Кисараел Натура Елементум

Име:
Кисараел Натура Елементум
Години:
16
Кръв:
Чистокръва – Със скандинавска магьосническа кръвна линия

Семейство:
Баща - Терес Еренус Елементум- 46 години
Много висок и едър мъж приблизително 1.95 м с руса коса и сини очи. Типична скандинавска структура. Издълженото му и все пак структурирано лице е често скрито зад дългата леко чуплива, падаща пред очите му коса.Той в момента е нает да работи в министерството на магията като "младши" Аврор. Той е приет на скоро и не е все още доказан в областта си. Тъй като е чужденец, много малко от нужните отговорности се полагат на него. Основната му работа се състои в набиране на информация и следене на заподозрените черно магьосници.

Майка- Леорана Креон Мизутенма – Прекрасна дама на 40 години. С дълга права тъмно червена коса и зелени очи наподобяващи смарагден оттенък. Тя работи на Диагон Али в Флириш и Блотс- книжарницата , грижейки се за това всеки един ученик да получи своите необходими материали. Тя е изключително умна жена и прекарва по-голямата част от времето отредено за подреждане на книгите, в тяхното четене. Тя е идеален консултант за младите магьосници , които за първи път идват и има слабо място за деца на мъгъли. Смята ги за уникални и им отделя специално внимание.

По- голям брат – Сентор 20 годишен.
Висок 180см с къса права руса коса и зеленикавите очи на майка си. Много досаден от време на време и сравнително мързелив, но грижовен и винаги насреща когато някой се нуждае от него. Той все още не е решил какво да прави с живота си. Завършил е Хогуортс с добър успех. Неговият дом беше Грифиндор. Той е винаги е бил заобиколен от много хора, но за жалост неговото време отива в моменти ситуации вместо в планиране на бъдещето.

Лик : Jessica Truscott
Кисараел Натура Елементум Gypsy2_10_by_faestock_d57o5pt_by_kisaraelelementum-d77fp6t

Кисараел Натура Елементум Gypsy2_10_by_faestock_d57o5pt_by_kisaraelelementum-d77fp6t

Характер
Търсач на истини и учение. Живея за да знам и правя всичко за да разбера повече. Лоялна личност, но понякога с много слаби нерви. Лесно се подавам на емоциите било то добри или лошо. Уважавам само хората, които показват себе си с дела и не с думи и не смятат ,че са нещо повече от другите ( дори и това да е така). Предпочитам животните пред хората. Справям се с проблемите си , но когато имам нужда от помощ избягвам да се обръщам към другите.:

История:
Семейството ми е от Скандинавските страни, но никой не знае ( дори и аз самата)точно от коя. Това , което знам за скандинавските страни е ,че основните видове магьосници там са Пагани и Друди и че връзката с природните елементи и животните е много силна. Предполагам ,че от там е и моята слабост към елементалната магия и към създанията

До колкото моите родители са ми споделяли знам следното :
Преместихме се в Англия, когато бях на 4 години. Имам много бледи спомени от годините преди това. Моите родители не обичат, когато ги разпитвам за нашият дом и нашият произход. До колкото съм чувала от разговорите и споровете , които се пораждат между майка ми и баща ми, разбрах че семейството ми е било изгонено или избягало. След всичките тези години те все още не желаят да ми кажат какво се е случило. Понякога се чувствам много изолирана от семейството си. Дори моят собствен брат не ми споделя нищо. Знам , че знае много повече от колкото показва. Моят по-голям брат Сентор е моята пълна противоположност. Той обича да бъде заобиколен от приятелите си Момичето има много смътни спомени за близките си . Родителите и подържат много ограничен контакт другите магьосници от скандинавието. Винаги съм имала чуството ан празнота. Винаги съм имала нуждата да търся нещото , което ще ми помогне да направя живота си пълен. Но уви, не успявам.
Не мога да се оплача с лошо отношение на родителите си. Те винаги са се грижили добре за мен и за брат ми. Винаги са се стараели да получаваме най-доброто. Но това ,че и двамата работят е малко трудно, специално за мен, тъй като се налага да прекарвам по-голямата,част от денят си , грижейки се за брат ми. Случва се понякога майка ми да се съгласява да ме взима с нея в книжарницата, но това е много рядко. Мисля си,че собствениците не обичат много някакво хлапе да им рови през скъпоценните книги без дори да си е платило.

Сентор има прекрасен питомен скандинавски вълк. Казва се Фенрир. Прекрасно име за животното, защото реално означава това. Вълк. Фенрир за нещастие на брат ми, предпочита да си играе и да прекарва времето си въртейки се около мен. Аз много се радвам за това, но усещам как Сентор ревнува. Все пак Фенрир е него, но не може да спечелиш любовта на нещо ако го приемаш като собственост.

