Before a week in the Forbidden Forest /Jasmine and Dmitry/

Не помня кога за последно бях минавала през Забранената гора, както я наричаха повечето. Да, имаше същества от които кръвта ти се смръзваше, но не беше чак толкова страшна, ако не говорим за вечерното време или по време на пълнолунието.
Бях решила да се поразходя малко в деня на почивката ми. Бях скапана от цялата тази работа. Все още беше светло, но скоро щеше да се стъмни. Утре щеше да бъде пълнолуние, което позволяваше на върколаците да се заемат с приготовленията, ако изобщо се приготвяха. Зоомазите бяха малко по-спокойни или поне така бях чувала, но никога не можеш да имаш доверие на тези същества.
Слънцето залязваше, а аз ходех спокойно из гористата местност, докато не чух шум. Зоомаг ли бе или някое от другите същества, или пък някой от учениците на Хогуортс? Но ако беше ученик какво правеше тук, по това време?
Извадих пръчката си, готова да се отбранявам ако трябва или да се магипортирам някъде на по-безопасно място. Преглътнах шумно и усещах как сърцето ми щеше да изскочи. Не бях от страхливите, но тук трябваше да бъдеш готов за всичко.
- Излез, излез, който/каквото и да си ти! - подканих го със спокоен глас и изчаках, готова за нападение или бягство.

Дмитрий пъхна ръцете в джобовете на дънките си и се загърна с палтото, днес бе прохладно. Не като да умираш от сдуд и уж беше топло навънка. Ама само на слънце и без вятър. А това природно явление естественно нямаше как да го подмине. По теорията на всмериният закон на гадостта, пък и той на слънце не се вясваше. Като чели се чустваше прекалено открит за хората така, а всеки има нужда за свое лично пространство. Като цяло денят не предвещаваше нищо интересно и хубаво, скучен и сив както общо взето и през повечето време. Някогашните убийства добавяли цветове в живота му, сега станаха нещо обигновенно и повседневно. Дори това бе станало просто скучна работа и не му допринасяше нито удоволствие нито каквито и да било чуства.
В погледа на мъжа попадна една дамска фигура, която по някакви причини навлезна в така наречената "Забранена гора". Естественно, че търсеше неприятности.. Това можеше да завърши забавно. Тъмната фигура също навлезна в гората. Минавайки измежду дърветата, наемният убиец преследваше жената. За нейно щастие, не негова жертва. Дори не бе сигурен по каква причина тръгна след нея, но щом се каже за нещо запретно. Защо не? За щастието на Дмитрий скоро щеше да се стъмни съвсем и нямаше да има нужда да избягва светлината, тя така или иначе нямаше да го забележи. Но имаше вероятност в тъмното да направи погрешната стъпка и тя да разбере, че не е точно сама. И като чели това и стана, защото тя спря, обърна се и дори извади пръчката си. Да присъствието на Флориан определено бе разкрито.
Димка се опря на едно от дърветата в тъмното. Жените без спорно бяха прекрасни същества, но логиката им куцаше и то много.
- И защо да го правя? - Произнесе хладно той.

- И защо да го правя? - попита ме мъжът толкова спокойно. Усещах че беше сложим самодоволна усмивка на лицето си и естествено аз направих същото.
- Защото е опасно да се промъкваш зад въоръжена жена. - проговорих аз, като стоях нащрек.
Студенината, която се излъчваше от този човек беше неописуема. Не познавах толкова студен човек. Дори и аз не бях такава. Какво правех тук? Сега? Трябваше да запазя самообладание и да не показвам нито една капчица страх.
Той се сливаше със сенките, а слънцето беше почти залязло. Днес определено не ми вървеше и щях да загазя.
Тайнственият мъж се приближи бавно. Единствената светлина, която скоро можеше да се види бе от пръчката ми. Все пак трябваше да внимавам ако тръгна да бягам.
Тръпките си побиваха бавно път по гръбнака ми. Какво ставаше с мен? За първи път от толкова много време изпитвах това чувство.
- Ако ще ме убиваш давай! Не ме е страх от смъртта! - казах, не обмисляйки думите си. Щях да съжалявам за това, но не ме интересуваше. Никога нямаше да покажа слабост и то през мъж. Никога вече.

