Къщата на семейство Галахър

Гост

- Знам едно място. - каза Иън и се усмихна загадъчно.

Момчето тръгна напред, а Ребека го последва.

- Можеш ли да се магипортираш? - попита я той тихо, но знаеше, че тя го бе чула. Грифин все още бе ученик, а много малко ученици можеха да го правят. Надяваше се тя да можеше. След като Ребека кимна, момчето се усмихна. Значи планът му все пак щеше да проработи. - Трябва да отидем на едно много специално място за мен. - добави след малко той и се приближи до нея. Момчето `и прошепна адреса и я хвана за ръката. Той знаеше, че тя щеше да се справи сама и без той да `и казва какво да прави.

Миг по - късно двамата вече бяха на посоченият от Грифин адрес. Двамата стояха пред една малка къща. Беше тъмно, доста тъмно. Лампите не светеха.
- Това е моят дом! - заяви той и разпери ръце. - Не е много... - започна той, но реши да не довърши изречението си. Нямаше смисъл да го прави. - Хайде ела, ще те разведа. - засмя се тихо той и двамата се приближиха до къщата, като Галахър отново хвана ръката `и.
Момчето се обърна към Ребека за да `и направи знак да бъде тиха, а след това бръкна в джоба си. Извади един малък ключ и го постави в бравата.
Нямаше коридор, затова двамата се озоваха във всекидневната.

- Това е всекидневната. - каза момчето тихо. - Ето това там е кухнията. - каза той и посочи. Кухнията се намираше непосредствено до всекидневната. Единственото нещо, което разделяше стаите бе една стена, с пролука за врата, но не и врата.
Грифин включи телевизора и извади няколко диска.
- Това са най - новите филми. Харесай си нещо и го пусни. Аз ще направя пуканки и ще отида да видя брат си и сестрите си. - каза Иън и отиде в кухнията. Отвори шкафа, където стояха пуканките. Извади един пакет и го сложи в микровълновата. Нагласи микровълновата на три минути и се качи по стълбите. На втория етаж бяха стаите на неговите близки.

Грифин влезе първо в стаята на брат си, Карл. Малкият разбойник се беше развил. Иън го зави и го погали по главата.
След това Галахър влезе в стаята на Деби. Иън се усмихна. Извади от джоба си една драхма и я постави под възглавницата `и.
Най - накрая той стигна до стаята на Фиона. Тя, за негова изненада, беше будна.
- Фиона! - изненада се Иън. - Защо не спиш? - попита я той.
- Иън, какво правиш тук? - попита го объркано тя.
- Ами дойдох с една приятелка. Магипортирахме се. Ще гледаме филм, а след това ще се върнем. Не се тревожи за мен. Защо не спиш?

- Не ми се спи... - започна тя. - Не знаех дали трябва да ти го казвам, но парите не стигат. Не искам пари от теб, знам, че нямаш. Но просто не знам какво ще правя. На Деби `и трябват нови шини, а Карл има екскурзия...
- Колко пари ти трябват?

- Иън, аз...не мога.
- Ние сме барт и сестра. Можеш да ми кажеш.
- 30 драхми.
- Добре. До утре сутринта ще ги имаш.
- Но...аз.
- Сега заспивай. Утре си на работа.
Иън излезе от стаята `и и се насочи надолу. Пуканките бяха готови. Грифин извади една купа и я постави на барплота и изсипа пуканките в нея.
Момчето занесе пуканките при Ребека.

- Кой филм избра? - попита я любопитно. - Какво искаш за пиене? Има фанта, кола, водка... - допълни и постави купата на малката масичка пред дивана.