Безценно е когато видя брат си заедно с Фенрир сгушени в едно легло. Та вълка е почти колкото него. Признавам си ,че имам скрити няколко снимки,дори си мислех да ги изпратя на пророческите вести, но прецених, че живота и е по ценен от изражението на Сентор , като погледне вестника
Аз съм също така горд собственик на Блатна сова- Хинра. Тя е много мързелива , да си призная. Но все пак носи пощата на време. Усещам как понякога и липсва домът и , от който са я взели като малка. Тогава моля брат ми да се погрижи за нея като създава лек мъгляв облак над нея с цел да почувства хладното и влажно време , на което е била свикнала. За жалост подозирам ,че тя не се радва на този жест . С този „доволен“ поглед съм почти сигурна ,че ме мрази.

Допълнително:
Кисараел притежава две неща уникални за нея .
Медалион с дракон в рунически кръг, който е наследство от баба и. Поне това е казала майка й. Момичето никога не се разделя с накета.

Момичето притежава и една тайна , която крие от родителите си. Седмици преди да тръгне за шестата с година в Хогуортс , тя посети един познат маг, който се занимава с белязване на хората- Прави магически татуировки. С много дълги преговори той се съгласи да направи това , което тя бе нарисувала. Бе нещо , което бе сънувала много,често и е сигурна, че е свързано по някакъв начин с миналото и с кръвната й линия. Беше плетеница с изрисувани 3 дракона. Татуировката се намира на средада на гърбът и. Там е мястото където никой не може да го иди и това е причината родителите да не са го забелязали. Татуировката реагира на настроението на Кисараел. Когато тя е ядосана драконите започват да ръмжат и да се раздвижват.

РП:
Дни преди да тръгна за Хогуортс:
Кисараел препускаше през Диагон-Али , тъмнозелената и мантия се влачеше по паветата на улицата. Момичето се бе навело леко за да бяга по-бързо. Но тази поза предизвика повече проблеми от колко и помогна. Момичето на няколко пъти се блъсна в магьосници , които съвсем спокойно пазаруваха и разглеждаха изложените стоки.
*ТРЯС*
-          Извинявайте, аз… бързах и – започна да се извинява момичето
-          Спокойно момиче, какво толкова е станало,че си решила да ни прегазиш така? – каза възрастният магьосник , който се опитваше да се изправи с помощта на една много крива тояга , която очевидно полазваше за бастун.
-          Аз.. закъснявам . Извинете- Отвърна Кисараел и хукна отново по улицата. След Минута се спря леко залитайки на страни от резкият завой , който се наложи да направи.
-          Ето то най-накрая- каза женски глас пред момичето. На входа на вратата на Книжарницата бе застанала Леорана скръстила ръце и леко потропвайки с крак.
-          Ако нямаш намерение тази година да учиш ми кажи още сега. Нямам излишно време за губене
-          Разбира се,че искам Мамо. Просто се отплеснах.
-          Трябва да си по-сериозна. Недей започва и ти като брат ти. Бъдещето ти е важно.
Кисараел погледна майка си виновно
-          Добре. Но да побързаме. Успях да си осигуря само два часа за да набавим всичко нужно.
Леорана хвана Кисараел за ръката и тръгнаха по улицата.
-          Пръчка. Да. Дано да не е излязъл в почивка.- каза Леорана като вървеше бързо към магазина на Оливандър.
За нейно щастие , той беше там
-          Добър ден Госпожо Елементум, очаквах ви.
-          Много се извинявам за закъснението , но дъщеря ми..
В този момент се чу леко изпукване в далечината в един от коридорите на магазина.
-          Явно няма да се бавим много – Каза с усмивка Оливадър.- Елате с мен млада госпожице. Време е да се запознаете с някого.
Кисараел погледна мъжа , след което майка си, която и кимна да тръгне след него.
Оливандър вървеше пред Кисараел която оглеждаше високите до тавана рафтове с пръчки.
-          Така, какво имаме тук….. О , да. Както си и мислех. – Каза Мъжът и свали от един от средните рафтове една продълговата кутия.
Той я отвори и извади от там една дълга много тъмно зелена пръчка. Дръжката и бе по-тъмна дори черна леко набраздена , но лъскава същевременно.