Дмитрий подигна вежди и огледа доста привлекателната и хубава фигура на жената.
- Но, дори и въоръжена е по-опасно да се разхождаш сама из такива места. - Промълви той. Флориан скръсти ръце пред гърдите си, дори нямаше намерение да си вади пръчката. За какво? Да се защитава от жена? Е, освен ако не бе и тя черна магьосничка, те бяха по коварни и от мъжете. Страшно прелестни същества бяха този "слаб" пол. Пък и ако съвсем случайне днес Дмитрий срещне смърта си щяха да са печални само в азкабан, за дето той така и не си посрещна участта. Когато на останалият свят това ще допринесе едно голямо плюсче, един убиец по-малко. Но от друга страна, Флориан допринасяше за равновесието на планетата земя, нещо много хора се нараждаха последно време. Дори и той вършеше някакво важно дело на този свят, макар и нарушаващо всички писани и морални закони. При следващите и думи Дмитрий се засмя. От къде, на къде пък бе решила, че сега ще се прощава с живота? Инстинкт за самосъхранение нямаше ли? Не че ако наистина го искаше той щеше да и откаже. О даже напротив. Обикновенно жертвите започваха да молят за смърт, но не така веднага а малко по-късно. Пък и тя не бе жертва, дори не я бе и пипнал. Толкова много ли се виждаше какъв е, дори и в тъмното? Но поне бе смела и то доста.

- Похвално.. И защо решихте, мадам, да слагате край на живота си? - Продължаваше все така да стои в тъмнината и да я наблюдава, да попива с поглед всяко нейно движение.

Подсмихнах се на думите му. "Из такива места"? Та аз съм била и на по-ужасни. Единственото нещо, което ме караше да изпитвам ненавист към този беше гласът му. Напомняше ми на него, но не и това. Не и сега.
Прибрах пръчката си, като си поех дълбоко въздух, готова за всичко. Не предприемаше нищо? Това част от играта ли беше? Е, аз нямаше да играя никакви игрички. Беше ми дошло до гуша от някакви си хлапенца да си играят с мен. Дори и да бяха "възрастни", мъжете бяха с ума на някои дечица.
Поех си отново дълбоко въздух и поне малко забавих ударите на сърцето ми, което нямаше да се учудя, ако беше изскочило.
- Скучното ежедневие, което е решило да вземе под малките си ръчички и моя милост. - отвърнах на въпроса му спокойно и студено. Радвах се, че умеех да прикривам чувствата си толкова лесно и дори и да бях изплашена гласът ми беше спокоен, прекалено спокоен дори. Може би щях да имам по-голям успех като сериен убиец. Замислих се над факта, но после се сетих за незнайният войн, стоящ срещу мен.
Реших да се приближа, като бях готова дори и да побягна ако трябваше.
- От какво се криеш? Да не би да си някое чудовище и те е страх да се покажеш? Или пък си ... - направих кратка пауза, за да осмисля въпросът си, като се подсмихнах. - ... някой убиец? - последното го прошепнах в ухото му.
Може би да играеш не е толкова зле. Облегнах се на отсрещното дърво и очаквах да видя реакцията му.
Това ми напомняше за мъртвият ми приятел. Запознанството ни беше подобно, само че не беше в гората, а в изоставен склад. Липсва ми времето, когато правех каквото си поискам.