Къщата на семейство Галахър Bnogy8abz8n9.facebook.com

Погледнах го любопитно. Къде искаше да отидем? Дали някъде на тайно място в замъка или да се разходим в парка? Не знаех. Но той ме поведе през Забранената гора. Тръгнахме с бързо темпо. Започнах да треперя още по-силно. Не знаех защо ми е толкова студено. Усетих ръката на Иън да ме обгръща. Усетих някаква топлина, ала не от ръката, а вътре в мен. Сякаш в корема ми се беше събудило нещо ново и почти неизпитвано до сега. Погледнах нагоре и след това Иън прошепна в ухото ми, че иска да се магипортираме. Изведнъж един въпрос излезе в ума ми" Как, ние сме в Хогуортс?", но веднага осъзнах, че сме минали границата.
- Добре.. Кажи къде искаш да отидем. И да те предупредя, че не е много приятно, поне за този, с който се магипортираш по принцип- казах тихо, но явно той беше готов да поеме този "риск". Прошепна ми адреса и веднага го вкарах в базата данни. Съвсем скоро бях готова и се завъртях на едно място. След малко краката ни удариха земята и забелязах, че сме на тъмна уличка. Иън се наклони и хвана краката си, кашляйки. Наведох се.
- Дишай... Дишай спокойно!- продължавах. Притеснявах се за него. Защо? Не можеш да умреш, докато се магипортираш. Или можеш. Е, със сигурност бях пропуснала този урок. Галахър ми представи къщата си. Тръгнахме и съвсем скоро пристигнахме вътре. Не беше нещо особено, но беше дом. Оглеждах се наоколо. Не бях виждала такова нещо. Имаше голям уред, който явно беше направен от голямо стъкло и навсякъде имаше някакви дълги неща, които се свързваха. Иън включи нещото и изведнъж започна някаква картина. Какво за бога беше това и какво означаваше "филм"? Приличаше на омагьосаните снимки, но имаше глас и беше цветно. Момчето ми даде някакви подобия на плочи и обясни, че това са "най-новите филми". Какво?! Видях някакъв филм, който ми хвана окото със заглавие "Тялото на Дженифър" и веднага разбрах, че това е моят филм. През това време Иън се качи нагоре, а аз реших да отида да видя какво пука. Видях някаква машинария, която представляваше паралелепипед, а вътре нещо се надигаше и пукаше. Погледнах го подозрително и отидох да седна на дивана. Седнах и май натиснах нещо, защото започна някаква сцена, която приличаше на секс-сцена. Защо им е на хората да се снимат във филм, докато го правят?! И отговорът веднага изникна в съзнанието "мъгъли", но лошото е, че не знаех как да го махна." Иън ще го махне"- бяха мислите ми и се чу шум отгоре. Станах и тръгнах към него. Прегърнах го и го целунах след това.
- Иън.. Избрах този филм и мисля, че този филм е странен- посочих телевизора- Защо им е на мъгълите да се снимат в това и как се казва това устройство?-посочих паралелепипеда.

Гост

"По дяволите" помисли си Иън. "Разбира се, че тя няма да знае какво е филм и какво е телевизор."
- Тази кутия се нарича "телевизор". А хората се снимат във филмите за развлечение, но повечето хора го правят за пари. При мъгълите това е професия. Наистина е странно, но аз целият си живот съм живял пред телевиозор. Баща ми е алкохолик, а майка ми я няма. Нямаше какво друго да правя, затова приятелите ми мъгъли ми разказаха за тази кутия. Скоро откраднах една и я домъкнах вкъщи. След дълго време най - накрая успях да разбера как се борави с нея. Разбира се хората във филмите на правят наистина секс и не умират на истина. Всичко е просто игра. Преструват се, че правят нещо. И ако го правят добре печелят повече пари и престижни награди.

Иън се усмихна и седна на дивана до нея. Чувстваше я близка, невероятно блъзка всъщност. Можеше да `и каже всичко, което беше невероятно странно, защото двамата почти не се познаваха.

Грифин и Ребека загледаха филма. През цялото време Грифин следеше реакциите на Ребека и отговаряше на нейните въпроси. По - късно филма свърши.

- Е, хареса ли ти? - попита я Галахър с усмивка на лице. Знаеше, че той беше невероятно изненадан при първото си гледане на филм. А сега, няколко години по - късно, той знаеше имената на повечето хитови филми.
След малко Грифин се загледа в Ребека. Тя беше красива. Всичко в нея беше красиво.

- Разкажи ми за себе си... - започна изведнъж той и спря внезапно. Осъзнаваше, че навлиза в личното `и пространство, което го караше да се чувства виновен. Виновен, че иска да знае повече за нея.

