Лондон; и е лято!

Заглавие: Лондон; и е лято! Нед Мар 09, 2014 8:33 pm

Колко хубаво и топло време. Ако щеше и да вали, лекичко. Щеше да е просто невероятно! Мислех си аз. И като по поръчка в следващият момент почуствах нещо хладно по гърба си и отскочих. В момента се разхождах в едно от паркчетата в Лондон. И това най вероятно бяха някои пръскачки, очакваше се! Обърнах се за да видя кой или какво беше "така добро" да ми изпълни желанието. Не бяха пръскачки, беше жива душа. И по нейна милост се изкъпах, е или поне задната част на роклята ми. Прекрасно, пък и се кикотеше. Толкова смешно ли беше?! Мернах го с неодобрителен поглед. Заклевам се, ако в света съществуваше магия и аз я притежавах този тук щеше да се окаже по средата на някое близко езеро. Успее ли да изплува, честито му, не.. ами не.
- Ей! Отвори си очите, ако щях да имам нужда от душ щях да те помоля.. - Извиках му и в следващият момент.. Не, не беше окъпана само задната част на роклята ми. Той дръпна струята вода в моя посока и преди да успея да се дръпна тя ме оля. За втори път. Отново! Е, сега се изкъпах напълно. А на този там му беше много смешно, дори прекалено. Опита се отново да ме олее, но този път се дръпнах и струята не успя да ме улучи. Но пък успях да се сблъскам с един минувач. Да, да, от едно в друго. А деня обещаваше да бъде толкова хубав..

Ваканция е отново. Цяла година чаках това - малко почивка, без досадните учители, без домашни. Само почивка и тренировки. Да точно така, дори и в тези адски жеги аз щях да тренирам. Но не в залата а навън в парка. Навлякох една сива тениска, къси панталони и маратонките си. И излязох като фурия от нас.
Стигнах до парка и тръгнах да тичам по една от пътеките. Покрай мен минаваха много хора които си вървяха спокойно и много момичета които ме заглеждаха.. Хмм.. Предсказуемо е, гледат само тялото но не и акъла. Група от деца минаха покрай мен с водни пистолети и се пръскаха. Обърнах глава за миг назад към тях, спомняйки си миналото, и изведнъж се блъснах в нещо или по скоро някой.
Беше момиче, може би с една или две години по голямо от мен. Цялата беше мокра и роклята й прозираше.. Цтцтцт.. какви подли мисли навлязоха в главата ми. Засмях се леко и поклатих глава отпращайки ги, нищо чудно ако тя беше магьосница и ме превърнеше в жаба.
- Добре ли си?
Попитах я, и докато чаках отговора с поглед бързо сканирах тялото й. Беше наистина красива. Хмм.. Какво ми става днес, може би е от жегата.

Чух думите "Добре ли си" зад себе си.. Алелуя! Един човек с нормални обноски.. Този в когото се блъснах, това беше добре. Имаше ги едни такива, като почнат да викат и се чудиш как вобще живеят на този сив, скучен и ужасен свят. Без да обръщам особенно внимание на кикотещият се се обърнах към човека който блъснах с думите:
- Извинете..Но както се оказа попаднах на панаир "Ще те изкъпя, така или иначе нямаш избор". - Вдигнах очи към този когото блъснах и примигах няколко пъти. Дали случайно не ми се привиждаше. Това беше момче, по-малко от мен. Но за неговите години, тялото беше повече от мусколесто. Блъснах се в момче, от които обикновенно като минат и очите ти ще извадят и ще събудят и у монахиня някоя друга фантазийка. Мда, а аз се блъснах в него. Защо не? Този, който ме бе изкъпал. Най-вероятно му стана скучно и той отново започна да разпръсква водата на всякъде. Уцели отново мен, но и този когото блъснах.

- Добре дошъл в клуба. - Поклатих с глава и се обърнах за да погледна момчето което ни беше опръскало. А от него и следа не остана... Сякаш и го нямаше, но не от небето ми се изля толкова вода нали.. На това безоблъчно време.

Съблякох мократа тениска и я метнах на рамото си. Чудесен начин хем да си хвана тен, хем мацките да видят тялото ми. Намигнах на момичето пред мен, което не изглеждаше толкова доволно от факта че отново е залята с вода. Изглеждаше още по секси и от преди. Цтц какви мисли само ми минаваха през главата.

- Спокойно при това слънце ще изсъхнеш скоро.

Жаркото слънце печеше над нас, имах чувството че ако сега разбия едно яйце на асфалта ще мога да си направя яйца на очи. Което беше необикновено и странно време за този град. Явно нещо ставаше с времето.

- Аз съм Алекс между другото.
Подадох ръката си напред за да можем да си ги стиснем, чакайки да чуя името й.

Стига бе! Не че ще кажа, че бе излишно но всъщност до някъде и да. През тениската мусколестото му тяло и без това личеше от километър. А така сега от кълометър на втора. А скоро ме очакваше и такава картина. Всички жени на около се обръщат към него с сърчица вместо очи и като стадо слоне се затичват към него. Тъпчейки безпощадно всичко що им се падне. От стъпканите "неща" щях да се окажа и аз. Вече се виждах в онзи сплескан вариант на асфалта, точно като по детските анимации. След като видях оголеният му торс извърнах глава. Стига де, каквито мисли и да ми хрумваха трябваше да ги разкарам. Бавно се обърнах отново към момчето, сякаш да погледна дали това със събличането на тениската не бе плод на моята фантазия. Не, всичко бе останало същото, нищо не се промени. Освен това, че той ми протягаше ръка за здравистване. Алекс значи. Сериозно, това беше едно от любимите ми имена.
- Женя. - Протегнах му ръката си. Изпитвах странно чуство към това момче, беше ми някак си неодобно да стоя до тези мускули, бицепси, трицепси какво още има по тялото му?
- Знам аз, искаш да ми покажеш, че аз такива нямам нали. - Тикнах пръст во оголените му гърди.- Е, не! Няма да стане. Ти пък си нямаш такова. - Поставих ръце на талиата си и застанах като някой пълководец подавайки гръдния си кош на пред. - Добре, тук има деца. Не развращавай децата от малки. - Казах намусено и го побутнах да не стоим по средата на парка и да ни гледат всички. Всъщност не нас, него по скоро. Сякаш светеше с ослепителна светлина и привличаше погледа на всички.

» Лято 2014 - България
» Из улиците на Лондон
» Лондон, преди няколко дни.
» Лондон; преди 2 години
» Лондон, лятото. Един от многобройните паркове.

Лондон; и е лято!

Лондон; и е лято!

Similar topics

Similar topics