Мъжа затвори очи и бавно вдиша въздуха. Дори и на това "забранено" място, въздуха бе по-хубав от колкото там в "цивилизованата" част. Мъгълите бяха невероятно глупави същества, убиваха себе си и всичко около тях. Още една причина поради която трябва да се убиват хора. Та убийците се занимаваха с благо дело. Избявяха този свят от глупави ненужни създания, които само пречат на живота на останалите. А жената беше права. Ежедневието беше наистина скучно, а ужасяващите заглавия по вестниците както и ужасяващите изказвания по новините и радиото не правеха особенно впечатление вече на никого. Ето такъв егоистичен реализъм. И с такива същества бе напълнена планетата ни. Не че и самият Дмитрий не бе сред тези "егоистични реалисти". О та той напълно можеше да е начело не, че се стремеше много натам. В същност, ето, дори не му пукаше. Така потънал в размисли, дори и не забеляза как жената се приближи към него и то доста близо, до такава степен, че да успее да се надигне и да успее да прошепне в ухото му две думи. Не си преставяше и колко е права. Флориан отвори очите си и погледна към нея. Биваше я. Та той не забеляза, нито чу как тя се оказа до него. Не трябваше да я изпуска от поглед, така може да се направи груба и необратима назад грешка.
- Възможно е. - Отговори той с да кажем две думи, на не толкова краткият и въпрос. По интересното бе, че го направи спокойно, по никакъв начин не показвайки, че се допуска първото или второто. Но истината бе, че и двете бяха възможни. Поне третото бе на сто процента. Когато второто на половина. Наистина възможно да го е страх, да го е страх някой да види в очите тайната която толкова е държал в себе си и не е позволявал на никого да разбере. А може и чудовище да беше, кой знае. Макар че и тук имаше истина, беше чудовище, но повечето от него не бе в човешкия вид. Ако някой го види в другият му облик, бе по сигурно че думите "Ааа, чудовище!" ще ги изрече с доста повишени децибели. Каква ирония.
- Много интересно място си избрала за разходка междодругото. - Отбеляза той и се подсмихна. Не ползваше огромна популярност при жените, дори и магьоснички да са. Освен ако не са черни магьоснички. И все пак. Доста забелижително.

Заслушах се внимателно в думите му, макар и да не бяха особено дълги. До колкото разбирах той имаше проблеми, може би. Да се укриваш от всеки, сякаш си някакъв изрод беше ужасно. Да бъдеш отхвърлен от обществото ни, макар че се смяташе, че сме единни, освен ако не броим привържениците на Черния лорд, макар че и те бяха магьосници. Нямаше значение кой какъв магьосник е.
Събрах смелост и се приближих като махнах шапката му. Нежността не ми се отдаваше много, но трябваше да направя нещо. Да му покажа, че не е някакво чудовище, което ще бъде отхвърлено от всеки. Бях избрала грешната професия. Трябваше да стана някой психолог?
- Не се страхувай да покажеш истинското си лице. - говорех му спокойно и мило. Усмихнах му се, а дясната ми ръка бавно и внимателно изучаваше всяка една част от лицето му.
Не бях по тези работи, но все пак някой трябваше да направи нещо или този човек, на който дори не знаех името щеше да стане още по затворен.
- Трябва да си готов на рискове, незнайни ми човече. - проговорих отново аз.
Трябваше да си призная, че беше красив. Бях чувала израза "красив човек, тъмна история", но не вярвах в това, особено много. Всеки един човек имаше своя тъмна част.

Очите на черният магьосник не се откъсваха от жената пред него. От толкова много седене в тъмното, очите свикваха и в тъмното започваше да виждаш много повече. Така, че голяма част от близкото пространство се различаваше, поне за Дмитрий. След което се случи не очаквано и не подозирано. Персоната която бе следил, се приближи към него. А думите и го докараха до странно състояние, смееше му се. Да покаже истинското си лице? Едва ли изгаряше да види това на животното. А човешкото, всъщност ето го. Беше си истинско. Маски Флориан не обичаше и самият ги беше слагал само когато учеше в Хогуортс, за негово по-добро бе. Истената бе, че той беше честен с околния свят. Или поне можеше да заобиколи тема без да излъже. Той нямаше кого да пази, че да го лъже за "добро", не се интересуваше и от внимание. Така, че абсолютно не му бе нужно.
- Мислиш, че сега не е? - Устните му се изкривиха в насмешка. - Може да съм сериен убиец. Или някой сексуален манияк. Порив на душата и ето, че сега си търся жертвата. - При тези думи Дмитрий хвана ръката на жената, която я беше поставила ни лицето му. А другата си ръка протегна, взе брадичката на жената пред него и повдигна лицето и така че да се гледат право в очите. Предположенията и наистина бяха странни, макар до някъде и да говореше истината като чели не се отнасяше за него. Рискове? Още с раждането си подписа преговор за живот с рискове. - Спокойно за това, винаги съм готов. А за теб не съм сигурен.

