Име:
Мелет Сандърс Монтагю.
Години:
22
Кръв:
Чистокръвна
Семейство:
Отгледана е от чичо й ,които е бил върл последовател на смъртожадните. Самите й родители са били убити от такива ,защото са отказали да станат техни последователи.
Лик:
Adriana Lima
Владеете ли черна магия:
Да.
Работа:
Пише статии за различни вестници.
Характер:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Суон е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.
История:
Родителите й се запознават в Хогуортс през втората година. Баща й е от Слидерин,а майка й от Грифиндор и връзката им била много комлексна и наистина интересна. Любовта им един към друг била толкова силна,че дори когато дошло време да  избират - живот или смърт и когато единия избрал смърт,другия последвал това желание. Братът на баща й ,които същност е отгледал Мелет (вярва се,че името й значи Любов на елфската реч) му предложил да се присъединят към смъртожадните ,които все още продължавали да вършат какви ли не пакости със или без своя любим господар. Тъй като той винаги искал мнението на майката на Мел,а тя твърдо отказвала всеки път когато ставало на въпрос ,накрая търпението на брат му се изпарило и убил  и двамата ,правейки го да изглежда така ,че е било инцидент. Отгледал Мелет по своя модел за възпитание - тя станала една много изискана млада госпожица ,която все пак имала влечение към тъмните магии и  тайничко ,още в Хогуортс ги изучавала. Били й много по-интересни от нормалните. Там тя била разпределена в Слидерин и била една от отличничките за времето си там. След като излязла от Хогуортс започнала да пише различни статии за разни вестници ,статии със скрит смисъл ,които се подразбирал само от най-големите специалисти в черната магия.
РП:
Сенките на чувствата си хвърляме върху другите, а те мятат своите върху нас. Понякога ни грози задушаване, но без сенките не би имало светлина в живота ни. Слънцето не може да съществува ако няма мрак ,добротата нямаше да я има ако нямаше я нямаше злобата.  Бе отнела толкова много живот,бе чула толкова много последни думи и именно тези се бяха запечатали в съзнанието й. Защо трябваше непременно някой да бъде добър или лош,щом като двете вървяха ръка за ръка - точно както любовта с лудостта? Живот и смърт, енергия и мир. Ако днес се спреше, все пак ще си е заслужавало. Дори и ужасните грешки, които направи и не би направила, ако можеше. Болките, които я  изгориха и белязаха душата й, дори това би си заслужавало, за това, че й позволено да извървя пътя по който тръгна, който беше ада на земята и рая на земята, отново да се върна, във, под, по средата, през него, в него, и навсякъде. Гледайки назад не бе сигурна,че искаше да промени каквото и да било,защото ако не бе стигнала до тук щеше да бъде съвсем различен човек.  Wярно,приятелите  й липсваха,ала нейната съдба не включваше истинските приятели на дневен ред,само познати които щяяха да й помогнат чрез някакво заплащане.
- Хайде ,Мел,стига си се мръщила,а се облечи и излез с нас. - гласът на Тара   разгони мислите й,а Мелет усети,че ледът в чашата й с уиски което бе напочнала се бе разтопил доста отдавна. Тара също бе нчерен магьосник и бе една от най-близките й приятелки от този кръг. Възхищаваше се на това,че все още пази своята наивност. След дълго време убеждаване Мел се надигна ,все коженото си ,вече протъркващо се яке и го наметна върху  роклята си ,сгушвайки се в него. Якето в същност бе на Адам и явно  единствено по този начин можеха да бъдат най-близки. влязоха в един огромен хотел,край морето където щеше да се проведе някакво снобско парти  и почти цял Маями се бе изсипал там. Мелет не вдигаше много погледа си напред ,защото  някой от тях познаваше - бе извършвала поръчките им,а пък други бе почернила без дори да го подозират.  Взе си едно питие от келнера ,разхождащ се хаотично из гостите ,а след това,обръщайки се веднага се бутна в някакъв доста привлекателен костюмиран мъж.

Такава красота с право явно се крие в такава личност с такова сърце.Черна Магьосница с труден характер.Силна и самостоятелна,жена в чиито крака явно ще лазят сума мъже...



Одобрена и добре дошла