Слушах всичко с голям интерес, все едно беше нещо ново. Нов свят, който не бях виждала до сега. Но всичко това ми се струваше наистина загуба на време. Защо някой ще се снима във филм? Дори и да забавлява?! Защо трябва да го правят пред някакви си хора из целия свят. Не можех да ги разбера мъгълите. Не могат ли да си намерят някой, с който да го направят вместо да гледат това?! Наистина много странно.
Иън пусна филма и аз веднага се настаних в скута му, като се сгуших и положих глава на рамото му. Усетих силните му ръце да ме обгръщат. Отпуснах се и очите ми бяха втренчени в екрана на кутията. Изглеждаше твърде реалистично. Достигнахме до един момент, в който главната героиня-демон си запали езика. Изпищях тихо и направих гримаса на отвращение.
- Иън, това боли ли я? Имам в предвид усеща ли нещо? Как създава огън от нищото? Нали каза, че е мъгълка?- имах хиляди въпроси в главата си. След малко вече всичко беше изяснено. Не знаех къде съм попаднала. Чувствах се толкова глупаво и не знаех как да си го обясня.
Малко по-късно, когато Дженифър започна да яде от третата си жертва, изпищях отново. Бяха дали трупа на мъгъла и той беше разпорен. Как го правеха? Този въпрос беше изстрелян към Галахър, който на момента ми отговори. Останалата част продължи почти без въпроси. Беше ми обяснено и как левитира- с въжета. Там се подсмихнах и казах " Аз мога да го направя без въжета". Най-сетне филма свърши и аз се отпуснах дори още повече. Чувствах как бие сърцето му точно до моето. Устните ми докоснаха нежно бузата му и след това станах, защото може би му тежах.
- Не.. Не мисля, да те затормозявам- просто историята не беше за него. Той не знаеше, че съм смъртожадна и това щеше да стана ясно, но в по-късен етап.- Просто от семейството ми не остана никой. Само майка ми. С нея си бяхме много близки, но не сме се виждали отдавна. Дори не сме си писали!
Погледът ми се заби в коленете. Не казвах нищо.
- Ами ти? Твоето детство е било сто процента по-добро от моето.. Разкажи ми за себе си.. Не мога за сега да ти кажа повече!

Гост

- Майка ми напусна баща ми когато бях на девет години. Тогава той започна да пие. Стана алкохолик за нула време. Нямаше сила на света, която да го накара да спре да пие, затова той продължи. Имам две сестри и двама братя. Прекарах детството си в опити да изкарам повече пари. Бях на 10, когато работех на две места. Може да се каже, че понякога печелех пари по лоши начини, но не ме е срам от това. С братята и сестрите ми събирахме пари и ги слагахме в един буркан. На следващата сутрин парите ги нямаше, затова започнахме да го крием от баща ни. Единственото нещо, което баща ми иска е пари и е готов да ги получи на всякаква цена в замяна на нищо. Но не се съжалявам и не искам ти да ме съжаляваш. Имах едно хубаво детство, с братя и сестри, които наистина обичам. - Иън говореше без да спира, като докато го правеше извади една цигара, запали я и започна да пуши. - Майка ми се появи няколко пъти. Колкото да прецака животите ни. Беше дала на по - малкият ми брат да кара и той за малко не умря на място. Тя също крадеше от спестяванията ни. Но сега я няма. Не знам за колко дълго, но се надявам никога повече да не я видя. По - добре сме без нея и без баща ми. Историите са прекалено много за да мога да ти ги разкажа за един ден. - след малко Иън млъкна и се почувства неволко.
Сто процента я бе отегчил с неговите истории. Все пак никой не обичаше да слуша за проблемите на някой друг. Двамата с Ребека потънаха в тишина. Никой не казваше нищо, а Грифин не спираше да пуши цигара след цигара.
- Трябват ми пари! - заяви изведнъж Галахър. - Знам едно място, от което мога да си набавя нужните пари. Искаш ли да дойдеш с мен? - попита я той любопитно. - Но да знаеш, няма да моля за тези пари. Ако идваш с мен, знай, че ще ги крада.

Погледнах го изумено. Наистина животът му беше тежък. Той си изпя всичко, а аз не можех дори да му кажа за моята история. Не можех и не исках, защото щеше да ме помисли за нещо гнусно, нещо, което е потъпкано и разпрано. Не исках. Не исках да ме вземе за такава. Дори и ако му кажа за Черния знак, който в момента беше скрит с хамелеонизиращо заклинание, нямаше как да не си тръгне, а аз не исках това. В никакъв случай не исках да ме оставя сама на произвола на съдбата. С него се чувствах различно. Сякаш. Не мога да го определя. Чувствам се жива и това беше истината. Можех да се оставя на течението и то да ме носа, а в повечето случаи аз управлявах лодката. Гледах го как говори и кимах през няколко секунди. Дали се влюбвах? Не.. Не можеше да си го позволя. Исках да бъда с него, но чак влюбване- това си беше смешно.
- Виж.. Всеки е имал тежки моменти в живота си и те ще продължат, докато човек не си намери някой, който да прави всеки един ден щастлив и да те кара да се събуждаш с мисълта за него. Тогава всичко това няма да има значение, защото смисълът на живота ти е друг и ще го преследваш докато си жив.- промълвих тихо и се облегнах назад. След това той промълви нещо за пари. Изведнъж изникна въпроса" За какво?", но той си знаеше. Отворих уста, за да му предложа, но след това той изреди всичките онези неща. Погледнах го объркано.
- Иън.. Сигурен ли си? За мен няма никакъв проблем, но- знаех, че сега беше моя шанс.- Просто... Обещай ми, че няма да си тръгнеш и няма да ме изоставиш след като ти кажа, че съм..
Млъкнах. Думата беше толкова лесна, но не можех да го изрека. Извадих пръчката си и леко я развях над ръката си. Дръпнах ръкава си и му показах как Черния знак става все по-ярък и по-ярък.
- Мога да си позволя всичко и да нямам угризения.