В мигът в който пръчката се доближи до нея тя започна леко да искри. Кисараел се дръпна на страни
-          Не се притеснявай, тя те харесва.
Момичето взе пръчката. Тогава тя започна да сияе много силно обгръщайки всичко в зеленикава светлина. След това всичко около нея започна да се тресе. Кийра стисна силно дръжката на пръчката и всичко се успокои.
-          Идеално- Каза Оливандър – Тази пръчка е чакала точно теб. Някой , който да използва нейната сила и в същият момент да не и позволява да те владее.
Кисараел не каза нищо тя само оглеждаше пръчката си. Усещането бе като нищо , което бе усещала до сега. Като малка тя е ползвала ( без разрешение разбира се) пръчката на майка си и след това на брат си, но всичко е стигало до катастрова. Макар да е чела много за магията Кисараел не е имала много възможност да практикува.
-Е ?- Попита Леорана
- Дъщеря ви е избрана от един истински уникат госпожо Елементум.
- Така ли?
-Да. Тази пръчка , макар да наподобява до определена степен по състав на повечето пръчки тук е уникат. Само тази пръчка е съставена почти изцяло от драконови часи, които са доброволно дарени, от живото същество.
При тези думи Леорана пребледня , но се стараеше да продължи да изглежда сериозна и леко заинтригувана.
-          Какво искате да кажете?
-          Самата пръчка е изработена от Лоза. Това я прави една от най-древните в стил на изработка пръчки . Такива са използвали Друидите.
-          Както предците ни от Скандинавия- Каза доволно Кисараел.
-          Точно така. За това и не се учудвам , че пръчката избра вас млада госпожице. – каза с усмивка Оливандър-А сърцевината е от Драконова сърдечна нишка. Тя е придобита,чрез много сложен ритуал с цел да се запази самият дракон жив. Този дракон , който се съгласи да ми предостави тази възможност да ползвам нишката също така ми дари четири от своите люспи с които да изработя пръчката. Така тя стана една пръчките с най-здрав и стабилен захват.
-          Какво се случи с него?- попита Кисараел
-          Ами той….-започна Оливандър
-          Съжелявам , но трябва да тръгаваме. Каза Леорана. Тя подаде кесия на Оливандър и тръгна към вратата
Когато излязоха на улицата Кисараел започна отново да оглежда пръчката си.
-          Прибери я. Не ти трябва още. Не си обучена да боравиш с нея.
-          Не е ли страхотно, че пръчката , която ме избра има толкова много общо с нашите предци…
Да….Страхотно- Отвърна Леорана със сериозно изражение – Хайде по-бързо имаме цял списък който трябва да изпълним.
Кисараел отново остана с много въпроси за произхода си и реакцията на майка и я караше да иска да разбере повече.
.

Пристъпих бавно към разпределителната шапка. Въпреки , че съм израстнала сред магьосници , никога преди не бях срещала подобно нещо. Погледът и който представляваше просто сянката предизвикана от набръчканият плат на шапката се втренчи в мен. Или поне така си мислех.
- Какво чакаш момиче? Сложи ме и да те разпределя най-накрая!
Аз седнах на стола , преподавателят постави шапката на главата ми. Тогава чух в главата си гласът на шапката. Но тя дори не се движеше.
-Сега искам да ми отвориш . Бъди честна, защото аз ще разбера ако лъжеш.
-Добре- казах тихо аз

1.Ако можехте да направите отвара каква би била
- Мъдрост - Чрез нея всичко друго се постига , ако е трябвало да бъде постигнато.

2.Какво искаш да знаеш за историята
- Великите дела – защо са такива и каква мъдрост се крие зад тях

3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс
- Всичко в сферата на магията

4.Има четири бокала пред вас. От кой ще изберете да отпиете:
- Образувана като пияна сребриста течност , която блести като диаманти. – напомняща ми на бурните морета.

5.За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Върколаци – като моят Фенрир

6.Каква дарба бихте искали да имате.
- да говорите с животните – по този начин мога да науча повече

7.Опишете характера си с няколко изречения
Търсач на истини и учение. Живея за да знам и правя всичко за да разбера повече. Лоялна личност, но понякога с много слаби нерви. Лесно се подавам на емоциите било то добри или лошо. Уважавам само хората, които показват себе си с дела и не с думи и не смятат ,че са нещо повече от другите ( дори и това да е така). Предпочитам животните пред хората. Справям се с проблемите си , но когато имам нужда от помощ избягвам да се обръщам към другите

И в този момент шапката спря да говори, дори да се движи, Аз Затаих дъх, притеснявах се да не попадна на място ,където не принадлежа.

Ученолюбива личност.Лоялна,но и емоционална.И честно казано избора ми къде да те пратя е много труден и все пак мисля,че в Рейвънколу ще ти е най-добре.

Одобрена и добре дошла

Кисараел си пое дъх и скочи от щастие. Много се радваше, че бе успяла да отиде в различен дом от този , който семейството и очакваше.
-Благодаря- помисли си тя
Шапката не отговори.
Момичето стана от стола и тръгна към масата на Рейвънклоу където нейните нови съученици я посрещнаха с бурни аплодисменти...

И така започна моето обучение като горд член на домът на знанието Рейвънклоу!

» Домът на семейство Елементум

Кисараел Натура Елементум

Кисараел Натура Елементум

Similar topics

Similar topics