Новото място винаги предлага нови възможности за иследване и както обикновенно превех вигаги търсех нещо ново.Знаех че не е разрешено да се шляем из гората,но мен точно ме привлича.Имах късмет че днес бе събота и не се налагаше да ни гледат изкъсо и да нося униформа.Бе топличко затова обух едни къси панталонки и едно потниче и тръгнах към гората като се оглеждах за професори.Щом навлязх навътре се успокоих че никой не ме видя и започнах да се разхождам.

Посетена веднъж, нямаше как да не се посети отново. Вобще това бе едно място, което привличаше доста ученици обичащи да нарушават правила. А аз, никога не бях изключение. Загадъчно, интересно и доста опасно за посещаване място, влечеше много много любопитни глави. Издишах дима от току що поетият никотин и пуснах фаса на земята, настъпих го колкото да изгасне и тръгнах на пред. Между дърветата забелязах нечий силует. За мое нещастие движещ се, следващият един час щях да го изкарам много интересно ако щеше да се окаже някой учител. Тръгнах тихо след него учител или не, би било интересно да разбера какво прави тук. Не след дълго го настигнах. За мое щастие не беше учител, а ученичка при това доста позната. На лицето ми се появи самодоволна усмивка. Стоейки в дърветата точно зад нея с мислите "това ще е интересно".
- Нарушаваме правилата? - Изрекох със строг наподобяващ учител тон. Поставих едната си ръка на рамото и а другата на талията.- Браво Алис, ами ако директора разбере? - Прошепнах доближавайки устните си до ухото и.

В мига когато чух глас зад мен изтръпнах,помислих си че са ме хванали и ще трябва да си измислям накакво тъпо извинение защо съм тук,но когато ме докосна по рамото и най-вече по талията разбрех че не е преподавател.Веднага се досетих кой е този който би ме стреснал и би нарушл правилата.Обърнах се и се усмихнах и казах:
-нарушавам ги,но като гледам и ти не си примерен-прекъснах за секунда и продължих
-Ами ако ме хване ще кажа че си ме отвлякъл все пак си момче и се предполагат някои неща.-казах това и си позволих леко да го захапя по ухото.

Повдигнах вежди, нима не съм примерен? Проследих момиче разхождаща се из забранената гора. Ами ако с нея се случи нещо, нямаше ли да съм аз този който щеше да помогне. Та, аз бях по-примерен от всякога. Поклатих с глава.
- Че кога съм бил? - Устите ми се разтеглиха в доволна усмивка. А на последвалите от нея думи се засмях. - Лошо момиче, добър ход. - Наклоних глава на страни, като чели преценявайки какво да я правя сега. След действията и спуснах и втората си ръка на талията и, след която придърпах момичето по-близо до тялото ми.
- Та, какво викаш, че се предполага щом съм момче? - Погледнах я в очите и докоснах бузата и с опакото на ръката си.

Определено знаеше на къде биех и това хич не му пречеше.На мен пък ми харесваше да го предизвиквам и да видя докъде е способен да стигне.
-Предполага се че можеш да направиш едно момиче щасливо-прехапах усните си след което се приближих още по-близо до него.И когато бяхме на милиметри един от друг казах:
-Сега ако исаш може да си поиграем-усмихнах се лукаво и плъзнах едната си ръка по гърдите му и след това надолу към панталоните му и пъхнах ръкато си като леко докоснах члена му.