Гост

- Какво по... - Иън не можеше да повярва на ушите и очите си. Беше започнал да се привързва към смъртожадна. Не можеше да повярва, че това наистина се случва. В първият момент си помисли, че това е рисунка, с която тя се опитва да го стресне, но после осъзна, че това изобщо не е никаква рисунка. Осъзна, че на ръката `и спокойно си стоеше Черен знак, който изглеждаше по - ужасяващ от всички черни знаци, които Иън бе виждал през живота си. - Но аз... - опита се да започне ново изречение, но не можеше да измисли какво да бъде то. Грифин се изправи и се насочи към тоалетната, влезе вътре и погледна в огледалото.
"Какво те прихваща? Не може да си влюбен в смъртожадна. Разбира се това дупе и тези крака...но по дяволите...тя е смъртожадна. Тя подкрепя всичко, което ти мразиш. Тя не подкрепя твоите ценности" - помисли си Галахър и се почувства използван. Използван и изхвърлен, като някоя носна кърпичка, която вече не трябва на никого.
Обещай ми, че няма да си тръгнеш и няма да ме изоставиш след като ти кажа - Думите прозвучаваха в главата му. Той усещаше странно чувство вътре в себе си. Тя искаше той да остане, не искаше той да си тръгва. Може би тя изпитваше нещо към него по същият начин, по който той изпитва нещо към нея.
" Не можеш да я приемеш. Та тя е смъртожадна. Тя иска да те убие...е, може би не иска да убие теб, но иска да убие другите като теб. Какво ще стане ако тръгне към семейството ти. Какво ще стане когато тя нападне тях? Разбира се, тя може да убие Франк, но сигурен ли си, че ще преживееш смъртта на Фиона, или Лип, или Карл, или Деби? По дяволите, няма да го преживееш. "
Иън пусна водата и събра ръцете си в шепи. Пое малко вода в ръцете си и я плисна върху лицето си. Направи това няколко пъти, а след това избърза лицето си и излезе.

Ребека стоеше на дивана.

- Не може да убиеш семейството ми! - заяви Грифин достатъчно ясно, за да може тя да го чуе. Ръцете му бяха събрани в юмруци и трепереха. Иън бързо ги прибра в джобовете си. - Може да бъдеш смъртожадна и да убиваш когото трябва да убиваш, но не може да убиваш семейството ми. Всички, но не и тях. - момчето замълча за момент, премисли следващите си думи. - Не ме интересува в какво вярваш, но моля те, не наранявай близките ми. Дори и сега да не го искаш, чувал съм, че никога не се знае срещу кого ще бъдете изпратени и кого ще трябва да убиете. - с тези думи момчето седна на дивана до нея. Отново настъпи тишина.

- Няма да си тръгна. - прошепна тихо той и заби погледн в земята. Не знаеше какво да прави сега.

Веднага се запъти към тоалетната. "Знаех си! По дяволите! По дяволите"- започнах да ругая на ум, а всичко вреше и кипеше в мен. Не... Защо трябваше така да реагира. Защо? Но се чудя защо реагирах така. До сега да бях вече на път към Азкабан или нещо подобно. Може би това беше направил. Може би беше отишъл да прати сова на Министерството и да дойдат да ме приберат. Започна да ме изгаря притеснение. " Ами сега? Как ще се измъкна? Как ще се махна от тук? Ами ако го беше направил"- мислех си и се оглеждах сякаш бях на кръстопът. Прехапах долната си устна и тропнах с крак. По дяволите! Отидох до тоалетната и исках да чукна- да се уверя, че е там, но след точно няколко секунди се чу вода. Беше там. Дано само не беше някакъв капан. В последно време бях станала параноична. Не знаех на кой мога да имам доверие, а това мълчание и липсата му ме убиваха. Направо исках да се обеся. Не можех да търпя. В корема ми имаше нещо като чудовище, което сега разрушаваше въображаеми сгради и унищожаваше всичко по пътя си. Огромна буца се беше запречила на гърлото ми и се опитвах да преглътна, но не успявах. Исках той да излезе и да ми каже, че не го беше направил. Дори и да беше лъжа- исках да се почувствам както преди малко- в безопасност. Исках... Но защо само исках? Той беше в пълното право да прави това, което прави. Седнах на дивана и нервно започнах да си играя с косата си. Усещах как цялата треперя като лист, разигран от вятъра. Най-сетне се чу врата- секундите и минутите ми се бяха сторили като години, като един неочакван рай след, който беше далеч напред. Погледнах го и зачаках да чуя какво щеше да каже. Следващите му думи подействаха като гръм от ясно небе и шамар с мокър парцал едновременно.
- Моля?!- ококорих се срещу него. Усетих как седна до мен. В този миг протегнах ръката с Черния знак и го погалих по бузата. Знаех, че е изтръпнал и моят допир в този момент не можеше да му се отрази добре. Меко казано го отвращаваше. Почти бях сигурна.- Иън.. Аз НИКОГА няма да нараня семейството ти. Знаеш ли защо? Защото държа на теб и предпочитам да умра, отколкото да докосна тях- промълвих и посочих нагоре.- Семейството винаги стои над всичко. Както за мен, така и за теб.. И аз никога няма да отнема твоето от теб. Дори самия Черен лорд да се въздигне и да е единственото нещо, което иска да направя, ще го убия собственоръчно. Държа на теб толкова много.. Разбрах го току що. Аз...
Не довърших изречението. Знаех, че всичко е излишно. Не можех да говоря повече и продължавах да треперя.
- Нали не стоиш тук с мен само и само, за да ме забавиш? Докато дойдат онези от Министерството? Излъжи ме- промълвих аз и една сълза се търкулна по бузата ми.