Засмях се на думите му. Сексуален манияк - НЕ! Сериен убиец - може би. Истината беше, че не ме интересуваше. Познавах различни хора и всеки един от тях криеше по нещо от света. Накрая, когато се опитваш да разбера какво всъщност криеха се оказваше, че нагазвам в дълбоки и опасни води.
Той хвана ръката ми, която до момента изучаваше чертите на лицето му, а с другата си свободна, хвана брадичката ми и повдигна лицето ми, така че да се гледаме право в очите. Имаше нещо, което криеше. Това си личеше в погледа му. Прекалено многото време, прекарано с най-различни хора в различни държави ме беше научило да се доверявам само и единствено на това, което ми казваха очите, а тези бяха пълни с тайни.
- Живея за рисковете. - отвърнах без капчица колебание, страх или каквото и да било.
На лицето ми се беше настанила усмивка, но за какво беше тя изобщо? Това се оказваше най-странната ми среща с непознат ... някога.
- Защо имам чувството, че имаш много тайни? Може да не си само магьосник. - попитах го все тъй спокойно. Всеки един момент някой от зверовете, които вирееха тук можеше да изскочи от някъде, а ние стояхме тук и си приказвахме. Май повече се гледахме от колкото да говорим, но това беше успокояващо. Успокояващо? Стоях тук с напълно непознат, който ми изглеждаше познат от някъде.
За съвсем кратък момент погледът ми попадна върху устните му, а след това отново се върна към очите му. Исках да усетя тези устни върху кожата си.
- А и не ми се вярва да си сексуален маниак. - отвърнах на първият му въпрос... Изобщо беше ли въпрос?

За рискове? Абсолютно и постоянно. Интересно. Не че стабилността не беше хубаво нещо, но противоположното бе по интригуващо. Както и това момиче пред Флориан. Ръката на Дмитрий се плъзна на горе по лицето и прокара единия от пръстите по долната устна на момичето. В следващият момент се дръпна и отново скръсти ръце пред гърдите си. Прекалено близко беше за такъв отдалечен и затворен човек като него. А да си лафим за мен и за теб никак не беше от най любимите му неща, предпочиташе да мълчи..Само тогава можеше да се разбере кой какъв е и думи не бяха нужни. Какъв е смисъла да се хабят сили напразно?
- Всичко е възможно. - Отговори той и с този отговор лепна на лицето си нова "усмивка". Следващото и изречение не че го заинтригува, но беше някак предизвикателно. Не и се вярва? Интересни приказки си водеха по средата на гора напълнена с какви ли не същества от ужасни до не толкова. Но май за сега ведиха късмет и още никой не ги бе забелязал. Още. Поне беше успокояваща друга мисъл. Щом не преличаше на сексуален манияк, на наемен убиец приличаше. Не го бе отрекла все пак. Е, поне си поддържаше имиджа. Макар, че кой знае какъв нов порив ще открие у себе си.

- И защо не? - С тези думи наемният убиец дръпна момичето за ръката. Така, че в крайна сметка тя да е тази която да стои до дървото на което мъжа се беше подпирал до сега. И закри всякакъв начин за отстъпление. Дори и да побягне, щеше да я хване. Беше му в близките предели на досегаемост. Общо взето за по описателна картинка. Момичето стоеше с гръб към дървото, а Флориан се беше надвесил над нея с подпряни ръце на вече няколко пъти споменатото растение. - Все пак те проследих чак до тук..

В един момент бяхме толкова близки, а в следващият той се отдръпна. Странна и интригуваща личност беше той.
След кратката си реч, събеседникът ми си лепна някаква усмивка, но далеч разбирах, че е фалш.
Не след дълго застанах плътно до дървото, а непознатият беше препречил всяко едно свободно местенце за моето бягство. Дори и да се магипортирах пак щях да бъда открита. Трябваше да внимавам с кой говоря и какво правя иначе можеше да бъде намерено безжизненото ми тяло някъде. Почувствах ... страх? Това беше невъзможно! Нямаше начин! Гледах по всякакъв начин да не показвам, че се страхувам, но явно очите ми ме издадоха, защото усмивката му стана по-широка и някак си подигравателна.
- Защото, ако беше някой сексуален маниак нямаше да стоим и да си говорим ей така. - проговорих и се надигнах леко на пръсти, защото той беше по-висок от мен и докоснах устните му с моите. Бяха меки.
"Джасмин осъзнай се!" Викаше някакво гласче вътре в мен, но не го слушах. Просто не го слушах, но наистина какво правех. Отдръпнах се, макар че нямаше накъде, защото проклетото дърво ми пречеше.
Подсмихнах се след като се сетих за котето, което е обградено от уличните песове, готови да го разкъсат. Имах чувството, че аз съм това коте, но този пес не предприемаше онази смъртоносна крачка.

