Черно..Всичко е обгърнато от тъмна пелена. Без намек на дори и най-малката светлинка. Какво?! Къде вобще се намирах. Разкарайте ме от тук, тук не ми харесва. Не си виждах и близо ръцете, цареше пълен мрак. Започнах да се оглеждам. "Ехо има ли някой тук?!" Опитвах се да извикам, но и самият не чувах абсолютно нищо. Нито гък.. Някой ме побутна за рамото.

 - Спиш ли? - Дочух някъде от горе. Отворих едно око и пред мен бавно предстана познато изображение.

 - Не.. - Казах и повдигнах глава за да видя човека с когото си говорих. Но пред погледа ми всичко започна да се размазва и да придобива странно тъмен оттенък.

 - Да не си пил?!

 - Не! По трезв съм от всякога. - Изрекох и отново се разтеглих на леглото.

 - Ставай тогава! - Някой ме задърпа най-вероятно с идеята да ме събори от леглото.

 - Ммм... Усещам как алкохола бавно се прокрадва във вените ми и дори не те чувам какво говориш! - Протегнах с гласа на най-страдащият човек на света. Притиснах се към леглото никой нямаше да ме мръдне от тук! Никой и нищо не бе ме накарало да оставя това свещенно място.

 - Ужасен си! Лигльо! - Чух думите дори и през възглавницата която бях притиснал плътно към ушите си. За да не ми пречи нищо, но.. Отворих очи и надникнах из под завивките. В стаята беше тъмно, само няколко лъчи светлина проникваха в стаята, но по силуета разбрах кой е тук.

 - Знам. - На лицето ми се появи самодоволна усмивка. Повдигнах се и седнах на леглото. - Предупреждавах те. Помниш нали..?

 - Александър Озера..Това никак не е смешно! Дори не бих и казала че си Озера, честно. Съсем не преличаш на никой от тях..

 - Така ли? - Обичах да чувам точно тези думи. Нали за това бе положен целият този труд.

 - Объркваш ме, съвсем не те разбирам. Как в такова семейство с пет деца последното е най непослушното?

 - Много лесно. Искаш ли да ти раскажа? - Усмихнах се но не толкова самодоволно, този път бе обикновенно. Най-обикновенната усмивка.

 Александър Озера.Не съм в състояние да запомня цялото. На 16 г.Чистокръвен.

Семейство: И нещо такова има, братя, сестра, баща, чичовци..

 От изестните: 

Кристиан Озера - Брат

Тифани Озера - Сестра

 По ирония на съдбата в семейството Озера съм най-малкият. Но това никога не ми е пречело да върша "бели" като за цялото ни семейство. Често привличам вниманието на околните, но определено не за похвала. Нещо като черното петно в семейството съм аз. Всички винаги са били една степен по примерни, по хубави от мен. Винаги са ме сравнявали с братята ми и сестра ми. А дори и не са знаели че това е едното от най-омразните ми неща, да ме сравняат с някого. Може-би за това и станах такъв какъвто съм. До някъде затворен в себе си, до някъде прекалено отворен. Никога не се знае какво да се очаква от мен. Като захарта и солта е характерът ми. На външен вид доста си преличат но ако сложиш в чая наподходящите кристалчета, няма да го пиеш. Доста съм своенравен и не сериозен. По тази част се обръщайте към по-големите ми братя. Не изпитвам огромна симпатия към не чистокръвните и вобще към мъгълите. Живея по свой си противоречащ на доста правила начин, обгърнат от дим и всичко което би ме накарало да се чувствам по-хубаво. В същност доста си приличам с братята си. Но не го показвам, обичам да правя каквото и да е на пук на всичко. Имам доста добра памет но не и влечение да се възползвам от това. Нищо не ми струва да взема и да прочета една книга в повече, но ината е по-силно нещо.

 Живея сред двама братя и сестра, естественно по примерни от мен. Пълна скука, и както се бе замисляло аз трябваше да стана също толкова за пример колкото и тях. Но аз се дръпнах от тази примерност, ненавиждах правила. И винаги съм бил жаден за свобода, за това и започнах да правя всичко на пук на всичко. Започнах доста да се отдалечавам от рамките на нормалното в семейството ми, а когато дойде моето време за Хогуортс в което единият от братята ми беше директор.. Беше ми доста интересно за кой дом съм. По гени ли се бе предало или по въдушно капков път, но памет имах доста добра. Проблема бе че категорично отказвах да се възползвам от това. Изгарях от желания да се явя в Хогуортс, до някъде може-би за да усложня лееко живота на любимият ми брат. Без, това нямаше на къде...

 - Май не е лесно да си най-малкият в семейството а?

 - Особенно когато от теб се очаква толкова много. - Из стаята се разнесе смехът ми и отново се излегнах на леглото.

 - Хм, да? А за Хогуортс. Раскажи повече. Какво беше станало там.

 - О, да това е наистина едно интересно място..

 Първото с което започва всеки предполагам това са въпросите. Доста се чудех и аз къде ли ще попадна, след цяло семейство Рейвънклоу и сестра Грифиндорка. Тя като че ли също беше излязла извън рамките, но май аз прекалявах. А въпросите бяха доста интересни да кажа честно. А с отговорите дори не съм се и забавял много..

 - Ако можехте да направите отвара каква би била? - Бе въпрос под номер едно

 - Мъдрост. - Отговорих аз. Колкото и да не прилича на мен до някъде. Винаги ми е липсвала малко мъдрост, за да се съвзема.

 - Какво искаш да знаеш за историята?

 - За смелите хора. - Банално, но това ми се струваше най-привлекателно.

 - Какво най-много искате да учите в Хогуортс?

 - Как да ставам невидим, или Всичките тайни на замъка. Всъщонст това до някаква степен се препокриваше. - И двете ми харесваха така че бих се заел и с двете, заедно биха направили много..

 - Има четири бокала пред теб. От кой ще избереш да отпиеш?

 - Черната течност. - А привлякоха мен в нея странните видения. Изглеждаше толкова загадъчно..

 - За кое същество най-много бихте искали да учите?

 - Духовете. - Та кой не би искал да разбере как да върне някой мъртъв и да го разпита, как се живее там в другия мир? Да рапитам в какъв гроб да си поръчам, хмм в кой ли би било по-удобно?

 - Каква дарба бихте искали да имате?

 - Да съм невидим. - Е не вечно естественно, от моята персона света имаше остра нужда. Но за да не прекалява със сладкото бих се пожертвал и изчезнал за няколко мига.

Интересно съчетания и да призная накара ме да се позамисля. Но май ще последваш сестра си.Грифиндор.



Одобрен и добре дошъл