Гост

- Министерството? - каза Иън тихо. - Министерството? - попита той, този път на малко по - висок тон.
Момчето се изправи и клекна пред нея. Хвана ръцете `и в ръцете си и я погледна в очите. Правеше странни за него неща. Изведнъж бе придобил смелост и не се срамуваше от себе си.

- Ти сериозно ли мислиш, че бих постъпил толкова глупаво? Та, ти си невероятно важен за мен човек и не бих позволил някой да ти направи нещо лошо. Може да съм крадец, лъжец и особняк, но никога...ама никога не бих направил нещо подобно. Не и на теб. Иън се усмихна и избърса сълзата `и.

- Не го прави! - прошепна той. - Няма смисъл от това. Не се познаваме добре, но ти си важна за мен и не бих позволил нещо да се случи с теб.

И тогава Иън усети, че трябва да признае нещо на Ребека. Чувстваше го наложително. Грифин се изправи и отново седна до нея на дивана, притаи дъх и преброи до десет.
- Има нещо, което трябва да ти кажа. Обещай, да не ме съдиш... - започна той и я погледна. След което се загледа напред. - Рядко се занимавам с други хора, защото преди време се запознах с един човек. Казваше се Мики. Беше невероятно добър към мен и ме защитаваше пред другите. Имахме нещо. Не знам как мога да го определя с думи. Изпитвах чувства към него. Той се беше забъркал с някакви магьосници. Един ден той ме накара да пренасям някаква кутия от едно място до друго. Оказа се обаче, че той ме е натопил и че в кутията има невероятно много откраднати пари. Тогава хора от Министерствто се появиха от някъде и ако не беше сестра ми щяха да ме закарат в Азкабан. - Грифин замълча за момент, след което реши да продължи за да не остави неизяснени неща. - Той беше смъртожаден и няколко пъти се опита да убие брат ми Филип. Мики беше последният човек към когото съм имал каквито и да било чувства. И преди да ме попиташ, не, не съм гей. Понякога просто чувствам странни неща. Но когато съм с теб. Всичко е различно. Чувствам се свободен. Имам усещането, че мога да ти кажа толкова много неща и съм невероятно благодарен, че те намерих и че нямах достатъчно пари. Защото ако имах точните пари, това никога нямаше да се случи.

Тишина. Ах, тази тишина. Караше Иън да полудява. " Не ме мрази." - мислеше си той.Чувстваше се глупаво и идиотски. Имаше усещането, че след всяка следваща история той ставаше все по - противен в нейните очи. Вярваше, че след тази история тя щеше да си замине завинаги. Иън не искаше да бъде сам. Знаеше какво е да си сам. След като Мики го заряза Грифин бе опитал да се самоубие няколко пъти и Ребека беше първата, с която той имаше интимни контакти след Мики. Но разбира се, Галахър нямаше да `и каже това. Не смееше да `и каже това.

- Готова ли си да тръгваме? - попита той и се изправи рязко. Усмихна се и подаде ръка на Ребека.