Дори и след това и действие Дмитрий остана мрачен, непоколебим. Нито потръпна нито мръдна. Само въпросително повдигна вежди. Но да си признае, беше много неочаквано, от нейна страна. Странна реакция, срещу абсолютно непознат особенно при положение, че тя е проследена. Нима нямаше инстинкт за самосъхранение това мило личице срещу него? Можеше да и струва много. А от една страна умен и тактичен ход. Като в приказката за красавицта и звяра. Чудовището възвърна съвестта си когато забеляза доброта и милосърдие в момичето. И хепи енд. Но реалността беше много различна от приказките. А каменното сърце на Дмитрий бе окаменяло от прекалено много години насам. И както той самият смяташе, любовта и подобните отклонения за него бе утопия. А проявяващите я смяташе за слаби. Колкото повече хора цениш толкова по слаб ставаш.
На лицето на Флориан се появи надменна усмивка.
- Или си в безисходно положение и вече не знаеш как да постъпиш. Или маниака тук си ти. - Нямаше никакво намерение да отстъпва мястото на доминант, но тази срещу него беше определено интересна пресона. Гледайки я в очите със своят изпитващ поглед с ръка която отново се оказа повдигаща брадичката и. Той с пръст докосна устните и, които преди малко за мигновение бяха върху неговите. Меки, нежни и дори без да се наложи да ги оглежда, красиви. Интересна персона. С тялото си наемният убиец притисна нейното към дървото и се наведе към ухото и.
- Не те ли е страх? - Прошепна той. - Но честно, ненавиждам лъжите...

Може би бях леко изплашена. Как беше възможно човек да е толкова спокоен? Дори и най-спокойният човек, понякога можеше да покаже нещо, дори съвсем мъничко, но този пред мен сякаш не бе човек, а някакъв робот. Тази надменна усмивка, как исках да я изтрия от лицето му.
- Не позна драги. - отвърнах му простичко , като продължавах да се инатя и да не показвам, страхът, който ме обладаваше понякога. Този тук за какъв се мислеше? Страх ли ме беше или не? По малко и от двете? Не, не ме беше страх или поне така мислех.
- Може би да, може би не. - отвърнах с плътен тон и го погледнах право в очите. Нямаше начин да призная каквото и да било и в никакъв случай нямах намерението да показвам, че ме е страх или прочие. Бях сигурна, че ако не беше дървото или щях да падна на земята или щях да бягам. Предпочитах да падна, от колкото да се покажа като някоя страхливка, макар че обстановката изобщо не помагаше в момента.

- Или толкова те е страх, че не можеш и да си го признаеш? - Флориан поклати отегчено с глава. Добре се държеше, някоя на нейно място би се разпищяла. А тя не, стои. Дмитрий се дръпна все така изучавайки очертанията и с поглед. Ами така, когато сякаш бе по свободна от оковите му щеше ли да се възползва от момента и да побегне? И защо изпитваше такова огромно удоволствие от усещането на прекършването на нервите на тези срещу него. Но играта между началото и края бе определено по забавна.
- Бихте ли назовали името си? Рискуваща мадам.. - Той се усмихна но този път обикновенно. Нито надменна нито подигравателна, просто обикновенна независеща от маски усмивка. Но все пак не можеше да се държи толкова гадно с нея постоянно. Не всъщност можеше. Но дали искаше? Все още отчетливо усещаше вкуса и мекотата на устните и.

