Този ден минаваше бавно, прекалено бавно. Да се чудя и аз понякога защо съм станал учител. Всъщност на този въпрос отговор нямах. Нещо като: "Много обичам деца", няма да стане тъй като съвсем не бе така, та аз бях по-голямдебил от тях. Но живота си без Хогуортс не можех да представя, може и това да е причината. Облегнах се на стола а от мен се откъсна тежка въздишка. Учениците излизаха през вратата на кабинета, това бе последният час. Най на края почивка. Протегнах се и огледах кабинета. Малко по малко започваше да става по пуст. Е, до утре и първият час. Понякога дните се движеха ама точно като охлюв в забавен кадър. Да му се чудиш кога ще свърши.
- Емили, остани. - Казах преди момичето да може да излезне заедно с другите. Закъсняла, вдигаща шум.. Не че и аз не правех тези номера, но нали трябваше поне по някакъв начин да покажа че съм учител. Всичко си зависеше от настроението ми и момичето възможно извъди късмет, днес не бе каращо се.

Да професоре. Някакъв проблем ли има? -         
Погледнах седящия пред мен професор, с най невинния си поглед който бях способна да създам за този момент. Премигнах няколко пъти и наклоних леко главата си, за да може косата да падне пред лицето ми. Какво прикритие само, но все пак трябваше да го обработя някак за да не ми даде най силното наказание. Вярно беше, че закъснях за час, и влязох някъде към средата на часа, и после не млъкнах и говорих с едно момиче от Хафълпаф.
  Стоях облегната на чина, и гледах като добра и невинна ученичка, която чакаше да разбере в какво се е провинила. Разбира се варианта да почна да плача, ако наказанието е прекалено строго беше изключен. Главното защото не бях ревла а и нямаше смисъл. Потропвах леко качайки го да заговори

- А ти как мислиш? - Погледнах ученичката и подпрях главата си с ръка. От гръдният ми кош се откъсна тежка въздишка. И какво да я правя сега? Голяма диалема. На мен сигурно ми се прибираше повече и от нея. Не ми баха на ръка тези моменти. Не стига, че не ми се занимаваше, знаех че всичко това нямаше как да се избегне пък и ако не направя забележка поне, няма само да продължат ами щяха да станат и повече. Не, понякога наистина не ставах за учител. И вобще за работа като цяло.
- Ако отговориш правилно, може и да ти простя. - На лицето ми се появи лека усмивка. Защо не? Пък и беше момиче, айде като от мен да мине. Гледах към нея изпълнен с внимание и в очакване за някакъв, желателно смислен и основателен отговор. Мислите ми започнаха бавно да се пренасят в топлото, мекото и удобно легло. И ако някой каже, че съм учител. Да бе.. Късметлии.

Пп Късичко, скучничко..Трябва да го развием в нещо по интересно, идеи?

Наклоних глава на страни. Преценявайки огледах момичето.
- Няма да повярваш, скъпа моя Емили. Но и аз си знам материала. Но защото ти закъсня сега седя ето тук като наказан. - Намръщих се. Да, наистина сега си губих времето ето тук. Когато можех отдавна вече да съм някъде друга де. Всъщност защо не? Станах и заобиколих катедрата. И се доближих до момичето.Доближих се до огромната врата на класната стая и направих път на момичето. Направих и знак да излезне. Нямаше смисъл да се мъчим да седим в стаите, какъвто разговор и да последва можеше да е и на друго място.
- Да не те наказвам значи. Хм, да накажа целият Грифиндор тогава? Колко точки искаш да ви отнема? - Повдигнах вежди обръщайки се към нея. Забравила учебника? А пречеше на провеждането на часа, тук пък какво оправдание щеше да намери.