Изведнъж буцата се разтопи, а звярът беше укротен. Може би беше лъжа. Може би казваше само това, което исках да чуя. Усещах се доста свободна. Исках да летя на метла, но не сама, а с Иън. Исках да се чувствам така, както се чувствах на метлата. Винаги съм харесвала този начин на предвижване и ми харесваше. Погледнах към Иън, когато той хвана ръцете ми. Изглеждаше толкова сладък, когато избърса сълзата ми. Наистина ми харесваше да съм на това място с него. Наклоних главата си и се усмихнах през сълзи. Радвах се, че поне не беше избягал от мен. Тръснах главата си назад, за да прогоня мислите си и след това се отпуснах. Усетих, че е нервен. Явно искаше да кажа нещо важно. Бях подготвена за всичко в този момент заради всичките неща, които преживяхме.
- Естествено, че няма да ти се сърдя- почти изписках.- Би трябвало да ме оковеш за един стол и да ме измъчваш, но ти все пак остана с мен. Няма как да ти се сърдя.
Усмихнах се насърчително и започнах да слушам историята, която започна да разказва. Настаних се удобно и заслушах с интерес." Сигурно има нещо, което не е нормално, за да ми каже да не му се сърдя"- помислих си. Наистина съм руса понякога- буквално. След частта с "чувствата" отворих уста. "Той е гей?!?!?!?"- помислих си на момента, но не казах нищо. Просто устата ми беше останала прекалено дълго отворено.
- Не познавам този човек. Ние, смъртожадните- уточних тихичко и продължих-... се пръснахме и всеки за себе си. Разбира се, че има хора, които са в групички, но не сме едно цяло както преди години. Извинявай, че те прекъснах.
Продължавах да го слушам. Нямах нищо против различните, но не харесвах като някой го казва толкова свободно. Имам в предвид след като "спах" с него той ми казва, че е спал с мъж. Но какво ме интересува това? Това си беше минало. Не ме интересува.
Поклатих глава и го погледнах с усмивка.
- Не си гей... Нали го правихме заедно- казах с перверзна усмивка- Спокойно.
В следващия момент се изправих, като поех ръката му и се усмихнах.
- Да, разбира се. Тръгвай. Кажи само къде ни искаш и ще се магипортирам- прошепнах в ухото му. След малко излязохме навън. Очаквах да ми каже място, но преди това промълвих:
- Искам да направя нещо...
Думите ми звучаха по-ефектно в съзнанието ми много по-различно, а сега те бяха кухи. Доближих се до Иън и го целунах страстно. Хванах ръцете му, но по-скоро пръстите му, и ги придърпах към себе си.

Гост

- Не е нужно да се магипортираме. - каза Иън и се усмихна.

Когато Ребека го целуна той се почувства невероятно. Почувства се сякаш е умрял и е на седмото небе. Страстта, с която тя го целуваше не можеше да се определи с думи.
Иън тръгна напред, като не спираше да държи ръката на Ребека. Радваше се, че тя е тук с него. Радваше се, че тя го подкрепя и е избрала да бъде с него и да краде с него. Това създаваше невероятно впечатление за нея в очите на Грифин. Той започваше да изпитва дори по - силни чувства към нея, защото знаеше, че може да `и се довери за всичко.
Двамата вървяха малко по улицата. След малко спряха пред една къща.
- Знам, че можехме да се магипортираме тук, но ми е по - приятно, когато се разхождаме и си говорим на чист въздух. - започна момчето с усмивка на лице. - И държим ръце. - добави веднага и погледна към ръцете им.
Иън се приближи бавно към къщата. Лампата в хола светеше.

- Можем да се промъкнем отзад. - прошепна той със заговорническа усмивка и двамата с Ребека минаха зад къщата. Иън отвори вратата с рязко движение и тя тихо се открехна.

- Ти отиди в хола и гледай някой да не дойде, аз знам къде са парите. - и с тези думи Галахър изчезна.

Влезе в една малка стаичка и започна да търси. Намери 10 галеона. Оставаше да намери още 20. Продължи да търси, докато не намери още няколко. Оставаше да намери още десет галеона когато излезе от стаята. Не знеше от къде да намери тези десет галеона, затова реши, че е време да излизат от къщата и да търсят друга.
Иън излезе от стаята, но не виждаше Ребека.
Приближи се до хола и я видя. Стопанина на къщата беше заспал на едно кресло на включен телевизор, а тя тихо се приближаваше към него. Сигурно щеше да опита да пребърка джобовете му.