- Да не би да ви дострашня вас, драги ми господине? - попитах го все тъй спокойно. Повдигнах главата си, като някоя аристократка и изпъчих гърди напред. Така правеха дамите, нали? "Стига си се правила на клоун, ами се махай от тук!" Извика съзнанието ми, но отново нямаше начин да го послушам. Обичах да рискувам.
- И защо ви е да го знаете, страннико? - зададох следващият си въпрос леко надменно. Сякаш щях да кажа името си на някой, който познавах от толкова кратко време. Имах чувството, че с мъжът срещу мен си разменяхме ролите. В едно време той беше хищникът, а в следващият - аз. Как ли изглеждахме от страни?
Стоях си все така подпряна на дървото, кръстосала ръце пред гърдите си и сякаш за миг забелязах по лицето му да пробягва лека изненада. Защото не бях побягнала ли? Не мислех да играя жертвата, не и сега.

На лицето на наемният убиец се показа насмешка. Да го бе страх? Възможно. Всички ги бе страх все някога. Но страха е прекалено неограничено нещо и не се знае нито колко ще продължи нито колко е силен. А точно дадена персона да го е страх. Наистина възможно. Но тогава от какво? Думата "Смърт" веднага я задраскваме от листа с предположенията. Това бе възможно едно от първите неща за които на Флориан някак си му бе все тая. По край него постоянно умираха, все някой. Дали от негова ръка или не. През повечето време разбира се с неговото участие. Така или иначе той отдавна се бе примирил с тази мисъл. Всичко свършва понякога. Да убием тогава повече хора, йо-хо! Да се върнем към сериозната част.
- О, не. До вас, мадам, се чуствам спокоен. - Очите на мъжа отново се плъзнаха по очертанията на тялото на дамата пред него. И колкото пъти и да го направи, нямаше как да не отбележи, че бе наистина красива. А значи за него бе само удоволствие. Дори и да виждаше малката част от тази красота.

- Вечно мадам та госпожице ли да ви наричам? Пък и съм сигурен, че името ви е също толкова прекрасно, колкото и самата вие. Дали ще ме удостоите с тази подробност? - Флориан погледна към нея. На нейно място и той не би си имал доверие. Че чак името си да му каже. Но пък кой знае. Можеше и да се опита. А и не че името и щеше да му каже нещо. Когато дори не си виждаха достатъчно добре лицата. Бе тъмно все пак.

"Нямаше ли да стане по-светло вече?" Питах се наум, докато персоната срещу мен все още мълчеше и витаеше някъде из пространството. Мъже! Те си бяха едни и същи и никога нямаше да се променят.
Погледнах към него, когато проговори, макар че не можех да видя особено много от лицето му или каквото и да било. Усещах тръпки да лазят по гърба ми, но не знаех на какво се дължеше това? Хладината, той или някое от съществата ни наблюдаваше.
- Пък и съм сигурен, че името ви е също толкова прекрасно, колкото и самата вие. Дали ще ме удостоите с тази подробност? - въпросът му ме накара да се подсмихна съвсем леко. Втори път питаше това, но нямаше да го удостоя толкова лесно с отговор или пък не трябваше да го мъча чак толкова много.
- Джа... - произнесох само първа сричка от името си и се огледах, като погледът ми попадна на светукащи очички, които ни наблюдаваха. Добре, това беше малко стряскащо, но нямаше начин да се предам точно сега на обземащото ме чувство на страх или каквото и да беше. Извадих пръчката си и я насочих към съществото, което се осмели и да изръмжи срещу нас. Може и да бях момиче, но никога не се давах лесно и сега нямаше да бъде така.
- Джасмин Уеб. - казах усмихвайки се. Наявно човекът срещу мен се учуди, че се реших да кажа името си и, че бях застанала очи в очи с нещото, което можеше да ни нападне всеки момент. Лоша идея да се разхождаш в гората, независимо дали си сам или не.

» Hanna and Aleks/ Before a week near the Forbidden Forest
» Jasmine Webb
» Before 1 week
» After one week.. near the lake
» Before a week hallway/Madison and Aphrodite

Before a week in the Forbidden Forest /Jasmine and Dmitry/

Before a week in the Forbidden Forest /Jasmine and Dmitry/

Similar topics

Similar topics