад и го оставих да готви, колкото и фантастично да звучеше. Не се месех, защото правеше всичко както трябва и изглежда щеше да стане хубава торта. Вмъквах по някой коментар или въпрос, но в повечето време се бях облегнала на ръката си или на неговата и гледах. 
- Изглежда интересно. Аз обичам да се цапам- подсмихнах се и се изкикотих след това. Зачаках да я довърши. Като всичко беше готово, възкликнах- Страхотна е!
А след това не можах да издържа на изкушението и взех една от ягодите и я изядох. Беше сладка, което е най-важното. А след това призовах две чинии, две вилици и салфетки, защото не мислех да се къпя след това. Отрязах две равни парчета и сервирах.
- Е, да видим какви си ги сътворил.- отхапах. Да, мога да призная беше много вкусно- Хубаво е!
Изведнъж ме осъни една прекрасна идея. Рок ядеше, а аз щях да му скроя номер. Намазах пръста си със сметана и го мазнах по бузата, а след това му се усмихнах.
- Да не се разсърдиш?- попитах, гледайки го ангелски. Отново бръкнах в сметаната и го мазнах по носа- Горкото момченце.

Бека призова чинийки и вилички и разряза тортата. Опита я и я добри на вид и вкус, от което на Рок, като почити всеки човек на негово място му стана приятно. Той пък се настани по-удобно и на свой ред почна сладко-сладко да си похапва, Поне докато тя не реши да му лепне малко сметана по лицето. Рок изяде още една хапка от тортата.
- Че защо да се сърдя? - подсмихна се момчето повдигайки леко рамене. - Нали  аз ще я  изям - докато го казваше обра с пръст сметаната от лицето си и я облиза. - Но няма само аз да съм така - обяви, топна пръста си в сметаната и  я лепна върху ребекината буза. В допълнение взе една  ягода, междувременно  изяде парченце ананас с бисквита и я прокара по устните й.

- Има хора, на които не им харесва това- усмихнах се лъчезарно и премахнах сметаната, която беше размазана на бузата ми. Облизах устни и се обърнах към него. Той беше зает с яденето на парчето. Сега какво да направя.- Знаеш ли, Рок. Не мисля, че това отива на добре. По- добре да спрем. Но преди това..
Хванах флакона и изпръсках сметаната върху лицето му.
- Обичам да си го връщам тройно- започнах да се смея истерично. Тогава погледнах към часовника, който стоеше на камината. О, не. Ще закъснея. Не се бях виждала с Алекс от няколко седмици, защото той имаше някакви изпити. Станах от мястото си и погледнах към момчето.
- Рок, много много съжалявам, че ще те оставя така, но трябва да тръгвам за .. Един урок.. да. Урок.- остани колкото време искаш тук, но после заключи вратата моля те.
Започнах да си събирам нещата бързо и най- сетне всичко беше готово. Напръсках се със скъпия и ужасно ароматен парфюм и му махнах за довиждане, като му пратих въздушна целувка, надявайки се да мине и да не се обиди.

"Урок а" - помисли си Рок обирайки сметаната от себе си. - "Дали всички бързат толкова и се парфюмират толкова за урок? Жалко, но какво да се прави. Каквото било - било" 
 Продължи да си хапва и в същото време пак отвори учебника. Вече бе забравил предната си мисъл съсредоточен в учебното помагало. Четеше и записваше. А тя (мисълта) и по-точно последната й част бе свързана с нощта, която прекараха заедно. Не би възразил да се повтори. От друга страна поне за него това си бе просто секс, вярно първият в живота му, но все пак само секс. Нищо повече от бушуващи хормони. Така, че да оставим и ние тази тема, каквото било - било и да се върнем на сегашните му занимания. Които не му отнеха много време, максимум половин час. . Накрая отмести останалата четвъртинка от тортата, останалото се намираше в стомаха му и прибра учебника и записките си. А после излезе и заключи.

Усмихнах се за кратко, а после изпаднах в умисъл и тъга за майка си. Всъщност тя никога не се беше отнасяла с уважение и респект към мене и мислех, че никога не ме беше обичала истински, но сега се убеждавах в обратното и сигурно трябва да загубиш някой, за да разбереш какво всъщност е искал да ти каже, но не е успял да го направи. Майка ми ме обичаше и винаги искаше да съм на първо място. Никога не и стигаше, когато бях втора или трета. Разбирам я сега, но целият този стрес ми се отразяваше зле. Усещах дискомфорт в коремната област, а не знаех защо. Може би бях гладна? Не, не е това. Щеше да ми мине. Тръгнахме по стълбите, а аз все още мислех за нея. Някакво момче мина покрай нас, а Алекс отслаби хватката и беше готов да ме пусне, но аз показах, че не ме интересува дали ще ни видят или не. Исках да остана с него и всички да знаят, че е с мен. Край на притесненията. Влязохме в стаята. Замахнах с ръка и вратата се заключи с всичките си райбери. След това запалих камината и донесох сметана и ягоди, които призовах. Заедно с това донесох и топло одеало. Премахнах горните си дрехи и сложих някаква тениска отгоре. Настаних се на големия диван точно срещу камината и поставих ягодите и сметаната на масичката до дивана.
- Идваш ли?- попитах и го погледнах.

Когато седна, аз веднага се настаних в скута му, като жадувах за целувките му. Исках да е при мен постоянно. Усмихнах се, след като ми мацна сметаната на лицето. Гребнах малко от сметаната и я размазах хубаво на бузата му, а след това минах и изплезих език, но не изцяло, а много малко, колкото да усети влажния и топъл допир. А след това шегнах върху краката му и се отпуснах. Притворих очи и се сгуших още повече в него, сякаш исках да няма разстояние между нас. И тогава се случи. Сранах мигновенно и се хванах за корема, крещейки. Какво по..? Всичко ме болеше. Усетих някаква течност, която се стичаше по крака ми. Премахнах одеялото и видях как тънка струйка кръв се стичаше надолу.
- Алекс, какво ми става? Защо кървя и защо ме боли корема толкова? - почти изписках и се свих на две.