Въздъхнах. Беше страхотно, защото нямаше да се магипортираме. Страхотно за него, а и за мен, защото оставахме повече време насаме. Ходех без да отронвам и дума. Усещах хладния въздух да гали леко косата ми и да ме милва по бузата. Това плюс Иън ме караше да се усмихвам почти винаги, когато той говореше или просто мълчахме. Пръстите ни бяха преплетени и това ми харесваше адски много. В онзи момент се чуваше само шумоленето на вятъра и равномерното потропване на токовете ми.
- Да.. Разбирам те. И на мен ми е по-приятно. На теб почти съм сигурна, че е наистина по-добре, ако не се магипортираме заради обръчите, които те приклещват и не можеш да дишаш- усмихнах се.
Следващите му думи ме накараха още по-широко да се усмихна. Харесваше ми да бъда с него.Той беше мил и не избяга, когато му показах Черния знак. Това означаваше много за мен.
- Да...
Явно пристигнахме. Погледнах къщата. Имаше хора вътре или пък един човек, защото светеше някаква стаичка. Исках да вляза през главната врата и да избия всичко вътре, но разбира се, нямаше как да стане, защото Иън щеше да се отврати от мен или може би този път щеше да викне скапаното Министерство. Затова предпочетох да се оставя на течението и да отида отзад. Влязохме и аз направих това, което Иън ми каза. Влязох в хола и веднага го видях. Изглеждаше ми познат- мразех го. Това беше... Извадих мигновено пръчката си и посочих лицето му с нея.
- Кой е този човек?- попитах, не сдържайки ядосания си тон. Усещах как яростта ме беше обгърнала. Наоколо предметите започнаха да се клатят заплашително, а чашите да дрънчат зловещо.- Иън?!
Човекът отвори очи сънено.
- Инкарцерус!- въжета се стрелнаха и се заувиваха около човека.- Отговори ми Иън!
Погледнах го хем ядосано, хем сякаш уплашено.
- Иън.. Кажи ми кой е той!

Гост

За момент времето спря. На Иън му причерня и той забрави къде се намира. Забрави какво трябва да прави и не усещаше какво се случва. Сякаш всичко пред него беше сън. Не можеше да разбере какво става, защото първо Ребека бавно се приближаваше към заспалия човек, а след това тя вече е извадила пръчката си и го напада.

" Защо `и е да го прави? " запита се Грифин. " Защо `и е да разваля така хубав ден с едно мръсно убийство. Та, този човек дори не си струва използването на магия извън Хогуортс. Защо `и е да го прави? Защо? " - въпросите не спираха, а Иън не знаеше какво да прави.

Искаше да я спре, но идеята за нея използвайки черна магия го възбуди.
" Какво те прихваща? " изкрещя си Галахър. "Ти сериозно ли се възбуждаш от мисълта за нея, убиваща друго живо същество. Извратеняк!"
Ребека говореше нещо, но Грифин не можеше да разбере какво се опитва да каже тя. Разбра само част от това, което тя казваше. Достатъчно за да може да се свести и да се върне обратно на Земята.
- Това е Джеймс Стоун. - каза Иън, треперейки.

" Недей да трепериш, женчо " каза си почти веднага.
- Местна отрепка е. Често го виждам как краде от богати хора или от магазини. Спокойно, не е нужно да си цапаш ръцете с тоя боклук. Тези хора не заслужават дори и да ги докосваш. - започна да обяснява Иън без да осъзнава, че Ребека не мърда. Сякаш беше хипнотизирана и имаше за цел да убие въпросният човек. И, че е готова да го направи на всяка цена - Хайде, Ребека. Не си струва да го убиваш. Нека не си разваляме хубавия ден. Не си струва. - Грифин се опита да я накара да не го прави, защото знаеше, или поне искаше да повярва, че тя не би направила нещо лошо на невинен човек.
" Но дали е невинен? "

Може би те се познаваха. Може би тя знаеше нещо, което Иън да не знае и двамата да имат вражда от доста време насам.
" Шанса за това е едно на милион " - продължи да си мисли Грифин и посегна да хване ръката на Ребека, разтревожен, че няма да успее да я накара да остави плужека да живее.

Не свалях поглед от Иън. Мъжът се боричкаше и се опитваше да се измъкне от въжетата, но това не ми правеше впечатление.
- Да не.. Да не го убивам ли?- попитах, почти пискайки.- Да не го убивам?! Знаеш ли кой е той?
Обърнах се и яростта на лицето ми издаваше следващите ми действия.
- ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е ТОЙ?- изкрещях мощно и наоколо гласът ми отекна.- КРУЦИО!
Чу се свистене във въздуха и съвсем скоро се чу пронизителен писък. Мъжът беше хвърлен във въздуха и скоро се удари отсреща в библиотечката, която се сгромоляса върху него.
- НИЩО НЯМА ДА МИ ПОПРЕЧИ ДА МУ ИЗДЕРА ОЧИТЕ!- извиках и като луда се втурнах след него.- Конфринго!
Библиотечката се пръсна на парчета, а след това:
- Релашио!- въжетата бяха премахнати, но той не успя да реагира защото хвърлих пръчката си до себе си и замахнах с ръката си. Надрах лицето му. След това се покатерих върху него и започнах да го налагам и да пискам нещо като:
- Как смееш?! Проклетник! Живееш..- шамар- тук-шамар-без да те е срам- шамар- от-шамар-постъпката ти!-пореден шамар. Усещах как злобата ми се увеличаваше. Исках кръвта му. Исках да му извадя очите. Чух как Иън викаше името ми, но сега трябваше да действам.
- ПРОКЛЕТНИК!- викнах и ръцете ми се втурнаха към очите му. Започнах да се опитвам да му ги извадя насила. Не чувствах тялото си. Знаех, че трябва да го убия. Изведнъж силни ръце ме хванаха и ме блъснаха върху дивана.
- НЕ!- викнах и станах.- Ще го убия!
Сълзите се стичаха върху лицето ми.
- Пусни ме Иън!
Видях пръчката си и леко ударих Галахър. Той се учуди и аз се възползвах. Взех пръчката си и викнах:
- АВАДА КЕДАВРА!- лъч зелена светлина и мъжът падна. Усещах се как треперя.

Гост

- Ребека!!! - изкрещя Иън.

За съжаление тя не го чуваше. Явно все пак наистина имаше нещо, което Иън не знаеше. И определено това нещо беше доста дълбоко, щом Ребека беше готова да убие никаквеца.

- Не го прави! Ребека! - не спираше да крещи Иън, докато правеше жалки опити да я спре. Но тя не искаше да спира. Искаше да довърши започнатото и явно щеше да го направи.

За един миг Иън я бе хванал, но тя някак си се измъкна и нападна мъжа повторно. Явно Грифин трябваше да чака Ребека да свърши, за да може да се погрижи за нея. Иън следеше всяко нейно движение, притеснявайки се за нея. Разбира се, тя беше по - силната, но Грифин се притесняваше.

След малко се случи и най - страшното - Ребека уби плужека. Точно пред очите на Иън. Мъжа падна на земята, поемайки последната си длътка въздух. С него беше свършено.

Ребека трепереше, което притесни Иън. Момчето се почувства глупаво, затова побърза да я прегърне.
- Всичко е наред! - прошепна той в ухото `и. - Мъртъв е. Няма го. Ти победи. - продължаваше да шепти Грифин, като се надяваше тя да се почувства по - добре от думите му.

Галахър и Ребека напуснаха къщата.

- Стой тук! - помоли `и Иън и влезе за малко в къщата. Постави мъжа в креслото му, а след това му изпразни и джобовете. Взе един кухненски нож и го наръга, след което постави ножа в ръката му.
" Това ще свърши работа " - помисли си Иън и излезе при Ребека. Тя седеше на бордюра.

- Добре ли си? - попита Грифин като седна до нея. - Няма да разберат, че си ти. Или, че изобщо е замесена магия. Направих го да изглежда като самоубийство.

Притиснах се до него. Исках да е до мен. Не исках да ме оставя. Исках да сме едно цяло и да се махна от това място. Излязохме навън. Седнах на бордюра и се загледах пред себе си. Исках да се прибера и да си легна, защото беше ужасно гадно чувството, което изпитвах. След малко Иън се върна. Седна до мен, а аз автоматично се сгуших в него, като подпрях главата си на рамото му. Подсмърчах тихо и оставих сълзите да течът.
- Сигурно се чудиш защо ме видя такава? Сигурно ме мислиш за чудовище. Това е, което ме направи такава. Този човек и другите от Министерството бяха на мястото, където беше измъчван баща ми. Те го измъчваха. Нямаше да стана смъртожадна, ако не бяха тези идиоти. Колко са жалки! Измъчвали са го с Круциатус! Сега проклятието се превърна в моя запазена марка. Ще ги намеря всичките. Ако трябва да убия цялото Министерство, наред със смъртожадните, но ще получа отмъщението си. И когато това стане, ще мога да умра спокойно.- сега забелязах, че стисках ръката на Иън толкова силно, че беше избила кръв на мястото. Веднага дръпнах ръката си и станах. Поредната вълна на ярост.
- Не мога да оставя този труп така- обявих. Вдигнах ръката си, с която държах пръчката, и замахнах. Лицето ми се озари със странна светлина и след малко къщата лумна в пламъци- Пожар.
Нито едно мускулче не мръдна, когато го направих.
- Чао Иън- наведох се и го целунах бавно и продължително по устните. След това, докато го целувах, се завъртях и изчезнах.

» Домът на семейство Елементум
» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
» Къщата музей
» Къщата на Хагрид
» Къщата на крясъците

Къщата на семейство Галахър

Къщата на семейство Галахър

Similar topics

Similar topics